№ 6371
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100102492 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът П. Т. Х., ЕГН **********, действащ като Земеделски
производител П. Т. Х., БУЛСТАТ *******, с постоянен адрес: гр.Хасково, ул. „*******, чрез
адв. Й.- САК, и ответникът „А.С.Д.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. *******
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 65, ал. 2 ЗЕ за заплащане на следните суми:
-1 000 лева, предявена частично от сума в общ размер на 10 000 лева, представляваща
стойността на унищожени овощни дръвчета;
- 2 850 лева, представляваща стойността на унищожена система за капково напояване и на
унищожена оградна телена мрежа и унищожени бетонни колове;
- 25 100 лева, предявена частично от сума в общ размер на 245 000 лева, представляваща
стойност на нереализирани доходи от плодове на трайните насаждения за периода от 2020г.
до 2038г.;
- 1 050 лева, предявена частично от общата сума в размер на 42 000 лева, представляващи
стойност на нереализиран доход от подпомагане на земеделските производители по
различни програми за периода 2020г.- 2038г., ведно със законните лихви върху главниците,
считано от 28.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателно заплащане на
вземанията.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
77195.320.23 по кадастралната карта на гр. Хасково, местност „Балакли“ с площ от 18501
1
кв.м., съгласно нотариален акт № 91, том 20, per. 6913, дело 3569 от 16.12.2011г. на Служба
по вписванията гр. Хасково и на поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на
гр. Хасково, местност „Балакли“ с площ от 18502 кв.м., съгласно нотариален акт № 65, том
2, per. 471, дело 176 от 30.01.2012г. на Служба по вписванията гр. Хасково.
В качеството му на земеделски производител, на 30.10.2012г. закупил овошки, предадени с
приемо-предавателен протокол от 07.11.2012г. Със закупените овошки — череши през 2013г
създал масив от трайни насаждения – череши, в собствените му поземлени имоти. Заявява,
че периодът на встъпване в плододаване на трайните насаждения е 5 години, т.е. начало на
плододаването на трайните насаждения е през 2018г. като по стандарти, срокът на
плододаване на трайните насаждения (череши) е 20 (двадесет) години.
Релевира, че от 2018г., в качеството му на земеделски производител, получава субсидии и
обвързано подпомагане за плодове в размер на около 300 (триста) лева на дка на година.
В исковата молба се посочва, че през 2014г. със Заповед № РД-02-15-116 от 31.07.2014г. на
Министъра на регионалното развитие (обн.ДВ бр.65/2014 г.) били одобрени подробен
устройствен план - парцеларен план за трасе на газопровод, технологичните площадки и
елементите на обслужващата техническа инфраструктура за обект „Междусистемна газова
връзка Гърция- България“ на територията на Република България - за частта от общата
дължина на газопровода на територията на област Хасково, община Хасково, включително
землище на гр. Хасково. Трасето на обекта засяга имот с № 77195.320.22 в землище гр.
Хасково, с площ на целия имот 18,501 дка с площ на сервитута 4,345 дка и имот с № в
землище гр. Хасково, с площ на целия имот 18,502 дка. с площ на сервитута 3,770 дка. или
общо площ от 8.120 дка.
С Протокол № 36/18.11.2015г., назначената със Заповед №240/17.02.2011 г., Заповед
№104/13.01.2014г. и Заповед №1387/12.11.2015г. на Кмет на Община Хасково Комисия при
Община Хасково, заседавала на 18.11.2015г., като с решение по т.1 от дневния ред,
определила размер на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване
и преминаване на трасе на газопровод, кабели и технологични площадки в землището на гр.
Хасково, през поземлени имоти - частна собственост на физически и юридически лица, за
строеж: „Междусистемна газова връзка Гърция - България“ на територията на Община
Хасково, с възложител „А.С.Д.Б.“ АД, гр. София, измежду които са и собствените имоти на
ищеца.
В законоустановения срок ищецът обжалвал изготвената оценка на земята и същата била
изменена с Решение № 268 от 12.05.2017г., постановено по адм. д. № 636/2016г. по описа на
Административен съд - гр. Хасково и с Решение № 13947 от 17.11.2017г., постановено по
адм. д. № 8292/2017г. по описа на Върховен административен съд. Доколкото към датата на
определяне на сервитута и извършването на оценката на земята, трайните насаждения не
били унищожени, то и същите не са били предмет на оценка, респ. на съдебен контрол на
същата. На 12.02.2020г. ищецът получил уведомление от ответника, е което са определени
следните дати за прокарване на трасето на газопровода: след 13.02. до 15.08.2020г. На
14.02.2020г. се извършило трасиране на сервитута, като за същото бил съставен протокол. В
2
периода от месец март до около месец май 2020г. се извършили строителните работи по
изграждане на газопровода, при които бяха отстранени 716 (седемстотин и шестнадесет)
броя овощни дървета - череши, капково - поливна инсталация с окачвани на телена
конструкция на площ от 8.115 дка. и 180 (сто и осемдесет) метра оградна телена мрежа с
височина 150см., както и 74 (седемдесет и четири) броя бетонни колове.
До 2019г. като земеделски производител ищецът получавал и подпомагане на дка за
трайните насаждения по различни програми, като от 2020г. декарите били намалени с
унищожените насаждения, а именно - общо с 8.120 дка.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за енергетиката,
независимо от обезщетението по ал. 1, ищецът счита, че титулярът на сервитута дължи
възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично обезщетение
като причинените вреди са следните: унищожаване на 716 (седемстотин и шестнадесет)
броя овощни дървета - череши; унищожаване на 180 (сто и осемдесет) метра оградна телена
мрежа с височина 150см. и унищожаване на 74 (седемдесет и четири) броя бетонни колове и
унищожаване на прилежаща система за капково напояване; нереализиране на доход от
трайните насаждения за периода от 2020г. до 2038г. - периода от унищожаване на
насажденията до края на периода на плододаване; нереализиране на доход от подпомагане
на земеделските производители по различни програми за периода от 2020г. до 2038г. -
периода от унищожаване на насажденията до края на периода на плододаване.
Във връзка с гореизложеното ищецът посочва, че съгласно разпоредбите на НАРЕДБА за
базисните цени на трайните насаждения (трайните насаждения - овощни култури, лозя,
плодоволечебни растения, южни култури, черници, хмел, розови градини, лавандула,
многогодишни треви, декоративна растителност, маточни насаждения и др., се оценяват
отделно от земята (Чл. 2) като с оценката се осигурява възстановяване на разходите за
създаване и отглеждане на трайните насаждения и обезщетяване за нереализираните доходи
от тях (Чл.3.).
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове, като недопустими и в тази връзка са релевирани следните възражения:
налице е влязло в сила съдебно решение между страните от 17.11.2017г. по адм. дело №
8292/2017г. по описа на Върховния административен съд, с което въпросът за размера на
обезщетението вече е решен окончателно; въпреки дадената от ищеца квалификация на
исковете като такива по чл.65, ал.2 от ЗЕ, то от изложеното в исковата молба става ясно, че
по същество искането му представлява обезщетение за учредения сервитут по чл.65, ал.1 ЗЕ
като в ограниченията на ползването, съгласно чл. 64, ал. З, т.2, б. „а“ от ЗЕ е посочено, че в
засегнатите поземлени имоти не се допуска засаждане на трайни насаждения в сервитутната
ивица; ищецът е имал ангажимент да премахне евентуално налични череши в процесните
имоти, за което той е компенсиран със заплащането на обезщетението по чл.65, ал.1 от ЗЕ,
тъй като премахването на налични трайни насаждения представлява ограничение на
ползването, възникнало по силата на закона с учредяването на сервитутите; то не
представлява друга допълнителна вреда в имота по смисъла на чл.65, ал.2 от ЗЕ, която
3
подлежи на допълнително обезщетяване; вредите по чл.65. ал.2 от ЗЕ са вреди в имота, а не
в сервитутната зона, поради което тези вреди не са свързани и не произтичат от
учредяването на самия сервитут; в исковата молба дори не се и твърди, че са налице вреди
извън сервитутната зона; в представения към исковата молба на ищеца протокол от
05.10.2022г. също е посочено, че няма нарушения на сервитутните граници от страна на
строителя. В условията на евентуалност се оспорва и основателността на предявените
искове като в тази връзка са релевирани следните възражения: дори да се приеме, че в
случая е приложима разпоредбата чл. 65, ал.2 ЗЕ, то същата се отнася до вреди, нанесени на
останалата част от имота, която е извън сервитутната зона, а в случая ищецът нито заявява
нанасянето на такива вреди извън сервитутната зона, нито е представил доказателства в тази
връзка; отговорността по чл.65. ал.2 от ЗЕ е специална отговорност за непозволено
увреждане, която не е приложима при наличието на договорни правоотношения. В случая
между ищеца и „А.С.Д.Б.“ АД съществува договорно споразумение от 10.06.2021г., в което
страните са уредили отношенията си във връзка с изграждането на газопровода в частта на
процесните имоти; ответникът не е причинил твърдените вреди; оспорено е твърдението на
ищеца, че същият е закупил овощните дървета, както и наличието на твърдените вреди.
В доказателствената тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/. правоотношение по възлагане на работа, изразяващо се в задължение да
възстанови всички причинени щети в имота, нанесени при упражняването на сервитутното
право; 2/. осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който
включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения
изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл.45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване на
отговорността му.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
От приетите писмени доказателства се установява, че П. Т. Х. е собственик на поземлен
имот с идентификатор 77195.320.23 по кадастралната карта на гр. Хасково, местност
„Балакли“ с площ от 18501 кв.м., съгласно нотариален акт № 91, том 20, per. 6913, дело 3569
от 16.12.2011г. на Служба по вписванията гр. Хасково и на поземлен имот с идентификатор
по кадастралната карта на гр. Хасково, местност „Балакли“ с площ от 18502 кв.м., съгласно
нотариален акт № 65, том 2, per. 471, дело 176 от 30.01.2012г. на Служба по вписванията гр.
Хасково.
В качеството му на земеделски производител, на 30.10.2012г. закупил овошки, предадени с
приемо-предавателен протокол от 07.11.2012г. Със закупените овошки — череши през 2013г
създал масив от трайни насаждения – череши, в собствените му поземлени имоти.
4
През 2014г. със Заповед № РД-02-15-116 от 31.07.2014г. на Министъра на регионалното
развитие (обн.ДВ бр.65/2014 г.) били одобрени подробен устройствен план - парцеларен
план за трасе на газопровод, технологичните площадки и елементите на обслужващата
техническа инфраструктура за обект „Междусистемна газова връзка Гърция- България“ на
територията на Република България - за частта от общата дължина на газопровода на
територията на област Хасково, община Хасково, включително землище на гр. Хасково.
Трасето на обекта засяга имот с № 77195.320.22 в землище гр. Хасково, с площ на целия
имот 18,501 дка с площ на сервитута 4,345 дка и имот с № в землище гр. Хасково, с площ на
целия имот 18,502 дка. с площ на сервитута 3,770 дка. или общо площ от 8.120 дка.
С Протокол № 36/18.11.2015г., назначената със Заповед №240/17.02.2011 г., Заповед
№104/13.01.2014г. и Заповед №1387/12.11.2015г. на Кмет на Община Хасково Комисия при
Община Хасково, заседавала на 18.11.2015г., като с решение по т.1 от дневния ред,
определила размер на еднократното обезщетение относно сервитута по реда на чл.210 ЗУТ
за право на прокарване и преминаване на трасе на газопровод, кабели и технологични
площадки в землището на гр. Хасково, през поземлени имоти - частна собственост на
физически и юридически лица, за строеж: „Междусистемна газова връзка Гърция -
България“ на територията на Община Хасково, с възложител „А.С.Д.Б.“ АД, гр. София,
измежду които са и собствените имоти на ищеца. За имот с ид. № 77195.320.22 било
определена сумата 3035 лева, а за имот с ид. № 77195.320.23 – сумата 2633 лева.
В законоустановения срок ищецът обжалвал изготвената оценка и същата била изменена с
Решение № 268 от 12.05.2017г., постановено по адм. д. № 636/2016г. по описа на
Административен съд - гр. Хасково, като сумите за обезщетение били увеличени, съответно
за имот с ид. № 77195.320.22 от 3035 лева на 26 025 лева и за имот с ид. № 77195.320.23 – от
2633 лева на 22 587 лева.
По делото е представена жалбата на П. Х. /л.66/, в която са били развити доводи, че
посочените обезщетения не отговарят на пазарните цени на земеделските земи, върху които
имало насадени трайни насаждения – дървета. Наведени са доводи, че в пазарната оценка не
било взето предвид, че сервитут, който възникнал в полза на лицето, което ще изгражда и
експлоатира енергийният обект, се свързва с множество ограничения на ползването на
служещия имот, а именно: следвало да се изкоренят съществуващите дървета, следвало да се
отстрани съществуващото подземно капково напояване, нямало да може след изграждане на
енергийния обект на територията на сервитута да се наждат отново дървета, поради което
самата оценка се явявала необосновано занижена.
В мотивите на Решение № 268 от 12.05.2017г., постановено по адм. д. № 636/2016г. по описа
на Административен съд - гр. Хасково, е посочено, че е допусната комплексна съдебно-
техническа и оценителна експертиза, според която действителната пазарна стойност на
земята в имот с ид. № 77195.320.22 с определена площ на сервитута 4,345 дка е 7834 лева и
действителната пазарна стойност на земята на имот с ид. № 77195.320.23 с определена площ
на сервитута 3,770 дка е 6797 лева. Стойността на трайните насаждения в първия имот, с
която увеличават стойността на земята, е 18 014 лева, респ. стойността на капковото
5
напояване – 960 лева, пазарната стойност на размера на еднократното обезщетение относно
сервитута е 26 025лева. Стойността на трайните насаждения във втория имот, с която
увеличават стойността на земята е 15630 лева, респ. стойността на капковото напояване –
840 лева, пазарната стойност на размера на еднократното обезщетение относно сервитута е
22 587 лева. При определянето на действителната пазарна цена на имотите оказва влияние
наличието на трайни насаждения в тях. Стойността на земята се увеличава с пълната
стойност на същите. Наличието на капково напояване също оказва влияние върху пазарната
цена на имотите. С неговата стойност се увеличава стойността на земята.
С Решение № 13947 от 17.11.2017г., постановено по адм. д. № 8292/2017г. по описа на
Върховен административен съд, първоинстанционното решение било частично обезсилено,
тъй като жалбоподателят претендирал увеличаване на обезщетението за имот с №
77195.320.22 от 3035 лева на 7700 лева, а за имот с идентификатор 77195.320.23 . от 2633
лева на 6680 лева и като присъдил по-високи от претендираните обезщетения,
Административен съд - гр. Хасково се произнесъл плюс петитум. В останалата част
решението е потвърдено.
На 12.02.2020г. ищецът получил уведомление от ответника, е което са определени следните
дати за прокарване на трасето на газопровода: след 13.02. до 15.08.2020г.
На 14.02.2020г. се извършило трасиране на сервитута, като за същото бил съставен протокол.
В периода от месец март до около месец май 2020г. се извършили строителните работи по
изграждане на газопровода.
На 10.06.2021 г. между П. Т. Х. - Ползвател и „А.С.Д.Б.“ АД - Инвеститор, е сключено
Споразумение за следното: страните се съгласяват, че Ползвателят ще осигури достъп за
извършване на строително-монтажни работи на газопровод, в обхвата и частта, засягаща
имотите, съобразно предвижданията на одобрения проект ПУП-ПП за обект
„Междусистемна газова връзка Гърция - България”, а Инвеститорът ще обезщети
Ползвателя за времето, в което се извършват посочените дейности, ако се възпрепятства и/
или преустановява дейност, извършвана законосъобразно в имота. Предаването и връщането
на поземлените имоти се извършва с протоколи - приложение към Споразумението.
Съгласно т. 8 от Споразумението, страните се съгласяват, че с оглед предоставения достъп,
Инвеститорът ще заплати на Ползвателя обезщетение за вреди и пропуснати ползи в
следствие извършването на дейностите по т.2, за декар реално засегната площ. С Опис,
Приложение № 1 от дата 16.06.2021 г. към Споразумението се извършва предаването на част
от поземлените имоти. Съгласно представено по делото / л.90/ дневно извлечение от банкова
сметка в Банка ДСК с титуляр А.С.Д.Б. АД. на дата 28.10.2022 г. е нареден паричен превод с
размер 3 976.35 лв., с основание : „П. Т. Х. Протокол 2“.
Представени са документи, от които е видно, че в полза на ответника е възникнал сервитут
за изграждане на Първи етап от „Междусистемната газова връзка Гърция - България".
Съгласно заключението към СТЕ цената на трайните насаждения череши в имот с ид. №
77195.320.22 е 97 048 лева, а в имот с ид. № 77195.320.23 е 84 205 лева, пазарната стойност
6
на системата за капково напояване в двата имота е 1692 лева, на оградата от бетонни колове
и метална мрежа – 224 лева; нереализираните доходи от плодовете от 2020г.-2038г. – 51 552
лева, стойността на помощите за земеделски производител за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г.
по програмата „Извънредна помощ за войната“ и други програми е 253 211 лева.
Съгласно второто заключение към СТЕ от представените по делото доказателства и
направени графични сравнения на трасето на газопровода и сервитутите, в представените по
делото материали и координати на точките в работния проект и екзекутивната документация
в процесния участък, изпълнението на Първи етап от „Междусистемната газова връзка
Гърция - България" е изпълнено съгласно издаденото разрешително за строеж от
Министерството на регионалното развитие въз основа на одобрените работни проекти. При
извършената проверка между извадка от действащия регулационен и застроителен план в
община Хасково, приетия ПУП ПП и екзекутивната документация на посочения по-горе
обект се установява съвпадение в трасетата на газопровода и сервитута в процесния участък
и може да се каже, че той е отложен в съответствие с учредените в полза на „А.С.Д.Б." АД
законни граници.
Съгласно заключението към ССчЕ ответникът е платил на ищеца сумите 7700 лева и
6680 лева /общо 14380 лева/, както и сумата от 3976,35 лева по споразумението за вреди и
пропуснати ползи по време на изграждане на обекта.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Относно периода 01.03.2023г.-2038г., който е след исковата молба и е заявен за суми за
пропуснати ползи от нереализирана продукция и помощи за земеделски производители,
съдът намира, че исковата молба е недопустима. Може да се предяви иск за повтарящи се
задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението (чл. 124, ал. 2 от
ГПК), но законът има предвид такива задължения, чиято изискуемост зависи единствено от
настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения,
възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, не е
допустимо такива да се присъждат, преди да са станали изискуеми. В случая дали би се
реализирала продукция и дали биха били отпуснати помощи зависи както от волята на
ищеца, така и от тази на трети лица, поради което искове за бъдещ период са недопустими.
Предвид изложеното, за бъдещите периоди исковата молба следва да бъде върната.
Съгласно чл.64, ал.1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови
линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект възникват сервитути.
Съгласно чл.64, ал.4 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за
сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за
устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от
независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица
не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.
Съгласно чл.210 ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
7
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени,
определени от комисия, назначена от кмета на общината. Кметът нарежда служебно или въз
основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от
комисията. Решението на комисията се съобщава на страните по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1.
Сумата на обезщетението по влязлата в сила оценка се внася по сметка в търговска банка и
се изплаща на правоимащите по нареждане на кмета на общината или на упълномощено от
него длъжностно лице.
Съгласно чл.65, ал.1 ЗЕ размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при
прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в
границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението;
4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите
на сервитута.
Съгласно чл.65, ал.2 ЗЕ независимо от обезщетението по ал. 1, титулярят на сервитута
дължи възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично
обезщетение.
От представените писмени доказателства се установява, че в случая се е развила
процедурата по чл.210 ЗУТ вр. чл.64, ал.4 ЗЕ за определяне на обезщетение за сервитутно
право за енергийния обект. Определената оценка от административния орган е обжалвана по
реда на АПК и е увеличена от съда в размера, поискан от жалбоподателя. Видно е, че при
определяне на пазарната цена на сервитутното право са взети предвид възраженията на
жалбоподателя и настоящ ищец П. Х. относно наличието на трайни плододаващи
насаждения и капково напояване в сервитутната зона, които следва да се премахнат и за
които е налице забрана да съществуват в нея. Определянето на обезщетението за
възникналото сервитутно право става по административен ред и е видно, че твърденията,
които са изложени в исковата молба като основание да се иска допълнително обезщетение
по реда на чл.65, ал.2 ЗЕ, са взети предвид в административното производство. Отделно от
административното производство, страните доброволно са уредили отношенията си във
връзка с вредите и пропуснатите ползи по време на изграждане на енергийния обект,
съгласно споразумение от 10.06.2021г.
Не е допустимо гражданският съд на ревизира определеното по реда на чл.210 ЗУТ вр.
чл.64, ал.4 ЗЕ обезщетение. В компетентността му е да се произнесе единствено по иск по
чл.49, вр.чл.45 ЗЗД – относно вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
противоправно поведение на служители на ответното дружество при или по повод
извършване на възложена от него работа. В случая липсва обективния признак на деянието,
а именно – противоправност. Всички вреди /претърпените загуби и пропуснатите ползи/,
включително и тези, които не са били релевирани достатъчно конкретно пред
административния съд във връзка с премахването на част от оградата, невъзможността да се
събират плодове от трайни насаждения и да се получават държавни помощи за земеделски
производители за трайни насаждения, не са причинени от деяние на лице при изпълнение на
8
възложена от ответното дружество работа. Тези вреди произтичат и са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с нормативната уредба на сервитута, а именно,
че сервитутното право възниква по силата на закона – чл.64, ал.1 ЗЕ; че е забранено
засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица – чл. 64, ал.3, т.2,б.а ЗЕ; че е
разрешено представители на титуляря на сервитута да влизат и да преминават през
засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или
експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през
засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и
подземни проводи и наземни съоръжения – чл.64, ал.3, т.1, б.б ЗЕ. При това положение, след
като не се установява първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
а именно противоправност, е безпредметно да се обсъждат останалите елементи. Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на ответника в размер на 2620 лева, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 19395/28.02.2023г., подадена от П. Т. Х., ЕГН **********,
действащ като Земеделски производител П. Т. Х., БУЛСТАТ *******, с постоянен адрес:
гр.Хасково, ул. „*******, чрез адв. Й.- САК, срещу ответника „А.С.Д.Б.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, по отношение на предявените
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 65, ал. 2 ЗЕ в частите относно
периода 01.03-2023г. – 2038г.
Решението, което в тази част има характер на разпореждане, подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Т. Х., ЕГН **********, действащ като Земеделски
производител П. Т. Х., БУЛСТАТ *******, с постоянен адрес: гр.Хасково, ул. „*******, чрез
адв. Й.- САК, срещу ответника „А.С.Д.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 65, ал. 2 ЗЕ за заплащане на следните суми:
-1 000 лева, предявена частично от сума в общ размер на 10 000 лева, представляваща
стойността на унищожени овощни дръвчета, ведно със законните лихви, считано от
28.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателно заплащане на вземанията;
9
- 2 850 лева, представляваща стойността на унищожена система за капково напояване и на
унищожена оградна телена мрежа и унищожени бетонни коловеведно със законните лихви,
считано от 28.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателно заплащане на
вземанията;
- 25 100 лева, предявена частично от сума в общ размер на 245 000 лева, представляваща
стойност на нереализирани доходи от плодове на трайните насаждения за периода от 2020г.
до 28.02.2023г., ведно със законните лихви, считано от 28.02.2023г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателно заплащане на вземанията.
- 1 050 лева, предявена частично от общата сума в размер на 42 000 лева, представляващи
стойност на нереализиран доход от подпомагане на земеделските производители по
различни програми за периода от 2020г. до 28.02.2023г., ведно със законните лихви върху
главниците, считано от 28.02.2023г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателно заплащане
на вземанията.
ОСЪЖДА П. Т. Х., ЕГН **********, действащ като Земеделски производител П. Т. Х.,
БУЛСТАТ *******, с постоянен адрес: гр.Хасково, ул. „*******, чрез адв. Й.- САК, да плати
на „А.С.Д.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******,
сумата от 2620 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10