АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 714
Гр. Пловдив, 20.04.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора ЗДРАВЕНА
ЯНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД № 470 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административно-процесуалния
кодекс във връзка
с чл.63 ал.1 пр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от П.К.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв. И., против решение №79/
26.10.2021 г., постановено по АНД № 453/ 2021 г. по описа на Районен съд -
Асеновград, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0239-000784/05.08.2020г., издадено от началника
на РУ – Асеновград към ОДМВР – Пловдив, с което на касатора са наложени две
административни наказания: на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
е осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт,
бюджетна сметка на Районен съд – Асеновград сумата от 20 лв., представляващи
направени разноски по делото.
Релевираните касационни основания се
субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие със
закона при неправилна преценка на събраните по делото доказателства - касационно
основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба – РУ
„Полиция“ Асеновград при ОД на МВР – Пловдив не изразява становище по
основателността на жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява процесуално ДОПУСТИМА.
За да потвърди издаденото
наказателно постановление, районният съд е приел от събраните по делото
доказателства, че посочените нарушения са установени и доказани по безспорен и
категоричен начин. Приел е, че не са налице допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, тъй като нарушенията са описани
ясно по идентичен начин, както в АУАН, така и в НП. Отчел е, че самоличността
на нарушителя е установена и не буди съмнение автора на нарушенията, поради
което е потвърдил издаденото
наказателното постановление.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за
правилно и законосъобразно, съобразено с материалния закон и събраните по
делото доказателства.
Съгласно
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
От
събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на извършената
проверка касаторът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употреба на алкохол. Това обстоятелство не се отрича от него нито
пред въззивния съд, нито пред настоящата инстанция. Твърди се обаче, че същият
не бил управлявал автомобила при извършената проверка – през нощта на
31.05.2020 г. около 1,15ч. в с.Патриарх Евтимово, а бил управляван от неговата приятелка Х.Х..
Правилно
въззивната инстанция е дала вяра на показанията на разпитаните свидетели –
актосъставителя И. и полицейския служител Т., които посочват нееднократно, че
нито за миг не са отделили поглед от процесния автомобил и са се уверили лично,
че управляващият го водач бил именно касаторът П.Ц.. Правилно съдът не е дал
вяра на разпитаните като свидетели К. К. и Х.Х. – приятели на касатора Ц..
Съдът подробно е обсъдил в мотивите си, че тези свидетелски показания са
недостоверни, тъй като по никой начин свидетелката не е дала знак на
проверяващите нито в момента на проверката, нито по-късно / в случай, че
действителният водач е бил именно Х./, за това, че неправилно проверяващите са
определили именно Ц. за водач. Очевидно към момента на проверката това
обстоятелство не е било спорно. Както правилно отбелязва и районната инстанция,
самият Ц. е записал в акта, че има възражения, но не става ясно какви са те,
предвид липсата на каквито и да е конкретни твърдения в сочения смисъл.
Съдебното
решение на въззивната инстанция много подробно са преценени всички елементи на
фактическия състав на нарушението, както и е обърнато внимание на всеки детайл
от заявените факти, в това число и на заявеното от свидетелите, както и на направените
възражения на жалбоподателя, поради което на основание чл. 221, ал.2 от АПК
съдът препраща към мотивите на районния съд.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че в случая е без правно значение за
законосъобразността на издаденото наказателно постановление обстоятелството, че
в талона за медицинско изследване има несъответствие в датата, посочена като
дата на предварителната качествена проба, като неправилно е била изписана
годината. При положение, че соченото за нарушител лице е отказало да се тества
и не е извършило кръвна проба, талонът би имал значение, в случай, че е било
извършено медицинско изследване, за да се обори предварителната констатация на
контролните органи за наличие на алкохол, установено с технически средства в
момента на проверката.
При това положение, не са налице
касационните основания по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на районния съд, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора и претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XХIV състав,
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №79/
26.10.2021 г., постановено по АНД № 453/ 2021 г. по описа на Районен съд –
Асеновград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.