Решение по дело №767/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.172, ал.1, вр. чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А.Д.А., ЕГН: **********,***, чрез адв. Ж.Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000401/03.04.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП и на основание чл.22 ЗАНН, спрямо А. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че на 03.04.2023г. по негово желание си е направил повторен тест на урината във Военномедицинска академия - Варна, като при изследването не са открити наркотични вещества и тестът бил отрицателен.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., преупълномощен от адв. Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваната заповед.

В представени писмени бележки С.д. № 7960/26.05.2023г. адв. Г. излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ № 23-0819-000401/03.04.2023г. Сочи, че при действащата към датата на издаване на заповедта правна уредба, за прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС следва да е безспорно установена. В случая обаче резултатът от теста е оспорен, жалбоподателят е дал кръв за изследване, като законът определя като меродавен именно резултатът от него. Към момента експертизата на биологичните проби не е изготвена, поради което неправилно административният орган е приел, че основанието за налагане на ПАМ е доказано. По тези съображения счита, че жалбоподателят неправомерно е лишен от правото да управлява МПС. Навеждат се и подробни съображения за допуснати в производството съществени процесуални нарушения, т.к. при постановяване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез юрк. Б. Й., оспорва жалбата. В пледоария по същество сочи, че съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. наличието на наркотични вещества в кръвта може да се установи както с техническо средство, така и чрез кръвна проба, като в случая употребата е установена посредством техническо средство, поради което нарушението е безспорно установено и правилно за същото е наложена ПАМ. Моли за решение в този смисъл и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 02.04.2023г. около 19:52 часа в гр. Варна на бул. ***, жалбоподателят А.Д.А. управлявал лек автомобил *** с рег. № В *** ВА, собственост на В. Н. Н.. А. бил спрян за проверка от Г. Г. - мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. На водача била извършена проверка за употреба за алкохол с техническо средство Alkotest Dreger, модел 7510, с фабр. № 0230, който отчел 0 ‰. Извършена била последваща проверка за употреба на наркотични вещества, която започнала в 19,52 часа и била документирана с Протокол рег.№ 819р-10490/02.04.2023г. В 20:04:17 часа на А. било извършено изследване с техническо средство Drаger Drug Test 5000 ARРК-0014, одобрено със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. – проба ***, който отчел положителен резултат за амфетамин.

Предвид положителния резултат, мл.автоконтрольор Г. съставил срещу А.А. АУАН серия GA № ***/02.04.2023г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача били отнети СУМПС № *** и контролен талон № ***. Издаден бил талон за изследване № ***/02.04.2023г., връчен на 02.04.2023г. в 20:36 часа, и А. бил придружен до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ.

Видно от Лист за преглед на пациент № ***/02.04.2023г., издаден от д-р В. Д., МБАЛ - Варна към ВМА - София, в интервала от 20:40 часа до 20:56 часа, от А. са взети биологични проби - кръв и урина за ТХА за наркотични вещества.

Със Заповед № 365зз-169/02.04.2023г., на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, А. е задържан за срок от 24 часа в Трето РУ ОДМВР-Варна.

С приемо-предавателен протокол от 02.04.2023г. материалите от проверката били предадени на разследващ полицай при ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“.

Срещу А. било образувано ДП № ***/2023г. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което с Резолюция № 23-0819-М000141/04.04.2023г., н-к група в ОДМВР-Врана, с-р Пътна полиция, на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA № ***/02.04.2023г.

Във връзка с установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, със Заповед № 23-0819-000401/03.04.2023г. полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, на основание чл.22 ЗАНН наложил спрямо А. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на А. на 03.04.2023г.

Съгласно Фиш за извършен токсикохимичен анализ от 03.04.2023г., издаден от ВМА МБАЛ - Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, по желание на А. му е извършено изследване - имунохимичен анализ на кръв и урина. Според резултатите от извършеното изследване в двете проби не са открити наркотични вещества.

С Разпореждане № 5519/05.05.2023г. съдът е изискал от Военномедицинска академия МБАЛ - Варна - Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършеното изследване на жалбоподателя въз основа на талон № ***/02.04.2023г.

В тази връзка със С.д. № 7606/19.05.2023г. по делото е постъпил отговор от н-ка на МБАЛ ВАРНА към ВМА, от който се установява, че въз основа на талон за медицинско изследване № ***/02.04.2023г. от А.Д.А. са постъпили биологични проби (лаб. № *** и № ***) за химико-токсикологичен анализ, който съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. следва да се извършва единствено чрез инструментален хроматографски метод. Този тип анализи са времеемки и се извършват от висококвалифицирани специалисти. Поради системното претоварване на лабораторията, възложеният в конкретния случай анализ не е извършен. Към момента е наличен резултат само от проведени скринингови тестове, които имат само ориентировъчен характер и няма доказателствена стойност. Предстоящият химико-токсикологичен анализ по инструментален хроматографски метод, е част от възложената СХЕ по ДП № ***-ПП/2023г. на СПП-Варна и ще бъде извършен в рамките на наказателното производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр.чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а“, т.6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл.43, ал.4 ЗМВР, чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Варна, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които (т.1.8) са и полицейските инспектори в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна – за цялата територия, обслужвана от ОДМВР-Варна. При така извършеното надлежно оправомощаване, обжалваната заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК. В същата се съдържа описание на нарушението, правното основание за упражненото от административния орган правомощие, както и фактите, обосноваващи преценката за наличие на предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000401/03.04.2023г., обаче е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Според дефиницията по чл.22 от ЗАНН, принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл.23 от ЗАНН.

В случая като правно основание за издаване на заповедта, е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“, пр.2 от ЗДвП, която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи.

Приложената с обжалваната заповед ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП е обоснована с факта, че А.Д.А. е управлявал л.а. *** с рег.№ В *** ВА, след употреба на наркотични вещества – нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, установено с одобрено техническо средство Drаger Drug Test 5000 ARРК-0014 – проба ***, което отчело положителна проба за амфетамин.

При тази фактическа и правна обосновка на наложената ПАМ, съответствието й с материалния закон изисква безспорното доказване на описаното нарушение, а именно, че А. е управлявал лек автомобил, след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.3а от същата, установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1/ лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/ физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Според чл.5, ал.1 от Наредба № 1, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Резултатът от проверката с тест се попълва в протокол, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2 – чл.5, ал.2.

Преценката по чл.5, ал.1 от Наредбата за наличие на основания за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (външни признаци, поведение и реакции), е предоставена изцяло на полицейските органи и не подлежи на съдебен контрол. Във всички случаи обаче за да се приложи ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена по надлежния ред, а настоящият случай не е такъв.

Резултатът от теста, извършен техническо средство Drаger Drug Test 5000 ARРК-0014 – проба ***, в случая не е годно доказателство за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, т.к. не е приет от водача.

В изпълнение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба 1/19.07.2017г. А. е съпроводен до ВМА МБАЛ - Варна и е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично изследване – факт, който не се оспорва от ответната страна и се установява безспорно от Лист за преглед на пациент №***/02.04.2023г., издаден от д-р В. Д., МБАЛ ВМА - Варна, според който от А. са взети биологични проби - кръв и урина за ТХА за наркотични вещества.

Резултат от изследването е липсвал към датата на налагане на ПАМ (както и към момента) – факт, който безспорно се установява от отговора на ВМА МБАЛ – Варна С.д. № 7606/19.05.2023г. В същия изрично е посочено, че предстоящият химико-токсикологичен анализ по инструментален хроматографски метод е част от възложената СХЕ по ДП № ***-ПП/2023г. на СПП-Варна и ще бъде извършен в рамките на наказателното производство.

Доколкото при наличие на дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът, в разпоредбите на чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП и чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., предвижда именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди изготвянето на резултат от назначеното изследване по реда на чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява недоказано.

В тежест на административният орган е да установи наличието на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай същите не са установени с предвиденото от закона доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба, поради което съществуването на релевантния юридически факт за възникването на правомощието на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява необосновано.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

От друга страна обаче разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано по надлежен ред противоправно поведение на А.А..

По гореизложените съображения, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000401/03.04.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ се преценява от настоящия състав като незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски – 10,00лв. за държавна такса и 600,00лв. адвокатско възнаграждение, което съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.04.2023г. е изплатено изцяло в брой към датата на подписването му. Договореното и изплатено възнаграждение е под минималния размер, определен в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000401/03.04.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП и на основание чл.22 ЗАНН, спрямо на А.Д.А., ЕГН: **********,***, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на А.Д.А., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 610,00лв. (шестстотин и десет лева).

Решението съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.

	Съдия: