№ 27285
гр. София, 24.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № ************** по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба с рег. № *****/15.05.2025г. от ответника ФИРМА, с
която се иска допълването на определение № ****** от 29.04.2025г. за прекратяване на
производството по делото с присъждане в негова полза на 150 лв. за разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната страна взима становище за неоснователност на исканото допълване.
Твърди, че ответникът с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не заплатил на ищеца в срока за това съдебно предявените
вземания за обезщетения, свързани с прекратяването на служебното правоотношение между
страните. Междувременно с решение № **** от 04.04.2025г. по адм.д. №****/2025г. по
описа на ВАС прекратяването на служебното правоотношение между страните било
отменено и ищецът Е. Х. В. бил възстановен на работа, с което отпаднал интереса му от
предявения иск. Излага теза за неприложимост на правилото по чл. 78, ал. 2 ГПК при
разпределяне отговорността за разноските. На свой ред иска от съда да допълни
прекратителното определение, като му присъди разноските по договора за правна защита и
съдействие.
Искането по чл. 248 ГПК от ответника е направено в законоустановения срок (срокът
за обжалване на определението за прекратяване), поради което се явява процесуално
допустимо.
Искането по чл. 248 ГПК, което ищецът формулира в предоставения му срок за
становище по искането на насрещната страна, е процесуално недопустимо. С изтичането на
срока за обжалване на определението за прекратяване на делото е преклудирано правото на
1
страната да иска допълването и изменението му в частта за разноските (арг. от чл. 248, ал. 1
ГПК). В уредбата на това производство няма правна норма, която да предвижда право на
насрещната страна да поиска насрещно допълване или изменение на крайния съдебен акт в
срока за становище, така както това е предвидено в чл. 263, ал. 2 и чл. 287, ал. 2 ГПК, а
прилагането на процесуалния закон по аналогия е недопустимо. Поради това искането за
допълване от ищеца ще се остави без разглеждане като просрочено.
Разгледано по същество, искането за допълване на прекратителното определение от
ответника е неоснователно.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото.
Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което
произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от който тя се
поражда, включва - неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от
воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното
твърдение на претендиращата страна /Решение № 54 от 17.02.2016 г. по гр. д. № **** / 2015
г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/.
При дължимата се преценка за извънпроцесуалното поведение на страните на
плоскостта на основателността на предизвикания правен спор съдът намира, че с
прекратяването на служебното правоотношение с ищеца именно ответникът е дал повод за
завеждане на делото. С признаването на това прекратяване за незаконосъобразно с решение
на ВАС е отпаднал интересът на ищеца от търсената защита в настоящето производство,
което го е мотивирало да оттегли исковите си претенции. Това е така, защото възникването
на вземанията за съдебно предявените обезщетения в патримониума на ищеца е обусловено
преди всичко от прекратяването на служебното правоотношение между страните. Към
момента на сезиране на настоящия съдебен състав тази предпоставка е била налице, а
отпадането й не е настъпило поради инициирането на отмяна на уволнението от страна на
ответника преди завеждане на делото.
Ето защо съдът намира, че в настоящия случай на ответника не се дължи присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение и искането в този смисъл е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищеца Е. Х. В., обективирано в молба с
вх. № *****/02.06.2025г. за допълване на постановеното прекратително определение от
29.04.2025 г. по гр.д. № *****/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав в частта
за разноските.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „ФИРМА по чл. 248 ГПК за
допълване на постановеното прекратително определение от 29.04.2025 г. по гр.д. №
*****/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3