О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№260034/12.9.2023г.                                                                               12.09.2023г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                                      гражданско отделение,

На 12.09.2023

 

година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т. дело №109 по описа за 2019г.

За да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на “Технострой - Инженеринг 99“АД гр.Ямбол, с която против ответниците Д.Д.Д. и Д.Д. ***, е предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот по нот.акт №73/03.04.2019г. на Нотариус №*** в НотК - Поземлен имот, парцел ХI-367 в с.****, с площ от 2166кв.м., заедно с масивна еднофамилна жил.сграда от 360кв.м., състояща се от два жил. сектора.

В исковата си молба ищецът е поддържал, че е кредитор на ответника Д.Д., като вземането му в размер на сумата 448 459,96лв. е за вредите, които Д. е нанесъл на ищцовото дружество в периода 2012г.-2018г. в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите на дружеството, за което вземане е образувано т.д.№92/2019г. по описа на ЯОС.

С влязлото в сила Определение №105 от 03.06.2020г. ЯОС е спрял производството по настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на преюдициалния спор по т.д.№92/2019г. по описа на ЯОС, в предмета на което дело са предявените от  "Технострой - Инженеринг 99"АД против Д.Д. осъдителни искове по чл.240, ал.2 от ТЗ за сумата от 30 000 лв. (частичен иск от общо 429 163,96 лв.), която представлява стойността на нанесени вреди на ищцовото дружество от ответника Д.Д. в качеството му на изпълнителен директор и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 33 444,83лв. (частичен иск от общо 119 828,14 лв.) - мораторна лихва върху претендираната главница за времето от 31.01.2015г. до датата на завеждане на исковата молба.

При извършената от съда служебна проверка е установено, че т.д.№92/2019г. по описа на ЯОС е присъединено към т.д.№91/2019г., по което са разгледани всички предявени от "Технострой - Инженеринг 99"АД против Д.Д. осъдителни искове по чл.240, ал.2 от ТЗ и по чл.86 ЗЗД за нанесени от Д. вреди в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите на ищцовото дружество и за мораторни лихви върху главниците. По това дело – т.д.№91/2019г. по описа на ЯОС е постановено и влязло в сила на 10.07.2023г.  Решение №260045/29.09.2021г. на ЯОС (потвърдено от БАС с решение, което не е допуснато от ВКС до касационно обжалване), с което всички предявени от "Технострой - Инженеринг 99"АД против Д.Д. осъдителни частични искове по чл.240, ал.2 от ТЗ и по чл.86 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

С депозирана по делото молба - вх.№260562/22.08.2023г. ответниците по настоящото дело Д.Д. и Д.Д. са поискали съдът да прекрати производството по делото, тъй като с влязло в сила съдебно решение със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът не е кредитор на ответника Д.Д. и предявеният иск по чл.135 ЗЗД е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. Ответниците са заявили и искане да им бъдат присъдени направените от тях разноски по делото в размер на 2 000лв. за адвокатско възнаграждение при условията на чл.78, ал.4 ГПК.

С писмена молба-становище вх.№260577/04.09.2023г. ищецът “Технострой Инженеринг 99“АД, чрез изпълнителния директор С.И., е заявил, че е налице основание за прекратяване на делото, но е възразил срещу присъждането на разноските в полза на ответниците, тъй като по приложения към молба вх.№260562/22.08.2023г. Договор за правна услуга не са представени доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответниците.

ЯОС, поставяйки на разглеждане делото и преценявайки доводите на страните и представените писмени доказателства, сред извършената служебна справка по т.д.№91/2019г. и т.д.№92/2019г. по описа на ЯОС, намира, че следва да прекрати производството по настоящото дело, поради процесуална недопустимост на предявения иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. Съображенията за този извод са следните:

Разпоредбата на чл.135 ЗЗД уражда Павловия иск като средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Както е посочено и в постановеното ТР по т.д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС, по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД, е предпоставено от наличие на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно, като не е необходимо и предварително вземането да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Съдът  може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Затова при наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора – т.е. установяване наличието на действително вземане, той е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл.135 ЗЗД, като признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл.135 ЗЗД.

Абсолютна предпоставка за предявяване на Павловия иск по чл.135 ЗЗД е наличието на правен интерес у ищеца за воденето му, а този правен интерес е обусловен изцяло от качеството му на кредитор, което той следва да притежава спрямо своя длъжник. В настоящия случай, както се посочи по-горе, по делото се установи, че ищецът “Технострой Инженеринг 99“АД няма качеството на кредитор на първия ответник Д.Д., тъй като исковете му, предявени като частични за вземанията срещу този ответник са отхвърлени като неоснователни с влезлите в сила по посоченото т.дело №91/2019г. на ЯОС съдебни решения на ЯОС, БАС и ВКС. (съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част). Или към настоящия момент правният интерес на ищеца от предявяване на Павловия иск не е налице. Поради това искът се явява процесуално недопустим, при липса на правен интерес у ищеца и производството по делото следва да бъде прекратено.

При прекратяване на делото съдът следва да се произнесе по искането на ответниците за разноските, които са направили по делото. ЯОС намира, че за правото на ответниците да им бъдат присъдени разноските е приложима разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, която урежда, че ответникът има право на разноските при прекратяване на делото. Основателно е възражението на ищеца, че по приложения към молбата на ответниците вх.№260562/22.08.2023г. Договор за правна услуга не са представени доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответниците в размер на 2 000лв. и същото възнаграждение не следва да се присъжда като разноски. По делото обаче (на л.91 от делото) двамата ответници са представили друг Договор за правна защита и съдействие от 12.02.2020г. ( както и пълномощно), сключен с адв.П.С., по който договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв. е отбелязано, че е внесено в брой. При тези данни, адвокатското възнаграждение по обсъждания договор от 12.02.2020г. в размер на 2 000лв. следва да се присъди като разноски на ответниците, тъй като съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР №6/13.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. 

Водим от изложеното и на основание чл.130 ГПК, ЯОС

 

                                            О П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по настоящото т.д.№109/2019г. по описа на ЯОС, поради процесуална недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА  "Технострой Инженеринг 99"АД гр.Ямбол, ул."Обходен път запад"№21, ЕИК *********, представлявано от С.П.И.,  ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д. с ЕГН ********** и на Д.Д.Д. с ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.4 ГПК направените по делото разноски в размер на сумата  2 000 лв. (две хиляди лева).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Бургас в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :