Р Е Ш Е Н И Е
№ 499/02.12.2022 г.
Административен
съд – Монтана,касационно-административен състав , в съдебно заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретаря Петя Видова и с
участие на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладвано от съдията
БОЙЧЕВА КАНД № 414/2022 г. по описа на Административен съд – Монтана, за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
С решение № 192/26.05.2022 г., постановено по АНД №
301/2022 г. по описа на Районен съд – Видин, е отменено Наказателно
постановление № 565079-F583995/11.03.2021 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ - В. Търново в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „П*** – Ц.Т.“, ЕИК * , със седалище:***,
представлявано от Ц.Д.Т., ЕГН * е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на Министъра на финансите.
Горното решение е оспорено с
касационна жалба от гл. юрисконсулт Л. А*** при ТД на НАП – Велико Търново,
офис Видин, с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, и
несъобразено с фактите по делото и това, че е наложена санкция към минимума за
подобен вид административно нарушение. Излага конкретни доводи, като моли
касационната инстанция да постанови решение, с което отмени решението на
въззивния съд и потвърди спорното наказателно постановление, издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново при ЦУ на НАП. Счита, че санкционираното административно
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като е
извършено за първи път. При извършената проверка това е констатирано за първи
път, тъй като данъчните органи нямат ресурса ежедневно да проверяват
търговските обекти. Излага мотиви, че наказанието има и предупредителен ефект,
както спрямо нарушителя, така и спрямо останалите субекти и прилагането на
хипотезата „малозначителност“ всеки път, когато нарушението е за първи път, ще
има негативен ефект върху данъчната дисциплина на задължените лица, тъй като в
рамките на една година лицата могат да бъдат проверени един или два пъти, или
въобще да не бъдат проверени и съзнанието, че съда възприема всяко тяхно
нарушение за малозначително ще отслаби значението на контролната роля на НАП и
нейния дисциплиниращ ефект. В съдебно
заседание, редовно призован, се явява гл. юрк Л*** А*** - Ц*** с представено пълномощно. Поддържа
касационната жалба, като моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на районен съд ,по подробни съображения, изложени в жалбата, като
допълва, че констатираното нарушение е основно такова по смисъла на разписаните
задължения на задължените лица в Наредбата за фискалните устройства от 2006 г.,
а именно търговците да издават фискален бон едновременно с предаване на
стоката. Същото не е направено. Счита установената фактическа обстановка за
безспорна, както и, че фактът на неизпълнение е доказан. И освен това основното
задължение, за което е санкциониран, е установена и разлика в касата, която
също не е вкарана по установения ред в касовия апарат. Претендира
разноски по делото.
Ответникът ЕТ „Поли – Ц.Т.“,
представлявано от Ц.Д.Т., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и
не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на
съда за правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено от
касационната инстанция.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Обжалваното
Наказателно постановление № F583995/11.03.2021 г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности“ – В. Търново в ЦУ на НАП
е постановено въз основа на съставен АУАН №- F583995/06.01.2021 г. от инспектор
по приходите при ЦУ на НАП. Наказателното постановление е оспорено от
административнонаказаното лице пред Районен съд – Видин, който с решение №
123/09.12.2021 г., по АНД № 989/2021 г. по описа на съда, е потвърдил същото.
Решение № 123/09.12.2021 г. е обжалвано пред Административен съд – Видин, който
с решение № 40/08.03.2022 г., по КАНД № 18/2022 г. описа на съда, го отменя и
връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно
дадени указания. Пред Районен съд – Видин е образувано АНД № 301/2022 г. по
описа на съда, по което дело е постановено решение № 192/26.05.2022 г., с което
процесното Наказателно постановление е отменено. Същото е обжалвано от
административнонаказващия орган пред АС – Видин. С определение № 30/14.09.2022
г. по образуваното КАНД № 156/2022 г. по описа на АС – Видин, производството е
прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съседен
административен съд поради невъзможност да бъде формиран нов касационен състав
по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 8775/11.10.2022 г. по адм. дело №
8809/2022 г. по описа на ВАС, касационната жалба на ТД на НАП – В. Търново
срещу решение № 192/26.05.2022 г. на РС – Видин, постановено по АНД № 301/2022
г., е изпратена на Административен съд – Монтана.
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на
касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е
процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА ,по
посочените по-долу съображения.
От
фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето
производство е съставен АУАН № F583995/06.01.2021 г. от органите по приходите
при ЦУ на НАП, затова че при извършена проверка на 14.12.2020г. в 12,30 ч. в
търговски обект: Маса за плодове и зеленчуци № 101 в гр. Видин, Общински пазар,
стопанисван от административнонаказаното лице, контролните органи на НАП са
констатирали, че търговецът като задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект,чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация фискално устройство/ФУ/. Извършена е била контролна покупка от
инспектор по приходите на стойност 3,17 лв., заплатена е в брой и на клиента с
получаването на плащането не е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация и работещо в търговския обект ФУ или бележка от кочан с ръчни
касови бележки. Извадена е от фискалното устройство контролна лента и е
установено, че за направената покупка няма издаден фискален касов бон. Въз
основа на така установеното административно нарушение е издадено Наказателно
постановление № 565079-F583995/11.03.2021 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ - В. Търново в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Поли – Ц.Т.“, ЕИК * ,
представлявано от Ц.Д.Т., е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 700 лв., на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършено
административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на Министъра на финансите.
От събраните писмени и гласни доказателства,
въззивният съд е достигнал до извод, че ответникът по касационната жалба не
следва да понесе административно-наказателната отговорност, така както е
определена и наложена от административно-наказващия орган. Съдебният състав е приел, че е на лице
основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за „маловажен
случай“, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. По тази причина
наложеното наказание се явява прекомерно
тежко и не би съдействало за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, също и не
са проверени от АНО дали са на лице условията на чл. 28 от ЗАНН. Преценката на
наказващия орган за маловажността се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол, каквото е и задължителното за съда, по предписание дадено с TP
№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС. Районният съд е възприел, че правилното прилагане
на чл. 9, ал. 2 от НК е въпрос за правилното приложение на
материалния закон. Приема, че не са изследвани и обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН. Не са настъпили съществени вредни последици за отделни лица или за
обществените отношения. Излага мотиви, че нарушението е първо за
жалбоподателят. Въз основа на изложеното отменя спорното Наказателно
постановление.
Предмет на
касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
Настоящата
инстанция намира, че решението на съда е правилно и законосъобразно. За да
отмени наказателното постановление съдът
е приел, че нарушението е формално и
първо за административно-наказаното лице, поради което следва да се приложи чл.
28 от ЗАНН. Тези негови изводи се
споделят от настоящата касационна инстанция, базирайки се на представените
писмени и гласни доказателства по въззивното дело.
По
разбиране на настоящия касационен състав ,разпоредбата за „маловажен случай“ е приложима
в случая, поради фактът, че извършеното нарушение, с оглед вредните последици,
не представлява такова с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
другите нарушения от същия вид. Правилно
определена е и наложената санкцията към минимума за това нарушение,
съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
С
оглед изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че решението на въззивния
съд е постановено в унисон с приложимия
материален и процесуален закон, поради което следва да се остави в
сила.Издаденото НП следва да се счете като предупреждение към
административно-наказаното лице за неизвършване на други административни
нарушения.
Не са налице касационни основания
за отмяна на решението по чл. 209, т.1-3 от АПК.
Не
са претендирани разноски от ответника в касационното производство ,поради което
такива не следва да се присъждат .
Водим от гореизложеното, на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, административният
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192/26.05.2022 г., постановено по АНД № 301/2022 г. по описа на Районен
съд – Видин.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.