№ 2976
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниДИЯНА СТ. ЯНКОВА
заседатели:МАРИЯ СТ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110203615 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.344, изр. 1 от НПК във връзка с
чл.66, ал.1 от НПК и чл.271, ал.11 от НПК.
С определение на съдебния състав, постановено в открито съдебно
заседание на 23.07.2024г. по реда на чл.66, ал.1 от НПК е била изменена по
отношение на подсъдимия Н. Н. П. мярката му за неотклонение „подписка“ в
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. В същото
съдебно заседание съдът е допуснал предварително изпълнение на съдебния
му акт, независимо от подаването на жалба и/или протест от страните срещу
него съгласно разпоредбата на чл.343 от НПК. На основание чл.271, ал.11 от
НПК съдът е наложил на подсъдимия П. и „парична глоба“ в размер на
1000.00 лева. Същият е бил обявен за общо държавно издирване. На
23.07.2024г., след 18:00 часа подсъдимият П. е бил установен, задържан и
приведен в Следствения арест на НСлСл на бул. „Г.М.Д.“, в гр.София.
Преценката за незабавното приложение на оперативно-издирвателните
мероприятия на Сектор „Издирване“ при СДВР в същия ден е независима и е
била приложена от компетентния административен орган по негов избор и
решение.
В законоустановения срок по делото е постъпила частна жалба на
подсъдимия П. от 23.07.2024г. срещу определението на съдебния състав по
изменената му мярка за неотклонение. В провелото се открито съдебно
заседание на 26.07.2024г. подсъдимият П. е посочил пред
първоинстанционния състав, че желае мярката му за неотклонение „задържане
под стража“ да бъде отменена. Поради настъпилия разрив в доверителната му
връзка с неговия служебен защитник адвокат Д., съдът е освободил последния
по негово искане (по искане на защитника) и за да не нарушава правото на
защита на подсъдимия П.. В тази насока, съдът се позовава на своите правни
съображения от мотивите на съдебните си определения от провелото се на
26.07.2024г. открито съдебно заседание.
1
По делото е постъпила писмена молба - уточнение от новоопределения
от САК служебен защитник на подсъдимия П. с вх. № 250366 от 02.08.2024г. -
адвокат А. К. в изпълнение на указанията на Председателя на състава от
постановеното разпореждане с № 9189 от 29.07.2024г. В молбата на адвокат К.
се прави искане на основание чл.344, изр.1 от НПК съдът да отмени в закрито
заседание определенията си по чл.66, ал.1 от НПК и по чл.271, ал.11 от НПК.
Инвокират се в тази насока подробни, изчерпателни, обосновани и
професионални доводи и съображения по отношение на процесуалното
поведение на подсъдимия П. и неговите задължения по делото в качеството му
на обвинено лице.
Съдебният състав, като съобрази приложението на процесуалния закон и
с оглед депозираната молба от адвокат К., намира, че процесуалното
поведение на подсъдимия П. е недобросъвестно. Налице е крайна злоупотреба
с процесуални права от негова страна. Отношението му към делото е насочено
и е било насочено успешно към реално и обективно възпрепятстване на
съдебния състав да приложи своите правомощия по НПК с провеждане на
обективно, всестранно и пълно разследване при спазване на принципа на
разумния срок. Налице е забавяне в производството, с оглед процесуалното
поведение на подсъдимия П..
На 23.07.2024г. и на 26.07.2024г. не са се били провели две открити
съдебни заседания, в които е следвало да се разпитат свидетелите и вещи лица
по делото при евентуално даване ход на съдебното следствие. В заседанието
от 23.07.2024г., ако подсъдимият П. се бе явил и бе участвал по делото, съдът
е могъл да разпита частният обвинител и граждански ищец С.. Съдът е създал
съответна организация и е преценил в кои заседания кои свидетели следва и
може да разпита и колко време също могат да продължат съдебните заседания,
предвид интензитета на процесуално-следствените действия; с оглед предмета
на доказване по делото по чл.102 от НПК; предвид това, че част от
свидетелите са били разпитани на ДП повече от три пъти и с оглед
гарантирането упражняване на правото на защита на подсъдимия П. съгласно
чл.6 от КЗПЧОС.
1.). Отношението на подсъдимия П. към неговия първоначален
служебен защитник (по този първи аспект на процесуалните въпроси по
делото) е довело до възникване на разрив в доверителните им отношения
и към датата на съдебното заседание от 26.07.2024г. Според съда това
процесуално положение (със защитника му) е предизвикано от подсъдимия П.
умишлено и превратно, доколкото неговият служебен защитник адвокат Д.
недвусмислено е заявил в съображенията си до състава, че не може ефективно
да упражнява правото на защита и защитната линия в процеса в полза на
представляваното лице. Служебният защитник адвокат Д. е бил обиждан и
обвиняван от подсъдимия П., че (защитника) се е поддавал на натиск и
внушения от съдебния състав. Било е накърнено достойнството на защитника
адвокат Д. с изявленията на подсъдимия П. към него. Тези обвинения и обиди
към защитника адвокат Д. са неоснователни. Съдебният състав не е
комуникирал с адвокат Д. извънсъдебно. Съдът не е упражнявал принуда в
съдебна зала или извън нея спрямо адвокат Д. да упражнява определения
2
линия в процеса, която да му е била наложена от състава. Съдът не се е
намесвал и не е давал указания как страните следва да реализират своите
процесуални функции - и обвинителната, и защитната. Съдът е властен да
контролира единствено и само случващото се в съдебна зала в настоящото
наказателно производство. Точно това съставът е извършвал. Съдът не е
прилагал каквито и да е било форми на натиск, било спрямо защитника
адвокат Д., било спрямо подсъдимият П. или по отношение на другите страни
в наказателното производство. Съдът не е отправял заплахи към която и да е
от страните. Напротив, спрямо подсъдимият П. е разяснявал не само неговите
права, презумпцията за невиновност и възможността да ангажира
доказателства, но и задълженията му като наказателно преследвано лице.
Съдът е поканил подсъдимия П. да участва по делото, да ангажира
доказателства по линията си на защита и да проявява добросъвестно
процесуално поведение. Съдът има за цел единствено да приложи своите
правомощия по делото и да работи - да правораздава. Съдът няма нищо лично
и/или против спрямо подсъдимият П.. Напротив, съдът гарантира правата му
и му е осигурил служебен защитник. Пълният обем от правата му ще се
гарантират от съда в хода на цялото наказателно производство, независимо от
отношението му към съда и критиките му към Председателя на съдебния
състав. Защитникът адвокат Д. е упражнявал (до момента на разрива в
доверителните им отношения) акуратно, професионално и отговорно своите
задължения на защитник с оказване на защита и правна помощ на
представляваното лице П. (като осигурен минимален стандарт на защита от
адвокат по преценка и инициатива на съда).
Съдът отчита и друг процесуален аспект от поведението и от
отношението на подсъдимия П. към задълженията му на участник в
производството и те са свързани например с извършеното от него 2.).
неправомерно записване на вещите лица по КСППЕ, когато са го
изследвали - с цел използването на създаденото доказателство спрямо с тях по
съдебен или извънсъдебен ред (подсъдимият П. е заплашвал вещите лица със
съд, държал се е грубо, неуважително и арогантно с тях, като съшия им е
разпореждал какво да правят и кога да се явят по негова заповед да го
изследват); 3.). предвид опитите му да се посети вещите лица по КСППЕ
със свидетели, за да пренесе случая пред несъдебни органи, при което при
постигането му и навлизане на вещите лица в тази непосредствена цел на
подсъдимия П. (ако експертите бяха удовлетворили исканията му), биха
възникнали задължителни основания за отвод на вещите лица, а изготвената
КСППЕ няма да се счита за изпълнена по реда на НПК, а това ще доведе до
целено забавяне на производството и до осуетяването на приложението на
правомощията на съдебния състав по навременен, ефективен и
законосъобразен начин; 4.). с изложените дискредитиращи твърдения в
писмените му молби от интимен характер спрямо частния обвинител и
граждански ищец С. (съдът не обсъжда по същество тези твърдения от
интимен характер дали са доказани или не, доколкото не е даден ход на
съдебното следствие, а от друга страна не касаят предмета на доказване по
делото) - излагането на тези твърдения според съда в молбите на подсъдимия
3
П. биха довели до възникване на реакции в адресатите, към които са били
отправени, а това според съда ще възпрепятства свидетеля или свидетелите да
изложат своите обективни възприятия, необусловени от емоционални
негативни реакции; 5.). с оглед агресивното му поведение в съдебна зала
към съда и прокурора - следва да се отчете, че съдебния състав, прокурора
или който и да е участник не се е поддавал и на критиките, агресията и
изложенията на подсъдимия П., доколкото са част от свободата на словото и са
израз на неговото разбиране какво да бъде процесуалното му поведение,
което, обаче в цялостния му контекст възпрепятства и е възпрепятствало съдът
да гарантира своевременен достъп до правосъдие.
Съдебният състав намира, че интересите на правосъдието от
приложението на чл.1 от НПК вр. чл.269, ал.1 от НПК и императивите на
НПК от правилно, точно и законосъобразно приложение на материалния и
процесуалния закон имат значително по-голям приоритет и тежест от
правилото за зачитане на свободата на личността, независимо от презумпцията
за невиновност, в съответствие с изискванията на §57 от делото „Бочев
срещу България“ на ЕСПЧ.
Първоинстанционният съдебен състав намира, че не следва да уважава
молбата на защитника адвокат К. за отмяната на определенията на съдебния
състав по чл.66, ал.1 от НПК и чл.271, ал.11 от НПК на основание чл.344,
изр.1 от НПК.
Мярката за неотклонение „задържане под стража“ реално гарантира и
ще гарантира възможността и задълженията на съда 1.). да приложи правилно
материалния и процесуалния закон; 2.). изясняването на обективната истина
по делото; 3.). ефективното гарантиране по реда на НПК с правомерни
средства на правото на защита на подсъдимия П. на основание чл.269, ал.1 от
НПК вр. чл.93, т.7 от НПК; 4.). прекъсването на проявите му на
недобросъвестно процесуално поведение и злоупотребата с права; както и 5.).
осуетяването на въздействието от страна на подсъдимия П. върху вещите лица
и/или свидетелите по делото, при което в противен случай, съдът няма да
може да разкрие фактите по делото и да приложи законосъобразно своите
правомощия; но 6.). ще гарантира и възможността съдебният състав да спази
принципа на разумния срок, за да предостави навременен достъп до
правосъдие за страните. Безспорно е и положението, че с мярката за
неотклонение „задържане под стража“ ще бъде осуетена опасността от
извършване на последваща криминална дейност от страна на подсъдимия П.,
предвид обремененото му съдебно минало, но и с оглед проявеното от него
въздействие върху вещите лица по КСППЕ, които е записал с техническо
средство (поведение разглеждано в аспекта на принудата).
По силата на НПК съдебният състав има дисциплиниращи функции.
Приложението на чл.66, ал.1 от НПК е обусловено от предпоставките на
закона, които са съществуващи и към днешна дата според преценката на
съдебния състав. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
подсъдимият П. ще гарантира правилният по-нататъшен ход на наказателния
процес. Чрез нея не се създават повече ограничения от допустимите спрямо
4
подсъдимият П.. Основен критерий при определянето на вида на мярката му
за неотклонение е съответствието между тежестта на избраната мярка и
нейната цел. Основна цел, която преследва определянето на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ е обезпечаването на нормалното
развитие на процеса. Известно е, че мерките за неотклонение имат за цел
обезпечаване успешния ход на наказателен процес и гарантиране на
обществената сигурност, чрез блокиране възможността на предаденото на съд
лице за бягство и/или за извършване на престъпление, но и за осуетяване на
правилното развитие на делото. Затова и релевантните фактори, подлежащи
на изследване са налични рисковете от извършване на престъпление и/или от
укриване. Тази преценка несъмнено и настоящия съдебен състав извежда не
само на плоскостта на инкриминираната престъпна дейност на подсъдимия П.,
според справката му за съдимост, но и с оглед данните за личностния му
облик според експертното становище на психолога Д., но и най-вече - в
светлината на процесуалното му поведение по делото. Съдът отчита, че едно
от предназначенията на мярката за неотклонение е да бъде обезпечено и
законосъобразното провеждане и нормален ход на развитие на наказателното
производство в разумен срок, а не само осуетяване на опасността от
извършване на престъпление и/или от укриване. Промяната на процесуалния
статус на подсъдимия П. с по-лека мярка за неотклонение ще доведе до
осуетяване на правомощията на съда (и с оглед посочените цели от т.1 до т.6 в
горния абзац), но и до продължаващото недобросъвестно поведение от страна
на подсъдимия П. към задълженията му на наказателно преследвано лице за
тежко умишлено престъпление - същият да преценява кога да се явява по
делото, нарушавайки основната си мярка за неотклонение; същият да оказва
въздействия върху вещите лица и/или свидетелите - като ги записва, заплашва,
въздейства; дискредитира; уличава чрез преследване или като предизвиква
спор или конфликт с тях; да прави опити за забавяне на делото; да нарушава
основната си мярка за неотклонение по делото; да проявява поведение
насочено към съдебно или извънсъдебно преследване на свидетелите по
делото с жалби от всякакво естество с всякакви възможни твърдения по всеки
възможен начин (в тази насока са приложени множеството му жалби по
различни производства от ЕИСС и предвид експертното становище на
психолога С.на Д. от съдебно заседание от 26.07.2024г. при изслушване на
вещите лица за процесуалното поведение и отношение на подсъдимия П. към
тях с отбелязаните качества на неговата личностова акцентуация). Мярката за
неотклонение „задържане под стража“ по разбирането на съда и предвид
приложението на закона не следва да се изменя в по-лека - например в
„домашен арест“ или в „парична гаранция“. В тази насока са съображенията
на съдебния състав. Докато е на свобода, подсъдимият П. би продължил със
своето недобросъвестно процесуално поведение. Подсъдимият П. не
притежава имущество и постоянни доходи. Не е ефективно и/или
целесъобразно да му се определя парична гаранция, тъй като тази мярка за
неотклонение и останалите по-леки такива, различни от мярката за
неотклонение „задържане под стража“, не са пропорционални на целите на
чл.57 от НПК. Поведението на подсъдимия П. следва да бъде санкционирано с
5
продължаващо задържане в местата за лишаване от свобода до приключване
на производството с влязъл в сила съдебен акт в първата инстанция.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНИЕТО, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по реда на чл.344, изр.1 от НПК
ИСКАНЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ Н. Н. П. ЧРЕЗ ЗАЩИТНИКА
АДВОКАТ А. К. съгласно молба с вх. № 250366/02.08.2024г. за отмяната на
определенията на съдебния състав от 23.07.2024г. по НОХД № 3615/2024г. по
описа на СРС, НО, 9-ти състав по приложението на чл.66, ал.1 от НПК за
изменение на мярката за неотклонение „подписка“ в мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Н. Н. П., с ЕГН:
********** и по приложението на чл.271, ал.11 от НПК, с което на същия е
била наложена парична глоба в размер на 1000.00 лева за недобросъвестното
му процесуално поведение.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на СГС НЕЗАБАВНО материалите от
производството по компетентност за преценка на основателността на частната
жалба на подсъдимия Н. Н. П. срещу определението на съдебния състав по
чл.66, ал.1 от НПК.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните с връчване на препис от съдебния акт на
състава.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6