Решение по дело №2055/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18894
Дата: 17 ноември 2023 г.
Съдия: Ивелина Стоянова Колева
Дело: 20231110102055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18894
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110102055 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс
/СК/.
Производството по делото е образувано по молба на В. С. К., ЕГН
**********, срещу С. С. П., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН **********, с
правно основание чл. 128 от СК за определяне на мерки за лични отношения
между ищцата, имаща качеството на баба по майчина линия на
непълнолетното дете С. С.ов П., роден на 27.04.2007г.
Ищцата твърди в исковата молба, че ответниците са родители на
нейния внук С. С.ов П.. През 2018г. те се разделили и от тогава ответникът не
позволявал на ответницата да се вижда и контактува със сина им.
Ответницата завела дело за родителски права спрямо детето, като на същата
бил определен режим на лични отношения с детето. Ответникът не спазвал и
осуетявал така определения режим, като продължавал да манипулира детето,
което се страхувало от поведението на баща си и много рядко се виждало с
майка си. Ищцата била лишена изцяло от възможността да контактува с
детето. Когато се обаждала и търсела бащата, за да го помоли да се види с
внука си, той й отговарял, че това няма как да стане и да забрави, че има внук.
Заплашвал я, че никога няма да видят детето. Сочи, че ответникът не
контактувал с и със свои близки и роднини, нямал приятели. Внукът й расте в
1
ненормална среда. Лишен от роднини, от братовчеди, от баба и от близки
роднини. Ищцата ходила и в училището, където учи внукът й, но той се
страхувал, че баща му ще разбере за евентуална тяхна среща и бягал от нея.
Моли да й бъде определен самостоятелен режим на лични отношения с детето
С., като предлага такъв. Не претендира разноски.
В предоставения едномесечен преклузивен срок по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата. Счита исковата молба за
неоснователна. Не претендира разноски.
Ответникът моли исковата молба да бъде отхвърлена като
неоснователна. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата е баба по майчина линия на непълнолетния С. С.ов П., като
ответницата е негова майка.
На ответницата е определен режим на лични отношения с детето С.,
както следва: всяка първа и трета седмица за времето от 18 часа в петък до 18
часа в неделя с приспиване в дома на майката.
По делото е изготвен социален доклад, видно от който родителите на
детето са били във фактическо съжителство, като същите са разделени. С
решение от 21.06.2021г. на СРС, 91 състав е определен режим на лични
отношения на майката с детето. Бащата споделя, че не възпрепятвства
контактите на детето С. с неговата баба по майчина линия В. К.. Бащата
споделя, че ако синът му желае да се види с баба си, той няма да му попречи.
При проведения разговор с детето, то съобщава, че не желае да се вижда с
баба си. Не се е виждал с нея от няколко месеца, като последно тя е ходила в
училището му и е разпитвала съучениците му дали го познават. Детето
споделя, че „баба му В. го злепоставя и се срамува от нея“. Споделя още, че
се е случвало баба му да ходи пред дома им и да оставя чанта с храна. С.
съобщава, че не говори с баба си по телефона, като казва, че я е блокирал.
Детет споделя, че когато се види с баба си В. К., същата започвала да прави
скандали и да вика. Бабата по майчина линия заявява, че желае да се вижда с
внука си. Споделя, че е съгласна дори на две срещи в месеца, но да поддържа
контакт с детето. По думи на В. К., бащата не позволява на детето да се вижда
с нея. Съобщава също, че когато детето е било в по – ниска възраст и
2
родителите все още са живеели заедно, тя е помагала в грижите за
отглеждането му.Споделя, че не се е виждала със С. от около една година.
Ходила е в училището на детето, за да пита как е и да го види. Бабата споделя
също, че е оставяла чанти с храна пред вратата на бащата и детето. По думи
на бабата, тя не може да се свърже с детето по телефона. Към момента
непосредствени грижи за отглеждането на детето полага неговия баща.
Детето съобщава, че се вижда редовно по режим на лични контакти с майка
си. В жилището, обитавано от детето и неговия баща, за С. има собствена
стая. Бабата В. К. споделя, че живее в жилище под наем, което представлява
една голяма стая, която е преградена и са обособени две отделни стаи. Бащата
работи в хотел „Гранд хотел Милениум“ като сервитьор. Съобщава, че
получава трудово възнаграждение в размер на 1500 лева месечно. В. К.
споделя, че е трудово ангажирана като хигиенист в 7 СУ „Св.
Седмочисленици“ и получава трудово възнаграждение в размер на 900 лева.
Бащата споделя, че неговите родители са починали. С. е на 16 години. Ученик
е в 10 клас в 68 СУ „Акад. Н. Обрешков“. Детето споделя, че не посещава
извънкласни занимания и не ходи на спорт. По време на срещата между
детето и бащата се забелязва наличие на емоционална връзка помежду им.
Детето споделя, че не желае да се вижда с баба си по майчина линия, като с
него е разговаряно само в присъствието на социален работник.
В хода на съдебното производство е изслушано детето С. по реда на чл.
15 ЗЗДт в присъствието на социален работник при ДСП – Слатина. Детето
споделя, че е на 16 години и е ученик в 10 клас. Не работи. Не се вижда с баба
си. Просто не му е приятно да се вижда с нея. Виждал как баба му се карала
вкъщи. Това можело да е навън, вкъщи, нявсякъде. Тя се карала с баща му.
Баща му не му забранява да се вижда с баба си. За последно видял баба си
преди може би половин година. Видяли се случайно. Не може да си спомни
как се държи баба му с него, защото не са се виждали от много време. Тя му
се обаждала и го търсела, но той я бил блокирал. Споделя също, че той е
прекратил контакта си с баба му и това е по негова инициатива. Не иска да се
вижда с нея, тъй като пращала неприлични съобщения на баща му. Държала
се неприлично, включително и на публични места. Започвала да крещи и да
спори спрямо баща му без да я провокира. Излага го. Не иска да се вижда с
нея. Нямат общи теми на разговор с нея. Пред залата тя искала да му даде
пари и шоколад, детето не ги приело, тъй като не иска да й взема парите.
3
От показанията на св. Радослав Велчев Даскалов се установява, че
ищцата желае да се вижда с детето, но те не поддържат отношения. Преди
време детето споделяло, че не иска да има никакви отношения с нея. С.
поддържа отношения с майка си.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Даскалов като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им
относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът обосновава
следните правни изводи:
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК, дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето. При преценката относно
определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук се изхожда
винаги от интересите на детето. Установяването на правото по чл. 128, ал. 1
СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското
семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при
отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Институтът цели утвърдените
родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между
родителите на децата, респективно при смърт на единия родител – т. е. да не
бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се упражняват от
единия само родител. За да се иска конкретно реализиране на това право със
санкцията на съда, на първо място, претендиращата страна следва да установи
факти, които сочат, че е налице отрицателното условие на закона, а именно,
че „се пречи на поддържането на лични отношения". За осъществяването на
тази правна възможност обаче следва да се установи категорично, че личните
отношения са в интерес на детето, като е наложителна преценката за
ефикасността на режима, който ще се постанови с оглед същият да отговаря в
най–пълна степен на интересите на детето.
В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че не
се провеждат срещи между бабата по майчина линия и детето С. поради
нежелание от страна на самото дете. От показанията на св. Даскалов е видно,
че преди време самото дете е споделило, че не желае да има никакви
отношения с баба си. Това се подкрепя и от споделеното от детето С. при
4
изслушването му в съдебно заседание, като самото дете заявява, че не желае
да вижда своята баба, тъй като тя се държала неприлично, изпращала
неприлични съобщения на баща му, крещяла, излагала го. Заявява също, че
нямат общи теми на разговор. Съдът намира безспорно, че детето следва да
поддържа отношения и с разширеното си семейство с оглед формирането му
като личност и запазване на родствената връзка, но следва да се прецени
преди всичко интереса на детето. Не се установи родителят, упражняващ
родителските права, да създава пречки за поддържане на лични отношения
между бабата и нейния внук. В настоящия случай съдът счита, че следва да
бъде отчетено мнението и желанията на самото дете. С оглед изложеното и
като съобрази доказателствата по делото, съдът намира, че в настоящия
случай не е в интерес на детето да бъдат определени лични отношения между
него и баба му по майчина линия, тъй като това би рефлектирало отрицателно
на психо – емоционалното му състояние. Предвид нежеланието му да се
среща със своята баба, определянето на мерки за лични отношения между
ищцата и детето С. от страна на съда би предизвикало у него напрежение и би
предизвикало допълнителни негативни емоции и преживявания у детето,
което безспорно не е в негов интерес. Предвид гореизложеното, настоящият
състав намира, че предявената молба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.

Относно разноските по делото.
Държавната такса за настоящото производство е внесена изцяло от
ищцата.
Претенция за присъждане направените по делото разноски не е
направена от никоя от страните.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правна квалификация чл. 128, ал. 1 СК
от В. С. К., ЕГН **********, срещу С. С. П., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН
**********, като неоснователен.

5

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6