Предявени са искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино, представляван от процесуалния си представител, сочи в исковата молба, че продал на ответника ЕТ “Венра – Калоян Калоянов” – гр.Кърджали стоки, за което били съставени три данъчни фактури – данъчна фактура № 3462/17.12.2003 г. на стойност 5 671.37 лв. с ДДС, данъчна фактура № 3463/17.12.2003 г. на стойност 2 844.10 лв. с ДДС и данъчна фактура № 3466/17.12.2003 г. на стойност 3 382.43 лв. с ДДС. Начинът на плащане, посочен в данъчните фактури бил с платежно нареждане. До настоящият момент ответникът не бил заплатил дължимите суми по посочените фактури, въпреки многократните разговори. Ответникът бил в забава от 20.12.2003 г., от която дата дължал обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 20.12.2003 г. до завеждане на иска. Моли съда осъди ответника да заплати на “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино сумата в размер на 13 250 лв., от които 11 897.53 лв. главница, представляваща стойността на закупени с данъчни фактури № 3462, № 3463 и № 3466 и трите от 17.12.2003 г. и незаплатени стоки, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 20.12.2003 г. до завеждане на иска в размер на 1352.47 лв., както и направените по делото разноски. Допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от 1352.47 лв. на 2 178.51 лв. В съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител поддържа предявения иск. Ответникът ЕТ “Венра – Калоян Калоянов” - гр.Кърджали, представляван от собственика Калоян Калоянов и процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи се, че твърдяната от ищеца сделка не съществувала и не била доказана. Процесните три фактури, от които ищецът претендирал вземанията си били признати неистински по съдебен ред и нямали никаква правна стойност. Не били представени други доказателства, които да доказват, че била налице твърдяната търговска продажба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени като доказателства данъчна фактура № 3462/17.12.2003 г., данъчна фактура № 3463/17.12.2003 г. и данъчна фактура № 3466/17.12.2003 г. С решение № 142/18.01.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 929 по описа за 2006 г. на същия съд, влязло в сила на 26.11.2008 г., е прието за установено по отношение на “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино, че данъчни фактури № 3462, № 3463 и № 3466, всички от 17.12.2003 г., с доставчик “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино и получател ЕТ “Венра – Калоян Калоянов” – гр.Кърджали, са неистински и подправени документи. От писменото заключение на вещото лице Гергана Делчева Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, се установява, че издадените данъчни фактури от “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино по доставките с № 3462, № 3463 и № 3466 от 17.12.2003 г. са отразени в регистъра “Дневник за продажби” през м. декември 2003 г. На база данните от отчетните регистри (Дневник за покупките и Дневник за продажбите) “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино подало Справка-декларация в ДП – Кърджали за м. декември 2003 г. Съгласно подадената Справка-декларация за данъчния период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, която разлика представлява данък за възстановяване. С ДАПВ № 2879 от 28.05.2004 г. бил възстановен ДДС, т.е. ищецът нямал задължения към бюджета. По трите издадени фактури нямало постъпили суми в “Тунимекс” ЕООД от ответника. Към момента на изготвяне на заключението сметка 410 “Клиенти” при ищеца била открита със сумата 11 897.90 лв. Размерът на законната лихва за забава върху сумата от 11 897.90 лв., представляваща главница, считано от 20.12.2003 г. до 13.06.2005 г. – датата на подаване на исковата молба е 2 178.51 лв. При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД са недоказани и като такива са неоснователни. От събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин, че между страните по делото е бил сключен договор за продажба на стоки, както се твърди в исковата молба. Ищецът излага съображения, че с ответника сключили договори да продажба на стоки, за което били съставени данъчна фактура № 3462/17.12.2003 г., данъчна фактура № 3463/17.12.2003 г. и данъчна фактура № 3466/17.12.2003 г. Т.е., като доказателство за сключените договори са представени посочените три броя фактури. Тези документи обаче, са признати за неистински и подправени с решение № 142/18.01.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 929 по описа за 2006 г. на същия съд, влязло в сила на 26.11.2008 г. Това оборва формалната доказателствена сила на документите и същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото и да не бъдат обсъждани. Що се касае да заключението на вещото лице Гергана Добруджалиева, то същото е изготвено въз основа на признатите за неистински документи, поради което не следва да бъда приемано. Същото се отнася и за счетоводните записвания в счетоводството на “Тунимекс” ЕООД – гл.Ардино и подадените от ищеца справки-декларации по ЗДДС, тъй като счетоводните записи са извършени въз основа на първични документи – процесните три броя фактури, които са били признати за неистински по предвидения в закона ред. В същото време не са представени други доказателства, които да обосновават наличието на правна сделка между страните. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ е недоказан и като такъв е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане също е неоснователен предвид недоказаността на главния иск и също следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино против ЕТ “Венра – Калоян Калоянов” – гр.Кърджали искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и цена 11 897.53лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 2 178.51 лв., като недоказани и неоснователни. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2 193 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Ето защо и на основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино, представлявано от едноличния собственик и управител Ахмет Тунташ, със съдебен адрес адв. Наталия Пачилова, гр.Кърджали, ул.”Васил Левски” № 4 против ЕТ “Венра – Калоян Калоянов” – гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.22, вх.”В”, ап.72, със собственик Калоян Христов Калоянов, с ЕГН ********** искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и цена 11 897.53лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 2 178.51 лв., като недоказани и неоснователни. ОСЪЖДА “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино, представлявано от едноличния собственик и управител Ахмет Тунташ, със съдебен адрес адв. Наталия Пачилова, гр.Кърджали, ул.”Васил Левски” № 4 да заплати на ЕТ “Венра – Калоян Калоянов” – гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.22, вх.”В”, ап.72, със собственик Калоян Христов Калоянов, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 2 193 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател:
|