Р E Ш Е Н И Е
№ 558
гр.Кюстендил,19.06.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на деветнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар-протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр.д.№ 2531/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
З.В.Е.,ЕГН ********** ***, е
предявил против „СИМЕОНОВ МАРКЕТ ГРУП“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-гр.София,район „Овча купел“,ул.“Народен герой“№
6,вх.Ж,ет.3,ап.№ 7,иск да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 10 070.00-десет хиляди и
седемдесет лева, представляваща сбора на неплатените му 19-деветнадесет брутни
трудови възнаграждения за времето от 01.03.2016 год. до 30.09.2017
год.вкл.,ведно със законната лихва върху суматау,считано от датата на
предяваване на иска до окончателното и изплащане.Претендират се разноските в
производството.
Ответното дружество оспорва иска
по основание и размер,прави въражение че възнаграждението на ищеца е заплатено,
взема становище по доказателствата, прави доказателствени искания.
КРС,след като обсъди събраните по
делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено
следното:
От трудов
договор № 12/29.02.2016 год./л.4/се установява,че между страните е
възникнало трудово правоотношение по силата на което ищеца приел да изпълнява в
ответното дружество длъжността „специалист лесовъдство“,за неопределено
време,пълно работно време и основно възнаграждение от 530.00 лв.Не се спори от
ответното дружество по това ищеца да не е изпълнявал трудовите си задължения в
исковия период.Ответното сдружество предтавя с отговора на ИМ
разписки,удостоверяващи начисленията и плащанията на ищеца за исковият период,
като вещото лице графолог В.С. в експ.з-ние вх.№ 13651/11.06.2019 год./л.45-66/
заключава,че разписките не са подписани за получил сумите от ищецът.Съгласно
експ.з-ние вх.№ 13057/04.06.2019 год. на в.л. М.Н. /л.41-43/брутното трудово
възнаграждение на ищецът за месеците от исковия период възлиза на сумата от
530.00 лв. ежемесечно,изключая м.05/2017 год.,когато то е 521.17 лв. и месеците
от юли до септември на 2019 год.,когато то е било 150.00 лв.,или общо сумата от
8391.17 лв.,а нетното за същият период-6566.93 лв.Вещото лице Н. уточнява,че
заключението е изготвено на база на представените по делото писмени
доказателства,тъй като ответното дружество не и е предоставило оригинална
отчетна документация,твърдейки че оригинали на такава не съществуват.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от цитираните доказателства.С оглед доказателствата по делото
искът е допустим и основателен и ще се уважи в пълен размер.Мотивите на съда са
следните:
По иска с пр.осн.чл.128 ,т.2 КТ.
Съгласно чл. 128,т.2 от КТ, работодателят е
длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на
работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него
работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на работника
или служителя от създаването на трудовото правоотношение. Задължението по чл.
128 от КТ включва два основни елемента: а) изплащане на трудовото
възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или
индивидуалния трудов договор, включващо, както основното, така и допълнителните
трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, за
научна степен, за ползване на чужд език в работата и други подобни); б)
дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в "установените срокове".
Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго, за наличието на каквато договорка доказателства по настоящото
дело не се събраха,но дори и такава уговорка не може да накърнява максималния
едномесечен интервал на изплащането на трудовото възнаграждение,при което с
изтичането на календарен месец при добросъвестност на работника или служителя,
която се предполага до доказване на противното,в която насока няма възражения
от ответника, трудовото възнаграждение става дължимо и поради забава
работодателят дължи лихва,която на осн.чл.245,ал.2 КТ е в размер на основния
лихвен процент, определен от БНБ. При неизпълнение на това задължение на
работодателя, работникът или служителят има право на иск срещу него за изплащане на дължимото уговорено трудово
възнаграждение. Ведомостта за работна заплата, съставлява частен свидетелстващ
документ, съдържащ удостоверително изявление на работодателя, че на работника
или служители се дължи определен размер неизплатено трудово възнаграждение.Такова в казуса не е налице,т.е
надлежно оформените ведомости за работна заплата не се представят като
доказателство по делото по причина в ответното дружество.Представените от
последното разписки бяха оспорени от ищеца относно авторството на подписа
му,като съгласно приетата като обективна и неоспорена от страните
съдебно-графологическа експертиза подписите на разписките не са положени от
ищеца,поради което съдът приема че исковите суми му се дължат.Съдът не кредитира
експертното заключение на в.л.М.Н. относно размерите на дължимите суми по
месеци на ищецът,тъй като то е изготвено на база на разписки,изготвени от
ответника,представени в копие,при твърдение че оригиналите не съществуват,при
доказано подправяне на подписа на ищецът,както и такива на първична счетоводна
документация,каквато е ведомостта за заплати,поради което съдът приема за
доказано,че във всеки месец от исковият период брутното трудово възнаграждение
на ищецът е сумата от 530.00 лв.,поради което предявеният иск ще се уважи в
пълен размер.
По разноските
Ищецът, на основание чл.359 от КТ, е освободен от заплащане на държавни
такси и на разноски по делото. С оглед
уважаване на исковата претенция му се дължат другите разноски по делото-сумата
от 850.00 /осемстотин и петдесет/ лева,платени за адвокатско
възнаграждение.Ответното ТД ще бъде осъдено да заплати по сметките на КРС платените от бюджета на съда възнаграждения
на експертите от съдебно-графологическата и счетоводна експертиза,общо сумата
от 430.00 лв.,както и държавна такса върху уважените искове в размер на 402.80
/четиристотин и два и осемвдесет /лева.Съдът ще допусне и без изрично искане,
на осн.чл.242,ал.1 ГПК,предварително изпълнение на решението в частта по
основният иск.
Водим от горното и на осн.чл. 128,т.2
КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „СИМЕОНОВ
МАРКЕТ ГРУП“ЕООД,ЕИК ********* ,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.София ,район „Овча купел“ , ул.“Народен герой“ № 6 , вх.Ж ,ет.3
,ап.№ 7, ДА ЗАПЛАТИ на З.В.Е. ,ЕГН ********** ***, сумата от 10 070.00
/десет хиляди и седемдесет лева/лв., представляваща сбора на неплатените му
19-деветнадесет месечни брутни трудови възнаграждения за времето от 01.03.2016
год. до 30.09.2017 год.вкл.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от
14.12.2018 год. до окончателното и изплащане.
На осн.чл.242,ал.1 ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението
в горната му част.
ОСЪЖДА „СИМЕОНОВ
МАРКЕТ ГРУП“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.София,район „Овча купел“,ул.“Народен герой“№ 6,вх.Ж,ет.3,ап.№ 7,ДА
ЗАПЛАТИ на З.В.Е.,ЕГН ********** ***, сумата от 850.00 /осемстотин и петдесет/
лева,представяващи сторени от последният разноски по воденето на делото.
ОСЪЖДА „СИМЕОНОВ
МАРКЕТ ГРУП“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.София,район „Овча купел“,ул.“Народен герой“№ 6,вх.Ж,ет.3,ап.№ 7,ДА
ЗАПЛАТИ по сметките на КРС платените от бюджета на съда възнаграждения на
експертите от съдебно-графологическата и счетоводни експертизи,общо сумата от
430.00 лв.,както и държавна такса върху уважените искове в размер на 402.80
/четиристотин и два и осемвдесет /лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: