Р Е Ш Е Н И
Е
№ 4978/18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8082 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от
И.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** aп. 45
отрицателен установителен иск с правно основание 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на претендирани от ответника по делото „А.З.С.Н.В."
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 суми в размер на 7 088,43 евро главница, 983,41 евро
просрочена лихва за периода от 29.02.2012 г. до 09.06.2013 г. и 247,81 евро
наказателна лихва за периода от 29.02.2012 г. до 10.06.2013 г, представляващи
неизплатено задължение по извлечение от счетоводни книги по договор за
потребителски кредит № 52 - 248/2009 г. от 29.06.2009 г., ВЕДНО със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
20.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
325,44 лева (триста двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща заплатената по делото държавна такса и сумата от 1 139 лева
(хиляда сто тридесет и девет лева) адвокатско възнаграждение, за които суми е
бил издаден изпълнителен лист от 07.08.2013 г. по ч.гр.дело № 8939/2013 г. по
описа на Районен съд - Варна, поради погасяването по давност на правото да се
иска изпълнение на тези суми след приключване на производството, по което е
издаден изпълнителния лист.
Обуславя правния си интерес от предявяване на иска
налагайки следните твърдения:
Въз основа на издаден изпълнителен лист от
07.08.2013 г. от Районен съд Варна е образувано изпълнително дело № 4518/2014
г. по описа на ЧСИ С.Х., срещу ищеца И.К.Й., който е осъден да заплати на „АЛФА
БАНК" АД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Е.Л., действаща на територията на Република България чрез клон „АЛФА
БАНК - КЛОН БЪЛГАРИЯ", ЕИК: *********, със седалище и адрес: ***, сумата
от 7 088,43 евро главница, 983,41 евро просрочена лихва за периода от
29.02.2012 г. до 09.06.2013 г., 247,81 евро наказателна лихва за периода от
29.02.2012 г. до 10.06.2013 г., представляваща неизплатено задължение по
извлечение от счетоводни книги по договор за потребителски кредит № 52 -
248/2009 г. от 29.06.2009 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 20.06.2013 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 325,44 лева (триста двадесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща заплатената по делото държавна
такса и сумата от 1 139 лева (хиляда сто тридесет и девет лева) адвокатско
възнаграждение.
На 15.01.2015 г. на длъжника е връчена Покана за
доброволно изпълнение на задълженията с изх. № 502/08.01.2015 г. и Заповед за
изпълнение № 5312/24.06.2013 г.
С договор за прехвърляне на вземания на 24.02.2015
г. вземането на „Алфа банка" АД е прехвърлено на „СГ Груп" ООД. На
23.04.2018 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания „СГ Груп"
ООД е прехвърлила придобитото от „Алфа банка" АД вземане н. „А.З.С.Н.В."
ЕАД с ЕИК: *********.
Налагат се твърдения, че изпълнителното
производство по изпълнително дело № 4518/ 2014 г. по описа на ЧСИ С.Х. е
прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
След прекратяване на горецитираното изпълнително
производство е изтекла предвидената погасителна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД.
На 22.03.2019 г. било образувано ново изпълнително
дело с № 316 от 2019 г. по описа на ЧСИ П.И., peг. № 883, като претендираните
задължения по изпълнителното дело възлизат на: 28 219,20 (двадесет и осем
хиляди двеста и деветнадесет лева и двадесет стотинки) лева, от които главница
в размер на 13 863,76 лева със Законна лихва в размер на 8 191,35 лева за
периода 20.06.2013 г. -15.04.2019 г., 2 408,05 лева неолихвяеми вземания, 1
464,44 лева присъдени разноски, 150 лева разноски по изпълнителното дело, 2
141,60 лева с ДДС такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.04.2019 г.
Наложена е и възбрана за обезпечение на вземането на взискателя на недвижими имоти,
а именно:
- ¼
% идеална част от Поземлен имот 80710.68.56, област Варна, община П., с. Ч., м.
Д. Д. Т. вид собственост Частна, вид територия Земеделска, категория 5, НТП
Нива, площ 3643 кв.м., стар номер 068056, Заповед за одобрение на КККР № РД -
18 - 711/16.11.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК;
- ¼
% идеална част от Поземлен имот 80710.50.149, област Варна, община П., с. Ч.,
м. М., вид собственост Частна, вид територия Земеделска, категория 4, НТП Нива,
площ 13549 кв. м., стар номер 050149, Заповед за одобрение на КККР № РД - 18 -
711/16.11.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК;
- ¼
% идеална част от Поземлен имот 80710.46.23, област Варна, община П., е. Ч., м.
Кладенците, вид собственост Частна, вид територия Земеделска, категория 10, НТП
Нива, площ 4300 кв.м., стар номер 046023, Заповед за одобрение на КККР № РД -
18 - 711/16.11.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК., както и опис на
същите недвижими имоти, в случай, че не заплатят задълженията.
С връчването на дата 08.04.2019 г. съобщение за
образувано изпълнително дело № 316 от 2019 г., на длъжника не е връчен
изпълнителен лист издаден по ЧГД № 8939/2013 г. по описа на ВРС, а единствено е
уведомен, че на 23.05.2019 г. ще извърши опис на гореописаните недвижими имоти,
за което от длъжника И.Й., на 17.05.2019 г. е подадена молба до ЧСИ П.И., да не
извършва описи на недвижимите имоти по изпълнително дело № 316/2019 г. тъй като
задължение е погасено по право и от датата на издаване на изпълнителния лист
задължението е погасено с изтичане на 5 г. давност.
Твърди се, че прекратяването на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 4518/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х., е
настъпило по право тъй като съдебния изпълнител не е предприел изпълнителни
действия, като молбата за образуване на новото изпълнително дело № 316/2019 г.
от взискателя е подадена на 22.03.2019 г. Налагат се твърдения, че образуваното
ново изпълнително дело № 316/2019 г. от взискателя по описа на ЧСИ П.И. с peг.
№ 883, въз основа на изпълнителен лист от 07.08.2013 г. издаден от ВРС, по ЧГД
8939/2013 г., е образувано за вземане което е погасено изцяло по давност,
изтекла след приключване на съдебното производство по което е издадено
изпълнителното основание за вземанията, което обуславя правния интерес на ищеца
да предяви отрицателния установителен иск.
В тази връзка моли за положително решение по иска.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва иска, като недопустим и неоснователен.
Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение,
ведно със Заповедта за незабавно изпълнение, е връчена на ищеца от ЧСИ С.Х. по
ИД 4518/14 г. на 15.01.2015 г. Срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение
не е депозирано възражение в законоустановения срок и на основание чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 29.01.2015 г. след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на 29.01.2015 г.
е започнала да тече нова давност, по която новият давностен срок е 5 години.
Твърди се още и че във връчената на 15.01.2015 г. и
влязла в законна сила на 29.01.2015 г. покана за доброволно изпълнение, съдебен
изпълнител С.Х. е и уведомил ищеца/длъжник за наложените запори на банковите му
сметки по ИД 4518/14 г.. и така от този момент е започнала да тече, нова
погасителна давност за вземането.
Налагат твърдения, че на 22.03.2019 г. с вече
влязлата в сила Заповед за незабавно изпълнение и издадения по нея Изпълнителен
лист е образувано ново изпълнително дело с № 316/19 г. по описа на ЧСИ П.И., по
което са поискани изпълнителни действия с молбата за образуване на делото,
поради което на осн. чл. 116, б. „в" ЗЗД, давността е прекъсната с
поисканите изпълнителни действия за принудително изпълнение на вземането и до
днес не била изтекла.
Моли се от ответната страна съдът да прекрати
делото, евентуално да отхвърли иска. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като
прецени по реда на чл. 12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за
безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че по инициирано от „АЛФА
БАНК" АД ч.гр.д. № 8939/2013 по описа на ВРС на 24.06.2013 г. е издаден
изпълнителен лист, който обективира задължението на И.К.Й.
към „АЛФА БАНК" АД за плащане на сумата в размер на 7 088,43 евро
главница, 983,41 евро просрочена лихва за периода от 29.02.2012 г. до
09.06.2013 г., 247,81 евро наказателна лихва за периода от 29.02.2012 г. до
10.06.2013 г., представляваща неизплатено задължение по извлечение от
счетоводни книги по договор за потребителски кредит № 52 - 248/2009 г. от
29.06.2009 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 20.06.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 325,44 лева (триста двадесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща заплатената по делото държавна
такса и сумата от 1 139 лева (хиляда сто тридесет и девет лева) адвокатско
възнаграждение.
От приложената по делото преписка по изпълнително дело №
4518/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х., срещу ищеца И.К.Й. (л. 114 -187) се
установява, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от
07.08.2013 г. по ч.гр.дело № 8939/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, по
молба на „АЛФА БАНК" АД с вх. № 102767/18.12.2014 г. От съдържанието на
молбата е видно, че взискателят е поискал от ЧСИ извършване на проучване
относно имущественото състояние на длъжника и налагане на запор и възбрана.
Видно от съдържащото се в същата преписка запорно съобщение изх. № 511/08.01.2015 г. до ОББ АД (л. 133),
както и от запорните съобщения от същата дата до други банки (л. 142 – 151), че
на посочената дата от страна на ЧСИ са предприети съответните действия по
принудителното събиране на вземанията по издадения срещу ищеца изпълнителен
лист, чрез налагане на запор върху сметките на ищеца. Наложен
е на 08.01.2015 г. и запор върху трудовото възнаграждение на ищеца (л.140). Видно е от приложената на л. 136 от делото
Покана за доброволно изпълнение на задълженията с изх. № 502/08.01.2015 г. е че
Заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 8939/2013 по описа на ВРС е
връчена на ищеца на дата 15.01.2015 г. (л.141). Видно е от същата преписка, че след
08.01.2015 г. по изпълнително дело № 4518/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х. не са
извършвани други действия по насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан. На 21.09.2018
г., ответникът, в качеството си на преобретател на вземането на „АЛФА
БАНК" АД срещу длъжника - ищец е поискал конституирането си за взискател
по делото и е поискано налагането на запори и възбрани върху имуществото на
длъжника.
Безспорно установено е обстоятелството, че с
договор за прехвърляне на вземания на 24.02.2015 г. вземането на „Алфа
банка" АД е прехвърлено на „СГ Груп" ООД. На 23.04.2018 г. с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания „СГ Груп" ООД е прехвърлила
придобитото от „Алфа банка" АД вземане н. „А.З.С.Н.В." ЕАД с ЕИК:
*********.
Приложена е по делото и приета за доказателствен материал
преписката по изпълнително дело № 316 от 2019 г. по описа на ЧСИ П.И., peг. №
883. Същото е образувано по молба на ответника на 22.03.2019 г. (л.190) въз
основа на изпълнителен лист от 07.08.2013 г. по ч.гр.дело № 8939/2013 г. по
описа на Районен съд – Варна. По същото дело е наложена възбрана за обезпечение
на вземането на взискателя на недвижими имоти собственост на ищеца (л. 261). С
връчването на 08.04.2019 г. съобщение за образувано изпълнително дело № 316 от
2019 г., ищецът е уведомен, че на 23.05.2019 г. ще извърши опис на
гореописаните недвижими имоти.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира
по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването
на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК
вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо
право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет
на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може
да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на
факти (погасяване по давност, плащане, прихващане и др.), настъпили след
издаването му.
Настоящият иск се основава на твърдения за изтекла след издаден
в резултат на влязла в сила заповед за изпълнение и след прекратяване на
образуваното от взискателя – ответник изпълнително производство по право, погасителна
давност, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия.
Не се споделят доводите на ищеца е, че ч.гр.дело № 8939/2013
г. по описа на Районен съд - Варна е приключило с влизането в сила на
издадената заповед за изпълнение № 5312/24.06.2013 г, като от този момент е
започнал да тече срокът на погасителната давност. В действителност самото
частно гражданско дело е приключило с издаването на изпълнителния лист от
24.06.2013 г, но заповедта за изпълнение не е била влязла в сила и действието
ѝ все още не е било стабилизирано. Датата по приключване на заповедното
производство отбелязва само приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, който факт е от значение за допустимостта на иска (чл.
439, ал. 2 ГПК), но давността се прекъсва с влизане на заповедта за изпълнение
в сила. Следва да се приеме че това влизане в сила е настъпило с изтичане на
сроковете по чл. 414, ал. 2 и чл. 419, ал. 1 ГПК, когато вземането по нея е
станало безспорно.
Безспорно установено е, че заповедта за изпълнение е била
връчена на длъжника – ищец на 15.01.2015
г. от ЧСИ С.Х. заедно с поканата за доброволно изпълнение на задълженията с
изх. № 502/08.01.2015 г. и не е обжалвана. Така същата е влязла в сила на 29.01.2015
г. с изтичане на двуседмичните срокове за възражение срещу същата или обжалване
на разпореждането за издаването ѝ (чл. 414, ал. 2 и чл. 419, ал. 1 ГПК).
От друга страна неподаването на възражение и необжалването
ѝ води до стабилизиране на издадената заповед за изпълнение. С влизането на
същата в сила, са преклудирани всички факти, настъпили до изтичане на срока за
възражение. Съгласно водещата съдебна практика на съдилищата в Република
България (т.напр. Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., ГК), няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за
оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането
на срока за подаване на възражение (чл. 439 ГПК). Налице е сходство между правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение, когато длъжникът не е
възразил, и влязлото в сила съдебно решение. Поради това се приема, че правните
последици от влязлата в сила заповед за изпълнение са идентични с тези на влязлото
в сила съдебно решение.
Разпоредбата на чл. 117 ЗЗД посочва, кога започва да тече отново
прекъснатата давност, и това става от прекъсването
на давността, след което започва да тече нова давност, а съгласно ал. 2 ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност във всички
случаи е пет години. Безспорно е, че в случая не е постановявано съдебно
решение, тъй като не се стигнало до разглеждане на спора по същество, но
аналогично може да се стигне до извода, че новият давностен срок започнал да тече от
датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 29.01.2015 г. и е 5
годишен.
Не може да
се приеме също и че този срок е бил прекъснат на 21.09.2018 г., когато
ответникът, в качеството си на преобретател на вземането на „АЛФА БАНК" АД
срещу длъжника - ищец е заявил конституирането си за взискател по изпълнителното
дело и е поискано налагането на запори и възбрани върху имуществото на длъжника.
Тъй като преди това изпълнителното производство вече е било перемирано към
08.01.2017г, като последиците от всички извършени след тази дата изпълнителни
действия, съобразно разрешението дадено по въпроса в т. 10 от ТР № 2/2013 г.,
на ОСГТК на ВКС, прекъсващи изтичането на давностния срок са били извършени по
несъществуващо изпълнително производство.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да
не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено
за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането, като трайно установено е разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
В настоящия случай последното валидно действие по събиране
на вземането по изпълнително дело № 4518/ 2014 г. по описа на ЧСИ С.Х. е от 08.01.2015г., когато от ЧСИ са наложени запори
на банковите сметки и трудовото възнаграждение на ищеца. След тази дата до 21.09.2018
г., на която дата ответникът е поискал конституирането си за взискател по
делото и е поискано налагането на запори и възбрани върху имуществото на
длъжника, не са искани и прилагани други изпълнителни способи. От събраните
доказателства се установи, че в периода от 08.01.2015г. до 21.09.2018г. не са
предприемани изпълнителни действия. Периодът е по-дълъг от две години, поради
което, съобразно указанията на т. 10 от ТР №2/2015г. на ОСГК по т.д. №2/13г. на
ВКС, прекратяването на изпълнението по изпълнително дело № 4518/ 2014 г. по
описа на ЧСИ С.Х. е настъпило по право към 08.01.2017година. Понеже прекратяването
на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона, направените с
постъпилата по същото дело молбата на ответника от 21.09.2018 г. искания не са
породили действие и не са могли да прекъснат изтичащата по отношение на
вземанията давност. Така считано от 29.01.2015 г. (когато заповедта за
изпълнение е влязла в сила) давността не е прекъсвана и е продължила да тече до
датата на образуване на изпълнително дело № 316 от 2019 г. по описа на ЧСИ П.И.,
peг. № 883, с молба на ответника от 22.03.2019 година. Както вече бе посочено,
по арг. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностният срок е петгодишен и е следвало да
изтече на 29.01.2020 г. Същият обаче е прекъснат с подаването на молбата на
ответника от 22.03.2019 година, по която е образувано изпълнително дело № 316
от 2019 г. по описа на ЧСИ П.И., като за обезпечение на вземането на взискателя
са наложени възбрани върху недвижими имоти собственост на ищеца.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение на
вземанията, описани в издадените по ч.гр.д. 8939/2013г. по описа на Варненски
районен съд заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е изтекла предвидената
в закона погасителна давност. Предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Изходът на спора и релевираното от ответника искане за
присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за
действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на
съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК същите възлизат на общата сума от 150,00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.Й., ЕГН **********,
с адрес *** aп. 45 отрицателен установителен иск с
правно основание 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост
на претендирани от ответника по делото „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сума в
размер на 7 088,43 евро (седем хиляди и осемдесет и осем евро и 43 евроцента)
главница; сума в размер от 983,41 евро (деветстотин осемдесет и три евро и 41
евроцента) просрочена лихва за периода от 29.02.2012 г. до 09.06.2013 г. и сума
в размер от 247,81 евро (двеста четиридесет и седем евро и 81 евроцента) наказателна
лихва за периода от 29.02.2012 г. до 10.06.2013 г., представляваща неизплатено
задължение по извлечение от счетоводни книги по договор за потребителски кредит
№ 52 - 248/2009 г. от 29.06.2009 г., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 20.06.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325,44 лева (триста
двадесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща
заплатената в заповедното производство държавна такса и сумата от 1 139 лева
(хиляда сто тридесет и девет лева) адвокатско възнаграждение, за които суми е
бил издаден изпълнителен лист от 07.08.2013 г. по ч.гр.дело № 8939/2013 г. по
описа на Районен съд - Варна, поради погасяването по давност на правото да се
иска изпълнение на тези суми след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издаден изпълнителния лист, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.К.Й., ЕГН **********, с адрес *** aп.
45, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева),
представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: