гр. Сливен, 14.10.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря
Радостина Желева като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм. дело № 238/2022
год. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на М.И.М. *** чрез адв.Т.Т. *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0306-000230 от 08.06.2022 год. издадена от ВПД Началник
група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, с която по отношение на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
"в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит. Със
заповедта са отнети СУМПС № ********* и контролен талон № *******.
В жалбата се
излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената
заповед. Жалбоподателят твърди, че на 08.06.2022 год. се е в. от с.Б. като на
з. с. на а. бил *** г. му в., който л., защото му с. л. След като полицаите му
проверили документите го накарали да отидат до полицията, където му дали да
чете. Оспорващият твърди, че му с. л. и се п. от тяхното държание. Държали го
два часа в полицията и в един момент на него му п. и н. з. какво о. Моли съдът
да отмени обжалваната заповед.
В съдебно
заседание оспорващият редовно и своевременно призован се явява лично и се представлява
от у. п. адв. Т., който поддържа жалбата. Представя писмена защита, в която
излага подробни съображения относно твърдяната незаконосъобразност на
акта.
В съдебно заседание
административният орган ВПД Началник група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова
Загора не се явява. В представено писмено становище намира жалбата за
неоснователна и моли съдът да потвърди оспорената заповед.
Административен
съд Сливен като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.06.2022
год. в г.Н. З., на у.“В. Л.“ до д. *** служители на РУ Нова Загора към ОД МВР
Сливен извършили проверка МПС Фолксваген „Шаран“ с рег.№ ******** с в. М.И.М.,
в който на з. с. п. д.на *** г. в. с р. *** см без допълнителна седалка или
друго устройство осигуряващо неговата безопасност по време на движение. Водачът
заявил, че съгласно закона допълнителна седалка не се и. за д. н. *** г. в. и не
знае за изискване за т. на д. Полицаите показали на водача пътен знак „В1“
(забранено влизането на ППС след знака), на което той отговорил, че това е
„затворен път“, показали му пътен знак В2 (забранено влизането на ППС от двете
страни), на което той отговорил, че това е „влизането забранено отдясно“,
показали му пътен знак В27 (забранени са паркирането и престоя), на което той
отговорил „не знам“, показали му пътен знак „В28“ (забранено паркирането), на
което той отговорил „забравил съм“, показали му пътен знак „В12“ (забранено
влизането на пешеходци), на което той отговорил „внимание пешеходци“. На лицето
е съставен акт за установяване на административно нарушение № 596897 от
08.06.2022 год. за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, а именно п. д. в
нарушение на изискванията на глава II, раздел XXV от ЗДвП. Въз основа на така
установеното ВПД Началник група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора направил
извод, че водачът е извършил немаловажно нарушение и видимо е н., н. е з. със
закона за движение по пътищата, с. и ч. б. по б., поради което на 08.06.2022
год. издал процесната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0306-000230, с която за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП наложил на М.И.М. принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач"
до успешно полагане на проверовъчен изпит.
Към
доказателствата по делото са приобщени АУАН GA № 596897/08.06.2022 год.; Заповед № 343з-3031/31.12.2021
год. на Директор ОД МВР Сливен, Справка за нарушител/водач на М.И.М., докладна
записка рег.№ 306р-9859/13.06.2022 год.
По делото са
разпитани като свидетели а. Д.Д.Д. ***, с. по а. П.Х.И. *** и Е. Г. М. с. на
оспорващия.
Свидетелят Д.
заявява, че на посочената в акта дата в процесния автомобил у., че о. се в. д.,
което няма допълнителна седалка или друго обезопасяващо устройство като д. било
п. *** г. и п. р. *** см; когато попитал водача защо д. няма седалка той му
отговорил, че д. е д. г. и н. му т.; след това в РУ Нова Загора му предоставили
закона да го прочете и установили, че лицето н. м. да ч. За това му с. а.
Свидетелят И.
сочи, че на посочената в акта дата в процесния автомобил установил, че на з. с.
на автомобила се в. д., което не е било в столче. Д. било л. на з. с. Било на ***
г. М. се д. а. Отишли в РУ Нова Загора, където му задали няколко въпроса за
пътните знаци и той не м. да о. Дали му да прочете ЗДвП, но той н. м. да п. н.
Свидетелката М.при
разпита в с.з. заявява, че на 08.06.2022 год. х. на г. в с.Б. и на в. ги спряли
полицаи и им поискали документи. Не отрича, че не са имали седалка в колата.
Отишли в полицията, където ги държали от 1,30 часа до 4, 30 часа. Тя се опитала
да влезе в полицията, но не я пуснали. Стояла отвън в колата.
При горната
фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество
като подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от
оспорване, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. По делото няма данни кога е
била връчена заповедта на М.И.М., но като се има предвид, че същата е издадена на 08.06.2022
год., а жалбата срещу нея е подадена на 16.06.2022 год. съдът намира, че
жалбата е подадена в срок.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
343з-3031/31.12.2021 год. директорът на ОДМВР Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи е
оправомощил различни служители при ОД на МВР Сливен да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т. 7 от ЗДвП, като в т. I. 7 от заповедта е посочен
началник група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ Нова Загора.
Видно от представения акт за в. в д. от 09.05.2022 год. и. на а. и. Б. Й. Б.
считано от 09.05.2022 год. е н. на д. н. на г. „П. к.“ в с. „О. п.“ в РУ Н. З.
към ОД МВР С. Следователно оспорената заповед е издадена от материално,
териториално и персонално компетентен административен орган. Същата е
постановена и в изискуемата писмена и предметна форма и съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване вкл. чрез препращането към констатациите,
обективирани в АУАН GA № 596897/08.06.2022 год.
Ето защо
настоящата съдебна инстанция приема процесната заповед за валидна и постановена
при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.
Съображенията за
това са следните:
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са
преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ
от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за
прилагането на принудителна административна мярка по правното си действие има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК като при липса на предвидено
друго в специалния закон ЗДвП на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН се прилага редът на глава пета, дял първи от
АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на
МПС административно нарушение предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН
имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1 б.
"в" от ЗДвП посочена като правно основание за издаване на процесната
заповед се отнема временно свидетелството за управление на МПС на водач, който
поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до
успешното полагане на проверочен изпит. Следователно, за да бъде
законосъобразно приложена посочената административна мярка е необходимо
наличието на следните кумулативни предпоставки: водач, който е извършил
нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е маловажно и да е
извършено от водача поради незнание на правилата за движение.
В хода на съдебното производство
не е оспорена истинността на събраните по административната преписка
доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства
по административната преписка съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК имат доказателствена сила в настоящия
процес. Съдът кредитира като достоверни доказателствата по административната
преписка, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са
конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани в хода на съдебното
дирене. При преценка на писмените и гласни доказателства съдът установява, че
същите са безпротиворечиви, категорични и еднозначни. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП при преценката на валидността на АУАН във
вр. с чл. 179 от ГПК съдът намира, че същият е съставен от компетентен
орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, в установените от закона форма и ред,
поради което е и валидно доказателство обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП по отношение на описаните в него фактически
констатации. Последните са безпротиворечиво възпроизведени, както в приложената по преписката докладна записка с. от м.и.Д.,
така и в гласните доказателства по делото – свидетелски показания на полицейските служители у. а.
н. Така установената еднозначност води убедително до извода за доказаност на
нарушението като годни доказателства в обратната насока не са ангажирани.
Свидетелските показания на свид. М.също са в подкрепа на изложеното в акта, доколкото
същата не отрича, че д. е било без допълнителна седалка в колата.
В случая от събраните по делото
доказателства включително и от свидетелските показания безспорно се установява,
че жалбоподателят при управление на МПС е п. д.на *** г. на з. с., което по време на движение не е било обезопасено по
никакъв начин, а е л. на с. Било е без допълнителна седалка. Налице е административно противоправно деяние, което е
извършено от водача – обстоятелство, което се установява от приобщените по
делото писмени и гласни доказателства и което впрочем не се отрича от водача. Установено е, както се отбеляза по – горе
и обстоятелството, че нарушението е извършено поради незнание, в която насока
са констатациите в АУАН GA № 596897/08.06.2022 год., съгласно които жалбоподателят е заявил,
че за д.н. ***
г. не се изисква допълнителна седалка. Освен това същият погрешно е определил значението на пет посочени му от служителите на реда пътни
знаци (В1, В2, В27, В28 и В12). Незнанието на закона не освобождава от
отговорност като същото "незнание" след като бъде надлежно установено
е основание на лицето да бъде наложена ПАМ, която ще предотврати възможността
поради незнание водачът да извърши и други нарушения на правилата за движение,
което е необходимо с оглед изпълнение целта на закона – опазване на живота и
здравето на участниците в движението. Съставителят на акта, който безспорно е
упълномощено съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП лице има право да контролира спазването на правилата
на движение от всички участници в движението - т. 1 на същия текст.
Съдържанието на това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за
познаване на правилата за движение. Като констатират извършване на нарушение
контролните органи имат право да предприемат подходящи превантивни мерки за
предотвратяване на бъдещи нарушения, което е в съответствие със задължението им
по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона. Както се отбеляза по -
горе чл. 189, ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на
установеното в актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до доказване на противното. Както в хода на
административното производство, така и в настоящото съдебно такова оспорващият не
ангажира годни доказателства оборващи констатациите в акта. Предмет на преценка
в настоящото съдебно производство е законосъобразността на ПАМ, респ. наличието
на законовите предпоставки за нейното прилагане – установено по надлежния ред с
акт и доказано от фактическа страна административно нарушение, извършено поради
незнание и немаловажност на същото.
При цялостна преценка на
доказателствата – поотделно и в тяхната съвкупност съдът констатира, че е
налице и третата, изискуема от чл. 171, т. 1 б. "в" от ЗДвП предпоставка – "немаловажно
нарушение", в която насока намира, че посоченото административно нарушение не е маловажно по
аргумент от § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП, според която разпоредба,
"маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения
от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна
обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.
Превозването на д.без да е обезопасено по начина предписан от закона в транспортно средство само по себе си би
могло да провокира пътно – транспортно произшествие, както и да резултира в евентуална травма на д. като п.. Целта
на предвидените като задължителни от законодателя системи за обезопасяване на
пътниците в превозното средство е именно превенция по охраняване и осигуряване
на безопасност при движението по пътищата, която цел напълно съвпада и с целта
на закона регламентирна в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно нормата целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства. Следователно така постановената
принудителна административна мярка е наложена и в съответствие с целта на
закона.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на чл. 171, т. 1 б. "в" от ЗДвП – за предотвратяване на възможността
поради незнание водачът да извърши други нарушения на правилата за движение до
доказване по надлежния ред - чрез полагане на проверочен изпит, на
компетентността си да управлява МПС като правнорегламентирана дейност.
С оглед гореизложеното съдът
намира обжалвания административен акт за законосъобразен като постановен при
спазване на изискванията за форма на административния акт, в съответствие с
материалния закон, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.
Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М.И.М.
ЕГН ********** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000230 от 08.06.2022 год. издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР
– Сливен, РУ Нова Загора, с
която по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б. "в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит като неоснователна.
На основание чл.172,
ал.5 изр. второ от ЗДвП решението е окончателно.
СЪДИЯ