№ 638
гр. Добрич, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230100247 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на С. С. В. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Добрич, ***, чрез адв. Д. М. от САК, с която
срещу „Кредито" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, представлявано от Р. Н. Т., са предявени следните
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1. За провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане
на „такса за експресно разглеждане“, предвидена в договор
№ОL00063752/18.07.2022г., сключен между страните, като нищожна на
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
2. За провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане
на неустойка, предвидена в договор № ОL00063752/18.07.2022г., сключен
между страните, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл.
19 3ПК вр. чл. 143, ал.1 от ЗПК.
3. За заплащане на сумата в размер на 5.00 лв. /частична претенция от общо
1354.46 лв./, представляваща подлежаща на връщане сума по договор за
кредит № ОL00063752/18.07.2022г., сключен между страните, ведно сьс
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба /17.01.2024г./ до окончателното й изплащане -
1
иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2022г. между ищеца С. С. В.,
като заемополучател и ответника „Кредито“ ЕООД, като заемодател, е
сключен договор за потребителски кредит от разстояние №0L00063752.
Страните са договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1600 лева, при
срок за погасяване - 17 месеца и размер на погасителнта вноска – 198.02 лв.
ГПР е в размер на 37.24%, а договорната лихва е в размер на 32,08 % (или
411.94 лв.). В договора е уговорено, че ищецът дължи „такса бързо
разглеждане“ в размер на 406.34 лв. и неустойка в размер на 948.12 лв., като
общото задължение на заемополучателя възлиза на 3366.40 лв.
С. В. е погасил изцяло сумата по процесния договор.
Според ищеца, клаузата, с която е уговореното заплащане на такса в
размер на 406.34 лв. за експресно разглеждане, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че
е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл. 22
вр. чл. 143, ал.1 от 3ЗП, по следните съображения: съгласно чл. 10а, ал.2 от
ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита; клаузата е нищожна
и поради накърняване на добрите нрави.
Отделно клаузата, предвиждаща неустойка за неспазване на
задължения по договора, също е нищожна, като излизаща извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Наред с това е и
неравноправна. Разходите за неустойка е следвало да бъдат включени в ГПР,
което не е сторено.
Изразява се и становище за нищожност на целия договор на осн. чл.
22 от ЗПК, а не само на отделни негови клаузи. Надплатените от ищеца по
договора суми, подлежали на връщане.
По изложените съображения се настоява за уважаване на предявените
искове.
В срока по чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост, респ. неоснователност на исковете. Признава се
сключването на процесния договор за кредит при следните параметри: 1600
лв. - главница; договорна лихва – 32.08 %; ГПР – 37.24 %; такса експресно
разглеждане на кредита – 406.34 лв.; неустойка – 948.12 лева; 17 брой
погасителни вноски; размер на погасителна вноска: 198.02 лв. Договорът е
сключен на 18.07.2022г., а заетата сума е върната на 05.09.2022г. след
2
настъпване на падежа на първата вноска и преди падежа на 2-ра вноска.
Ищецът е внесъл сума в размер на 2175.90 лева, от която: 1600 лв. - главница и
66,43 лева -договорна лихва, 406.34 лв. – такса експресно разглеждане и само
88.13 лв. от уговорената неустойка, т.е. пропорционално на дните в които е
ползвал заемни средства.
Ответникът разяснява, че на 21.02.2024г. е превел по сметка на ищеца
сума от 3076,21 лв. - надвнесени суми по 5 броя кредити, вкл. и по процесния
кредит, по който е възстановена сумата от 406.34 лв. - такса за експресно
разглеждане, 15 лв. – такса просрочие и 88.13 лв. - неустойка.
В тази връзка се изразява становище за недопустимост, респ.
неоснователност на исковете. Ответното дружество настоява, че не
съществува правен интерес от предявяване на исковете, тъй като неустойката
и сумите, платени за експресно разглеждане, са възстановени на ищеца преди
образуване на делото.
Прави се искане производството да бъде прекратено.
Алтернативно се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендират се съдебни разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2025г, страните са
редовно призовани, не изпращат процесуални представители.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
По исковете с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, е в
тежест на ищеца да установи, че клаузите от договора, предвиждащи плащане
на неустойка и такса за експресно разглеждане, противоречат на добрите
нрави (уговорени са в противоречие на общо установените нравствено-етични
правила на морала).
Страните не спорят, че са сключили договор за потребителски кредит
№ ОL00063752/18.07.2022г. По силата на съглашението, ищецът е получил
сумата от 1600,00 лева, при фиксиран лихвен процент от 32,08 % и ГПР –
37.24%. С. В. се е задължил да върне общо сума в размер на 3366.40 лева за
срок от седемнадесет месеца, при размер на всяка една от 17-те вноски –
198.02 лв., с краен срок на договора – 18.12.2023г. /падеж на последна вноска/.
Уговорено е по процесния договор, заплащане на „такса за експресно
разглеждане“ в размер на 406.34 лева. В договора е посочено, че таксата се
дължи „за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на
кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на
кредитополучателя, в срок до 20 минути от постъпването му при кредитора,
3
ако искането е постъпило в работен ден от 09, 00 часа до 18 часа. Ако искането
е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в
първия следващ работен ден.“
Клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,
е нищожна. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК
разкрива волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия между
таксите, дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, и таксите, предвиждани за действия по усвояване и
управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите. Услугата
„експресно разглеждане“ поставя потребителя в привилегировано положение,
като документите му се разглеждат експресно. Същата не спада към групата
на допълнителните услуги, за които е разрешено събирането на такси и
комисионни. Това е така, защото допълнителни са тези услуги, които нямат
пряко отношение към съществените престации, които при договора за кредит
са предоставяне на парична сума (от банката) и връщане на същата, заедно с
уговорената възнаградителна лихва на определения падеж (от
кредитополучателя). Такива са издаването на различни удостоверения от
банката, включително заверени копия от договора/погасителен план,
известяване със смс или по телефон за получено плащане, дължимо плащане,
срок за плащане, и др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не
попадат в съществените задължения на страните, нито са задължително
присъщи на договора за кредит, поради което е обосновано за предоставянето
им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или предвидими при
калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или
управлението на един кредит. Коментираната услуга има пряко отношение
към съществените престации при договора за кредит и от тази гледна точка не
може да бъде опредЕ. като допълнителна услуга. Освен това експресното
разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на
кредита, тъй като предхожда сключването му в темпорален аспект. Поради
тази причина уговарянето на такса за експресно разглеждане е извършено в
нарушение на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
В чл. 26, ал. 1 от договора е уговорено следното: „Страните се
споразумяват, че в деня на сключване на договора или най-късно до три
календарни дни след подписването му, кредитополучателят следва да
предостави на кредитора следното обезпечение: две физически лица -
солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер
над 2000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито“ ООД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има такива да е със статус
редовен. Солидарните длъжници подписват Договор за встъпване в дълг,
който става неразделна част от настоящия договор. Договорът за встъпване в
дълг трябва да бъде подписан на хартиен носител в офис на Кредитора или в
офис на партньор на кредитора.“
4
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 във вр. с т.5 от договора, предвижда
заплащане на неустойка в размер на 948.12 лева от кредитополучателя, в
случай че не представи обезпечението по ал. 1.
Изключително високият размер на уговорената неустойка е определен
в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП. Релевантни са и въпросите за нейните
характер и цел. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№1/2009 г., ОСТК е посочено много ясно, че неустойка, уговорена извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. В конкретния случай,
клаузата стои изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума,
поради което губи характера си на обезпечение на главното вземане,
обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на
длъжника.
Уговорената неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не
обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение за предоставяне
на обезпечение от заемателя. По този начин се разкъсва връзката между
неустойката и главния дълг. Оттук следва също, че не служи за обезщетение
на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да бъде
санкция за поведението на длъжника. Не служи за обезщетение на вредите,
тъй като на третия ден след подписване на договора не може да бъде
преценено дали такива изобщо ще настъпят (длъжникът може да погаси
вземането си), за да подлежат на обезщетяване. Освен всичко изложено,
предвиденият тридневен срок за намиране на поръчители, които да отговарят
на всички изброени условия, прави самото задължение неизпълнимо.
Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната
клауза единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не
за постигане на присъщите цели. Ето защо, клаузата предвиждаща заплащане
на неустойка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на
основание чл. 26 от ЗЗД.
Следователно, исковете за прогласяване нищожността на клаузите от
договор за потребителски кредит № ОL00063752/18.07.2022г., предвиждащи
плащане на неустойка и такса за експресно разглеждане, следва да бъдат
уважени.
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, е в тежест на
ищеца да докаже, че е предал на ответното дружество сумата от 509.47 лева
/след направено изменение в размера на осъдителния иск по чл.214 от ГПК в
хода на процеса/. Ответникът, от своя страна, следва да установи в условията
на пълно и главно доказване, че е получил сумата на валидно правно
основание.
По делото е допусната ССчЕ. Видно от заключението по нея /л.112-
115/, ищецът е погасил на 05.09.2022г. цялата сума по кредита предсрочно,
като е превел по сметката на ответника, чрез системата на Изи Пей, сума в
размер на 2175.90 лв., от която, ответното дружество са осчетоводени за
погасяване: 1600,00 лева главница; 23,66 лева договорна лихва за периода от
5
18.08.2022г до 05.09.2022г; 406.34 лева - такса за експресно разглеждане;
31.46 лева - неустойка и 15 лева - такса за просрочие на първа месечна вноска.
На 21.02.2024г., ответникът е превел по сметката на ищеца в Изи Пей,
сумата от 3076.21 лв., представляващи суми по 5 броя кредити, скл. между
страните, вкл. и по настоящия процесен договор за кредит.
Заключението по ССчЕ е пълно, обективно и неоспорено от страните
и съдът го кредитира напълно.
На основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да вземе предвид
извършеното от ответника плащане в хода на делото /на 21.02.2024г., т.е. след
подаване на ИМ на 17.01.2024г.// и на това основание да отхвърли предявения
осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД. В случая, първоначално искът е предявен като
частичен за 5.00 лв. от цялото вземане от 1354.46 лв. С молба вх.
№20789/30.10.2024г, ищецът е поискал изменение на иска по реда на чл.214
от ГПК, чрез неговото увеличаване до пълния размер на платените суми по
атакуваните клаузи до 509.47 лв. /сформирана от сбора на: 406.34 лв. – такса
експресно разглеждане, 88.13 лв. – неустойка и 15.00 лв. – такса просрочие/.
Съдът с протоколно определение от о.с.з. на 31.10.2024г. е допуснал исканото
изменение. При това, съдът дължи произнасяне по заявения вече, не като
частичен иск за сумата от 5.00 лв., а за целия предявен размер на осъдителния
иск от 509.47 лв. От доказателствените средства към отговора става ясно, че
на 21.02.2024г. (след подаване на исковата молба на 17.01.2024г), ответното
дружество е възстановило на ищеца платената неустойка – 88.13 лв.,
платената такса просрочие 15 лева и платената такса за експресно разглеждане
406.34 лева. За възстановяване на сумите, ищецът е бил уведомен с
електронно съобщение и смс (л. 50 до 53).
Оттук може да бъде направен извод, че ответникът е получил без
основание сума в размер на 509.47 лева. Поради възстановяване на сумата на
ищеца след подаване на исковата молба, осъдителният иск за сумата от 509.47
лв., получена от ответника без основание, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Тъй като плащането на задълженията е станало след
предявяване на исковете, ответникът дължи заплащане и на законната лихва
върху главницата от 509.47 лв., която на основание чл. 162 ГПК и след
извършване на изчисления с онлайн калкулатор на НАП, за периода
17.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2024г. /моментът
на получаване на сумата от ищеца, съгласно неоспорената от него справка/,
съдът определя в размер на 7.03 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца и на ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенциите.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира
плащане на разноски в размер на 1590, 00 лева (150, 00 лева държавна такса и
1440, 00 лева адвокатско възнаграждение - по 480, 00 лева за защита и
процесуално представителство по всеки от трите иска, на основание чл. 38, ал.
6
1, т. 2 от ЗА).
Ответната страна е представила списък по чл. 80 от ГПК, с който
претендира плащане на разноски в размер на 400,00 лева - адвокатско
възнаграждение (условно може да бъде прието, че за защита по всяка от трите
претенции е платена сума в размер на 133, 33 лева).
Разгледани са три иска. Два са уважени, а един е отхвърлен като
неоснователен. Ищецът претендира съдебни разноски общо в размер на
1460.00 лв. /приложен списък по чл.80 от ГПК на л.98/, от които: 100.00 лв.
държавна такса, 400.00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ и по 480.00 лв.
адв. възнаграждение с вкл. ДДС.
Съдът счита, че адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
може да бъде под минималното по НМРАВ. В подкрепа на този извод, е
Решение на Съдът на Европейският съюз по дело C-438/22 (втори състав) от
25 януари 2024 година. Основание за такова разрешение дават няколко
обстоятелства: пред Районен съд Добрич са образувани множество дела с
идентични страни и предмет; същите са без фактическа и правна сложност;
адвокатът не се е явявал по делото и евентуално определяне на адвокатско
възнаграждение, съгласно НМРАВ би довело до злоупотреба и би се
превърнало в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящ
материалния интерес по делото. По всеки от уважените искове, ответникът
следва да заплати сумата от по 200 лева за адвокатско възнаграждение или
общо 400 лева. Наред с това е дължима и ДТ в заплатения размер от 100 лева
и 133.33 лв. – съразмерен депозит по ССЧЕ. Така, в съответствие с правилото
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника, следва да бъдат възложени
таксите и разноските за уважените претенции в общ размер на 633.33 лв., от
които - 400.00 лв. следва да се заплатят на АД „Д. М. М.“.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца
следва да бъде възложено заплащането на адвокатското възнаграждение в
полза на ответника за отхвърлената претенция в размер на 133.33 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
клаузата от Договор за потребителски кредит от разстояние №OL
00063752/18.07.2022г., сключен между С. В. и „Кредито“ ЕООД, предвиждаща
заплащане на „такса за експресно разглеждане“, по предявения иск от С. С. В.,
ЕГН **********, гр. Добрич, у*** срещу „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ****
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
клаузата от Договор за потребителски кредит от разстояние №ОL
00063752/18.07.2022г., сключен между С. В. и „Кредито“ ЕООД, предвиждаща
заплащане на неустойка, дължима поради непредставяне в срок на
7
обезпечение по чл. 26, ал. 1 от договора, по предявения иск от С. С. В., ЕГН
**********, гр. Добрич, **** срещу „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ****
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, у*** срещу „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ***, иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, с който се иска, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата
от 509.47 лева, получена от ответника без основание, като неоснователен,
ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ в хода на производството.
ОСЪЖДА „Кредито" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****, да заплати на осн. чл.86 от ЗЗД на С. С.
В. с ЕГН **********, законна лихва за забава върху главното задължение
/509.47 лв./ по чл.55 от ЗЗД в размер на 7.03 лв. /седем лева и три стотинки/,
начислена за периода от 17.01.2024г /дата на подаване на ИМ в ДРС/ до
21.02.2024г. /дата на връщане на сумата на ищеца от ответника/.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, **** да заплати на С. С. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, у***, сумата от 100,00 лева, представляваща държавна
такса по гр. д. №247 по описа на Районен съд Добрич за 2024г. и 133.33 лв. –
депозит на вещо лице по ССчЕ, или общо 233.33 лв.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, **** да заплати на адвокатско дружество „Д. М.
М.“, вписано в регистър Булстат под №*********, с адрес на упражняване на
дейност: гр.София, ****, представлявано от управитля Д. М. М., сумата от
400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гр. д. №274 по
описа на Районен съд Добрич за 2024 г., дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА.
ОСЪЖДА С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, у***, д а
заплати на „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, **** сумата от 133,33 лева, представляваща съдебни
разноски по гр. д. №274 по описа на Районен съд Добрич за 2024г., съобразно
отхвърления иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8