№ 140
гр. Казанлък, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100205 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. Д.В. М., в качеството
му на пълномощник на П. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.**,
общ. **, обл. **, ул. ****** № 16 против ******* ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на Управление гр. С., кв. *, бул. * 49, ***, представлявано
винаги от двама управители: С.Н.Н.Ц.Г.С.Я.К.Ч..
Правно основание: по първия установителен иск- чл.26 ал.1 от ЗЗД; по
втория установителен иск- чл.26 ал.1 от ЗЗД и цена на иска: по първия
установителен иск - 150.00 лева; по втория установителен иск - 490.00 лева
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че бил страна по Договор
за потребителски кредит № *******, подписан с ответното дружество
******* ЕООД. Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит,
именуван „Параметри“, трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1
208.26 лева, при сума на получаване в размер на 700.00 лева, при ГПР 49.24%,
годишен лихвен процент 41.00 %, при срок на кредита от 36 месеца. Съгласно
същия раздел от договора, трябвало да заплати възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „***“ в размер на 150.00 лева и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „*****“ в размер на 490.00 лева, разпределени
на 36 месечни вноски по 18.47 лева. По този начин общата сума, която
следвало да заплати била в размер на 1873.26 лева. Счита, че клаузата
съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №
*******, сключен между него и „******* ЕООД, която предвиждала
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ в
размер на 150.00 лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор
за потребителски кредит № *******, сключен между него и ******* ЕООД,
която предвиждала заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „*****“ в размер на 490.00 лева, били нищожни на основание чл. 26,
ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на
чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от
1
ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3-то, вр. от
ЗЗД било налице именно, когато се нарушава правен принцип. Посочва
съдебна практика. Такъв основен принцип била добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения. Намирали приложение и чл.8,
ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали
е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда
във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали
уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26 ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Твърди, че поради накърняването на
принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се
достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договореното съглашение. Възможността за събиране от потребителя на такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била
регламентирана в разпоредбата на чл.41а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014
г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Сочи, че услугите „***“ и „*****“ представлявали по
своята същност „такси за усвояване и управление на кредита“. Услугите с
възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята
същност били дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства, не било предоставяна
допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора.
Уговорените клаузи съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит, които предвиждали заплащането на възнаграждение за
закупени допълнителни услуги „***“ и „*****“ били нищожни като
противоречащи на добрите нрави и неравноправи по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, била нищожна. Предвидената клауза била и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била
необосновано висока. С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги
„***“ и „*****“ в размер на 150.00 лева и 490.00 лева се заобикаляло и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от
дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния
процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочва
съдебна практика. Посочването на по - нисък от действителния ГПР,
представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и
следвало да се окачестви като нелоялна и забдуждаваща търговска практика
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя
страна означало, че клаузите за допълнителни услуги били неравноправни по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/. Налице било и
нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Посочва още едно
нарушение, а именно на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочила, че
договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
2
на договора за кредит, като се посочили взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Моли съда да приеме, че клаузата
съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №
*******, сключен между него и ******* ЕООД, която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ в
размер на 150.00 лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор
за потребителски кредит № *******, сключен между него и ******* ЕООД,
която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „*****“ в размер на 490.00 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена. Претендира за разноски по
делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
пълномощника на ответното дружество. На същия са редовно връчени препис
от исковата молба и приложенията към нея. Счита всички изложени в
исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение
действителността на клаузите от договор за кредит, регламентиращи
условията във връзка с предоставените на кредитополучателя пакет от
допълнителни услуги „***" и *****" за необосновани, неоснователни и
недоказани. Сочи, че предявеният отрицателен установителен иск за
признаване на установено по отношение на ответника, че посочените
клаузите от сключения договор за кредит са нищожни, е недопустим поради
липса на правен интерес, тъй като при наличие платени без основание на
ответника парични суми ищецът разполагал с правна възможност да предяви
осъдителен иск за тези суми. В процесния казус ищецът нямал правен интерес
да установява наличието или не на едно минало правоотношение с
установителен иск в отделно производство, тъй като накърненото му
материално право можело да бъде защитено с осъдителен такъв, а
предявяването на установителен иск било допустимо само, ако лицето не
може да защити правото си чрез осъдителен или конститутивен иск. Сочи, че
допълнителните услуги по кредита били заявени като възможност, на базата
на които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не били
задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което
същите не попадали под дефиницията на § 1, т. 1 отДР на ЗПК.
Кредитополучателят сам пожелал да се възползва от предоставяне на
незадължителен пакет от допълнителни услуги. Изрично в договора за кредит
било посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит,
кредитополучателят поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга,
т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги не било задължително
условие за сключване на договора за кредит. Посочено било, че при
подписването на договора препис от ОУ били предадени на клиента, запознал
се е с тях и ги приел. Безспорно било, че изборът за закупуване на
допълнителни услуги бил изцяло на клиента, като закупуваното не било
задължително условие за сключване на договора, а - опционално. В
процесния случай страните постигнали съгласие за сключване на договор с
включени дополнителни услуги „***" и „*****", с което, по искане на ищеца,
кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя определен
набор от услуги, с които се предоставило приоритетно разглеждане и
изплащане на размера на кредита на кредитополучателя и последният имал
възможност да променя първоначално договорените падеж, размер на вноска
3
и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, с
което задължение ищецът се задължил доброволно. Първата услуга
представлявала право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, което означавало, че допълнителната незадължителна
услуга „***" към момента на подписване на договора вече била предоставена
на кредитополучателя и използвана от последния. След като ищецът решил да
се възползва от услугата приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, представителите на ответното дружество извършили всички
необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца,
подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки
срокове. Тази услуга била предоставена на ищеца и последният се възползвал
от нея. Искането за кредит било подадено от ищеца на *** г., одобрено е в
рамките на деня, като договорът за кредит бил сключен на същата дата и
размерът на предоставения заем бил усвоен от ищеца на следващия ден на
каса на ЕаsуРау Дружеството било специализирано в отпускането на нецелеви
потребителски кредити, като това бил основният му предмет на дейност. Не
всеки потребител, сключил договор за потребителски кредит, пожелал
закупуването на допълнителни услуги, т. е. в зависимост от желанието на
конкретния потребител дали да се възползва от допълнителните услуги, които
дружеството предлага, или не, не се променял характерът на договора за
кредит, съответно вида на предлагания от дружеството кредитен продукт.
Сочи, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се
дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия
кредит, при което не представлявало разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, т.е. възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги не следвало да бъде включвано в изчисляването на ГПР.
В тази връзка били неоснователни твърденията на ищеца, че поради
невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни
услуги в ГПР се заобикалялала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тези
твърдения били неоснователни. Заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1
ЗЗД било отделно основание за нищожност. Твърди, че в конкретния случай
не бил налице фактическият състав на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като страните по
договора имали за цел реализиране на процесната сделка, която не била
забранена от ЗПК и я осъществили по уредения в него начин. Счита за
неоснователни твърденията на ищеца, че посоченият в договора за кредит
размер на ГПР не бил действително прилагания от кредитора в кредитното
отношение и представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал. 1 и ал.2 от ЗЗП, с което потребителят бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.
Параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, били ясно
определени в допълнителната преддоговорна информация предоставена на
ищеца, а в раздел VI от договора за потребителски кредит, в т. 15 от общите
условия към договора, били описани условията, размера на възнаграждението
и услугите, а клиентът още от първоначалния момент на кандидатстването си
бил наясно и разполагал с цялата информация относно параметрите, както на
кредита, така и на допълнителните услуги. Пакетът от допълнителни услуги,
уговорен между страните по договора за кредит, представлявал услуга,
предлагана само от конкретния кредитор и не следвало да се включва при
изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя
относно разхода по кредита. Преценката на възможността за въвеждане в
заблуждение законодателят изисквал да се направи спрямо средния
4
потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал, 1 ЗЗП), който бил сравнително добре
информиран, какъвто бил ищецът, с оглед кредитната история на същия, имал
сключени повече от 10 договори за кредит между ответното дружество и
ищеца за срок от 4 години. Неоснователно било твърдението в исковата
молба, че посочването на по-нисък от действителния ГПР означавало, че
клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл. 4, пар.
1 от Директива 93/13/ЕИО. Пакетът допълнителни услуги целял да предпази
длъжника от негативните последици от изпадане в забава, като му давал
възможност да управлява финансите си чрез отлагане или намаляване на
вноски по кредита. Сочи, че не споделя и наведените доводи в исковата
молба, че била нарушена и Директива 93/13/ЕИО. Клаузите, регламентиращи
предоставените допълнителни услуги били индивидуално уговорени, тъй като
било заявено искане за сключването на договора от самия потребител, в него
се съдържали изрично посочване на допълнителни услуги, като в
допълнителна преддоговорна информация, предоставена на ищеца още преди
сключване на договора били посочени всички параметри на избраните от
ищеца допълнителни услуги. Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че в
конкретния случай възнаграждението за избран и закупен незадължителен
пакет от допълнителни услуги, определено в клауза VI от договор за
потребителски кредит № **********, не би могло да бъде отнесено към тази
хипотеза. Съгласно съдебната практика с договора за предоставяне на услуга
изпълнителят поемал задължение да извърши конкретни действия, срещу
дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено
били фактически, а не правни. В мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на ЗПК в частта, касаеща тези такси, било посочено, че „се
забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които
се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а
именно – такси и комисионни за действия усвояване на кредит, както и за
неговото управление". Таксата за усвояване на кредит представлявала сума,
която се заплащала от потребителя за това, че му била отпусната заемна сума
и същата е налична по сметката му. Същата била дължима към момента на
отпускането на кредита и обикновено се прихващала от размера на отпусната
главница. Таксата за управление била свързана с административните разходи
на банката по управлението на кредита и обикновено била процент от
главницата. Таксите по усвояване и управление на кредита представлявали
разходите на кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит, те
били част от самата дейност по кредитиране и които разходи следвало да са
включени в цената на самия кредитен продукт. Поради това, че били
свързани със самата дейност по кредитиране, същите били забранени с
промените в ЗПК, влезли в сила от 23.07.2014 г. Твърди, че разглеждането на
искането за кредит не била дейност, за която е забранено събирането на такса
по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК изрично била
предвидена възможността кредиторът по договор за потребителски кредит да
предлага на потребителите-кредитополучатели допълнителни услуги, за
който да събира допълнителни такси, като ЗПК не предвиждал каквито и да е
ограничения относно начина, по който да бъдат предлагани допълнителни
услуги - дали поотделно или като пакети от услуги. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца П. Б.
П. установителни искове за прогласяване за нищожни клаузите в Договор за
5
потребителски кредит/ДПК/№ ******* от дата *** г., който предвиждат
заплащане на уговорено между страните възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „***" в размер на 150.00 лева и допълнителна услуга
„*****“ в размер на 490.00 лева, на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД и чл.22 от
ЗПК, като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски по делото. На
основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в
случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно
изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения. Претендира за разноски по делото.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
Видно от приетите Искане за отпускане на потребителски кредит, Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт кредит № *******, искане за
отпускане на потребителски кредит, общи условия към договора и
погасителен план, се установява, че между ищеца П. Б. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.**, общ. **, обл. **, ул. ****** № 16 и ответника *******
ЕООД, е сключен договор за предоставяне на паричен заем в размер на 700.00
лева, със срок от 36 месеца, размер на вноската 33,56 лева, ГПР 49.24%,
годишен лихвен процент 41.00 %, лихвен процент на ден- 0,11%, с обща
дължима сума 1 208.26 лева. Посочено е в същия договор, че се дължи
допълнително възнаграждение по закупен пакет „*** „ в размер на 175,00
лева, както и възнаграждение по закупен пакет от допълнителна услуга
„*****“ в размер на 490,00 лева. Така общата дължима сума става 1873.26
лева, с размер на вноската 52,03 лева, дължима на 20-то число от месеца.
Посочено е в чл. 15.1 и в чл. 15.2 “Допълнителни услуги“ в ОУ към договора,
че услугата „***“, предоставя приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит. С услугата „*****“ се предоставя на
клиента право да променя погасителния си план , при изпълнение обаче на
специфични изисквания, описани в общите условия.
Между страните не е спорно сключването на договора, както и видно от
разписка за извършено плащане № ********/*** г. П. Б. П. е получил сумата
от 700 лева.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че между ищцата и
ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и
сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно текстът на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1-т. 27
от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните
по договора.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства е, че по-
голяма част от императивно определеното съдържание на договора за
потребителски кредит в конкретния случай и за процесния договор е налице.
6
Видно от процесния договор за кредит е, че кредиторът е посочил като
абсолютни стойности ГПР на кредита и годишния лихвен процент. Липсва
ясно разписана методика/начин на формиране на годишния процент на
разходите по кредита. Не става ясно кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посочения в договора ГПР в размер на 49.24%. Още
повече, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Затова в посочената величина – ГПР следва по ясен и
разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички
разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му
правоотношение. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК
трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от потребителя,
представляваща ГПР. ГПР е посочен само общо, като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит,без да бъдат посочени отделните
разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите,
които потребителя ще дължи в края на срока на договора, не може да се
приеме, че са спазени изискванията на закона.В случая годишния процент на
разходите не надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за забава( при
допустима норма 50% , ГПР е определен на 49.24%), но това не е достатъчно
,за да се приеме, че уговорката не противоречи на закона. Следва да се
приеме, че уговорката относно ГПР е недействителна до степен на
нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във
вр. с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК.
В частта за предоставяне на пакети от допълнителни услуги е нищожен на три
отделни правни основания . На основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, поради
нарушение на императивни разпоредби на ЗПК . В текста на чл. 10а ал. 2 от
ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска заплащането на такси и
комисионни за действия , които са свързани с усвояване и управление на
кредита. Допълнителните услуги, които са посочени в договора представляват
действия по усвояване и управление на кредита. В текста на чл. 10а ал. 4 от
ЗПК е посочено ,че видът ,размера и действието ,за което се събират такси и/
или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора.Тази
правна норма ,приведена към клаузите на договора означава ,че в
договора трябва ясно и точно да е посочено възнаграждението за всяка една
допълнителна услуга. Възнаграждението за услугите е посочено общо в
договора за двата вида услуги .
Споразумението за допълнителни услуги е нищожно на основание чл. 26 ал.
1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави . Съдебната практика на
ВКС ( виж Р. № 452/ 25. 06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС ; Р. № 153/ 24. 07. 2015г. по гр. д.№ 3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС
;) еднозначно приема ,че договора ще противоречи на добрите нрави ,
когато е нарушен принципа за еквивалентност на насрещните престации. В
конкретния казус при отпуснат кредит в размер на 700 лв., възнаграждението
за допълнителните услуги е в размер на 665 лв., което е близко до размера на
кредита .
Споразумението противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на
принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения. Неморално и неетично е да се уговаря
7
възнаграждение за услуги , които не са предоставени на клиента.
Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл. 21
ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона. Както
бе посочено по – горе , в чл. 19 ал. 4 от ЗПК е въздигната забраната да се
определя ГПР, който е по- висок от 5-пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения . Такава уговорка е нищожна на основание чл. 19 ал.5
от ЗПК. При положение ,че в договора е предвидено заплащането на
възнаграждение за допълнителни услуги независимо от това дали ще бъдат
предоставени допълнителните услуги на практика чрез споразумението се
заобикаля забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР.
Пакетът от допълнителни услуги представляват разходи по кредита за
потребителя . Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в
ГПР,при което ГПР щеше да надхвърли максималния законов размер. За да
не се допусне това кредитора е използвал правната форма на „пакет от
допълнителни услуги „ ,чрез която заобикаля забраната на закона за по –
висок размер на ГПР. При установената нищожност на споразумението за
допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да постигне непозволен
правен резултат, а именно по – висок ГПР, чрез позволени правни средства-
споразумение в договора за предоставяне на допълнителни услуги.
Налага се изводът, че е налице неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят/кредитополучателят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителна услуга „***“ и за допълнителната услуга „*****“ в общ
размер на 665 лева, тоест приблизително равно на самата главница по
изтегления кредит. Предвид това уговорката за заплащане на възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на
императивни правни норми, а именно на разпоредбите на чл. 10, ал. 2, предл.
второ и чл. 10а ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Тази договорна клауза заобикаля
императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно което годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от път пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република *. Видно от сключения
между страните договор за потребителски кредит това възнаграждение не е
включено в ГПР. Следователно ако се добави към тази величина, то
безспорно ще надхвърли лимита, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Предвид на това уговорката за заплащането се явява нищожна, по
аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Тази договорна клауза се явява нищожна и
поради противоречието й с добрите нрави, тъй като същата е в размер,
надвишаващ предоставената по договора за кредит главница.
Фактът, че ищецът е подписал договора не може да санира
недействителността на посочените клаузи по чл.1,ал.3 и по чл. 4,ал.2, като
противоречащи на ЗПК и ЗЗП, обстоятелства, обуславящи основателността на
предявения от ищеца главен иск за прогласяване на нищожността на клаузата,
съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №
*******, сключен между ищеца и ******* ЕООД, която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ в
размер на 175.00 лева и клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор
за потребителски кредит № *******, сключен между него и ******* ЕООД,
която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „*****“ в размер на 490.00 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от
8
ЗЗП.
По разноските:
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Д.В. М. за
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 вр. чл.
38,ал.1т.2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца
следва да се определи възнаграждение в размер на 600лв., платимо от
ответника, с оглед осъщественото процесуално представителство по двата
предявени иска и уговорената в договора за правна защита такава по всеки
иск, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2,ал.2 и ал.5 и чл.7,ал.2,т.1 от
НМРАВ.Доколкото адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца
е определено от съда в минимален размер, съобр. разпоредбите на НМРАВ,
съдът не дължи произнасяне по предявеното в условията на евентуалност
възражение на ответника по чл. 78,ал.5 от ГПК.
Съдът слдва да осъди ответното дружество да доплати по сметка на РС-
Казанлък държавна такса в размер на 50,00 лева за предявените искове.
Искът на ищеца е уважен изцяло. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал.
1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни
разноски в хода на производството за внесената държавна такса в размер на
50,00 лв.
Банкова сметка, по която следва да се заплатят съдебните разноски по
делото: IBAN: BG87 UNCR 7000 1521 5143 14, „УниКредит Булбанк“ АД,
адв. Д.М..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата, съдържаща се в VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № *******, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„***“ в размер на 175.00 лева, както и клаузата съдържаща се в VI
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит № *******, която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„*****“ в размер на 490.00 лева, сключен между П. Б. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.**, общ. **, обл. **, ул. ****** № 16 и ******* ЕООД,
поради противоречие със закона, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.143,т.5
от ЗЗП.
ОСЪЖДА ******* ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. * 49, ***, представлявано винаги от двама управители:
С.Н.Н.Ц.Г.С.Я.К.Ч. да заплати на П. Б. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.**, общ. **, обл. **, ул. ****** № 16 сумата от направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ******* ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. * 49, ***, представлявано винаги от двама управители:
С.Н.Н.Ц.Г.С.Я.К.Ч. да заплати по сметка на РС-Казанлък държавна такса в
размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА ******* ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. * 49, ***, представлявано винаги от двама управители:
С.Н.Н.Ц.Г.С.Я.К.Ч. да заплати на адв. Д.В. М., АК-Пловдив адвокатско
9
възнаграждение в размер на 600,00 лв. на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – ** в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10