Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 04.03.2022
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На четвърти февруари Година
две хиляди и двадесет и втора
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С. Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 896 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищцата твърди, че с
ответника Д.С.С. се познавали от края на *** г., когато заедно посрещнали Нова
година на Б.. Запознали се във „фейзбук", след това станали приятели. Той
живеел в дома на баба си и дядо си в с. Е. и се занимавал с покупко-продажба на
авточасти втора употреба и стари автомобили, предимно от марката „М.". За
тази цел използвал гаража и двора към къщата. През лятото на *** г. Д. решил да
закупи МПС „Пътна помощ", с който да репатрира старите автомобили от
мястото на закупуване до къщата в с. Е.. Не му достигали 4 000 лева и й ги
поискал в заем. Тя се съгласила да му предостави заем и на 11.06.*** г. по
банков път превела по сметката му 4 000 лева, за което представ платежно
нареждане от ПИБ – В., в което е посочено като основание за превода
„предоставяне на заем". С тези пари Д. купил на свое име микробус марка „М."
с ДКН ***, специален, за „пътна помощ". Освен това му изпратила лично на
него по „Е." следните суми: на 29.01.*** г. - 110 лева; на 18.07.*** г. -
100 лева и на 14.10.*** г. -100 лева. Платила е закупените от ответника три
стари автомобила, като парите ги е изпращала по „Е." директно на
продавачите, както следва: 500 лева превела на 17.01.*** г. на Е.А. от гр. П.,
м.т. ***; 500 лева на 24.04.*** г. изпратила на Т.Ч. от гр. С., м.т. *** и 700
лева изпратила на 28.01.*** г. на Л.Т. от гр.П., м.т. ***. Освен тези пари му
дала още 1 960 лева на ръка в периода от 11.01.*** г. до 17.08.*** г. за
закупуване на авточасти. Парите ги е давала, когато е била с ответника в гр. К.,
след като ги теглила от банкомат, както следва: на 02.01.*** г. - 100 лева; на
15.01.*** г. - 300 лева; на 30.07. *** г. - 100 лева; на 14.08.*** г. - 200
лева; на 05.08.*** г. - 400 лева /два пъти по 200 лева/; на 06.08.*** г. -550
лева, с които си купил мобилен телефон; на 09.08.*** г. - 100 лева; на 13.09.***
г. - 50 лева; на 17.09.*** г. - 60 лева и на 15.11.*** г. - 100 лева., видно от
приложеното извлечение по сметката й.
По поръчение на ответника
многократно плащала услуги за репатриране на купените от него стари МПС преди
той да си купи такъв. Парите ги давала директно на общия им приятел И.Д., който
също имал МПС за репатриране. Услугите били на обща стойност 588 лева. В тази
сума влизала и закупения през месец април *** г. по поръчка на ответника от нея
двигател за лек автомобил „К." втора употреба от автоморга в гр. В. за
сумата 350 лева и лично закаран от нея на И.Д. в гр. К., но така и ответникът
не й платил тази сума.
Освен това на 10.08.*** г. дала на
ответника 600 лева на ръка за закупуване на мобилен климатик марка „***,
който в момента бил в с. Е. и се ползвал от него. Парите ги изтеглила същия ден
на два пъти, видно от приложеното извлечение от кредитната й карта.
След
многократни устни покани за връщане на дадената в заем сума ответника й върнал
едва 152 лева, както следва: на 07.02.2020 г.- 52 лева и на 23.03.2020 г. - 100
лева, видно от приложените извлечения от
разплащателната ми сметка.
На 05.06.2020 г. изпратила на
ответника покана по „Б." за връщане на дадената в заем сума в размер на 9
158 лева, след като приспаднала върната сума в размер на 152 лева с
предупреждение, че ако в седмичен срок не й се издължи ще потърси правата си в
съда.
Заявява, че не само не й е върнал
дадената в заем сума, но след получаване на поканата, на 27.07.2020 г.
прехвърлил собствеността на МПС марка „М." с ДКН *** с предназначение
„пътна помощ" на фирмата на баба си „Д." ЕООД, с ЕИК *** с управител
и едноличен собственик на капитала М.К.Ч., учредена в същия период - *** г.
Сочи, че прилага разпечатка от
кореспонденцията си с ответника по мобилните им телефони, от която е видно, че
той също си записвал сумите, който му давала и според това, което й е написал,
дългът му към нея възлизал на 9 802 лева, което е с 644 лева повече от това,
което тя претендира, и й писал да не се притеснява за парите.
Предвид гореизложеното моли съда да
осъди ответника да заплати дадените му от нея пари в заем в размер на 9 158
лева, за периода от 17.01.*** г. до 15.11.*** г., подробно описани в исковата
молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат К. К. който моли съда да уважи
предявеният иск като основателен и доказан. Представя писмени бележки по
делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С., в качеството й на пълномощник на
ответника по делото, с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но
исковата молба - нередовна.
Заявява, че в същата не са изложени
съществени за спора обстоятелства, а именно: колко договора за заем твърди
ищцата, че са сключени между тях, на кои дати, за какви суми и съответно - с
какви падежи.
Ако твърди, че договорите за заем са
няколко - да индивидуализира като цена всеки отделен иск и да внесе дължимата
за него държавна такса (изчислена при условията на обективно съединени искове).
В обстоятелствената част на исковата
молба са посочени плащания към трети лица - Е.А., Т.Ч., Л.Т., И.Д., които
неясно защо се претендират в петитума като невърната от ответника заемна сума.
Не е посочена банкова сметка ***.
Счита предявения за иск неоснователен.
Оспорва всички изложени в исковата
молба факта и правни твърдения, с изключение на обстоятелството, че с ищцата се
познават и в известен период от време са били в близки отношения.
Твърди, че не е сключвал с ищцата
договор/и за заем на процесните суми и няма неизплатени задължения към нея.
Възразява срещу твърдението, че
съществува основание, на което исковите суми да се претендират от него като
невърнат заем.
Възразява срещу твърдението, че е
пращал на ищцата от своя телефон приложената разпечатка на електронно
съобщение.
Възразява срещу приемането на
приложените към исковата молба снимки като доказателства по делото.
Възразява срещу допускането до
разпит на свидетели, на основание чл. 164, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. З от ГПК.
В съдебно заседание адвокат А. С. в качеството й на пълномощник на ответника
моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са
приети като писмени доказателства : заверени копия на: платежно нареждане за
паричен превод от ПИБ АД – В. от 11.06.*** г.; Извлечение по А1 кредитна карта
за отчетен период 01.06.*** г. – 31.08.*** г., с титуляр Д.; извлечени № 2 от „Е.“ от г., с титуляр И.Д.Д.; телепоща изх. № на Б.“ от г., ведно с известие за доставяне;
разписка за прием на пощенски паричен превод от Е. – 6 бр. с №№ ***; извлечение
от разплащателна сметка от Експресбанк с титуляр И.Д.Д. от г. – 7 стр.;
разпечатка от писмена кореспонденция от мобилен телефон на ищцата с ответника;
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля О.Г.С.. Познавал се с И. от няколко години, били в приятелски отношения. Знаел, че делото
било срещу неин бивш приятел Д.С., който се занимавал с продажба на авточасти.
Заявява, че преди няколко години И. „му даде заем от около 9 000 лева“ .
Парите били дадени за закупуване на авточасти и през ***г. за закупуване на автомобили. Лицата, на които била
платила И. по „Е.“, за които бил виждал
разписки са от С. 2 бр. за цена 1 1000 лева и П. 1бр за.600 лева. Спомнял си,
че И. платила и мобилен климатик на стойност 600 лева. Сочи, че в началото на ***г. или може би до
края на ***г. „над 2000 лева му е дала, на части по 100, по 200, 300 лева е
превеждала“. Сумата, която коментирали като общ сбор била около 9000 лева, в
периода ***г. Присъствал на два пъти в „Е.“, когато е плащала. Сумата от около
900 лева била дадена чрез “банка, ръчно даване по 100 и по 200 лева, превод по
„Е.“ . От И. знаел, че сумата била дадена в заем. Показвала му договор, който
искала да сключи, както и кореспонденция между тях двамата, че това са пари в
заем. Не знаел кога трябвало да се върнат парите.
По делото е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на
експертизата, че е налице писмена кореспонденция между ищцата и ответника проведена
в чат комуникационната мрежа на ***. Кореспонденцията е започнала на 29.10.***г.
в 17 : 51 часа и е приключила на 29.10. ***г. в 17 : 53 часа. От отговорите на
вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че потребител с име Д.С. е отговорил на И.Д.. Вещото лице
заявява, че всеки който има достъп до профила му, би могъл да напише.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Главният
спорен въпрос по делото е дали е налице валидно облигационно заемно правоотношение
между страните по делото.
Договорът
за заем за потребление /паричният заем/ е реален, едностранен, възмезден или
безвъзмезден, и комутативен. Посоченият договор има своята регламентация в чл. 240, ал. 1 ЗЗД, където
е дадено легално определение за него. Според тази дефиниция с договора за заем
заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ в същия вид,
количество и качество. Това обуславя моментът на сключването му – когато е
постигнато съгласието между страните, последвано от предаване на паричните
средства на заемополучателя.
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се
състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК се носи
от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника - заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Това е факт, от който ищецът черпи благоприятни за себе си правни последици и
от недоказването му за него са и последиците от неустановяването му. Ответникът
провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици /решение №
142/07.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1601/2015 г., II т. о., решение №
174/23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., решение №
142/27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5917/2014 г., IV г. о. /.
Съгласно
установената трайна практика на ВКС /решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1285/2012 г., IV г. о., решение № 283/03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2202/2013 г., IV г. о., решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010
г., ІV г. о., решение № 97/22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 417/2010 г., ІV г.
о., решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о.,
решение № 69/24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 584/2010 г., ІІІ г. о., решение №
192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., решение №
52/22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., І т. о. и др. /, заемът за
потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД или иск
за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор,
в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че
сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на
договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца
от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на
друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В случай, че предаването на
парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено
то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор,
тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. С други думи не всяко плащане на суми от едно лице на
друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти
си предават парични суми на различни основания. При наличие на различни
хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на
сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор
за заем.
В настоящия случай от
представените по делото писмени доказателства
: платежно нареждане за паричен превод от ПИБ АД – В. от 11.06.*** г.;
Извлечение по кредитна карта за отчетен период 01.06.*** г. – 31.08.*** г., с
титуляр Д.; извлечени № 2 от „Експресбанк“
от г., с титуляр И.Д.Д.; телепоща изх. № на Б.“ от г., ведно с известие за доставяне;
разписка за прием на пощенски паричен превод от Е. – 6 бр. с №№ ***; извлечение
от разплащателна сметка от Е. с титуляр И.Д.Д. от г. не се доказа че сумата в размер
на 9 158 е била дадена в заем на
ответника. От същите не се установява, че страните по
делото са постигнали съгласие за предоставяне от ищеца /заемодател/ в
собственост на заемотеля /ответника/ парична сума и предаването на тази сума от
заемодателя на заемателя. Твърдението на ответницата, че предоставила в заем на
ответника на 11.06.***г. сумата от 4 000 лева по банков път остана
недоказано. По делото не се установи за сумата да има постигнато съгласие между
страните. Не се доказа сумата да е постъпила по сметка на ответника. Съгласно
чл.305 от ТЗ, когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на
сметка то се смята за завършено със
заверяване сметката на кредитора.
От разписките за прием на пощенски паричен
превод от Е. – 6 бр. с №№ *** се установява, че ищцата е изпращала суми на различни лица. По делото обаче липсват
доказателства, че сумите са получени от тези лица.
Твърдението на
ищцата, че 10.08.***г. е дала на
ответника в брой сумата от 600 лева за закупуване на климатик остана
недоказано. По делото няма представени доказателства , че ответникът
действително е купил климатик, за който е извършел плащане с парите на ищцата.
По делото е
представена покана за доброволно изпълнение от И.Д.Д. до Д.С.С.. Със същата ответникът е поканен в едноседмичен
срок от получаването й да върне на
ищцата сума в общ размер на 9 158
лева. Поканата е получена на г. От
поканата не се установява наличие на облигационно връзка между страните
във връзка със сключен между тях договор за заем.
На следващо място
ищцата твърди, че е заплатила цената на закупени от ответника три стари
автомобила, като е изпратила парите за тях директно на продавачите за които
представя разписка за приемна пощенски паричен превод от „Е.“ : на Е.А. от.***г. сумата от 500 лева, на Т.Ч.
от 24.04.***г. сумата от 500 лева и на Л.Т. от ***г. сумата от 700 лева. По
делото не се събраха доказателства тези трети лица да са получели изпратените
от ищцата суми, нито пък ответникът да е имал задължения към тях на каквото и
да е основание.
Твърди се от ищцата в
исковата молба, че е плащала вместо ответника услуги за репатриране на от него
стари моторно превозни средства, на обща стойност 588 лева, като парите за това
били дадени на трето лице И.Д.. Няма
твърдение сумата да е предоставена в заем от ищцата на ответника от една
страна, а от друга не събраха доказателства, че ответникът е репатрирал
автомобили, за които услуги е заплащал с пари на ищцата.
Свидетелят твърди, че
е присъствал на изпращане на парични преводи по „Е.“, но по делото няма доказателства,
че паричните средства са получени от ответника. Свидетелят няма преки и
непосредствени впечатления, че ищцата и ответника са постигнали съгласие за сключване
на договор за заем между тях, нито
уговорки. От И. знаел, че тя искала да сключи договор за заем с
ответника, но от неговите показания не се установи, ответника да
е приел и да е сключил такъв договор.
От Представените по делото банкови извлечения от
банковата сметка на И.Д.Д. се установява
движение на нейни парични средства по
сметката й, но същите не доказват
получаване на суми от ответника.
От представената
разпечатка на кореспонденция от електронните профили на ищцата и ответника не
би могло да цени като признание на факти, тъй като от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установи, че е невъзможно да се установи кое е
лицето написало фразите.
В настоящия случай по
делото не беше установенено нито един от
елементите на фактическия състав на договора за заем. Не се доказа предаването на исковата сума от ищеца на
ответника, както и основанието на което ищеца твърди да е станало това
предаване /заем/. Ищецът не успя да установи, че паричните средства са били
предадени именно като заем. Такива данни не се съдържат и в писмените доказателства
по делото - представените платежни нареждания, разписките за прием на пощенски
паричен превод от Е. – в нито едно от
тях не е записано като основание "заем". В настоящия случай отново
липсват каквито и да е доказателства, че сумата е преведена като заем, като
дори в платежните нареждания не се сочи основание за превода на паричните
средства, а други доказателства не са налице.
Не съществува законова презумпция, която да замести доказването на основанието,
на което сумата е преведена. Доколкото ищецът твърдеше, че основанието за
предаване на паричните средства е договор за заем, следваше да установи в
процеса на доказване предаването на сумата, което е част от фактическия състав
на договора за заем, но и другите му елементи, а именно поето насрещно
задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора, ако
има такива /срок за връщане, лихва и пр. /. В производството по иск с правно
основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД
ищецът следва да установи предаването не просто на средства, а на "заемни
средства", което предполага установяване на това им качество. Следователно
задължението на ответника по иска да установи своите възражения за недължимост
на сумата по същество не освобождава ищеца от задължението да докаже
основанието на иска си. В процесния случай това не бе сторено от ищеца. Установено
е наличието на превод на суми по банкова сметка ***, но не бе доказано по
несъмнен начин поемане на задължение за връщане на същата сума.
Затова предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като за ищеца остава
възможността да претендира процесната сума въз основа на друг правопораждащ
юридически факт.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
При този изход на
делото на основание чл.
78, ал. 3 ГПК
ищецът дължи разноски на ответника, но тъй като по делото не са претендирани и
не са представяни доказателства за направени такива от
ответника, разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, против Д.С.С., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер
на 9 158 лева по договор за заем, предоставен в периода 17.01.***г. до
15.11.***г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 16.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :