05.03.2019г. гр.Силистра
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренски Окръжен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Антоанета
Ценкова
с участието на
прокурора Ивелин Чафаланов
като изслуша
докладваното от съдия Аврамова
ВНОХ дело №18 по описа на СОС за 2019г.
и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:
Предмет на въззивното производство е Присъда №544/18.12.2018г. постановена от РС-Силистра по НОХД №793/2018г., с която М. Сали А. е признат за виновен в извършване на престъпление по 343 ал.1 б.“б“ предл.първо, вр. чл.342 ал.1 НК, в това, че на 13.06.2017г., в с.Средище, обл.Силистра, по ул.“Добруджа“ 72, в посока гр.Силистра, при управление на МПС от категория В-лек автомобил марка АУДИ модел А3 с рег.№ OS E 1781 е нарушил правилата за движение по пътищата управлявайки автомобила с превишена скорост -129 км/ч, с което е нарушил чл.21 ал.1 ЗДвП-„при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, за ППС от категория В-50 км/ч в населено място“, вследствие на което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Б.О.С., от с.с., изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието, обусловено от непълно изясняване на съзнанието до степен на будна кома с невъзможен вербален контакт, квалифицирано като проява в хронична фаза на травмена болест на мозъка, и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от М. С.А., чрез адв.П.Й. с твърдение за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и за допуснати процесуални нарушения. В допълнението към въззивната жалба се релевират доводи за настъпване на нови обстоятелства, а именно, че пострадалият не се намира в състояние на будна кома, потвърждаващи се от снимков материал снет от фейсбук страницата му, придружен с информация кога са изтеглени снимките. Като нарушение в досъдебното производство се сочи, че въпреки прокурорът е уважил исканията направени при предявяване на разследването, впоследствие се отказал от изпълнението им, с което е нарушил изискването за разкриване на обективната истина по делото и не е установил причинната връзка между деяние и резултат, не е установил телесните увреждания и срокът им на отшумяване. В съдебното производство е нарушена нормата на чл.276 НПК. Пострадалият е представляван от повереник, упълномощен от баща му. Моли се присъдата да бъде отменена, в условията на евентуалност се иска изменението й, чрез намаляване на наказанието, с приложение на чл.55 НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло и се моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане. Ако това искане не бъде уважено, предвид младата възраст на подсъдимия, факта, че работи като учител и че деянието не е умишлено, се моли за намаляване на наказанието с приложение на чл.55 НК.
Повереникът на частния обвинител намира жалбата за неоснователна, а приложените снимки не следва да се ценят като доказателство. От представените доказателства е видно, че пострадалия страда от частична парализа на дясната страна, моторна афазия, дисфазия, увреждане на мозъчната дейност и е със 100% намаление на трудовата дееспособност-инвалид. Наред с постоянното разстройство на съзнанието било налично и осакатяване на крайника. По отношение на доводите за допуснати процесуални нарушения е противопоставима хипотезата на чл.248 ал.3 НПК. Непрочитането на обвинителният акт не е нарушение, а участието на частният обвинител в предварителното изслушване няма обвързващ характер. Намира наложеното наказание за справедливо.
В правото си на реплика защитникът заявява, че пострадалият не е в будна кома, събуден е, и наказанието следва да се наложи за извършеното деяние, а не за това до което се домогва другата страна, на която повереникът дубликира, че според експертизите пострадалият за определен период е бил в такова състояние.
Жалбоподателят заявява, че притежава клип, от който се вижда, че пострадалият се движи сам.
Становището на прокурора е за правилност и за справедливост на първоинстанционната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.
В последната си дума А. моли делото да бъде прекратено или да му се наложи минимално наказание.
Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка относно правилността на постановеният съдебен акт, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, установи следното:
Процесуална последица от обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК е преклузията по чл.248 ал.3 НПК за страните, поради което те не могат да се позовават впоследствие на допуснати в досъдебното производство процесуални нарушения. Ето защо в тази част въззивната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно т.8 на ТР №1/2009 на ОСНК „при процедура по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт“, поради което приложения към въззивната жалба снимков материал и представените от повереника документи касателно състоянието на пострадалия не следва да се разглеждат в настоящото производство.
Въззивната инстанция констатира, че при разглеждане на делото пред първоинстанционният съд и постановяване на присъдата, както и в досъдебното производство, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и 2 НПК определящи невъзможността за произнасяне по съществото на делото, свеждащи се до следното:
Пострадалият не е бил надлежно призован за насроченото разпоредително заседание на известните по делото адреси. Вместо това, той е призован чрез повереник, който към момента на получаване на призовката, а и през цялото досъдебно производство е нямал надлежна представителна власт. Както адв.Ж., така и предходните повереници, са били упълномощавани от бащата на пострадалия, при действащо към тези моменти съдебно решение от 04.09.2017г. на Районен съд-Мюнстер, Германия, с което за настойник на Б.С. е определен В.Т. Представителната власт за адв.Ж. е възникнала на 13.12.2018г., видно от представеният едва във въззивното производство договор, така, че всички действия до този момент,вкл. и в досъдебното производство, са били извършени без необходимата представителна власт и сключеният впоследствие договор не може да ги санира.
След провеждане на разпоредителното заседание се е пристъпило към незабавно разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Основателно е възражението за допуснато нарушение по чл.276 ал.1 НПК. Прилагането на разпоредбите на глава 27 от НПК не изключват правилното и законосъобразно провеждане на съдебното следствие, което е свързано с всички процесуални действия които следва да бъдат извършени по смисъла на чл. 276-291 от НПК. Първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 374 от НПК и след даване ход на съкратеното съдебно следствие е допуснал нарушение на чл.276 ал.1 НПК с непрочитане на заключителната част на обвинителния акт. Неизпълнението на това задължение в практиката на съдилищата винаги е оценявано като съществено нарушение на процесуалния ред по чл. 348 ал. 3 т.1 от НПК в строго формалния наказателен процес, засягащо правата на подсъдимия. Този пропуск не може да бъде отстранен във въззивното производство.
Подсъдимият признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, като съдът след като преценил, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за тези факти.
Тази преценка е незаконосъобразна. Проверката за наличието или не на подкрепа на самопризнанието, по смисъла на чл.372 ал.4 НПК, предполага съдът да даде положителен отговор по процесуалната годност на доказателствата от досъдебното производство, какъвто липсва, а след това и такъв за наличието на тяхната безпротиворечивост и несъмненост. Ако съдът бе извършил задълбочена проверка би стигнал до извода за наличието на противоречиви доказателства, което сочи на липса на изискуемата от закона подкрепа на самопризнанието.
На първо място следва да се посочи, че през цялото производство подсъдимият е оспорвал авторството на деянието и е давал обяснения, и правил възражения, в насока противна на приетата в ОА.
След ПТП пострадалият е изпаднал в будна кома. Извършена е СМЕ 48 дни след деянието, според заключението на която „непълното изясняване на съзнанието до степен на будна кома с невъзможен вербален контакт се квалифицира като проява на хронична фаза на травмена болест на мозъка, а именно продължително разстройство на съзнанието“. В заключението е записано като окончателна диагноза-тежка ЧМТ, кома, одн.ибв.трахеостома.., но нито окончателна, нито предварителна диагноза е посочена в историята на заболяването на Б.С.. Такива данни по делото няма. Това не може да бъде потвърдено и от епикризата, по простата причина, че такава по делото липсва. Тази експертиза е единственият доказателствен източник за наличие на обективен признак от състава на повдигнатото обвинение-продължително разстройство на съзнанието. В обвинителният акт, обаче липсва фактическа констатация каква е продължителността на състоянието и разстроено ли е съзнанието. Съгласно Постановление №3/79г. на Пленума на ВС на НРБ-съзнанието на личността е разстроено, когато в психическата дейност на увредения са настъпили такива съществени изменения, които го правят социално непригоден поради дълбоко нарушаване на неговите интелектуални или волеви възможности. В Р №1099/79 и Р №295/90г. Върховния съд приема, че разстройството е продължително, когато обхваща дълъг период от време, без да е необходимо да е постоянно. В същият смисъл е и ТР№15/87г. на ОСНК, като изясняването на тези обстоятелства е посочено, че следва да се извърши с компетентна психиатрична експертиза. Не може да бъде и пренебрегнато Решение №1099/79г. по н.д.№975/79г IIIн.о., според което „няма да бъде такова тежко увреждане на здравето, когато се касае до състояние на кома, продължила дори повече от месец, защото не разликата във времето на изпадане в състояние на безсъзнание от секунди до два месеца представлява съдържание на елемента от законния състав на продължителност. Промените в личността трябва във висока степен да са понижили социалната дейност на увреденото лице и това болестно състояние да е продължило дълго време, с месеци и години.“ Тази съдебна практика иде реч да покаже, че изводът за наличие на продължително разстройство на съзнанието е необоснован. Нито е изяснена продължителността, нито е изследвано в какво се изразява самото разстройство и промените в личността от психична гледна точка.
От данните по делото е видно, че още през м.октомври 2017г. пострадалият е провеждал рехабилитация в Германия и в издадените от клиниката документи като диагноза е посочена ЧМТ,..кръвоизливи ляво..дифузен оток на мозъка.., афазия, дисфазия. За наличието на моторна афазия свидетелства и медицинско удостоверение издадено от Х.Б. Наличието на тези данни правят вътрешно противоречив и фактическия извод в ОА относно причинената повреда. Противоречието им е следвало да мотивира решаващият орган да установи точно каква е причинената телесна повреда и дали не се касае за друг подвид такава, а именно-загуба на речта или причинено завинаги разстройство на речта, чрез изискване със средствата на международноправната помощ на необходимата медицинска документация и провеждане на необходимото експертно изследване с участието на пострадалото лице. Комуникацията единствено чрез средство за писане не е пречка за провеждане на действия с пострадалия. Вместо това, медицинското удостоверение е предоставено за СМЕ със задача от областта на психологията, която пък дава заключение, че пострадалия не може да осъществява нормална комуникация и моторната афазия би затруднила извършването на психиатрична и психологична експертиза с оглед установяване възможността за правилно възприемане на фактите по делото. Този подход е недопустим и противоречащ на НПК за събиране и проверка на доказателства. Недопустимо е да се назначава експертиза, по естеството си психологична, с вещо лице без съответната компетентност, което пък да дава заключение дали може да се извърши или не психиатрична/психологична експертиза.
Горното обосновава извода, че събраните в досъдебното производство доказателства са противоречиви, не подкрепят фактическото обвинение, а оттам и направеното самопризнание, при събирането им са допуснати процесуални нарушения, поради което съдът не е следвало да удоволетворява искане по глава 27 НПК, защото нарушава принципното начало залегнало в Конституцията и възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направеното самопризнание.
Мотивите към присъдата са препис на обвинителният акт, чиято обстоятелствена част по-скоро представлява история на разследването вместо изложение на фактическа обстановка. Липсата на доказателствена обезпеченост на самопризнанието е довела неизбежно и до необоснованост на присъдата, която не е в състояние да даде отговор какъв е вида на телесната повреда и въз основа на кои процесуално годни доказателствени източници се основава този извод.
Въззивният съд не е в състояние да провери обжалвания съдебен акт и по доводите за несправедливост на присъдата поради невъзможността да бъде установена действителната воля на решаващия първоинстанционен съд досежно определеното преди редукцията наказание. За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до четири години. Съдът е посочил, че „срокът за който трябва да бъде лишен от свобода Мюстеждеб А., съда прецени, че следва да е две години, след съответната редукция.“ Законодателят при определяне на наказание по реда на чл. 58а ал.1 НК изисква, то да се индивидуализира първоначално по реда на чл.54 от НК, а едва след това да се намали с 1/3. Когато това не е посочено в диспозитива на присъдата, следва да се обоснове ясно в мотивите, което не е сторено.
Констатираните нарушения са пречка за проверка на присъдата както по фактите, така и по правото. Те са съществени по смисъла на чл. 348 ал.3 НПК, неотстраними от въззивната инстанция, следователно проверяваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Ето защо и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 от НПК, настоящият съдебен състав на Силистренски Окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 544/18.12.2018г. постановена по НОХД 793/2018г. от РС-Силистра.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.