Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
двадесет и седми юни през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря
Вергиния Петкова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 412 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение
№ 236 от
7.02.2019 г по гр. дело № 4094/2018 г по
описа на Пл ОС състав на същия съд е ПРИЗНАЛ на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответника Захарин К.Д., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “П.К.Б. ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С. , бул. “Б. ” №49, бл.53Е, вх.В, следните суми: главница в
размер общо 7418,64лв.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 23.10.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед №5376/24.10.2017г. по ч. гр.д.№8242/2017г. на ПлРС, като е
ОТХВЪРЛИЛ претенцията до размер на сумата 11167,24лв. главница/ за сумата
3750лв. възнаграждение за допълнителни услуги/, като НЕСНОВАТЕЛНА.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част въззивна жалба е подадена от П.К. , в която се
възразява ,че решението на РС - Плевен е незаконосъобразно. Възразява се, че РС е
стигнал до неправилен извод, необоснован на събраните по делото доказателства
относно поставянето в неравноправно положение на потребителя по сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Възразява се ,че
сключването на допълнителното споразумение е по преценка на потребителя и не е
било задължително с оглед сключването на договора за кредит. В жалбата се
изброяват правата, които длъжникът си е гарантирал при сключване на
споразумението. Според въззивника
споразумението за допълнителен пакет услуги не е пряко свързано с
кредита, резултат е от свободата на договаряне и не съдържа неравноправни
клаузи. Възразява се, че на длъжника е била дадена възможност съобразно общите
условия да се откаже от процесния
договор за кредит без да дължи неустойка, което другата страна не е сторила. Възразява
се, че другата страна по договора е била наясно с всички негови клаузи, както и
с тези по споразумението за допълнителния пакет услуги. Възразява се, че не е
налице нарушение на законови разпоредби или на добрите нрави при определяне на
договорената възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Не е
надвишен размера, разписан в действащото законодателство по чл. 19 ал.4 от ЗПК.
Претендира се отмяна на атакуваното решение в отхвърлителната му част и
постановяване на друго такова, с което да се
уважат предявените искове изцяло.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна. Взема становище, че споразумението за допълнителен пакет услуги е
нищожно с оглед наличието на неравноправни клаузи в него. Претендира се
потвърждаване на постановеното съдебно решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят действителността на
споразумение за пакет от допълнителни услуги с оглед сключения договор за
потребителски кредит
РС е приел, че от приложените
доказателства и от изявленията на
страните, не е било спорно, че е сключен между страните договор за
потребителски кредит П.К. №**********.Твърди се, че сумата по кредита е
5000лв., а договора е за срок от 24месеца. Размер на вноската е 309,11лв., при
ГПР-49,89лв., ГЛП-41,17лв., лихвен процент на ден-0,11 и общо задължение
7418,64лв., по закупен допълнителен пакет 3700лв. и размер на вноската
156,25лв. Общия размер на дълга е 11168,54лв., общ размер на вноската 465,36лв.
С
оглед факта, че ищецът е небанкова институция, то, според РС, не важи т.18 на ТЗ№4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, а същата настъпва
автоматично, съгласно чл.12.3 от ОУ, които са неразделна част от договора и
подписани от ответника.
Не е оспорена автентичността на договора, поради
което съдът е приел, че е сключен
валиден договор между страните.
Твърди се, че
не е заплатена дължима сума главница, което е твърдение за отрицателен
факт, като в тежест на ответника е било да установи плащане на същата, но
доказателства в тази насока не са били представени, поради което съдът е приел, че следва да се уважи иска за
главницата.
На следващо място е неоснователно възражението ,според
РС, за нищожност на уговорената в
договора възнаградителна лихва и ГПР и
ГПЛ, които параметри формиращи възнаградителната лихва, поради противоречие със
закона и накърняване на добрите нрави.Касае се за потребителски, а не банков
кредит.В настоящата обществено – икономическа обстановка, при която
дейността си осъществяват множество
кредитни институции, които предоставят потребителски кредити по ускорена и
опростена процедура, без изискване на доказателства за доход и имущество на
кредитополучателя/ което не може да бъде вменено във вреда на потребителя, като
по-слаба икономически страна/, обективно е налице повишаване на риска от
непогасяване на задължението, респ. повишаване цената на кредитите.В тази
връзка в чл.19, ал.4 от ЗПК е посочена, че ГПР не може да надвишава петкратния
размер на законната лихва, която към датата на сключване на договора е била
10,00%/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер е над
50,00% , който процент е по-висок от ГПР и фиксирания ЛП, уговорени в
договора.Съгласно ЗПКр, годишният процента на разходите изразява общите разходи
по кредита настоящи и бъдещи /лихви, други , преки или косвени разходи,
комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч., тези дължими от посредници
при сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в него
не се включват разходите на потребителя при неизпълнение на договора.С оглед на
това, съдът е приел, че не е налице
противоречие със законова норма или добрите нрави и следва да се уважи
претенцията и в тази част.
Във връзка с
изложеното, какво покрива ГПР и ГПЛ, съдът
е направил пък извод, че
възнаграждението по споразумението за допълнителни услуги е нищожно , като
противоречащо на чл.10а от ЗПК.Удължаване на просрочено задължение или други
уговорки , не представят допълнителна услуга.Това са такива, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните.Такива са издаване на
удостоверения, различни референции и т.н. Така уговорени , съдът е приел, че не се касае за допълнителни
услуги, а за забранена такса за действия,свързани с управлението на кредита,
или дори за скрита наказателна лихва, поради което, не се дължи сумата в размер
на 3750лв. Още повече, че същата се явява близка до размер на кредита и поставя
в неравноправно положение потребителя.
Решението на
РС е законосъобразно и правилно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция почти изцяло и не
следва да се преповтарят. Цитираната
съдебна практика по посоченото ТР от
първоинстанционния съд е относима към спора и правилно е приложеното разрешението на
поставения въпрос по т. 18 от посоченото ТР.Въззивната инстанция споделя
изводите на РС относно сключения договор за допълнителен пакет услуги. Пред Пл
ОС не са представени доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да водят до извод, различен от този на Пл РС. Следва да се има предвид, че преценката на
договорната лихва от 41,17% годишно с приложението на чл.19 ал.4 ЗПК и изводът за действителност на клаузата е
неправилно и в този смисъл е налице
съдебна практика на настоящия състав на Пл ОС. Няма обаче жалба в тази част на
решението на Пл РС. Съдебната практика
приема, че противно на добрите нрави е да се уговори възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва – в конкретния случай
четирикратния и по-голям размер .
Следва да се потвърди атакуваното
решение в атакуваната му част.
С оглед изхода на делото не
следва да се присъждат разноски. По отношение изплащането на възнаграждението
за особен представител съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 236 от 7.02.2019 г по гр. дело № 4094/2018 г по описа на Плевенски РС КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :