РЕШЕНИЕ
№ 711
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300503040 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №262103/27.07.2021г. по гр.д.№14177/2020г. по описа на ПРС,I гр.с-в
от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с
правно основание чл.344,ал.1,т.1 и 3 и чл.128,ал.2 от КТ и процесната заповед за уволнение
да бъде призната за незаконосъобразна,както и ответника е осъден да заплати на ищеца
сумата от 3360лв.,представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода
06.01.2020г.-06.07.2020г.,както и сумата от 775лв.,представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода 01.08.2019г.-06.01.2020г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който се иска потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно и оставяне на жалбата без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с ответника,като е заемал длъжността
„********“,като през м.юли 2019г. е пътувал до И. и на 24.07.2019г. е бил задържан от
органите на досъдебното производство на И.На 06.-1.2020г. от управителя на дружеството е
била издадена заповед,с която трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено.Жалбоподателят твърди,че заповедта за уволнение не му е била връчена по
1
надлежния ред,поради което счита,че трудовото му правоотношение е съществувало и
претендира за обезщетение за оставането без работа за срок от шест месеца в размер на
3360лв.
Законодателят е предвидил,че връчването на заповед за уволнение става само лично или в
присъствието на двама свидетели при отказ на работника да я подпише.В настоящия случай
обаче ситуацията е по-различна,тъй като възможността за връчване на заповедта на
работника е било невъзможно,тъй като същия се е намирал в пенитенциарно заведение в
И.,като и работодателя е знаел къде се намира същия,поради което заповедта за уволнение е
била връчена на съпругата му,тъй като към онзи момент същата е имала
пълномощно,издадено от съпруга й в нотариално заверена форма,като в обема на
правата,които са й били предоставени с това пълномощно се включва и предоставените й
права да го представлява навсякъде и да подписва документи от негово име.Следователно
същата е била оторизирана с правата на упълномощителя,поради което следва да се
приеме,че заповедта за уволнение е връчена надлежно.И тъй като датата на връчване е
13.02.2020г.,а срокът за завеждане на иск за признаване на уволнението за незаконно е
двумесечен,то следва да се приеме,че същия изтича на 21.06.2020г. съобразно и
пандемичната обстановка в страната към онзи момент,като с изтичането на срока,който е
давностен,исковата претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли,както е
сторил районния съд,поради което решението му се явява правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.Със същото е отхвърлена и другата претенция за заплащане на
обезщетение за срок от шест месеца за оставането без работа на ищеца,тъй като претенцията
за заплащане на обезщетение се явява аксесорна такава спрямо главната,а именно
прогласяването за незаконосъобразна на заповедта за уволнение.Ето защо решението като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Що се касае до иска с правно основание чл.128,ал.2 от КТ,то и в тази част решението е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди,тъй като трудово възнаграждение се
заплаща за положен труд,а през посочения период ищецът не е престирал труда си,за да му
бъде заплатено по съответния начин,тъй като физически не е било възможно това поради
факта,че същия е бил задържан от органите на досъдебното производство на Италия и не е
имал възможността да упражнява правото си на труд.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го
потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се присъдят на
въззиваемата страна в размер на 510лв. за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №262103/27.07.2021г. по гр.д.№14177/2020г. по описа на ПРС,I
2
гр.с-в.
ОСЪЖДА Д. С. У. с ЕГН-********** от гр.************* да заплати на „КРИСТИАС“
ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.************ направените
от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 510лв./петстотин и десет
лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3