№ 12396
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110164625 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Е. Д. А. и И. Д. А.а, с която са
предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Е. Д. А. и И. Д. А.а дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1627,32 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на
вземането, с мораторна лихва в размер на 286,43 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
12.04.2021 г., сумата от 37,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
19.04.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 06,68 лв. за периода
от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 22160/2021 г. по описа на СРС, и които се
разпределят по отношение на Е. Д. А. -сумата от 813,66 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в
размер на 143,22 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 12.04.2021 г., сумата от 18,84 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018
г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, с
мораторна лихва в размер на 03,34 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г.; а за И. Д.
А.а – М. сумата от 813,66 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в
(адрес), за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 19.04.2021 г.
до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 143,21 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 12.04.2021 г., сумата от 18,85 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва
от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 03,34 лв. за
периода от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
1
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
битов клиент. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219
от ГПК
Ответникът Е. А., получил препис от искова молба с приложения на 05.04.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок не е подал отговор на искова молба. Ответникът И.
А.а е подала отговор на искова молба в срок и оспорва предявените исковете с довод за
липса на облигационно правоотношение с ищеца по договора за продажба на топлинна
енергия, вкл. с оглед подадена декларация за откриване на партида от другия ответник.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД поддържа основателност
на исковете.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение за наследници на Д.М. А. с изх. №87/12.10.2010 г. на Столична
Община, р-н „Лозенец“, се установява, че е починал на 15.04.2003 г. и оставил за
наследници по закон – две деца Е. Д. А. и И. Д. А.а.
Ищецът представя Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти,
построени от ЖСК „И.“ от 27.01.2009 г., съгласно който ответниците придобиват правото на
собственост върху апартамент №2, находящ се в (адрес) Тъй като в договора не е
предвидено и останалите доказателства по делото не се установява друго за обема на
придобитото право на собственост от купувачите, то съдът приема, че всеки един от тях
придобил по ½ ид.част. Видно от Заявление-декларация на отв. Е. Д. А. е поискал откриване
на партида за недвижимия имот на негово име. Предвид, че молбата-декларация (заявление)
за откриване или промяна на партида с абонатен номер за всеки имот представлява по
своето правно естество предложение (оферта) за сключване на индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД, и че когато топлофикационното дружество
приема заявлението и продължава да доставя топлинна енергия до имота, както е в случая,
може да се направи еднозначен извод, че ищцовото дружество е приело предложението на
заявителя за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо
съдът приема, че през исковия период като само отв. А. се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия е възникнало с оглед на изявлението за откриване на партида на негово име.
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът
не въвежда като условие за възникване на правоотношението. В случая облигацията
безспорно се доказва и от молбата-декларация за откриване на партида. Не се твърди и
доказва от заинтересованата страна изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е
упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен
2
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с друго трето лице или за закриване
на партидата. Ответникът А. е пасивно материално легитимиран по спора и отговаря за
непогасените вземания за доставка на топлинна енергия, а по отношение на отв. И. А.а,
доколкото не се установи облигационно правоотношение, предявените искове подлежат на
отхвърляне.
От заключение на съдебна техническа експертиза се установява, че за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., реално потребеното количество топлинна енергия е сумата
1598,85 лв. или 799,42 лв. за ½ ид.ч., до който размер иска срещу отв. А. за главница за цена
на доставка на топлинна енергия се явява основателен, а в останалата част до пълния
предявен размер от 813,66 лв. като недоказан – отхвърли. За сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. В нея не са включени лихви
или стари задължения. Следва да се отбележи, че топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите -чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. Такива са и разясненията,
дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4
от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за дължимата главница за сумата 140,41 лв.,
определен от Съда по реда на чл. 162 от ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. Третото лице-помагач представя главни отчети и индивидуални
справки за реално доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, поради
което съдът приема, че са ползвани услугите за дялово разпределение и искът за главница за
тяхното заплащане е основателен за сумата 18,84 лв. и за исковия период.
Неоснователна е и следва да бъде отхвърлена акцесорната претенция за лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава
при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до
длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е
възникнало.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на
съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
3
ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. Съразмерно на уважената част от
исковете, отв. А. трябва да заплати на ищеца сумата общо 416,14 лв. за разноски за исково
производство за платена държавна такса, възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт;
платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд.
Юрисконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е
определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът трябва да заплати на отв. И. А.а деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение 750 лв. за исково и заповедно производство.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Д. А., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: ......., на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 799,42 лева за главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., с мораторна
лихва в размер на лв. 140,41 лева за периода от 15.09.2018 г. до 12.04.2021 г., и сумата от
18,84 лева за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главниците от
19.04.2021 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №22160/2021 г. по описа
на СРС; като иска за главница за цена на доставка на топлинна енергия над уважения размер
от 799,42 лева до пълния предявен размер от 813,66 лева, иска за мораторна лихва над
уважения размер от 140,41 лева до пълния предявен размер от 143,22 лева, и за мораторна
лихва в размер на 03,34 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ......., срещу И. Д. А.а, с ЕГН:
**********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че И. Д.
А.а, с ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ......., сумата от 813,66 лв. за главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в (адрес), ет. 1, ап. 2, за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 19.04.2021 г. до
изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 143,21 лв. за периода от 15.09.2018
г. до 12.04.2021 г., сумата от 18,85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
19.04.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 03,34 лв. за периода
от 01.05.2018 г. до 12.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №22160/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Е. Д. А., с ЕГН: **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ......., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 416,14 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№22160/2021 г. и по гр. дело № 64625/2021 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ......., да заплати на И. Д. А.а, с ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 750,00 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№22160/2021 г. и по гр. дело № 64625/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5