Р Е Ш Е Н И Е
№ 260123 15.04.2021 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО
МИНЕВ
ВЕСЕЛИНА
СЕМКОВА
в
присъствието на секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА
и
прокурора ДИМИТЪР МАХМУДИЕВ
като
разгледа докладваното от член-съдията Семкова ВАНД №171 по описа на ПдОС за 2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ НПК.
С Решение
260460/26.10.2020 г. по АНД №4316/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III н.с. обвиняемият С.И.Б. е признат за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл. 134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 НК, като на осн. чл.78А,
ал.1 НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е НАЛОЖЕНО административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 200 лева.
В негова тежест на осн. чл.189, ал.3 НПК са ВЪЗЛОЖЕНИ разноските от
досъдебната фаза в размер на 1 129,52 лева, платими по сметка на ОД на
МВР-Пловдив, както и е постановено вещественото доказателство - един брой
компактдиск, ДА ОСТАНЕ по делото до неговото унищожаване.
Против съдебния акт е
депозирана въззивна жалба от защитника на обвиняемия адв.З.Т., ведно с
допълнение, с искане за неговата отмяна,признаване на подзащитния й за невинен
и оправдаването му по повдигнатото обвинение
Представителят на
Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционният
съдебен акт.
Обв.С.Б. се явява лично
в съдебно заседание, като изразява желание да бъде оправдан. Защитникът му адв.Т.
поддържа въззивната жалба.
Пловдивският окръжен
съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и с
наведените във въззивната жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки
правилността на обжалваното решение в пределите на чл.314 НПК, счете за
установено следното:
За да постанови
съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:
С Допълнително споразумение № 03/07.01.2016 г. към
трудов договор № **** г. обв. С.Б. бил назначен на длъжност „***“ във фирма “БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД гр.П.. В
служебните му задължения влизало ръководство на работата в цех № *** „Л.***“. На същия били вменени редица задължения, сред които: „да организира
работата в ръководения цех, да организира и контролира работниците в него, да упражнява контрол върху спазването на всички приложими
нормативни документи, вътрешни правилници, Система за управление на качеството
и здравословни и безопасни условия на труд от страна на
работниците в ръководения цех, включително разпоредбите
на Закона за здравословни и безопасни условия на труд
/ЗЗБУТ/, Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
обн. ДВ бр. 88/1999 г. и Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения приета с ПМС №199 от 10.09.2010 г., обнародвана ДВ бр. 73/17.09.2010
г., да упражнява контрол във
връзка с правилното експлоатиране на машините и оборудването в ръководения цех,
да съдейства на ръководството и
контролните органи във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд в ръководения цех" и др.
В предприятието на фирмата се работело на три смени –
първа, втора и редовна, като работниците от първата и втората смяна се
застъпвали с тези от редовната такава. Дейността на предприятието включвала производството на съдове и
топлообменници за хранително-вкусовата, фармацевтичната и консервната
промишленост, което се извършвало в базата в гр.П., бул.“В. А.“ № ***.
Производствената дейност се осъществявала в пет цеха, оборудвани с необходимите
машини. В цех № ***, се произвеждали заготовките за производството на изделията
в другите цехове на предприятието. Началник на същия бил обв.Б., а свид.О.работил
в него като „*** по силата на трудов договор № *** г. Работата в цеха се ръководела от
обвиняемия, който заедно със свид. Г. Д. провеждали инструктаж на работещите
там. Свид. О. имал задължението да помага при машината за лазерно рязане, след
свалянето на детайлите да ги шлайфа и да ги подготвя за по-нататъшна обработка.
На *** г. свид. О.бил на работа „първа смяна“, за
времето от 06.00 часа до 14.30 часа. До обяд той се занимавал с рутинната си
работа, като производственият процес включвал подготовка на ламарините за
рязане, подготовка на програмата за рязане от лазера от страна на програмистите
в зависимост от детайлите, които трябвало да се изработят.
Свид.Б. М. работел във фирма “БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД
също като „***“ въз основа на Трудов договор №*** г. Работното му място било в отбелязания
вече цех № *** „***“. Занимавал се със
зареждане, рязане, описване на детайлите, сваляне и ново зареждане на машината
за рязане, вкарване на програмата и пр. Суровина за производството на детайлите
били листове от ламарина с различни размери, с поставено фолио от едната
страна. Преди рязането им фолиото не се премахвало. Рядко ламарините били
фолирани и от двете страни, като в такива случаи преди рязането им работниците
трябвало да премахнат фолиото от долната страна, тъй като впоследствие се
образували големи „чепаци“ и било трудно последващото заглаждане на детайлите.
Обелването на фолиото можело да се извършва по различни начини, например като
листът ламарина бъде захванат с вакуумни приспособления на съответното
повдигателно устройство и се постави вертикално, съобразно правилата,
определени в Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения /НБЕТНПС/ и Инструкцията за безопасна работа с мостови
кранове, с козлови кранове и с товарно съоръжение 500 кг., утвърдени от
работодателя, както и с Инструкция за безопасна работа с товарно съоръжение за
пренасяне на ламарина до 1000 кг. В цеха обаче се била установила практиката
фолиото да се бели като листът ламарина бъде повдигнат и се намира
хоризонтално, а работниците издърпвали фолиото с ръце и го обелвали.
Повдигателните машини с вакуумните приспособления били преминали всички
необходими и изискуеми проверки, като фирмата имала сключен договор за
периодични проверки и поддръжка на същите с „Алфа М“ ЕООД гр.П., съгласно
приложеното по делото експертно становище по назначената комплексна техническа експертиза
по безопасност на труда.
До обяд на указаната дата свид. М. изпълнявал
задълженията си безпроблемно, като около обяд трябвало да постави за рязане
лист ламарина с размери 1,5 м на 3 м.,12 мм дебелина, фолирана и от двете
страни. За да бъде листът ламарина обелен от долната страна, свид.М. задействал
повдигателното устройство - дистанционно
управляем кран с №1557 и вакуум захващащо съоръжение с №168, закачил листа на
вакуум приспособлението, което подавало сигнал, когато вендузите са захванали
достатъчно здраво ламарината и тогава същата можела да се повдигне. След като
устройството преустановило излъчването на сигнала, листът бил вдигнат нагоре от
свид. М., който управлявал крана с дистанционно управление на подходяща
височина над главата му и той започнал да го бели отдолу. По време на
извършване на обелването на фолиото към него се приближил обв. Б., който от
своя страна помахал с ръка към свид. О., за да помогне последният на свид.М. да
обели по-бързо листа ламарина. Свид.О. се приближил, като през това време свед.М.
бил обелил част от фолиото. Двамата свидетели застанали под ламарината и заедно
започнали да я белят, като дърпали фолиото с ръце, а обв.Б. хванал листа
ламарина отстрани, както той бил разположен хоризонтално над двамата работници,
придържайки го, за да не се люшка.
В един момент една от вендузите на вакуумното
приспособление започнала да се откача и листът ламарина понечил да пада надолу.
Обв.Б., усещайки, че вакуумът изпуска, извикал на свидетелите О. и М. незабавно
да бягат. Опитът и на двамата да се измъкнат настрани бил
неуспешен, като листът паднал на земята.
В резултат на това свид.М. бил ударен от нея по долната част на гърба, а
свид.О. паднал на земята, като ламарината затиснала десния му крак. Веднага към
мястото на произшествието се отправили останалите работници от цеха и на
пострадалите била оказана първа помощ, както и своевременно били отведени в
медицинско заведение.
Съгласно заключенията по назначените
съдебно-медицински експертизи:
- на свид.О. е било причинено: контузия на гръдния
кош; счупване на множество ребра в дясната гръдна половина; раздробено счупване
на двете кости /тибия и фибула/ в горната част на дясната подбедрица, с което
му е било причинено трайно затрудняване движенията на десния долен крайник и
движенията на снагата, както и разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК.
- на свид.М. е било причинено: контузия по гърба в
тазовата област, счупване на опашната кост, охлузвания по крака, с което му е
било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е приел за безспорно и категорично установена от събраните по делото:
I писмени
доказателства и доказателствени средства, прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, протокол за оглед на
веществено доказателство, Инструкция за безопасна работа с мостови кран,
утвърдена от Изпълнителния директор на „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД, Книга за
инструктаж на работниците и служителите от Цех ***, Договор № 193-4 от
08.01.2015 г. за поддръжка на повдигателни съоръжения, Договори за
осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност, Ревизионен акт № 1/20.09.2017 г. за периодичен
технически преглед на мостови кран, Ревизионен акт № 4/10.10.2017 г. за
периодичен технически преглед на вакуумен захват, Трудов договор № ***г. на Т. О.,
ведно с длъжностна характеристика, Допълнително споразумение № 3/07.01.2016 г. към трудов договор № ****
г. на С.Б., ведно с длъжностна характеристика, Трудов договор № *** г. на Б. М.,
ведно с длъжностна характеристика, Заповед за провеждане на инструктажи и Заповед
за провеждане на обучение по безопасност и здраве, при работа на ръководители
на производствени процеси и оператори на мостови и козлови кранове, Заповед за
определяне на прикачвачи на мостови и козлови кранове, Протокол от проведено
обучение, Писмо от ТП на НОИ за
установена трудова злополука, ведно с приложения, Застрахователна преписка на
Булстрад Виена Иншурънс Груп, медицинска документация, справка за съдимост и
характеристична справка;
II заключения по назначените
съдебно-медицински експертизи, комплексна техническа експертиза по безопасност
на труда и две допълнителни технически експертизи по безопасност на труда;
III
веществено доказателство: компакт диск Verbatim CD-R 700 MB;
IV гласни
доказателствени средства –
изцяло от показанията на свидетелите Г. Д., В.
А. Р., Е. Д.Б., Т.Б. и Д. В., Т. О. и Б.М., включително приобщените по реда на
чл. 281, ал.4 НПК, както и частично от обясненията на обвиняемия Б..
Съвсем
правилен е изводът на контролираната инстанция, че установената по делото
фактология се извлича от посочените доказателствени източници, като несъществени
се явяват противоречията между събраните гласни такива. Доколкото същите се обективни,
логични, последователни и хармониращи помежду си, както и намират опора в
писмените доказателствени материали по делото, то съвсем правилно са
кредитирани. Тези, изхождащи от
пострадалия, не следва да бъдат поставяни под съмнение, тъй като липсват
информационни източници, поставящи ги под съмнение. След като обв.Б. се е
намирал на мястото на инкриминираното деяние, придържайки листа ламарина и напътствайки свидетелите О. и М. относно
обелването й, то той е имал пряка видимост към поведението на тези двама подчинени
му работници и то през цялото време въпреки динамичността на самата обстановка.
Ето защо и доколкото тази част от обясненията в указаната насока не намират подкрепа
в наличната по делото доказателствена маса, то съвсем коректно не им е дадена
вяра. Правилно е и изтъкнатото съждение,
че следва да бъдат ценени показанията на свид.М. в приобщената чрез прочитането
им по надлежния ред част от показанията му от досъдебната фаза, тъй като са
дадени в един значително по-близък до инкриминираното деяние момент.
Възприятията на свид.Р., сочещ, че е видял пострадалите свидетели до листа
ламарина, а не под него, също правилно са кредитирани, доколкото динамично
развиваща се е била обстановката при
реализиране на процесното посегателство, а от друга страна, този свидетел не е
пряк участник в него.
Кумулираната
по делото доказателствена маса сочи, че на инкриминираната дата две средни
телесни повреди са били причинени на
свид. О., свеждащи се до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник
и както и до трайно затрудняване движенията на снагата. Тези телесни увреждания
са настъпили по време на полагания от него труд в цех №*** „***“, стопанисван
от „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД гр.П.. Макар и
назначен за „***“ при указания работодател и имайки съвсем различни трудови
ангажименти, непосредствено преди инкриминираното деяние е бил извикан от прекия си
началник обв.Б., за да подпомогне колегата
си свид.М. при обелването на фолиото от ламаринената повърхност, повдигната от
използваното в цеха повдигателно устройство
- дистанционно управляем кран №1557 и вакуум захранващо съоръжение №168,
напълно технически изправни, видно от заключението на вещите лица. Изпълнявайки
даденото му нареждане, докато обв.Б. придържал листа ламарина, свид.О. се присъединил към свид.М. и двамата
заедно продължили обелването му, преимуществено намирайки се под самия него,
излизайки от обсега му за кратко и отново завръщайки се под същия. В тази
насока са не само показанията на свид.М., но и информацията, извлечена от
надлежно приобщеното веществено доказателство- диск, съдържащ видеозапис на
случилото се, поради което неоснователно се явява възведеното в тази насока
възражение в жалбата. Разклащането на ламарината довело до
разхерметизиране на една от вендузите и
доколкото всяка от тях не се е захранвала самостоятелно, то разхерметизирали са
се и останалите. Подаденият от машината сигнал принудил обв.Б. да извика към
двамата работници да бягат, но вакуумът изпуснал ламарината и опитът им да
избягат бил неуспешен, тъй като свид.М. бил ударен от нея по долната част на
гърба, а свид.О. паднал на земята и ламарината затиснала десния му крак.
Ясно
е, че инициираният начин за обелване фолиото на въпросната ламарина е бил не
само неправилен, но и изключително рискован, доколкото се е разчитало на повдигателно
устройство с вакуумно захващане, а именно гореописания кран. Същият е
съоръжение с повишена опасност и като такова подлежи на технически надзор съобразно
разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите и Наредбата за
условията и реда за издаване на лицензии на лица за осъществяване на технически
надзор на съоръжения с повишена опасност и воденето на регистър на съоръженията,
в приложение №1 от която се съдържа подробен списък на подлежащите на
технически надзор съоръжения. След като използвания в конкретния случай кран е съображение
с повишена опасност, подлежащо на технически надзор, то несъмнено всяка дейност
с него е такава с повишена опасност, тъй като и най-малкото незнание или немарливо
изпълнение на правилата за осъществяването й поставя в опасност живота и
здравето на хората. Ето защо напълно законосъобразно е становището на
контролирания съд, че такава се явява и дейността по повдигане на ламарината с
въпросния кран на инкриминираната дата и манипулирането с последната докато е
висяща на това съоръжение. Именно защото е дейност с повишена опасност, тя
е и правно регламентирана, като изискванията относно упражняването й са
регламентирани в Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на
повдигателните съоръжения, Наредба №7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, ведно с утвърдената от работодателя Инструкция за
безопасна работа с мостови кранове, с козлови кранове и с товарно съображение
500 кг.
Пряк
изпълнител на разглежданата горепосочена дейност несъмнено е бил свид.М., като
видно от връчената му длъжностна характеристика, работата му като оператор
машина за лазерно рязане е обхващала и работа с подемно – транспортна техника
/кранове, крикове, преси/. В конкретната ситуация такъв обаче се оказва и
свид.О. и то само защото е бил извикан
от Началника на цеха обв.Б., за да подмогне колегата си М.. Несъмнено обв.Б. няма
вменени задължения да прикачва товари с товарозахранващи приспособления на
повдигателните съоръжения и да управлява крановете в поверения му цех и в този
смисъл самият той не е извършвал дейност по повишена опасност, както правилно
изтъква защитата, но съобразно длъжностната си характеристика, връчена му на
01.09.2017 г. срещу подпис, именно като Началник на указания цех е следвало да
упражнява контрол върху спазването на всички приложими нормативни документи,
уреждащи реализираното на такива, в частност и процесната. След като той е имал
контролни и ръководни функции спрямо преките изпълнители на опасната дейност,
то абсолютно законосъобразен и правилен се явява изводът на първостепенния съд,
че той може да бъде субект на процесното посегателство, а изтъкнатата в жалбата
защитна теза - несъстоятелна. Виждайки предприетия от свид.М. начин за обелване
на фолирания лист ламарина - чрез закрепването и повдигането му с помощта на използвания в цеха кран и
издърпване на фолиото от същия, намирайки се непосредствено под него, то вместо
да упражни ръководните си функции и преустанови този изключително рискован
начин за премахване на фолиото, обв.Б. е извикал и друг работник, за да помага
– свид.О., допускайки по този начин и двамата му подчинени да белят фолиото,
намирайки се преимуществено под висящата над главите им ламаринена плоскост. Действително видно от експертното становище, използваният
кран и вакуум захващащото съоръжение са били технически изправни, но
инициираният подход за разлепване на фолиото от ламаринения лист е причинило
такова въздействие върху повдигнатия товар, което е довело до отлепване
на една от вендузите, а оттам и падане на вакуума на съоръжението и изпускане
на листа ламарина на земята. С това си
поведение несъмнено обв.Б. е нарушил известните му правила за безопасни условия
на труд при изпълнението на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, макар и той да не е бил пряк нейн изпълнител, защото
е допуснал по опасен за живота и здравето на работещите начин да се разлепва
фолиото на ламаринения лист, без да реализира необходимия и съответен контрол
по спазване на правилата за здравословни
и безопасни условия на труд. Ето защо
налична се явява хипотезата на немарливо изпълнение на въпросната дейност по
осъществяване на този контрол. В резултат на това негово неправомерно поведение
е настъпил и престъпният резултат, като е увредено здравето на свид.О., съгласно
експертното становище по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Заключенията по извършените комплексна техническа експертиза по безопасност на труда и двете
допълнителни технически експертизи по безопасност на труда, са категорични
относно конкретно посочените предписани в нормативните и ненормативните актове
разпоредби, които не са били спазени и са създали условия за настъпване на
противоправния резултат – телесното увреждане на свид.О.. Действията на
последния, както и тези на свид.М., довели до
реализирането на съставомерните последици, не са елемент от обективната
страна на процесното деяние и не могат да представляват основание за
несъставомерност или недоказаност на обвинението, както се твърди в защитната теза.
В настоящия казус задълженията на привлечения към
наказателна отговорност обвиняем Б., произтичат от заеманата от него длъжност
на *** №***„****“ към „БИОМАШИНОСТРОЕНЕ“ АД гр.П* по конкретното трудово
правоотношение, възникнало с подписването на Допълнително споразумение от
07.01.2016 г. към Трудов договор №*** г. Възложените му трудови функции са
конкретизирани в надлежно връчената му длъжностна характеристика. Въз основа на
правилно анализираните доказателствени източници първоинстанционният съд вярно
е приел, че обв.Б. като **** „***“, след
като е възприел инициираната от работника М. технология по обелване на фолиото
под вдигнатия и висящ на подемното устройство ламаринен лист, не е реализирал
активно поведение в насока прекратяване на предприетия от този работник
изключително рисков начин за премахване на фолиото, като същевременно е извикал
и подчинения му свид.О. и то за да
помага на свид.М.. Самото повикване на свид.О. не е изтъкнато като част от
изпълнителното деяние, както неоснователно се претендира в жалбата, но
несъмнено, ако не бе предприел това активно поведение на основание ръководната
си позиция в цеха, то и свид.О. нямаше да се озове под ламаринената плоскост,
повдигната от крана, чиято експлоатация е източник на повишена опасност. С това
си поведение привлеченият към наказателна отговорност обвиняем не се е погрижил
за безопасността на пряко подчинените му и засегнати от неговата ръководна
дейност лица, която дейност е упражнил в противоречие с дадените от
работодателя инструкции, както правилно е изтъкнал първостепенният съд. Ето
защо несъмнен се явява изводът, че с това си поведение е нарушил регламента на
чл.33 ЗЗБУТ. Съвсем законосъобразна е и констатацията за неспазване и на нормата
на чл.206в, ал.1 Наредба №7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване, обв.ДВ бр.88/1999 г., защото виждайки, че подчинените му
белят фолиото от ламаринения лист, окачен на повдигателното устройство,
намирайки се преимуществено под същия, обв.Б. е проявил недопустимо бездействие, като
не им е указал да прекратят тази си дейност. Допускайки ламариненият лист да
бъде повдигнат и позициониран чрез
експлоатираното в цеха устройство, както и да се предприеме обелване на фолиото
от подчинените му работници, докато се намират преимуществено под същия, то обв.Б.
е нарушил и правилото, визирано в нормата на
чл.75 Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения, приета с ПМС №199/10.09.2010 г., обн. в ДВ бр.73/2010г.,
както правилно е счел и контролираният съд. Ръководните функции на обв.Б.
спрямо подчинените му лица и технологичния процес в поверения му цех са
регламентирани в надлежно връчената му длъжността характеристика, като в
конкретния казус несъмнено неспазени се явяват пунктове 4, 9 и 17, поради което
и законосъобразно това е отчетено от долустепенния
съд. В описаните норми са изложени конкретни предписания касателно начина на
ръководство, организация и контрол на цялостната производствена дейност в
поверения му за ръководене цех. Техен адресат е именно *** на цеха „***“, каквото качество е имал
обвиняемият, допуснал немарливото изпълнение, вследствие на което е започнало
отлепване на фолиото от повдигнатата чрез използваното устройство ламарина и
падането й върху тялото на свид.О., което обосновава несъстоятелност на
изтъкнатото в тази насока възражение в жалбата. Действително самото изпускане
на ламаринената повърхност е станало за няколко секунди, оказали се фатални, но
ако обв.Б., използвайки ръководните си функции, бе имал активно поведение,
нареждайки прекратяване разлепването на фолиото по инициираната от свид.М.
технология, както и не бе извикал свид.О.да помага на последния по осъществения
начин, то престъпният резултат би бил предотвратен. Изложеното обосновава неоснователност
на изтъкнатото в този смисъл възражение от защитата.
Няма спор между
страните по делото относно причината за настъпване на телесното увреждане на
пострадалия свид.О., установена и от заключението по назначената в хода на
разследването съдебно медицинска експертиза – настъпилата на инкриминирата дата
злополука. Ето защо, с оглед и на изложеното относно допуснатите нарушения от обв.Б.,
то чрез проявените едновременно престъпни
бездействие и действие по отношение осигуряването на условия за безопасно
изпълнение на работата в поверения му цех, към изпълнението на която е бил
извикан и свид.О., представляващо по
своята правна същност немарливо изпълнение на служебните му задължения, обв.Б. не
е предвидил настъпването на съставомерните вредни последици, въпреки че е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. В този аспект, извършеното от него
престъпление е осъществено при непредпазлива форма на вина - несъзнавана непредпазливост.
Въпреки че е бил наясно, че избраният подход на обелване на фолиото от
ламаринения лист е неправилен и затова изключително рискован, както и че е
недопустимо да има хора под висящата на подемното устройство ламаринена
плоскост, обв.Б. е разчитал на субективните качества на работещите, за да бъдат
избегнати евентуални злополуки, като независимо, че не е искал и дори не е
допускал настъпването на тези последици, той е бил длъжен и могъл да ги
предвиди и да ги предотврати.
Въз основа на описаната
фактология, приета за установена след пълен и аргументиран анализ на
доказателствената съвкупност, обосновано се явява становището на контролирания
съд, че причастен към процесното деяние се явява обв.Б., доколкото на
инкриминираните дата и място е реализирал от обективна и субективна страна
състава му.
Коректна е преценката
на предходната инстанция, че налични в конкретния случай са предпоставките за
освобождаване на обв.Б. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на осн.чл.78А, ал.1 НК. При определяне размера на
последното, законосъобразно са ценени като смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото съдебно минало (доколкото същият не е въобще осъждан, а
за прилагане на института на чл.78А НК се изисква липса на осъждане единствено
за престъпление от общ характер), добрите му характеристични данни предвид
семейния му и социален статус, както и трудова ангажираност, липсата на данни
относно противоправни прояви,
характеризиращи го като лице с ниска степен на обществена опасност.
Правилно като отегчаващо е отчетен
настъпилият тежък престъпен резултат, свеждащ се до две средни телесни повреди
на свид.О., като незаконосъобразно като такова е оценена и последица, попадаща
извън обсега на съставомерния резултат, каквото се оказва телесното нараняване
на свд.М.. Ето защо напълно обосновано контролираната съдебна инстанция, след
като е освободила обвиняемия от наказателна отговорност, му е наложила
административно наказание ГЛОБА в размер, близък до минимално предвидения
такъв, а именно 1200 лева. Същото напълно съответства на степента на обществена
опасност на дееца, явявайки необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му, както
и за реализиране на генералната превенция.
В разпоредбата на чл.160 НК, както и чл.78А, ал.4 НК налагането на административно наказание „лишаване
от право да се упражнява определена дейност и професия”е предвидено като
алтернативна възможност за кумулативното му налагане. Съвсем
законосъобразна се явявя преценката, че налагането и на това административно
наказание би било явно несправедливо, защото не съответства на тежестта на
извършеното посегателство, като причинените
две средни телесни повреди не променят този извод, както и
на личността на дееца и липсата на констатирана трайност в поведението му касателно
изпълнение на трудовите му задължения в съответствие с безопасните условия на
труд. В този смисъл напълно обосновано и такова не е било наложено.
Предвид признаване на
обв.Б. за виновен по повдигнатото му обвинение, законосъобразно на осн. чл.
189, ал. 3 НПК в негова тежест са възложени разноските по делото, които, като
направени в хода на досъдебното производство, следва да бъдат заплатени по
сметка на ОДМВР – Пловдив.
Правилно е било постановено
вещественото доказателство – 1 брой диск да остане по делото до неговото
унищожаване
В хода на досъдебното
производство, респ. съдебното такова въззивната инстанция не констатира да са
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са
причина за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Не са
налице и основания за изменение или отмяна на същото, поради което следва да
бъде потвърдено. Ето защо и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен съд-Пловдив:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260460/26.10.2020 г. по АНД
№4316/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: