РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. *, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело
№*0221600100364 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 432 ,ал. 1 от Кодекса на за застраховането
/КЗ/ във връзка с чл. №* от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, образувано по
искова молба на А.Н. от село * , подадена чрез пълномощник адвокат В. О. срещу ЗАД А.
АД гр. * , с която е предявен осъдителен иск за заплащане обезщетение за причинени й в
резултата на ПТП неимуществени вреди в размер на 400 000 лева по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законна лихва от 30.06.2022г. .
В исковата молба от фактическа страна се твърди, че на 22.06.2022г., около
15:00часа, в с. * на ул. * ищцата се е движела като пешеходец в най-лявата част на пътното
платно, гледано с посока от центъра на с. * към гр. *. Същата искала да изхвърли
хранителни отпадъци в близост до пътен знак Д11, който се намирал на около 30м от нейния
дом. Банкета на пътното платно бил с висока растителност, което не позволява движението
на пешеходци по същия. По същото време И.М. е управлявал лек автомобил марка * модел *
с рег.№ * с посока на движение от гр. * към с. *. В района на около десет метра след знака
Д11 М. нарушил правилата за движение по пътищата като не осигурил достатъчно
разстояние с движещата се срещу него пешеходка. Вследствие на недостатъчното
разстояние главата на ищцата била ударена от страничното дясно огледало на автомобила.
Вследствие на удара ищцата получили телесни увреждания- травматичен шок, счупването
на ключицата, закрито, множествени счупвания на костите на черепа и лицевите кости,
закрито, счупване на основата на черепа, закрито, тежка черепно-мозъчна травма,
изразяваща се във фрактура на черепа и хематом в мозъка. След пътнотранспортното
1
произшествие ищцата е транспортирана от екип на спешна помощ в МБАЛ ,Д-р С.И.“ гр.*,
настанена в интензивен сектор, с опасност за живота, под активно наблюдение и лечение.
След проведеното стационарно болнично лечение в ОАИЛ и стабилизиране на състоянието,
на 28.06.2022г. е приведена в отделение по хирургия за продължаване на лечението поради
продължаващи оплаквания от главоболие и световъртеж придружени с гадене. След
проведеното консервативно лечение е изписана на 30.06.2022г. с препоръки за ХДР и
назначена медикаментозна терапия. Състоянието й след ПТП било тежко , като
причинените й наранявания водят до силни и продължителни болки и стР.ния, главоболие
съпроводено с гадене и повръщане, световъртеж и шум в ушите, което е довело до лесна
уморяемост и чувство за непълноценност. След изписването от болничното заведение
ищцата няма спомени за произшествието, трудно изговаряла думи, била неориентирата, без
възможност да се придвижва сама предвид на световъртежа, който имала. Не можела да
координира движенията си. Здравословното й състояние наложило същата да бъде
транспортирана със специализиран транспорт - линейка до гр.*, където била настанена при
нейната сестра с оглед полагане на грижи и обслужване, а след създадени условия за
продължаване на лечението в нейния дом и подсигуряване на близък, който да й помага,
същата отново е транспортирана със специализиран транспорт - линейка в село *. Твърди се,
че към датата на исковата молба лечението на ищцата не е приключило и не е налице пълно
функционално възстановяване на увредените места. От 22.06.2022г. ищцата е в
невъзможност да се обслужва сама и да извършва обичайни ежедневни дейности, търпи
непрестанни болки в травмираните области, главоболие придружено с гадене и повръщане,
слабост, сънува кошмари свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност,
безпокойство и притеснение. Страхува да излиза навън, въпреки, че е придружена от близък
човек, не спи спокойно след инцидента, станала е много чувствителна, изпаднала в
състояние на тревожност и потиснатост - симптоми, които не са се наблюдавали преди това
при нея. Ищцата е загубила апетита си и не се храни нормално, като същата е намалила
теглото си, което допълнително усложнява възстановяването й.
Във връзка с процесното ПТП срещу застрахования водач при ответника е съставен
АУАН серия ОА/667239 за нарушение на чл. 116 от ЗДвП и е образувано досъдебно
производство № 117/2022г. по описа на РУ - *, пр.пр. №*950/2022г. по описа на РП - *, ТО -
*. Съставен е и констативен протокол за ПТП с постР.ли лица №*022-1023-337/22.06.2022г..
Автомобилът, управляваният от И.М. има валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП, сключен със ЗАД А АД, с полица №
ВС/11/122000015889 от 07.01.2022г. валидна до 06.01.2023г..
С молба с вх. № А-5625/30.06.2022г. ответникът е сезиран за изплащане на
обезщетение на ищцата за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, като с
допълнителни молби са приложени и всички медицински документи, такива от досъдебното
производство и банкова сметка, въпреки което застрахователно обезщетение не е изплатено.
При тези твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищцата сумата 400 000 лева обезщетение за
2
неимуществените вреди, търпени от процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от
30.06.2022г., датата на уведомяване на застрахователя до окончателното й изплащане, както
и разноските за адвокат и дължимите държавни такси.
Ответникът оспорва иска по основание и размер .
Признава наличието на валиден договор за застраховка по отношение автомобила ,
при управлението на който е реализирано ПТП. Оспорва всички наведени с исковата молба
фактически твърдения относно настъпило ПТП и виновно поведение на водача на лекия
автомобил в причинна връзка с което да са претърпени от ищеца увреждания , твърденията
за продължителен възстановителен период , твърденията за непълно възстановяване от
уврежданията , интензитета на търпените болки и стР.ния , причинната връзка на търсените
за репариране неимуществени вреди и виновно и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил . Оспорва претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди
като прекомерен с оглед принципа на справедливостта.
Твърди, че водачът И.М., при управлението на л.а. марка: „*“, модел: „*“ , рег. № * не
по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
пътнотранспортното произшествие, не е нарушил виновно правилата за движение и за него
събитието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК, като ударът е настъпил в опасната зона за
спиране на водача на застрахования лек автомобил и същият не е имал техническа и
професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие. Водачът е управлявал правомерно лекия автомобил по ул. „*“ в с. *, в посока
от гр. *“ към гр. *, като се е движил в рамките на допустимата за съответния пътен участък
скорост, в полагащата му се лента за движение. В същото време, в посока срещуположна
спрямо посоката на движение на лекия автомобил, пешеходката Н. е навлязла внезапно на
платното за движение, при наличие на банкет, като въпреки предприетото от водача М.
спиране, ударът е бил непредотвратим за него. Единствената причина за настъпване на ПТП-
то е поведението на постР.лата, която е нарушила разпоредбите на чл. 108, чл. 113 и чл. 114
от ЗДвП, като се е движила на нерегламентирано за движение на пешеходци място, не се е
съобразила с движението и скоростта на движещите се по пътното платно моторни превозни
средства, навлязла е внезапно на платното за движение и в лентата за движение на лекия
автомобил, като с действията си е създала предпоставки за възникване на произшествието,
като е поставила в опасност не само собствените си живот и здраве, но и тези на всички
участници в движението в този момент.
Оспорва изцяло претенцията за заплащане обезщетение за забава в размер на
законната лихва поради неоснователност на главния иск, евентуално се оспорва началната
дата за дължимост на същата с твърдения, че на основание чл. 429, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователно събитие или от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която дата е най-ранна. Предвид липсата на уведомяване на застрахователя
от страна на застрахования за настъпило застрахователно събитие, и предявяване на
3
претенция към ЗАД „А" от страна на ищцата на 30.06.2022 г., то законна лихва би била
дължима от 30.09.2022г..
При условията на евентуалност се заявява и възражение за съпричиняване
вредоносния резултат от страна на ищцата , която в нарушение правилата за движение по
пътищата и в частност чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП се е движила по пътното платно на
нерегламентирано за целта място, навлязла е на пътното платно внезапно, неочаквано, като е
представлявала за водача на МПС внезапно възникнала опасност, без да се съобрази с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение.
Прави възражение за наличие на принос и от външни фактори, свързани с общото
здравословно състояние на ищцата, като се твърди , че описаните в исковата молба
неимуществени вреди се дължат на предхождащи процесното събитие злополуки, травми
и/или заболявания, както и на вида и своевременността на оказаната медицинска помощ и
назначено лечение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като са приети заключения по
съдебни - медицински и автотехническа експертизи. След преценка на доказателствата в
тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз
основа на закона, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна безспорно от влязлото в сила на 07.02.2024г. решение №
65/31.05.2023г. постановено по НДОХ № 32/2023г. по описа на РС *, че на 22.06.2022г.
около 15,00 часа в с.*, Община *, обл.*, на около 10 метра след пътен знак „Д 11“ /Начало на
населено място и селищно образувание/, И.М. при управление на МПС - специален
автомобил „* *“ с регистрационен № *, с посока на движение от гр.* към гр.*, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.5,ал.2,т.1 от ЗДвП - ,, водачът на ППС е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“, чл. 116 от ЗДвП —
„водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора “,
като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.Н., ЕГН ********** от с.*,
изразяваща се в счупвания на костите на лява очница и черепната основа с кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и локален мозъчен оток, които увреждания са и причинили
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА и счупвания в
далечния край на дясна ключица и на големия костен израстък на дясна лопатка, които
увреждания са и причинили ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ГОРЕН
ДЕСЕН КРАЙНИК - престъпление по чл.343, ал.1,б.Б във връзка с чл.342, ал.1 и във връзка
с чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което И. М. е признат за виновен и на основание чл.
78 НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение
4
на влязла в сила присъда, поради което съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК то е
задължително за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Относно значението на решението по чл. 78а НК
на влязла в сила присъдена е налице трайна съдебна практика, както и задължителните за
съдилищата постановки на Тълкувателно решение № 3/20.11.2014г. по тълк.дело № 3 от
2014 г. на ОСНК на ВКС, както и т.15 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС., в която е прието, че с присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият
състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд,
и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК. Част от състава на престъплението,
за което И. М. е признат за виновен са причините на А. Н. увреждания, поради което и в
тази част решението на наказателния съд е задължително за настоящия съд.
От приложените по делото медицински документи и заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че веднага след ПТП-то ищцата е
настанена в условията на спешност за лечение в интензивното отделение на МБАЛ Д-р
С.И.а АД * с травматичен шок, като е била трудно контактна, унесена , брадипсихична. По
време на шест дневен болничен престой Н. е била на постелен, леглови режим и са
провеждани активно наблюдение, консултации със специалисти, изследвания и терапия. На
постР.лата е проведена терапия с противовъзпалителни, противооточни, съдоукрепващи,
антибиотични и антихипертензивни медикаменти. Поставен е уринарен катетър и подаване
на контролирано количество кислород под маска. От проведените първоначален оглед и
след провеждане на апаратни и кръвни изследвания са описани следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана на лицето; счупване на дясна ключица и десен
лопатков връх; кръвна колекция под меката мозъчна обвивка (субарахноидален хематом);
кръвоизливи в мозъчни структури; данни за мозъчен оток; счупване на основата на черепа;
счупване на черепни кости. След постигане на стабилност в основните жизнени показатели
постР.лата е преведена и настанена в хирургично отделение на същото болнично заведение,
където е пролежала два дни. През тези два дни са проведени кръвни и апаратни изследвания,
наблюдение, консулт с невролог, превръзки, хирургична обработка на уврежданията,
продължени са венозните влИ.ия на медикаменти. Н. е изписана без данни за усложнения и
с подобрение. Седмица след изписването от хирургично отделение, Н. е посетила
специалист, при което е проведен преглед и премахване на хирургичните конци на раната на
лицето. Няма данни за настъпили усложнения. В приложените по делото медицинските
документи липсват данни за проведено лечение, дори консулт, под каквато и да е форма на
травмата на раменен пояс, както и данни за провеждане на физио и/или рехабилитационни
процедури.
Вещото лице по назначената СМЕ е извършило на 10.04.2024г. преглед на ищцата,
при който е установило намалено зрение на ляво око; липса на зрение на дясно око от стара
травма; белег на лицето и ограничени движения на горен десен крайник. Установеният белег
е с давност, добре заздравял към момента на прегледа, без видими патологични (болестни)
усложнения, едва доловим, на фона на силно изразено набраздяване на кожата на лицето от
5
възрастов тип. Към момента на прегледа Н. не използва помощно средство при ходене.
Самия процес на ходене е несигурен. Налични са видима асиметрия по отношение на
раменен пояс, както и засягане част от функциите на горен десен крайник, свързано с
травмата на раменен пояс. Прогнозата за напълно (цялостно) възстановяване на функциите
на десен горен крайник с пълен обем на движения и нормално функциониране на крайника е
категорично негативна, без допълнителни медицински процедури, включващи и оперативни
намеси. Основните функции на горен крайник-хващане, стискане, ротация, финни движения
са без отпадане. Ограничено е отвеждането в раменната става (повдигане цялата ръка). Не е
изключено и е много вероятно в бъдещ период, при дори минимални физически
натоварвания на травмирания крайник постР.лата да има болкови усещания с различна
интензивност. В заключение вещото лице установява травматични увреждания в причинна
връзка с ПТП:
-закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите, оформящи
лицевия череп; счупване на костите оформящи основата на черепа, субарахноидален
кръвоизлив; мозъчен оток; кръвоизливи в мозъчен паренхим, което е разстройство на
здравето временно опасно за живота, както и
-счупване на дясна ключица и десен лопатков връх, които кости влизат в състава и
функционално и анатомично са свързани с раменна става, което счупване води до
затруднение движението на десен горен крайник с оздравителен процес не по-малък от два-
три месеца с последващо поетапно и постепенно натоварване на крайника.
В заключението са обсъдени приложените по делото справка от НЗОК и медицински
документи, установяващи, че ищцата боледува и по този повод е консултирана
няколкократно със специалист от хронично протичащо заболяване на очния анализтор-
Дегенеративна миопия на ляво око-късогледство. През 2018г. е лекувана в болнично
заведение по повод травматизъм с поставена клинична диагноза „Мозъчно сътресение“.
Освен посоченото заболяване на зрителния анализатор има данни за травматизъм с давност
повече от 10 години на дясно око, в следствие на което Н. е с практическа слепота на дясно
око. Февруари месец 2024 А. Н. е консултирана със специалист по повод поведенчески
промени, при което е прегледана и издаден документ с поставена диагноза:
„Мултиинфарктна деменция“, което заболяване е с хронично, прогресивно протичане и
напълно корелира с установените от вещото лице при прегледа на ищцата поведенчески и
личностни промени. Според заключението пряка причинна връзка между това заболяване и
уврежданията получени при настъпилото на 22.06.2022 ПТП не може да бъде установено. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че мозъчното сътресение, което е претърпяла
ищцата вледствие процесното ПТП, както и мозъчното сътресение, за което е лекувана
стационарно през 2018г. може да са довели до засилване на дементните прояви, установени
2024г. , но старческата деменция с атрофия на мозъка е процес, който се развива в
продължение на години. Установената 2024г. мултиинфарктна деменция сочи на множество
инфарктни зони в мозъчната кора, които не са в резултат на травматизъм, а се дължат на
съдови промени-стеснения на съдовете, което води до недостиг на кислород към мозъка.
6
Установено е по делото от приложеното решение от 04.10.2019г. по гр.дело №
64/2019г. на ОС *, че на 23.07.2018г. на същото място в село * ищцата като пешеходец е
постР.ла в резултат ПТП, блъсната е от лек автомобил, в резултата на което е получила
травматични увреждания -контузия на главата под формата на разкъсно контузна рана в
окосмената част на главата , без загуба на съзнание и без данни за отпадна неврологична ,
огнищна симптоматика , менингиално дразнене и засягане на мозъчни и черепно-мозъчни
структури ; фрактура на III, IV ребра аксиларно и X ребро паравертебрално без
разместване на фрагменти и без засягане на органи в гръдния кош; фрактури на горно и
долно рамо на срамна кост вдясно.
От показанията на С.я Н.Н., син на ищцата, преценени при условията на чл. 172 ГПК,
се установява, че след изписването от болницата ищцата е била на легло и се е нуждаела от
чужда помощ за битовото си обслужване, поради което и около два месеца е гледана от леля
му в гр. * , след което се е върнала в дома си в село *, където живее сама, като е осигурил
жена да се грижи за нея. Сама не можела да се обслужва, тъй като ударът й е в главата и й е
било трудно ставането, губела равновесие, не можела да си запали печката, ползва бастун за
придвижване, не може сама да пазарува. От предходното ПТП се възстановила и можела да
се грижи за себе си, но след последното има нужда от чужда помощ. С.ят живее и работи в
*, като в дните, когато почива е при майка си, за да й помага. В началото на 2024г.
психичното й състояние се влошило, започнала да се държи неадекватно , има видения, че
някой иска да я ограби, за което ходи при кмета и кварталния , изхвърля храната си на
улицата , при което се наложило да посети лекар, установил наличието на деменция , като е
насочена според С.я към психолог.
От заключението на приетата по делото без оспорване от страните автотехническа
експертиза се установява, че ПТП е настъпило на 22.06.2022г. около 15,00ч. в с.* ,община *
,обл. * на около 10м. след пътен знак Д -11 / Начало на населено място /, като ищцата като
пешеходец е ударена с дясно външно огледало на автомобила, управляван от И.
М..Участъкът при който е възникнало ПТП е прав двупосочен, двулентов път с обща
ширина 7,70м, дясната лента в посоката на движение на автомобила, където е настъпило
ПТП-то е с ширина 3,60м. Лентите разделени с надлъжна маркировка М-З /единична
прекъсната линия/, като пътя е наклон 3% на изкачване. От двете страни на платното за
движение има пътни банкети по 0,8м. обрасли с висока трева. Метеорологична видимост е
била добра ,слънчево време ,дневна светлина ,сух асфалтов път в добро състояние без
неравности и нарушена цялост. На около 30м след пътен знак Д-11 в посока * има
пешеходен тротоар с ширина 3,30м с асфалтово покритие. На 26м след п.зн.Д-11 има път в
дясно с ширина 4м. В зоната на ПТП и от двете страни има само пътни банкети с ширина по
0,8м. обрасли с висока трева и неудобни за ползване от пешеходците. Посоката на движение
на пешеходеца е от лявата страна срещу посоката на движение на лекия автомобил, като
според вещото лице ищцата се е движила в лявата лента на около един метър от края на
платното за движение. Вещото лице сочи, че от С.ските показания по делото е видно,че към
момента на ПТП и в двете посоки е имало автомобили . Ищцата, поради зрителните си
7
проблеми е имала възможност да забележи приближаващите към нея автомобили, но не е
могла да прецени ,че след малкия лек автомобил идва друг с по- голяма ширина и то в
момент на разминаване с насрещен автомобил за да се премести още по вляво към банкета.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че за мястото на удара, съответно
местоположението на ищцата, непосредствено преди удара, се е позовал на данните от
протокола за оглед и фотоалбума към него, приложени по делото, както и от С.ските
показания на И. М.а .Пояснява, че платното за движение включва освен лентите за движение
и банкета и канавка, ако има такава. Сочи също в съдебно заседание, че най-близката
пешеходна пътека е била на 300 метра към центъра на селото.
От показанията на разпитаните по делото С.и И. М., Р. В. и А. М. се установява, че
трафикът в района на произшествието е бил натоварен с автомобили и в двете посоки. Р. В.
е управлява автомобил и се е движела непосредствено след управлявания от И. М.а
автомобил със скорост около 40/50 км/ч , като автомобилът пред нея е спрял внезапно, тя
също е спряла, както и колите след нея , като е видяла между нейния и автомобила на М.
постР.лата да лежи в канавката. Св. М., която се движела непосредствено след В. сочи, че
след удара постР.лата била легнала на дясната си страна с крака на настилката . С.ите са
категорични, че в района на произшествието не е имало тротоар , а банкета е бил обрасъл с
трева. Това е видно и от снимките във фотоалбума към огледния протокол.
Безспорно е по делото , че ищцата живее в село * на ул. * №*№* , като ПТП-то е
станало на пътното платно срещу дома й , както и че към 22.06.2022г. е била на 77 години.
Безспорно е също така , че по отношение лекия автомобил * * е налице застраховка
Гражданска отговорност , валидна към 22.06.2022г. , сключена с ответното дружество . С
молба, получена на 04.10.2022г. ищцата е заявила пред застрахователя претенцията за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди, по която ответникът не е определил и
платил обезщетение.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
от правна страна съдът приема следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ във връзка с чл. №* от
ЗЗД.
Нормата на чл. 432,ал.1 от КЗ предвижда, че увреденото лице , спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С чл. 380,ал. 1 от
КЗ е предвидено задължение на лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция като
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията
от страна на застрахователя. В случая това задължение е изпълнено като на 04.10.2022г.
8
ищцата е предявила пред ответника като застраховател претенция за заплащане
застрахователно обезщетение за причинените й от реализираното на 22.06.2022г. ПТП, като
обезщетение не е определено и изплатено.
По делото са установени материалноправните предпоставки за пораждане
отговорността на ответника като застраховател по валиден договор за застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите за заплащане обезщетение на уреденото лице –
ищцата по делото – за вредите , които е претърпяла , пряка и непосредствена последица от
виновно и противоправно деяние , осъществено от водача на лекия автомобил И. М..
Наличието на деликт в причинна връзка, с който ищцата е претърпяла вреди е установено по
задължителен за съда начин от влязлото в сила решение по НДОХ № 32/2023г. по описа на
РС *.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следното:
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – търпени от постР.лия вследствие от непозволеното
засягане на здравето му болки и стР.ния , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и стР.ния, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и стР.нията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
В резултат на деликта ищцата е получила следните увреждания : закрита черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите, оформящи лицевия череп; счупване
на костите оформящи основата на черепа, субарахноидален кръвоизлив; мозъчен оток;
кръвоизливи в мозъчен паренхим, което е разстройство на здравето временно опасно за
живота, както и счупване на дясна ключица и десен лопатков връх, които кости влизат в
състава и функционално и анатомично са свързани с раменна става, което счупване води до
затруднение движението на десен горен крайник с оздравителен процес не по-малък от два-
три месеца с последващо поетапно и постепенно натоварване на крайника. Болничният
престой е бил общо 8 дни, след което лечението й е продължило вкъщи, като за период от
9
два месеца е имала нужда от чужда помощ за ежедневното си битово обслужване, през
който период е изпитвала и различни по интензивност и продължителност болки вследствие
травмите. Към настоящия момент във връзка с фрактурата на раменната става е налице
видима асиметрия по отношение на раменен пояс, както и засягане част от функциите на
горен десен крайник с ограничение възможността за повдигане на цялата ръка , макар и да са
запазени основните функции на ръката -хващане, стискане, ротация, финни движения.
Прогнозата за напълно (цялостно) възстановяване на функциите на десен горен крайник с
пълен обем на движения и нормално функциониране на крайника е категорично негативна,
без допълнителни медицински процедури, включващи и оперативни намеси. Липсват
доказателства, които да водят до несъмнен извод, че установената при ищцата февруари
2024г. мултиинфарктна деменция е пряка и непосредствена последица от травмите на
главата, получени при процесния инцидент, доколкото и през 2о18г. при ПТП на същото
място ищцата също е имала травма на главата под формата на контузия с разкъсно контузна
рана в окосмената част на главата , както и предвид вида на това заболяване, което се
развива в продължение на години и с причини стеснение на съдовете, хранещи мозъка.
Твърдените в исковата молба обстоятелства , че ищцата имала главоболие придружено с
гадене и повръщане, не се установяват от събраните по делото доказателства. Липсват и
доказателства, които да установяват, че след претърпяното ПТП ищцата е станала
раздразнителна, не спи спокойно, сънува кошмари , свързани с пътния инцидент, изпитва
безпокойство и притеснение, страхува се да излезе от дома си и е изпаднала в състояние на
тревожност и потиснатост, за каквито се твърди да са налице в исковата молба
Съдът отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – 2022 г., чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", както и нарастващия размер на минималната работна заплата за страната.
С оглед установените увреждания , периода на възстановяване , липсата на пълно
възстановяване от травмата в раменния пояс, възрастта на ищцата , претърпените физически
и психически стР.ния и неудобства, които включват физически болки, затруднения при
предвижването, стрес , промяна в обичайния й начин на живот , както и предвид обичайната
продължителност на болките и стР.нията при липса на доказателства за търпени такива ,
съответно психологически и емоционални преживявания с по-голям интензитет от
нормалните за получените увреждания , то съдът приема сумата 70 000 лева за справедлив
размер на обезщетението за физическите болки и психическите стР.ния.
Неоснователно се поддържа от ответника, че трайните последици от счупването на
дясната ключица се дължи на поведение на ищцата. От приложените по делото медицински
документи не се установява при престоя на ищцата в болничното заведение да са й дадени
препоръки относно това увреждане, които ищцата да не е спазвала.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради
допуснати от ищцата нарушения на правилата за движение на пешеходците , съдът намира
за неоснователно.
10
Съгласно чл. 51,ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може
да се намали ако и самият постР.л е допринесъл за тяхното настъпване . Приносът на
увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или
бездействие , но всякога поведението му следва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат , като го обуславя в някаква степен.
Безспорно е установено по делото, че в района на ПТП няма тротоар, а банкета е
обрасъл с висока растителност, което не позволява движение на пешеходци, поради което и
ищцата правомерно с оглед разпоредбата на чл. 108,ал.2 ЗДвП се е движила по платното за
движение , противоположно на посоката на движение на ППС- срещу лекия автомобил и в
близост до банкета. Разпоредбата на чл. 108,ал.2 изисква движението на пешеходеца в тази
ситуация да е по възможност най-близо до лявата граница на платното за движение. При
установено платно за движение в обща ширина 7.70 метра и движение на пешеходката на
около 1 метър от левия му край, то съдът приема за спазено и задължението движението да
се осъществява най-близо до лявата му граница, като се има предвид и че ищцата е носела
пластмасови кофи /показания св. И. М./, с който товар предвид високата растителност по
банкета не е позволявал движението й да е на самия край на платното за движение.
Несъмнено е установено по делото, че пътят е бил прав, видимостта на водача не е била
ограничена и същият е можел своевременно да забележи движещият се срещу него в
лентата му за движение пешеходец и да изпълни задълженията си, предвидени в
чл.5,ал.2,т.1 от ЗДвП и чл. 116 ЗДвП , които виновно е нарушил. Безспорно е установено, че
ищцата е възрастен човек, имала е зрителни нарушения – напълно сляпо дясно око и ляво
око, стР.що от дегенеративна миопия / късогледство/ , което обективно не й е позволило
правилно да прецени габаритите на лекия автомобил **, за да се премести още по вляво, за
да избегне удара.
Разпоредбата на чл. 113 ЗДвП предвижда правила за пресичане на пешеходци и е
неприложима относно поведението на ищцата при липса на данни да е пресичала платното
за движение. Няма и доказателства същата да е навлязла внезапно на платното за
движение, поради което и не е допуснато нарушение на задължението по чл. 114,т.1 ЗДвП.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обективно ищцата не е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат , движела се е по платното за движения при липса на
тротоар и невъзможен за ползване банкет срещуположно на посоката за движение на
автомобила , възможно най-близо до лявата му граница съгласно изискванията на чл.
108,ал.2 ЗДвП , като единствената причина за ПТП-то е поведението на водача на лекия
автомобил, който в нарушение задълженията си по чл. 5,ал. 2, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП при
възможност да възприемане своевременно намиращата се срещу него на платното за
движение възрастна жена и при наличие на техническа възможност да спре, не е предприел
аварийно спиране .
Относно претенцията за заплащане лихви за забавено изпълнение , съдът приема
следното:
Ищецът е поискал с исковата си молба заплащане обезщетението за неимуществени
11
вреди, ведно с лихва за забава , считано от 04.10.2022г. .
Процесният договор за застраховка ГО е сключен при действието на КЗ, в сила от
01.01.2016г. , с който отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования
на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице- чл. 429,ал. 3 във връзка ал.2,т.2 . По силата на чл.
429,ал.2,т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при
условията на ал. 3, според които отговорността на застрахователя за лихви за забава е с
начален момент от по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице. Изрично в
чл. 494,т. 10 КЗ е предвидено, че застрахователят не заплаща обезщетение за лихви , освен в
случаите на чл. 429,ал.2 при спазване условията на ал. 3 .
В конкретния случай по делото е установено, че на 04.10.2022г. ищцата е предявила
пред застрахователя претенцията си за заплащане застрахователно обезщетение за
настъпилото на 22.06.2022г. застрахователно събитие, поради което при липса на други
данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна, следва да бъде прието, че
именно това е датата, на която застрахователят е бил уведомен за претенцията на ищеца и от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429,ал.2,т.2 във
връзка с ал. 3 от КЗ.
Предвид гореизложеното лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди се дължи от 04.10.2022г., както е поискано с исковата молба.
Над сумата 70 000 лева предявеният иск се явява неоснователен.
По разноските :
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78,ал. 1 и ал. 3 от ГПК имат
и двете страни, като присъждането им е своевременно поискано с представени списъци по
чл. 80 от ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството,поради
което не е направила такива. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на съда държавна такса с оглед уважения иск в размер на 2800 лева , 200 лева
разноски за съдебно-медицинска експертиза, платено възнаграждение на вещото лице от
бюджета на съда , както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Установените по делото разноски на ответното дружество са в размер на 500 лева
депозити за вещо лице и №*0 лева юрисконсултско възнаграждение . Съразмерно с
отхвърления размер на иска за неимуществени вреди на ответника се следват разноски в
размер на 788.50 лева.
На основание чл. 38,ал.1,т. 2 от Закона за адвокатурата на упълномощения от ищцата
адвокат В. О. , представлявал ищцата безплатно , видно от приложения на л. 348 от делото
12
договор за правна помощ, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Съдът
определя размер на същото на сумата 5000 лева с включен ДДС, като съобрази извършените
от пълномощника на ищцата по делото процесуални действия в защита интереса й – активно
участие в петте проведени по делото съдебни заседания , процесуална активност за
попълване делото с доказателства, становища по доводи и възражения на насрещната страна
. Съдът приема , че не обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения ,
предвиден в приета от ВАС като съсловна организация на адвокатите Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба
от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно
позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително
и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени
на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Настоящият
състав споделя изложеното в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I
т.о. на ВКС подробно становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.
38, ал. 2 ЗАдв., препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения, и приема, че същите не представляват обвързващи
съда правила.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А“ АД, *, със седалище и адрес на управление гр. * ,ул.* №*, на
основание чл. 432,ал.1 от КЗ да заплати на А.Н. от село *, обл. * , ул. * №*№* , ЕГН
********** по банковата сметка, посочена в исковата молба, сумата 70 000 лева / седемдесет
хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат
на ПТП, реализирано на 22.06.2022 г. по вина на водача на лек автомобил автомобил „* *“ с
регистрационен № *, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 04.10.2022г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до предявения размер от 400 000 лева като
13
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД А“ АД, *, със седалище и адрес на управление гр. * ,ул.* №*, да
заплати на основание чл. 38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В. О. , АК *, ЕГН
********** адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева, с включен ДДС .
ОСЪЖДА А.Н. от село *, обл. *, ул. * №*№* , ЕГН ********** да заплати на „ЗАД
А“ АД, *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул.* №* сумата 788.50 лева разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част на иска .
ОСЪЖДА „ЗАД А“ АД, *, със седалище и адрес на управление гр. * ,ул.* №* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД * сумата 2800
лева държавна такса, 200 лева разноски и 5 лева държавна такса при служебно издаване
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд гр. * с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
14