№ 263
гр. София, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Вера Ц.а
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК. Образувано е по частна жалба,
подадена от осъдения В. В. Ц., чрез адв. М. Т., против определение
№1203/24.03.2022г., постановено по чнд №642/2022г. по описа на СГС, с
което е оставена без уважение молбата на осъдения за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода“. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел, че не са налице
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Твърди се, че с
цялостното си поведение в мястото за изпълнение на наказанието Ц. е дал
такива доказателства, приложените по делото документи сочат, че не е
нарушавал режимните изисквания, награждаван е и полага
общественополезен труд, следва да се отчетат социалният доклад и малкият
по размер остатък от наказанието за срок от четири месеца. Иска се отмяна на
определението, като се постанови условно предсрочно освобождаване.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени
в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито
съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението,
с което е отказано условно предсрочно освобождаване, а по същество
1
жалбата е неоснователна, по следните съображения: В. В. Ц. е постъпил
в Затвора в гр.София на 20.04.2021г. за изтърпяване на наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 2 /две/ години, наложено му по нохд №381/2021г. на
СпНС. Към 24.03.2022г. остатъкът от наказанието е бил 4 месеца и 16 дни. В
писменото становище на началника на Затвора София е посочено, че то е
отрицателно, тъй като осъденият е изтърпял изискуемия от закона срок -
повече от ½ от наложеното наказание, но не са налице достатъчно данни за
поправянето му в пенитенциарното заведение. В съдебно заседание това
становище се поддържа, тъй като от събраните доказателства не може да се
направи извод за трайно поправяне и превъзпитаване на лицето. В експертния
доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че
оценката на риска е констатирала средни стойности на риск от рецидив и
вреди – 67т., рискът от рецидив е намален спрямо първоначалния със
стойност 73 точки, отношението към правонарушението към момента е
променено, приел е отговорността за деянието и приема присъдата за
справедлива. Управлението на финансите е проблемно, вследствие на
употреба на наркотични вещества никога не е работил постоянно, имал
дефицити в уменията за мислене, в момента демонстрирал добър
самоконтрол, имал проблем с общуването с останалите осъдени и лесно се
влияел от криминално обкръжение, но към момента в тази област е
постигнато подобрение. Като резултат от работата по индивидуалния план на
присъдата е посочено, че рискът по отношение на осъдения, другите лишени
от свобода и персонала е нисък, по отношение на обществото е среден,
ангажиран е с плана за изпълнение на присъдата, има подкрепа от близките
си, образователен ценз и професионални умения, липсват трайно установени
криминални нагласи, има малък остатък от наказанието за изтърпяване.
Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата не
следва да се уважава.
Становището на затворническата администрация относно условното
предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ, е
отрицателно по изложените писмено съображения.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния
съд настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното
2
предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно,
тъй като към момента на преценката той не е дал достатъчно доказателства за
трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.
При наличието на продължаващ среден риск от рецидив, който е с минимална
разлика от установения първоначално такъв – намален от 73 на 67 точки,
както и липсата на доказателства за поведение на осъдения, сочещо на трайна
промяна, с оглед неизпълнения план на присъдата, не може да се приеме, че
по време на престоя в затвора Ц. е коригирал в достатъчна степен
поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро
поведение. Предпоставката да е изтърпял повече от половината от размера на
наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като
осъденият не е дал доказателства за трайно поправяне, молбата за условно
предсрочно освобождаване правилно е приета от първоинстанционния съд за
неоснователна. Доводите на защитника, свързани с доклада на ИСДВР, сочещ
наличието на основания за допускане на УПО, са непротивопоставими на
данните, отразени в затворническото досие, включващо свидетелство за
съдимост ведно с бюлетини и план за изпълнение на присъдата. Същите
съображения, изтъквани пред първоинстанционния съд, се поддържат и в
жалбата, първоинстанционният съд обосновано е отговорил, че след като
рискът от рецидив все още е среден, а планът за изпълнение на присъдата не е
реализиран в цялост за постигане на целите по чл.36 от НК, независимо от
малкия размер на остатъка, този срок би следвало да се използва за
поправянето на подсъдимия, което все още не е трайно, каквото е изискването
в това производство. Посочените проблемни зони, които налагат
продължаване на корекционната работа с осъдения по изпълнение на
индивидуалния план на присъдата, са напълно достатъчно основание да се
приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на
молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани
доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият
състав също приема, че се действително процесът на поправяне и
превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива
нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на
Затвора гр.София. Изложените доводи в жалбата противоречат на събраните
писмени доказателства, чиито пълен и детайлен анализ сочи именно на
необходимост работата на затворническата администрация с осъдения да
3
продължи за изпълнение на индивидуалния план на присъдата му.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1203/24.03.2022г., постановено по чнд
№642/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения В. В. Ц., с ЕГН ********** за постановяване на условно предсрочно
освобождаване от остатъка на наложеното му наказание по нохд №381/2021г.
на СпНС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4