Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и трети
септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора
Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1672 по описа
на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на
В.И.Т., подадена чрез адв.Т.
против Решение № 245/21.06.21г. по НАХД №1349/2021г. на ВРС, 37 състав, с което
е потвърдено наказателно постановление № 436а-50/28.01.2021г., издадено от
директора на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.209а от Закона за здравето му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300лв.
Касаторът
твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Твърди, че е налице несъставомерност на действията му и по посочения текст в
акта и в НП, а именно чл.63 ал.4 и чл.63в ЗЗ, тъй като тези текстове няма как
да бъдат нарушени от когото и да било. Твърди и че много е спорно посоченото
основание -заповед на министъра на здравеопазването, както и въпросът какъв по
характер административен акт е заповедта. Твърди, че изводите на ВРС са
последица от нарушения на съдопроизводствените правила, а именно: като е
констатирал, че в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които потвърждават
нарушението, неправилно е приел, че това нарушение не е съществено; като е
установил погрешно посочена правна норма на нарушението, неправилно е приел, че
това не е съществено нарушение, тъй като е нарушено правото на защита, поради
неясно и неточно формулирани законови норми. Твърди, че докладът по делото е
схематичен, като не съдържа конкретни и ясни указания относно релевантните за
изхода на делото факти и разпределяне тежестта за тяхното установяване. Твърди,
че в решението липсват мотиви, обосноващи крайния извод на съда, като съдът не
е изпълнил задължението си за обсъждане на всички събрани по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните. Нарушено е служебното
начало, като съдът не е събрал доказателства за редовността на
административната процедура и компетентността на актосъставтителите, въобще не
е изследвал нарушенията на административния процес относно възраженията му. В
НП се сочи, че има подадено възражение, но не е посочен номера му и не е
извършено допълнително разследване по реда на чл.52 ал.4 ЗАНН, а акта и НП са подписани
от свидетели и актосътавител без да са посочени техните индивидуализиращи данни.
Твърди, че фактическата обстановка не е изяснена, като ВРС не е взел предвид,
че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като не е
посочено закритото помещение, където е установено нарушението, а в самата
сграда на бензиностанцията пред касиерката е бил с маска в присъствието на
двама свидетели. Твърди, че ВРС не е взел предвид и личното отношение на
актосъставителя, като немотивиран е отказът на съда да кредитира показанията на
св.А.. Въззивният съд не е взел предвид и липсата на мотиви относно прилагането
на чл.28 ЗАНН, както и непосочването на мотиви в НП относно определяне размера
на глобата, което е нарушение на изискавнето на чл.59 ал.2 т.4 АПК, тъй като
лишава съда от възможността да установи дали НП е постановено в съответствие на
целта на закона. Твърди, че са налице основанията да се приложи чл.28 ЗАНН, тъй
като в случая липсват вредни последици и в преписката липсват данни за
предходни нарушения, поради което нарушението е първо. Моли обжалваното решение
да бъде отменено, както и издаденото НП.
Ответната страна ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Л.А.,
оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че решението
на ВРС е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по
делото факти, обсъдени са всички относими доказателства, правилно е установена
фактическата обстановка, нарушението е безспорно установено, като правилна е и преценката,
че то не е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли жалбата да бъде отхвърлена
и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай че бъде уважена и
се претендират разноски, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решенето правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на В.И.Т.
против наказателно постановление № 436а-50/28.01.2021г., издадено от директора
на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.209а от ЗЗ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна,
че на 01.11.2020г. свидетелите П. и Б.,
служители в група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, извършвали обход на
обслужвания от тях район и около 22.25 ч. посетили бензиностанция „Бенита“,
намираща се на бул.----------- където установили Т. без поставена предпазна
маска, покриваща устата и носа, като нямал и друго предпазно средство,
покриващо устата и носа му. При тези констатации св.П. съставил АУАН за това,
че на 01.11.2020г., около 22.25ч, в гр.Варна, -----------нарушава т.7 от
Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г. на министъра на здравеопазването, като в
закрито обществено място –бензиностанция „Бенита“ не е поставил защитна
предпазна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата, което нарушение било квалифицирано по чл.209а
вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен на въззивника, който отказал да го
подпише, като отказът бил удостоверен с подпис на свидетел. В законоустановения срок постъпили
възражения. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и
НП са съставени от компетентни органи и в срок, съдържат реквизитите по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и обстоятелствата
на извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по ЗЗдравето.
ВРС е обсъдил направените възражения за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които е приел за неоснователни, тъй като нарушителят се защитава срещу
фактите, които са изчерпателно изброени, поради което не е налице съществено
процесуално нарушение, което да е ограничило правото му на защита. ВРС е приел,
че е налице пълно единство между факти и правна квалификация на извършеното,
респективно приложена санкционна норма, като наказващият орган не е нарушил
задължението вменено му с нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Прието е в
обжалваното решение, че с оглед обявеното извънредно положение и в съответствие
с разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗЗ министърът на здравеопазването е въвел
противоепидемични мерки, с издадените от него заповеди, като в т.7 от посочената
в АУАН и НП заповед № РД-01-609/21.10.2020г. за определен период – от 22.10.2020
г. до 30.11.2020 г., е въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична
мярка. Изрично е предвидено, че всички лица, които се намират в закрити
обществени места, в това число транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите
на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др. трябва
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата. Заповедта е общ административен
акт по смисъла на чл.65 от АПК, заповедите на министъра са издадени именно в
неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната, като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на
Министерство на здравеопазването, а по делото не е спорно, че процесните
заповеди са обявени в интернет, на страницата на МЗ, а и самият жалбоподател не
оспорва, че е бил запознат със съдържанието на заповедта и съответно с
въведеното с нея задължение. ВРС е приел за безспорно установено нарушението, както
и че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други деяния от същия род, поради което и представлява административно
нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. Прието е, че същото
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед кръга на обществените отношения, които охранява Закона за здравето
и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно
положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и
здравето на гражданите. Наложеното наказание в минимален размер съдът е приел
за съответно на извършеното нарушение и
справедливо.
Касационната жалба
е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че на 01.11.2020г. касаторът Т. не е изпълнил въведени със заповед на министъра
на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.1 ЗЗ. Установено е по делото,
че на посочената дата наказаното лице не е било със защитна маска или друго
средство, покриващо устата и носа в нарушение на въведената забрана по т.7 от заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването.
Нарушението
е безспорно установено и правилно квалифицирано. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за
извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните доказателства.
При съставяне на АУАН и НП не са допуснати твърдяните от касатора
нарушения. Възраженията му подробно са обсъдени от ВРС, чийто изводи за тяхната
неоснователност се споделят изцяло от настоящата инстанция. И в АУАН и в НП
изрично се съдържат съставомерните елементи на вмененото административно нарушение.
Заповедта на министъра, с която е въведена противоепидемичната мярка, приета за
нарушена, изрично е посочена както в АУАН, така и в НП. Спазени са изискванията
на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Изрично е посочено, че наказаното лице не е изпълнило
т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването, с
което виновно е нарушило чл.209а ЗЗ. Както правилно и законосъобразно е приел
ВРС, с оглед обявеното извънредно
положение и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗЗ, министърът на
здравеопазването е въвел противоепидемични мерки, с издадените от него
заповеди, като в т.7 от посочената в АУАН и НП заповед № РД-01-609/21.10.2020г.
за определен период – от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г., е въведена посочената
в АУАН и в НП противоепидемична мярка. Описанието на нарушението съдържа
съставомерните елементи на вмененото административно нарушение. Правилни и
законосъобразни са изводите на ВРС, че нарушението безспорно е
доказано от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, както правилно е приел и ВРС. Наложеното
наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и
неговата специфика. Определено е в рамките на закона, предвидени за
извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. По никакъв
начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Обект на
увреждане или засягане от нарушението са обществените
отношения, свързани с живота и здравето на гражданите. Отчетена е обществената
опасност от извършеното деяние- нарушение на въведени
противоепидемични мерки. Не се
установяват извинителни причини за нарушаване на въведените противоепидемични
мерки. Не се установи да са били налице обективни причини за несъобразяване на
поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията
на страната мерки, поради и което случаят не може да се квалифицира като
маловажен.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че
решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са
допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон,
както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218,
ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН. Не са
налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата
отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд
Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 245/21.06.21г. по НАХД №20213110201349/2021г. на ВРС, 37 състав.
ОСЪЖДА В.И.Т., ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.