Р Е Ш Е Н И Е
№ 782
от 18.11.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково, ІІІ-ти касационен
състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Г.
Тенева и прокурор Евгения Стефанова, като разгледа АНД /К/ № 788/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.М.М.
срещу Решение № 81/24.06.2022 г. по АНД № 546/2021 г. по описа на Районен съд –
Харманли. С решението е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 21-0271-000186/15.02.2021
г. на
Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД
на МВР/ Хасково, Районно управление /РУ/ Харманли, с което на касатора са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на постановеното съдебно решение. Били допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Не били посочени
датата и мястото на извършване на нарушението. Наказаното лице е заявило, че не
иска да даде кръв и урина пред медицинския специалист в ЦСМП Харманли в 03:25
ч. на 08.02.2021 г., когато всъщност било извършено деянието. Не било
конкретизирано мястото на извършване на деянието – на ул. ***
или на ул. *** до разклона за гр. С.. Моли решението и потвърденото с
него НП да бъдат отменени. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът И.М.М.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба,
с която иска отмяна на решението и потвърденото с него НП и претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на разноските в случай, че такива са
претендирани от ответника.
Ответникът – Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ Харманли, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 08.02.2021 г., около 02:30 часа, в гр. Х.,
на ул. ***, до разклона за гр. С.,
посока центъра на града, И.М.М. управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“, с
рег. *******, собственост на М.И.М.. На водача е отправена покана от
контролните органи за извършване на проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство, но същият отказва.
Издаден е талон за медицинско изследване № 082555, като водачът
отказва да даде кръв и урина. За извършеното нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е
съставен акт № 981308-186/08.02.2021 г. Въз основа акта е издадено оспореното в
настоящото производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа
на събрания и кредитиран от РС-Харманли доказателствен материал.
Съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по
силата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП /приложени заповеди на Министъра на
вътрешните работи/. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Не са допуснати съществени
процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна
на съдебното решение.
Презумптивната доказателствена сила
на акта, връчен при отказ по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, не е оборена в хода на
съдебното производство /чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/. Обективираното не се
опровергава и от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Едностранни
и безпротиворечиви са изслушаните свидетелски показания, от които ведно с писмените
доказателства се установява соченото за извършено нарушение. Последователността
на извършените от И.М.М., в качеството му на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР
ЗДвП, действия е ясна, непротиворечива, като е посочено изрично кое от тях е
съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, така че за същото да се наложат
административни наказания в предвидения от законодателя вид и размер.
Нарушението е формално, като за
осъществяването му не е необходимо настъпването на определен противоправен
резултат. Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН фактическа
обстановка и възпроизведената въз основа на цялата административнонаказателна
преписка такава в НП. По безспорен начин са посочени елементите от обективната
и субективната страна на нарушението. В АУАН и НП се съдържат задължителните
реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са нарушени виновно. В този смисъл не се споделят
твърденията, изложени в касационната жалба относно липсата на дата и място на
извършване на деянието. Конкретизирано е, че водачът управлява МПС в 02:30 ч.,
но отказва да бъде тестват за употреба на наркотични вещества и техни аналози в
02:55 ч, което всъщност е и съставомерното по чл. 6 ЗАНН деяние. В АУАН и НП е
посочена дата на извършване на нарушението – 08.02.2021 г., като друга,
различна от нея, не може да се изведе от преписката, за да е възпрепятствано
лицето да разбере за кое деяние му е ангажирана отговорността. По отношение на
мястото на извършване на нарушението съдът намира, че то е точно посочено – в
гр. Х., като не се препятства преценката относно
компетентността на проверяващите лицето контролни органи и впоследствие на
издателя на оспореното НП. Неточното посочване на мястото представлява
нарушение от категорията на съществените, ако не може да се установи кои са
компетентните да проведат административнонаказателното производство органи или
се установява, че е следвало да бъдат други с оглед територията, на която
упражняват правомощията си /териториална компетентност/. Настоящият случай не е
такъв.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП „водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
разписва няколко хипотези, които обуславят налагането на предвидените с нея
кумулативно административни наказания. Алтернативно са посочени съставите на
различни по вид административни нарушения – 1. отказ на водача на МПС да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта; 2. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества; 3. неизпълнение от водач
на МПС на предписание за изследване с доказателствен анализатор; 4. неизпълнение
от водач на МПС на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му; 5. неизпълнение от водач на МПС на предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се формират две групи нарушения – отказ да се извърши проверка и
неизпълнение на предписание /ТР № 13/20.12.2021 г.
по тълк. дело № 1/2021 г., ОСС на ВАС, I и
II колегия/.
Тук е мястото да се посочи, че
отказът /първата група нарушения/ да се извърши проверка по т. 1 и т. 2 може да
бъде обективиран едновременно или поотделно, тъй като двете хипотези са
поставени, както в условията на алтернативност, така и в условията на
кумулативност. Контролните органи имат правомощията да извършат проверка на
водача на МПС досежно употреба на алкохол, но и на наркотични вещества или
техни аналози. Тяхна е преценката в какво се изразява проверката, т.е. те действат
в условията на оперативна самостоятелност и не е необходимо присъстващите
полицаи да са установили някакви външни признаци у водача, негово поведение или
реакции, които да са ги довели до извода, че следва да му бъде направен и тест
за наркотици.
Втората група нарушения включва
неизпълнение на предписание, която група е разграничена от първата със съюза
„или“, т.е. тези нарушения могат да бъдат осъществени самостоятелно, но и
едновременно с първата група нарушения. Втората група нарушения – т. 3 са свързани
със съюза „или“ спрямо нарушенията по т. 4 и т. 5, за което важат и твърденията
по-горе, като нарушенията по т. 4 и т. 5 едно спрямо друго също могат да бъдат
извършено едновременно, но и поотделно.
Следователно, за всеки един от
отказите по т. 1 и т. 2 и при неизпълнение на предписанието по т. 3, т. 4 и т.
5 може да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС. В конкретния случай
се установява безспорно, че И.М.М. е отказал да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, с
което поведение е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. Второ ЗДвП,
посочено изрично в НП. Законосъобразно и явно справедливо
административнонаказващият орган е наложил кумулативно предвидените административни
наказания - „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца в техния абсолютен размер за деяние, което съставлява нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с
цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на
предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая /чл.
3 ЗАНН, чл. 28, б. „а“ от ЗАНН – в редакцията от ДВ, бр. 105 от 19 Декември
1991 г./.
В допълнение следва да бъде посочено:
съгласно чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или
самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието. На това основание е издадена Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
цитираната наредба „при съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1“. Съгласно чл. 3а от цитираната
наредба „установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето
не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест“.
Така разписаните хипотези по т. 1, т. 2 и т. 3 са в условията на алтернативност.
В
действителност в АУАН и НП е посочено и неизпълнение на предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Установява се по делото, че на основание
чл. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. е изготвен талон за медицинско
изследване № 082555/08.02.2021 г. В талона е посочено словом
основанието по чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба - отказ на лицето да му бъде
извършена проверка с тест, поради което и същото е насочено към ЦСМП-Харманли
за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Екземпляр от
талона е връчен на лицето, удостоверено с подпис на последното, с посочване, че
не желае извършването на изследване. С оглед разпределената доказателствена
тежест касаторът не успя да докаже, че се е явил за извършване на медицинско
изследване с цел установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, с което да е изпълнил и даденото му по чл. 174, ал. 3 ЗДвП предписание.
В АУАН и НП липсва конкретизиране на часа на съответната дата, когато лицето е
отказало да даде проба за изследване в ЦСМП-Харманли, но видно от приложената
преписка този отказ е последвал отказа да бъде извършен тест от контролните
органи. Отказите – да бъде извършен тест или изследване, макар и изразени
заедно, се формират и обективират през определен период от време и имат
самостоятелен вербален и конклудентен израз. Деецът взема отделно решение за
всеки отказ и преследва различни, макар и сходни цели, доколкото доказаната
употреба на наркотично вещество при доказан пряк умисъл винаги ще доведе до
ангажиране на наказателната му отговорност. Предвид гореизложеното за ангажиране
отговорността по чл. 174, ал. 3, предл. Второ от ЗДвП на И.М.М. е достатъчно,
че е формирал отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества.
Въпреки
че в НП е цитирана санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и в частта,
включваща неизпълнение на предписание от лицето, административнонаказващият орган
е конкретизирал за кое поведение на М. са наложени административните наказания.
Фактите, които могат да бъдат подведени под правната квалификация на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП – неизпълнение на предписание, посочени в НП и оспорения съдебен
акт, са елемент от състава на друго по вид нарушение, макар и за него да се
предвиждат на същото правно основание същите по вид и размер административни
наказания като процесните. Евентуално осъществяване съставите на двете отделни
нарушения предпоставя кумулативното налагане на наказанията по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, т.е. наложените наказания да се изтърпят поотделно за всяко едно от
тези две нарушения. В случая наказващият орган не се е възползвал от това свое
правомощие /чл. 18 ЗАНН/, като наказаното лице е могло да упражни адекватно
правната си защита, разбирайки в какво се изразява обвинението спрямо него,
вкл. и още при съставянето на АУАН по чл. 36, ал. 1 ЗАНН, поради което НП не
подлежи на отмяна като незаконосъобразно издадено.
Доколкото направените от Районен съд
– Харманли изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице
основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено
в сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 81/24.06.2022 г. по АНД № 546/2021 г. по описа на Районен
съд – Харманли.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.