№ 62
гр. С.З., 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001205 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260322/08.04.21 г. по гр.д. №6710/19 г. по
описа на РС-С.З.,с което се осъжда „Е." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.П., ул.***, представлявано от членовете на СД ***, чрез
пълномощника им юрисконсулт Р., ДА ЗАПЛАТИ на „В."ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул. ***, представлявано от
управителя Р.Т.Р., съдебен адрес С.З., ул.***,чрез адв.Д. сумата от
826/осемсготин двадесет и шест/лева, представляваща недължимо платена
сума по фактура № **********/31.12.2014г., за такса пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение Помпена станция
„О.",ИТН 2939032, за периода 01.12.2014г.-31.12.2014г., представляваща
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва, върху
сумата, считано от 16.12.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата
от 630 /шестстотин и тридесет/лева, представляваща направени по делото
разноски.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че
1
обжалваното решение е неправилно с искане да бъде отменено изцяло и
вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск
като се присъдят и сторените по делото разноски.
В законоустоновения срок е постъпил е отговор на въззивната жалба, с
който въззиваемия взема становище по направените в жалбата оплаквания.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските пред
въззивната инстанция.
Окръжен съд - гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано по иск с правно основание чл.55 ЗЗД от ищеца
„В."ЕООД - С.З., против „Е." ЕАД - П., за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 826лева, представляваща недължимо платена сума за такса
пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение
Помпена станция - О. ИТ № 2939032, за периода от 01.12.2014г. - 31.12.2014г.
представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво
ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 16.12.2019г. до окончателното
заплащане на сумата.
Твърди се ,че през периода от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. „В." ЕООД е
заплатило на ответното дружество сумата 1101.45лв. по Фактура
№**********/31.12.2014г., представляваща такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на
ищеца - Помпена станция „О.", намираща се в Община Т..По посочената
фактура ищецът бил заплатил на ответника и други начислени суми, за които
към момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата
искова молба. Считат, че измерването, е незаконосъобразно и води до
начисляване за заплащане на недължими суми.Считано от 01.07.2008 г. с
Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплаща за
ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
2
електроразпределителната мрежа.Съгласно действащата нормативна уредба
за процесния период, мрежовите услуги се заплащат върху използваната
електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско
измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1,2
и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.При отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/
или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 от ЗЕ,
ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,
разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120
ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и
мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно
изискванията на наредбата по чл.116, ал.7 и на правилата по чл.83, ал.1, т.6
/Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз
основа на чл.116, ал.7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост
на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.Съгласно
нормативна уредба ,относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от
КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат
на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител
и/или на доставчика от последна инстанцията цената за пренос по
електропреносната мрежа.Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
3
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация)
или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната.
съответно електроразпределителната мрежа.Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба
№ 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически
мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява
към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.В конкретния случай за Помпена станция „О.",
границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Т." 20 kV, след която
подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „В." 20 kV. Този
електропровод е с дължина от около 7,700 км., и започва от Подстанцията,
като достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „К.", като от
същия електропровод има отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до
ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „О.".С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Т." 20
kV и Електропровод „В." 20 kV., в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в
самото ЗРУ на „О.". Проведена е кореспондениця между страните,подробно
описана в исковата молба.Твърди се,че ищецът е собственик на
Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.", и на намиращите
се в тях ЗРУ.Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато
са включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на
дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на
Община Т., с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се
предоставя на „В." ЕООД гр. С.З., и на Акт за приемане и предаване на
основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството.В случай,
че „Е." АД бил изпълнил законовите си задължения и било уважено искането
за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „О." и ПС „К.", на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, заплатената
4
от „В." ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „О.". ИТ №
2939032, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да
е такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно
напрежение.Ако се установи, че мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се
явява недължимо платена и платена без основание.При това положение
възниквал правен интерес да се предяви против "Е." ЕАД, със седалище и
адрес на управление *** гр.П., ул.***, вписано в ТР с ЕИК *** иск за
заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна
мрежа за процесния период, като суми, платени без основание, като за
периода 01.12.2014г. до 31.12.2014г. сумата е в размер на 826лв.
На основание чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника
„Е." ЕАД .Предявения иск считат за допустим, но неоснователен, поради
което го оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.Претендират,
че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и основателно
начислена по сметката на ищеца.Считат, че обстоятелствата и фактите,
изложени в исковата молба не правят сумите недължими. Цените за достъп
до електроразпределителните мрежи се определяли и утвърждавали от
Комисията на база предоставена от „Е." ЕАД информация, в съответствие с
предвиденото в Наредба №1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическата енергия и приложимата нормативна уредба.Съгласно чл. 29,
ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 г. мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2
и 3 по утвърдените от КЕВР цени.Твърди се,че мястото на измервателните
уреди за процесния период е било определено правилно и в съответствие с
нормативната и договорната уредба.В изпълнение на задълженията си по
договора 19.06.2013Г. „Е.' ЕАД е пренесло в обекта на ищеца електрическа
5
енергия, като за стойността на предоставената мрежова услуга е издало
фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която
съставлява исковата сума.Разпределението на електрическа енергия според
§1. т.49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа
енергия „през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на
електрическа енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1,
т.З от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско
напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" (§1 т.22
от ДР на Закона за енергетиката). „Е.11 ЕАД, като притежател на Лицензия
№Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършвало услугата по пренос и разпределение на електрическа
енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен
принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулира по
одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със
Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата
за търговия с електрическа енергия.Обектът на ищеца е присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е." ЕАД на ниво ниско
напрежение. Безспорен бил фактът, че присъединяването на обекта е
извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба.Начинът на присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и
мястото на измерване на електрическата енергия се определяли към момента
на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по
посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за
присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в сила на
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр.40 от
16.05.2000г., отм., бр.34 от 19.04.2005г., аналогично на действащата в
момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. От
представените по делото писмени доказателства можело да се установява, че
6
процесния обект е присъединен през 1995 г. Оспорва се твърдението, че към
искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия
ищецът е представил доказателства за собственост върху присъединителните
съоръжения - ел.проводи трафопостове. Ищецът не бил доказал правото си на
собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод,
поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта
електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за
ниво ниско напрежение) не са били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ-14 от
21.01.2015Г. ищецът представя запис за трафопостове, поради което и едва
тогава стартира и цялата процедурата по смяна на меренето.
Прави се искане предявеният иск да се отхвърли като неоснователен
като се претендират и сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че през процесния период 01.12.2014г. -
31.12.2014г. ответникът е имал качеството на оператор на
електроразпределителната мрежа за територия, в чийто обхват попада
собствената на ищеца Помпена станция „О."- с. О., ИТН 2939032, както и ,че
страните са били обвързани от договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електоразпределителната мрежа от 19.06.2013 г.
По делото е представена Фактура № **********/31.12.2014г., издадена
от ответното дружество, на стойност 2887.91лв., и платежно нареждане от
16.01.2015г., с което ищецът е извършил цялостно плащане на стойността на
фактурата - отразено в извлечение от сметка от 16.01.2015г..
В хода на първоинстанционното производство е назначена
съдебнотехническата експертиза, от чието заключение се установява,че
измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за
обект ПС „ О.", ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в
ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „О.”. Ако се
приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно
7
напрежение. Е. е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и
модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „В." в подстанция „Т.", чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия. Ако се приеме, че електропровод „В." 20
kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния
период, то ищецът не дължи цена за пренос на ел. енергия през този
електропровод до ПС „О." нито при монтирана измервателна група на страна
ниско напрежение в ПС „О.", нито при монтирана измервателна група на
страна средно напрежение в подстанция „Т.". Е. няма никаква собствена
електроразпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на
процесния обект и не може да претендира за такса пренос по
електроразпределителната мрежа до обекта.
Видно от заключението на съдебноикономическата експертиза,
процесната фактура е платена изцяло от ищеца на ответника. Начислената във
фактурата такса пренос до ел.разпределителната мрежа до обект НН - ПС "
О.» за процесния период е в размер на 1101,45лв., като разликата в стойността
на отчетените в обект ПС «О.» с ИТН 2939032 колимчества ел.енергия при
измерване на ниво средно и при ниво ниско напрежение за периода е
826,64лева.
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм.); Наредба № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи, ПТЕЕ /ДВ
66/26.07.2013г./. Въззивният съд споделя изразеното в решение №
227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно
значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне
на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези
съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали
потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени
8
съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи. Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК,
„границата на собственост 4 върху електрическите съоръжения“ по смисъла
на чл.120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл.127 ЗЕ и чл.28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира
границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на
електрическа енергия. Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата.
Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната
мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на
електрическа уредба /трафопост/ и тя да се намира в границите на
собствеността на имота на потребителя, които в настоящия случай са
безспорно установени. Ако съоръжението /трафопостът/ и кабелите за пренос
са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и
меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната
на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи
границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на
СТИ. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 от Наредбата,
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. В хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
9
собственост на електрическите съоръжения.
С оглед на изложеното, решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокатско дружество “Милушев и съдружници” е регистрирано по
ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се претендират с
ДДС. Ето защо, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС =
360 лв. В настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение
в размер на 360лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът „Е.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените пред
настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260322/08.04.21 г. по гр.д. №6710/19 г.
по описа на РС-С.З..
ОСЪЖДА „Е." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.***, представлявано от членовете на СД ***, чрез пълномощника им
юрисконсулт Р., ДА ЗАПЛАТИ на „В."ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
10
на управление гр.С.З., ул. ***, представлявано от управителя Р.Т.Р., съдебен
адрес С.З., ул.***,чрез адв.Д. сумата 360 лв./триста и шестдесет лева/-
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11