№ 193
гр. Велико Търново , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000325 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 43/24.04.2020 г. по т.д. № 143/2019 г. Окръжен съд
Русе е отхвърлил искането на ОББ АД срещу „Екопетрол“ ЕООД съдът да
постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на „Екопетрол“
ЕООД, с начално дата 15.02.2018 г., да открие производство по
несъстоятелност на „Екопетрол“ ЕООД, да назначи временен синдик, да
наложи обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да определи
дата на първото събрание на кредиторите. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Обединена
Българска банка“ АД, в която са наведени доводи за неговата неправилност.
Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения, като с отказа
на първостепенния съд да се приемат писмени доказателства е останал
неизяснен въпроса за съществуването и естеството на сочените задължения
/дългосрочни или краткосрочни/ на ответника, което е довело до некоректно
1
определяне на коефициентите за ликвидност. В тази връзка изготвената
експертиза не отразява действителното икономическо състояние на
длъжника. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т.2 ТЗ и при
наличието на непълни и противоречиви данни относно финансовото
състояние на дружеството – длъжник е бил длъжен да проведе пълно и главно
доказване на фактите, обстоятелствата и възраженията, касаещи предмета на
делото и по конкретно състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. Не е изследван
въпросът за свръхзадължеността на дружеството, което също се сочи като
процесуално нарушение. Излагат се съображения за активната легитимация
на ОББ АД и се анализират показателите за финансова автономност и
коефициенти на ликвидност, като се оспорва начина на изчисляване на
последните, предвид обстоятелството, че задълженията на „Екопетрол“ ЕООД
към „Експресбанк“ АД са краткосрочни, а не дългосрочни. Излага се, че
дружеството освен неплатежоспособно е и свръхзадължено, което следва и от
анализираните пред окръжния съд финансови показатели от вещото лице.
Заето е становище по началната дата на неплатежоспособност.
Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и
вместо него да постанови друго, с което бъде открито производство по
несъстоятелност на „Екопетрол“ ЕООД, бъде обявена неплатежоспособността
и свръхзадължеността на дружеството, с начална дата 16.04.2018 г., но не по-
късно от 31.12.2018 г., бъде обявено дружеството в несъстоятелност,
прекратена дейността му, бъде назначен временен синдик и определена дата
на първо събрание на кредиторите, бъде допуснато обезпечение чрез налагане
на обезпечителни мерки. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна заема становище
за неоснователност на депозираната жалба, като излага съображения, че
сочените процесуални нарушения не са допуснати, финансовото състояние на
дружеството е изяснено. Оспорва се възражението, че не е обсъдена
евентуална свръхзадълженост на ответното дружество, тъй като
неплатежоспособността и свръхзадължеността са самостоятелни основания, а
в исковата молба не е предявено основанието свръхзадълженост, поради
което съдът не е длъжен да изследва обстоятелствата, относими към
съставомерността на това основание.
2
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка
въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което
следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал.
1 ГПК.
Пред Окръжен съд Русе на 13.05.2019 г. е предявена молба от
„Обединена Българска Банка“ АД за откриване на производство по
несъстоятелност на „Екопетрол“ ЕООД, като се обяви неговата
неплатежоспособност с начална дата 15.02.2018 г., бъде назначен временен
синдик, наложена обща възбрана и запор върху имуществото и се определи
дата на първо събрание на кредиторите. В молбата са изложени
обстоятелства, че ОББ АД е кредитор на „Екопетрол“ ЕООД въз основа на
сключен договор за факторинг № FDR00002/21.04.2016 Г., изменян и
допълван с анекси, между които и Анекс № 5/23.08.2017 г. „Екопетрол“
ЕООД е платец по 37 бр. фактури за доставка на горива, на обща стойност
598176,80 лв. с доставчик „Полисан“ АД, като тези вземания по търговски
фактури са прехвърлени на ОББ АД с цитирания договор за факторинг.
Въпреки отправените покани до длъжника, същият не е предприел действия
за погасяване на задълженията си към ОББ АД. Последното плащане по
прехвърленото от „Полисан“ АД вземане е извършено на 13.04.2018 г. С оглед
на това ОББ АД счита, че „Екопетрол“ ЕООД не е в състояние да изпълнява
изискуемите си парични задължения, произтичащи от посочените търговски
сделки, като затрудненията му не са временни и преодолими, предвид
наличието и на други задължения и липсата на недвижимо имущество.
3
Ответникът „Екопетрол“ ЕООД оспорва молбата. Счита, че
задълженията по процесните фактури са погасени, поради плащането им. По
тези причини не е извършвано плащане към ОББ АД, а не поради
неплатежоспособност. Дружеството развива успешна търговска дейност, като
няма непогасени изискуеми задължения по търговски сделки, публично
правни задължения, няма неизплатени трудови възнаграждения, няма
образувани изпълнителни дела, а за 2018 г. е реализирало печалба.
С обжалваното решение е прието, че е доказано изискуемо вземане
на кредитора от длъжника, тъй като „Полисан“ АД е издал фактури за
доставка на гориво, по които се дължи плащане в пари, не е доказана уговорка
за даване вместо изпълнение. Същевременно, от икономическата експертиза
се установява, че предприятието на „Екопетрол“ ЕООД е в състояние да
погасява текущите си парични задължения и отказът му да плати на ОББ АД
се дължи не на състояние на неплатежоспособност, а на добросъвестна
убеденост, че вземанията са погасени чрез даване на дяловете в „Екогаз“
ЕООД вместо изпълнение. Отрицателната стойност на собствения капитал
има отношение към друго, непредявено основание за откриване на
производство по несъстоятелност, а именно свръхзадълженост. По тези
съображения молбата за откриване на производство по несъстоятелност е
отхвърлена.
При така изложените обстоятелства и становища на страните, и
предвид събраните доказателства настоящият състав мотивира следната
фактическа обстановка: Между ОББ АД и „Полисан“ АД е сключен договор
за факторинг № FDR00002/21.04.2016 г., по силата на който „Полисан“ АД
като доставчик прехвърля на ОББ АД като фактор по реда на чл. 99 ЗЗД
всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено
плащане, издадени срещу платците, посочени в приложенията, които са
неразделна част от договора. За прехвърлянето на вземания от страна на
фактора се представят копия от съответните фактури, отнасящи се до
изкупените вземания, заверени от доставчика, с гриф „вярно с оригинала“,
ведно с документите, удостоверяващи възникването и правата на доставчика
върху всяко вземане, неговото съществуване по основание и размер, както и
представяне на заверено копие на договора, споразумението или друг писмен
документ, въз основа на който е дължимо фактурираното плащане.
4
Доставчикът се задължава да извести писмено платеца на всяко едно вземане
по всяка една фактура за извършеното прехвърляне на вземания в полза на
фактора, като изрично впише във всяка фактура, че задължението за
плащането й в деня на падежа се изпълнява чрез превод в полза на фактора. С
допълнително споразумение № 5/23.08.2017 г. към договора за факторинг
страните са се съгласили, че считано от датата на споразумението
„Екопетрол“ ЕООД и „Абритус Ойл“ ЕООД се включват като платци по
договора за факторинг. По делото са приложени уведомления от доставчика
„Полисан“ АД до ОББ АД и до „Екопетрол“ ЕООД за издадени фактури,
вземанията по които са прехвърлени в полза на ОББ АД, съответните
фактури, експедиционни бележки към тях, както и уведомления, изходящи от
законния представител на „Екопетрол“ ЕООД И. Х. И., че доставките са
редовно извършени, нямат възражения по дължимостта на сумите, нямат
насрещни вземания от доставчика и изразяват съгласие за плащане към ОББ
АД. Общият размер на претенциите възлиза на 598176,80 лв., съобразно
изслушаната съдебно икономическа експертиза, която е установила, че тези
задължения са отразени в счетоводството на „Екопетрол“ ЕООД като
задължения към „Полисан“ АД. Във връзка с изпълнението на задължението
по ЗДДС и включване в дневниците на покупките на фактурите за покупка на
гориво от „Полисан“ АД и ползването на данъчен кредит по тези фактури, в
счетоводството същите са осчетоводявани с доставчик „Полисан“ АД. При
извършване на разплащането фактурите, по които „Полисан“ АД е
прехвърлил вземането си, са плащани по сметката на ОББ АД, като в
счетоводството е закривано задължение към „Полисан“ АД по съответната
фактура. ОББ АД е отправила покана към „Екопетрол“ ЕООД за плащане на
задълженията по посочените фактури, но такова не е последвало. По делото
са събрани писмени и гласни доказателства относно възражението на
ответника за погасяване на задълженията чрез даване вместо изпълнение за
цена на дружествения дял на „Екогаз“ ЕООД, но тъй като изводът на
първостепенния съд за активната легитимация на кредитора ОББ АД не е
оспорен пред въззивната инстанция, настоящият състав счита, че не следва да
обсъжда тези доказателства.
В първоинстанционното производство е изследвано финансовото
състояние на дружеството за 2018 г., като вещото лице е изчислило
5
показателите му към 31.12.2018 г. и към 30.06.2019 г. При изчисляването на
показателите е взето под внимание задължение към финансови предприятия в
размер на 361 х.лв., отнесено като дългосрочно такова. В хода на
първоинстанционното производство е установено образуването на
изпълнителни дела срещу длъжника „Екопетрол“ ЕООД и с оглед
задължението на съда за установяването на факти и събиране на
доказателства относно състоянието на неплатежоспособност на длъжника и
началната му дата, който извод следва от разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2
ТЗ и от мотивите на т. 1 на ТР 1/03.12.2018 г. на СГТК на ВКС, във
въззивното производство е изискана и събрана информация относно висящите
изпълнителни дела срещу „Екопетрол“ ЕООД, техния предмет, размери и е
изготвена допълнителна съдебно икономическа експертиза, която да изследва
показателите за финансовото състояние на дружество, съобразно
установеното. В тази връзка не може да бъде споделен довода на
първостепенния съд, че по отношение на тези представени доказателства е
налице преклузия, тъй като преклузията настъпва само по отношение на
възраженията и свързаните с тях доказателства, касаещи активната
легитимация на кредитора по молбата, но не и възраженията и
доказателствата, касаещи предмета на делото, по отношение на който се
формира сила на присъдено нещо – състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. От изпратеното
писмо на ЧСИ Ц. Г., с район на действие ОС Русе се установява, че срещу
„Екопетрол“ ЕООД е образувано изпълнително производство за сумата
3754,09 лв. под № 389/2019 г., по което са наложени запори на банкови
сметки, поканата за доброволно изпълнение е връчена на 25.07.2019 г. и към
датата на писмото 16.10.2020 г. по изпълнителното дело не са постъпили
суми. От писмо на ЧСИ И. Х., с район на действие ОС Русе се установява, че
е образувано изп.д. № 20198320401282 по изпълнителен лист от 17.06.2019 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3810/2019 г. на РС
Русе въз основа на счетоводните книги на „Експресбанк“ АД по договор за
овърдрафт за оборотни средства от 07.09.2016 г., , като изпълнителният лист е
издаден срещу „Екопетрол“ ЕООД, „Абритус Ойл“ ЕООД и И. Х. И. за
солидарно заплащане на следните суми: 358610,97 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 12.06.2019 г., 20620,13 лв. – лихви за забава, 7584,62 лв. –
разноски. По делото е извършен опис и продан на недвижими имоти. За
6
изясняване финансовото състояние на дружеството е приложен счетоводен
баланс на „Екопетрол“ ЕООД към 31.12.2019 г.
Пред въззивния съд е изготвена допълнителна съдебно
икономическа експертиза, която проследява финансовото състояние на
дружеството за периода от 2017 г. до 2020 г., като извършва изчисленията за
съответните коефициенти за ликвидност само на база изискуеми задължения
за съответния период. Вещото лице е анализирало структурата на активите на
„Екопетрол“ ЕООД.
Нетекущите дълготрайни активи са, както следва: към 31.12.2017 г. –
312 х.лв., към 31.12.2018 г. – 121 х.лв., към 31.12.2019 г. – 108 х.лв., към
30.06.2020 г. – 101 х.лв.
Материалните запаси са, както следва: към 31.12.2017 г. – 127 х.лв.,
към 31.12.2018 г. – 219 х.лв., към 31.12.2019 г. – 111 х.лв., към 30.06.2020 г. –
92 х.лв.
Краткосрочните вземания са, както следва: към 31.12.2017 г. – 1845
х.лв., към 31.12.2018 г. – 1224 х.лв., към 31.12.2019 г. – 1543 х.лв., към
30.06.2020 г. – 1410 х.лв.
Общо парични средства: към 31.12.2017 г. – 47 х.лв., към 31.12.2018
г. – 36 х.лв., към 31.12.2019 г. – 51 х.лв., към 30.06.2020 г. – 30 х.лв.
Общо ДМА и КМА: към 31.12.2017 г. – 2331 х.лв., към 31.12.2018 г.
– 1600 х.лв., към 31.12.2019 г. – 1813 х.лв., към 30.06.2020 г. – 1633 х.лв.
Прави впечатление, че в структурата на активите преобладаващ дял
имат краткосрочните вземания – 76,50 % към 31.12.2018 г. и 79,70 % към
30.06.2019 г., което е констатирано и от вещото лице при изслушването му
пред първа инстанция. В първоинстанционното производство вещото лице е
определило коефициентите на обръщаемост на активите, като е обяснило, че
времетраенето на един оборот в дни показва за колко дни се осъществява
един оборот на парите, вложени в съответните краткотрайни активи, като към
31.12.2018 г. коефициентът е 10,8125, а към 30.06.2019 г. – 77,94. Периодът на
събиране на вземанията показва за колко дни предприятието събира
паричните си вземания и при лоша кредитна политика финансовият цикъл се
7
удължава. Този показател към 31.12.2018 г. е 77,56, а към 30.06.2019 г. –
559,91.
По отношение на пасивите, същите се формират като дългосрочни
задължения в размер на 316 х.лв. за четирите изследвани периода, а
краткосрочните задължения са, както следва: към 31.12.2017 г. – 1617 х.лв.,
към 31.12.2018 г. – 1270 х.лв., към 31.12.2019 г. – 1627 х.лв., към 30.06.2020 г.
– 1495 х.лв.
Вземанията на длъжника са подробно анализирани към 30.06.2020 г.,
като същите датират от 2014 г., но в преобладаващата си част са от 2018 –
2020 г. Анализирани са подробно и задълженията, като по отношение на тях
също може да се каже, че преобладаващо са в периода 2018 – 2020 г. В
баланса са посочени дългосрочни задължения в размер на 360848,63 лв. –
овърдрафт „Експресбанк“ АД. По отношение на това задължение е
образувано изпълнително дело № 1282/2019 г., като на вещото лице е
предоставена информация, че към 31.12.2019 г. длъжниците имат задължения
към взискателя в размер на 410212,33 лв., посочена подробно по пера, към
31.12.2020 г-. задължението е в размер на 399958,02 лв., към 31.01.2021 г. –
403046,06 лв. По изпълнителното дело са постъпили следните суми: 5033,73
лв. – от длъжника И. И., 116,52 лв. – от имущество на „Екопетрол“ ЕООД и
45141 лв. - от имущество на „Абритус Ойл“ ЕООД. Пред ЧСИ Ц. Г. е
образувано изп.д. № 389/2019 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по
молба на „Газтрейд“ АД за задължение в общ размер на 3792,55 лв. По
изпълнителното дело няма извършени плащания и продажби на активи. За
периода 01.07.2020 г. – 30.09.2020 г. дружеството е подавало дневници за
покупки, от които е видно, че са правени разходи само за счетоводно
обслужване, интернет, материали и наеми, в минимални размери. От
дневниците за продажби се установява, че са извършвани продажби на активи
по 3 сделки. За периода от 01.10.2020 г. – 31.01.2021 г. дружеството е
подавало нулеви декларации по ДДС. Според вещото лице задълженията към
„Експресбанк“ АД по издадения изпълнителен лист следва да се отразят в
баланса като краткосрочни.
При анализа на финансовото състояние се установява, че за 2018 г.
дружеството приключва на загуба /-34/ х.лв., за 2019 г. финансовия резултат е
8
/-106 х.лв./, а към 30.06.2020 г. - /-49 х.лв./.
Показателите за ликвидност са изчислени в два варианта – по данни
от ГФО към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и междинен
финансов отчет към 30.06.2020 г. и втори вариант – при отчитане, че
овърдрафта към „Експресбанк“ АД с оглед издадения изпълнителен лист от
17.06.2019 г. следва да се посочи като краткосрочно задължение.
При първия вариант коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност на дружеството са, както следва: коефициент на обща
ликвидност към 31.12.2017 г. – 1,2486, към 31.12.2018 г. – 1,1645, към
31.12.2019 г. – 1,0479, към 30.06.2020 г. – 1,0247; коефициент на бърза
ликвидност - към 31.12.2017 г. – 1,0556, към 31.12.2018 г. – 0,9921, към
31.12.2019 г. – 0,9797, към 30.06.2020 г. – 0,9632; коефициент на незабавна
ликвидност - към 31.12.2017 г. – 0,0290, към 31.12.2018 г. – 0,0283, към
31.12.2019 г. – 0,0313, към 30.06.2020 г. – 0,0200; коефициент на абсолютна
ликвидност - към 31.12.2017 г. – 0,0290, към 31.12.2018 г. – 0,0283, към
31.12.2019 г. – 0,0313, към 30.06.2020 г. – 0,0200.
При втория вариант с отчитане дълга към „Експресбанк“ АД като
краткосрочно задължение, коефициентите са изчислени, както следва:
коефициент на обща ликвидност към 31.12.2017 г. – 1,2486, към 31.12.2018 г.
– 1,1645, към 31.12.2019 г. – 0,8576, към 30.06.2020 г. – 0,8254; коефициент на
бърза ликвидност - към 31.12.2017 г. – 1,0556, към 31.12.2018 г. – 0,9921, към
31.12.2019 г. – 0,8018, към 30.06.2020 г. – 0,7758; коефициент на незабавна
ликвидност - към 31.12.2017 г. – 0,0290, към 31.12.2018 г. – 0,0283, към
31.12.2019 г. – 0,02565, към 30.06.2020 г. – 0,0161; коефициент на абсолютна
ликвидност - към 31.12.2017 г. – 0,0290, към 31.12.2018 г. – 0,0283, към
31.12.2019 г. – 0,02565, към 30.06.2020 г. – 0,0161. Коефициентът за обща
ликвидност показва доколко наличните краткотрайни активи са достатъчни за
обслужване на краткосрочните задължения, като общоприето е да е 1,00, но е
желателно да надвишава единицата. В настоящия случай коефициентът за
обща ликвидност към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. е над приетата
стойност, а за следващите два изследвани периода – под нея. Коефициентът
за бърза ликвидност показва доколко бързоликвидните краткотрайни активи
/вземания, финансови активи и парични средства/ са достатъчни за
9
обслужване на краткосрочните задължения, като общоприетата стойност на
този показател е от 0,5 до 1,00. В настоящия случай за всичките изследвани
периоди този показател е над приетата стойност. Коефициентът за незабавна
ликвидност показва доколко наличните финансови активи и наличните
парични средства са достатъчни да покрият текущите задължение и е в
рамките от 0,3 до 0,4, като в настоящия случай за всичките изследвани
периоди е под приетата стойност. Коефициентът за абсолютна ликвидност
характеризира платежоспособността на предприятието, при положение, че
падежите на текущите задължения са близки до балансовата дата. Той
показва способността на предприятието да уреди веднага във всеки един
момент текущите си задължения. Прието е, че трябва да бъде по-голям от 0,2.
В конкретния случай е под приетата стойност.
Коефициентът за финансова автономност е, както следва: към
31.12.2017 г. – 0,2058, към 31.12.2018 г. – -0,01900, към 31.12.2019 г. – -
0,8752, към 30.06.2020 г. – -0,12015, а коефициентът на задлъжнялост е, както
следва: към 31.12.2017 г. – 4,856, към 31.12.2018 г. – -52,61, към 31.12.2019 г.
– -11,425, към 30.06.2020 г. – -8,3228. Коефициентът за финансова
автономност определя степента на финансова независимост на предприятието
от кредиторите. Той следва да бъде със стойност не по-малка от 0,5. Когато
коефициентът на финансова автономност е под единица, това сочи наличие на
превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е.
съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имущество и
обратно, когато този коефициент е над единица, показва степента на
финансова независимост на предприятието от ползването на чужди средства.
В конкретния случай изчисленият коефициент за финансова автономност за
всичките изследвани периоди е под приетата стойност. Коефициентът на
задлъжнялост показва на 1 лев собствен капитал колко задължения са
отчетени, като в настоящия случай за всичките изследвани периоди е под
приетата стойност. Показателите за рентабилност характеризират
способността на предприятието да генерира доход. Коефициентът на
рентабилност следва да е не по-малко от 0,5, като показателите на
рентабилност са отрицателни величини, когато финансовият резултат е загуба
и показва степента на декапитализация на дружеството. Коефициентът на
рентабилност на приходите от продажби е, както следва: към 31.12.2017 г. –
10
0,00174, към 31.12.2018 г. – -0,00590, към 31.12.2019 г. – -0,04964, към
30.06.2020 г. – -0,12158, т.е. към 31.12.2017 г. е под приетите стойности, а към
31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и 30.06.2020 г. стойността е отрицателна величина,
поради това, че дружеството приключва на загуба. Вещото лице е изследвало
и коефициентът за обръщаемост на материалните запаси, т.е. способността на
дружеството да генерира приходи от продажбите на продукти или услуги.
С оглед прехвърлянето на дружествения дял от капитала на
„Екопетрол“ ЕООД от страна на И. И. с договор от 03.06.2020 г., е изискана
допълнителна информация от новия управител за финансовото състояние на
дружеството след 30.06.2020 г., но нова информация, различа от
анализираната от вещото лице, не е постъпила.
При така установената фактическа обстановка съдът мотивира
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице следните предпоставки: длъжникът да има качеството на търговец, да
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, което произтича
от търговска сделка или да представлява публично правно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, което състояние
към момента на постановяване на решението има траен характер и
произхожда от недостатъчност на наличните краткотрайни и реално
ликвидни активи. Тези предпоставки следва да са кумулативно установени по
делото и се извличат от разпоредбите на чл. 608, ал. 1 и 3 и чл. 631 ТЗ.
Настоящият състав счита, че оплакването във въззивната жалба на ОББ АД,
че първостепенният съд не се е произнесъл по основанието за откриване на
производство по несъстоятелност свръхзадълженост на дружеството, се явява
неоснователно. Молбата по чл. 625 ТЗ следва да има съдържанието на искова
молба, като се държи сметка за специфичния предмет на производството, като
обстоятелствата и петитума й са свързани с дефиниране на основанието за
откриване на производство по несъстоятелност. В ТЗ са предвидени две
основания за това – неплатежоспособност /чл. 607а, ал. 1 вр. чл. 608, ал. 1 ТЗ/
и свръхзадълженост /чл. 607а, ал. 2 вр. чл. 742, ал. 1 ТЗ/, като последното е
приложимо единствено при капиталовите дружества. Двете основания сочат
на различни обективни състояния на дружеството – длъжник, които са правно
11
дефинирани и поради това те представляват самостоятелни основания за
откриване на производството по несъстоятелност, които могат да бъдат
предявени с молбата кумулативно или евентуално. В този случай съдът
дължи изследване и произнасяне по заявените основания, в зависимост от
начина, по който те са съединени. Но в случаите, когато е заявено само едното
основание, в конкретния казус неплатежоспособност на длъжника, съдът е
обвързан от това основание и не може да открие производство по
несъстоятелност на непосоченото основание, дори да е установил неговото
наличие. По тези съображения предмет на настоящото производство е само
заявеното с молбата на кредитора основание, а именно
неплатежоспособността на ответното дружество.
В конкретния случай, настоящото производство е образувано по
инициатива на кредитор – ОББ АД, правомощие, предоставено му от закона,
съгласно чл. 625 ТЗ. Установява се качеството на търговец на ответника по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, тъй като е регистрирано търговско дружество,
с предмет на дейност в кръга на предвидените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки.
Установява се и обстоятелството, че молителят е титуляр на парични
вземания към ответния търговец, които са изискуеми и са във връзка със
забавеното изпълнение по договори за търговска продажба, представляващи
търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, които вземания са
придобити от молителя по сочения договор за факторинг. Активната му
легитимация е приета за доказана от първостепенния съд и не е оспорена по
същество във въззивното производство, същата се установява от
представените писмени доказателства, осчетоводявания при ответника и
признания на законния му представител относно дължимостта на вземанията
по посочените фактури.
При извършване на преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, съдът съобразява следното: Съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността предпоставя установяване на конкретно парично
задължение, което да е изискуемо и да е породено от търговска сделка или
публично правно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската му дейност. Установиха се по делото изискуеми задължения на
молителя ОББ АД, в общ размер на 598176,80 лв., като изискуемостта на
първото задължение е настъпила на 15.02.2018 г. Установяват се още
12
задължения към доставчици и свързани лица, датиращи в периода 2015 - 2020
г., а към банка „Експресбанк“ АД – със сключването на договора за
овърдрафт на 07.09.2016 г. /писмо от ЧСИ И. Х. вх. № 4037/23.10.2020 г./,
като най-късно на 17.06.2019 г. е настъпила изискуемостта на задължението за
връщане на овърдрафтния кредит, видно от издадения изпълнителен лист за
него. Освен установяване наличието на изискуеми парични задължения по
търговски сделки и публичноправни задължения, следва да се установи и
обективното състояние на невъзможност на ответника да ги обслужва. Това
налага преценка дали имуществото на търговеца е достатъчно за покриване на
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, която преценка
се извършва чрез съпоставка между стойността на краткотрайните активи със
стойността на краткосрочните задължения по баланса. Тази съпоставка и
анализ намират отражение в съответните показатели за ликвидност, които
показват икономическото състояние на търговеца към определени моменти от
неговата дейност. С оглед на обстоятелството, че предприятието разчита на
целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските
операции са трансформират в парични средства, поначало коефициентът за
обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на
неплатежоспособност /Решение № 71/30.04.2014 по т.д. № 4254/2013 г. І Т.О.
на ВКС/. Същевременно, коефициентите на ликвидност зависят и от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на самите
краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция на конкретната
основна дейност на предприятието. В случай, че материалните запаси на
предприятието са неликвидни /непродаваеми/, от значение за преценката на
възможността предприятието да изпълни текущите си дългове, е
коефициентът на бърза ликвидност, в който се вземат предвид
краткотрайните активи без материалните запаси. От значение е и
обръщаемостта на конкретните текущи активи, нейната динамика и посока на
развитие /намаление или увеличаване/, за да се прецени предприятието може
ли да генерира достатъчно парични потоци/доходи, както и коефициентът за
финансова автономност, имащ също спомагателен характер.
Имайки предвид тези основни положения, настоящият състав
13
отчита, че към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. коефициентът на обща
ликвидност е над единица, което е над приетата стойност. Към 31.12.2019 г. и
към 30.06.2020 г. /до която дата е налична информацията/, коефициентът на
обща ликвидност е под приетите стойности. Коефициентите за незабавна и
абсолютна ликвидност са под приетите стойности за целия изследван период.
Същевременно се установява, че значителна част от активите на
предприятието се формира от краткосрочни вземания – над 75 %, поради
което тяхната събираемост е от значение при преценката за икономическото
му състояние. От анализа на тези показатели се установява, че още към 2018
г. дружеството е започнало да изпитва затруднения, с оглед продължителния
период на събиране на вземанията от клиенти /коефициент 77,56 към
31.12.2018 г., и 559,91 – към 30.06.2019 г./. Състоянието се влошава с
настъпването на изискуемостта по договора за овърдрафт с „Експресбанк“ АД
и преоформянето на кредитното задължение като краткосрочно. От
издаването на изпълнителния лист срещу „Екопетрол“ ЕООД за това
задължение до 31.01.2021 г. са постъпили незначителни суми, от които са
погасявани разноските и част от лихвата, като по отношение на олихвяемата
главница не е настъпило погашение. Не са извършвани плащания и по
второто образувано изпълнително дело по молба на „Газтрейд“ АД.
Коефициентът за бърза ликвидност е над приетите размери за всичките
изследвани периоди, но с оглед значителния дял на краткосрочните вземания,
най-съществената част от които датиращи от 2018 – 2019 г. /с длъжник
„Приста транс петрол“ ЕООД и в общ размер от 938965,20 лв./ и предвид
тяхната продължителна несъбираемост, настоящият състав приема, че
коефициентът на бърза ликвидност не отразява реално способността на
предприятието да посрещне краткосрочните си задължения. Коефициентите
на финансова автономност са под приетите стойности за всичките изследвани
периоди, но до 2017 г. дружеството е реализирало положителен финансов
резултат, поради което настоящият състав приема, че независимо от липсата
на бързооборотни активи и висока степен на финансова зависимост,
дружеството до този момент е успявало да се справя и да покрива
задълженията си с приходите от дейността си. При изготвянето на
експертизата през първа инстанция вещото лице е установило, че към
30.06.2019 г. в сравнение с изчислените коефициенти към 31.12.2018 г. се
наблюдава намаление на всички коефициенти на обръщаемост на активите,
14
коефициентът на рентабилност е отрицателна величина към 31.12.2018 г. и
след този период. Това показва невъзможността на предприятието да
генерира доход. Прави впечатление при анализа на приходите от продажби и
разходите в експертизата пред първоинстанционния съд, че от м. 01.2018 г.
дружеството извършва повече разходи, отколкото реализира приходи от
продажби, като отрицателния месечен резултат преобладава, а
приключването с положителен резултат е епизодично. С настъпването на
изискуемостта на овърдрафтния кредит, за която няма точни данни, като
същата е настъпила най-късно на 17.06.2019 г. /датата на издаване на
изпълнителния лист/, се променя коефициентът на обща ликвидност и към
31.12.2019 г. с приключване на счетоводната година той вече е под единица.
Към 30.06.2020 г. коефициентът продължава да е под единица, като от
подаваните дневници за покупки и продажби към НАП се установява, че не
се развива реална дейност, до 30.09.2020 г. са плащани текущи разходи, а
след 01.10.2020 г. до 31.01.2021 г. дружеството е подавало нулеви декларации
по ДДС. При тези данни е видно, че общото икономическо състояние на
„Екопетрол“ ЕООД се влошава, задълженията се натрупват, негативната
тенденция се задълбочава и с преустановяване на търговската дейност
длъжникът изпада в състояние да не може да обслужва задълженията си,
предвид липсата на приходи, чиято стойност да е съответна на разходите му.
По този начин затрудненията му придобиват окончателен характер. С оглед
влошените показатели, както и предвид преустановяване основната търговска
дейност на предприятието, настоящият състав счита затрудненото му
състояние за трайно, тъй като при преустановена дейност същият не би могъл
да реализира приходи и съответно да покрива задълженията си. Това
мотивира настоящият състав да приеме за доказана обективната
невъзможност на ответника да погасява изискуемите си парични задължения,
което обуславя основателността на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
При уважаване на молбата съдът следва да се произнесе по
началната дата на неплатежоспособността. Началната дата се определя
според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с
характеристиките на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Кумулативно, към сочената дата следва
да са налице и всички признаци, които характеризират търговеца като
15
неплатежоспособен. За да се определи началната дата на
неплатежоспособността следва да се отчете следното: структурата на
активите на търговеца и преобладаващ дял в тях на краткосрочните вземания;
отрицателно число на собствения капитал към 31.12.2018 г. и след този
период с тенденция за нарастване /към 31.12.2017 г. – 398 х.лв., към
31.12.2018 г. - -31 х.лв., към 31.12.2019 г. - -174 х.лв., към 30.06.2020 г. - -223
х.лв./; включването на кредита към „Експресбанк“ АД като краткосрочно
задължение най-късно към дата 17.06.2019 г.; отрицателната стойност на
коефициента на финансова автономност към 31.12.2018 г. и след този период;
отрицателна стойност на коефициента на рентабилност на приходи от
продажби към 31.12.2018 г. и след този период; отрицателен коефициент на
рентабилност на привлечения капитал към 31.12.2018 г. и след този период,
отрицателен коефициент на капитализация на активите към 31.12.2018 г. и
след този период; отрицателен финансов резултат към 31.12.2018 г. и след
този период; рязко увеличаване на периода на събиране на вземанията от
клиенти след 31.12.2018 г. настоящият състав счита, че към 31.12.2018 г.
ответното дружество е било затруднено да реализира парични средства, като
обръщаемостта на активите към тази дата е увеличена повече от два пъти
спрямо 31.12.2017 г., с което същото към този момент е било в неспособност
да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните
/текущи/ активи. Състоянието е породено от обстоятелството, че вземанията
на ответника, като част от актива, не са реално реализируеми, същите са
натрупани от 2018 г. насетне в значителни размери и към 30.06.2020 г.
продължават да бъдат несъбрани. При липсата на ликвидност на вземанията
на дружеството като основен компонент на актива, от значение са
показателите за незабавна и абсолютна ликвидност, които са под приетите
стойности за всичките изследвани периоди и спомагателните показатели,
коментирани по-горе. Това мотивира настоящият състав да определи начална
дата на неплатежоспособността 31.12.2018 г. Ответникът не е доказал, че към
този момент е бил в състояние да изпълнява краткосрочните си задължения,
това не е доказано и към датата на устните състезания, като не са
предоставени актуални счетоводни данни за икономическия му статус.
От данните по делото е видно, че ответникът е разполагал с известни
парични средства /641,11 лв./, по счетоводни данни към 30.06.2020 г., за които
16
няма данни дали са налични. С оглед заключението на вещото лице за
приблизителен размер на разноските, съдът е определил размер на началните
разноски, който към настоящия момент никой от кредиторите не е
предплатил. Това налага приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ, тъй като
естеството на останалите активи е такова, че същите не са бързо ликвидни и
разноските не могат да бъдат посрещнати посредством тяхната събираемост.
Тези изводи не съвпадат с изводите на първостепенния съд, което
налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
бъде обявена неплатежоспособността на „Екопетрол“ ЕООД с начална дата
31.12.2018 г., бъде открито производство по несъстоятелност, допуснато
обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, постановено прекратяване
дейността на предприятието, бъде обявен длъжника в несъстоятелност и бъде
спряно производството по делото.
При този изход на делото, на основание чл. 621 ТЗ вр. чл. 620, ал. 3
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство в общ размер на 1875
лв., от които 850 лв. за първоинстанционното и 1025 лв. за въззивното
производство, които разноски следва да се съберат от масата на
несъстоятелността.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 43/24.04.2020 г., постановено по т.д.
/несъстоятелност/ № 143/2019 г. на Окръжен съд Русе, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "ЕКОПЕТРОЛ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Алея
Момина сълза, 3, блок 30, вх. 1, ет. 2, ап. 4 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА
НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА - 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
"ЕКОПЕТРОЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
17
гр. Русе, ул. Алея Момина сълза, 3, блок 30, вх. 1, ет. 2, ап. 4.
ДОПУСКА обезпечителни мерки за запазване на имуществото на
длъжника в полза на кредиторите на несъстоятелността – обща възбрана и
запор върху имуществото на „Екопетрол“ ЕООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на "ЕКОПЕТРОЛ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Алея
Момина сълза, 3, блок 30, вх. 1, ет. 2, ап. 4.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "ЕКОПЕТРОЛ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Алея Момина
сълза, 3, блок 30, вх. 1, ет. 2, ап. 4.
СПИРА производството по несъстоятелност на "ЕКОПЕТРОЛ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Алея
Момина сълза, 3, блок 30, вх. 1, ет. 2, ап. 4.
Указва на заинтересованите лица, че спряното производство може
да бъде възобновено в срок от една година от вписване на настоящото
решение в Търговския регистър в случай, че се установи наличие на
достатъчно имущество или се депозира сума в размер на 10000 лв. за
предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.
ОСЪЖДА "ЕКОПЕТРОЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Русе, ул. Алея Момина сълза, 3, блок 30, вх. 1, ет. 2,
ап. 4 да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша, 89Б,
сумата от 1875 /хиляда осемстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща
направени разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред ВКС.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенция по
вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19