№ 104
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20243000500149 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 3/04.01.2024г., постановено по гражданско дело № 190 по
описа за 2023г. на Окръжен съд-Разград е осъдил на основание чл.49 вр. чл.45
ЗЗД Театрално музикален и филхармоничен център-Разград, БУЛСТАТ
********* да заплати на С. Г. Г. сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на
06.04.2019г. падане от тераса на заведение „Айсберг“ в гр.Разград и сумата от
2086лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно сос
законната лихва върху главниците, считано от 30.05.2020г. до окончателното
изплащане на главниците и разноски в размер на 1683,44лв. С решението са
отхвърлени предявените от С. Г. Г. срещу Община Разград и Театрално
музикален и филхармоничен център-Разград за солидарно осъждане на
ответниците да му заплатят солидарно сумата от 30 000лв., преидставляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от падане на 06.04.2019г.
и 2086лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
30.05.2020г. и исковете, предявени срещу Община Разград за за сумата от
30 000лв. неимуществени вреди и 2086лв. имуществени вреди, ведно със
законната лихва, счиатно от 30.05.2020г.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби,
1
както следва:
1.Въззивна жалба на С. Г. Г., подадена чрез адв. М. М. от АК-Разград,
срещу решението в частите, с които са отхвърлени предявените искове с
правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Община Разград и Театрално
музикален и филхармоничен център Разград солидарно да му заплатят
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и
2086лв.- имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
30.05.2020г. до окончателното им изплащане и са отхвърлени исковете,
предявени срещу Община Разград.
Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в тези части. Счита се, че решението е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
противоречие с материалния закон, поради което се претендира отмяната му
и уважаване на предявените искове. Излага, че сградата на Общинския
културен център е собственост на Община Разград и същата се ползва
съвместно от ТМФЦ Разград и Капански ансамбъл Разград. Съгласно
Правилника за управление, поддръжка и ефективно използване на Общински
културен център, общото управление, ползване и координиране се
осъществява от управител, назначен от Кмета на община Разград.
Отговорност за правилната експлоатация на сградата носят и служители на
ТМФЦ Разград, съгласно Устройствен правилник на ТМФЦ Разград,
утвърден от Министъра на културата със заповед № РД09-К/25.01.2018г.,
поради което и отговорността за безопасността на сградата е споделена между
двете институции, поради което те следва да отговарят при условията на
солидарност за претърпените от въззивника вреди. Първоинстанционният
съд неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и приложил
разпоредбата на чл.53 ЗЗД. По изложените в жалбата подробни доводи и
съображения моли решението в обжалваните части да бъде отменено и
исковете за солидарно осъждане на ответниците да се уважат, ведно с
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В указания срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Община Разград, с който същата е оспорена като
неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части и
присъждане на разноски за въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Театрално-Музикален и Филхармоничен
център-Разград“ е депозирал отговор на жалбата, в който излага становище за
основателност на същата, като счита, че решението, в частта, с която са
отхвърлени исковете срещу Община Разград е необосновано и
незаконосъобразно. Посочва, че ТМФЦ ползва сградата – Общински
културен център, в състоянието, в което му е предоставена от собственика –
Община Разград и не носи отговорност за начина по който е направен
парапетът. Работниците, на които ТМФЦ е възложил изпълнение на
дейностите по товарене и пренасяне на декори са изпълнявали добросъвестно
2
задълженията си и винаги са заключвали вратата с резе и катинар. Дейността
по денонощната охрана е задължение на Община Разград. Поддържа също, че
вината за настъпилата злополука е на ищеца, който е имал поведение, което го
е поставило в опасност.
2. Въззивна жалба на „Театрално-Музикален и Филхармоничен център
„Разград чрез адв. Н. В. срещу решението, в отхвърлителните и осъдителните
му части до пълния размер на предявените искове, като се претендира
неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят
като неоснователни, евентуално да бъде осъдена Община Разград да заплати
обезщетение за настъпилите за ищеца вреди, евентуално ако отговорността
следва да се понесе солидарно моли да се определи справедлив размер на
обезщетението, който да е по-нисък от определения от първоинстанционния
съд, като се отчете съпричиняване от страна на ищеца. Претендира
присъждане на разноските по делото.
С писмен отговор, депозиран в предвидения срок С. Г. Г. е изразил
становище за недопустимост на въззивната жалба, в частта, с която се
обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за солидарно осъждане
на двамата ответници да заплатят претендираните суми, поради липса на
правен интерес на ТМФЦ от обжалване. Счита за неоснователна жалбата
срещу решението, в частите, с които са уважени предявените искове срещу
ТМФЦ по подробно изложени доводи. Моли за отмяна на решението в частта,
с която са отхвърлени исковете за солидарно осъждане на Община Разград и
ТМФЦ Разград и се постанови съдебен акт, с който ответниците се осъдят да
заплатят на ищеца претендираните с исковата молба обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди.
Настоящият състав на Апелативен съд - Варна, в изпълнение на
правомощията си по чл.269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен
контрол, свеждащ се до наличие на предпоставките за ангажиране солидарна
деликтната отговорност на ответниците и по евентуалния иск за
отговорността на ответника Община Разград, намира следното:
Производството пред окръжен съд Разград е образувано по предявени
от С. Г. Г. срещу Община Разград и Театрално-музикален и филхармоничен
център-Разград искове с правно основание чл.49, вр. Чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В
исковата молба ищецът твърди, че на 06.04.2019г. заедно със свой приятел е
бил на терасата на заведение „Айсберг“ в гр.Разград, опрял се на метална
ограда/ перила/, перилата се отворили, той загубил равновесие и паднал на
тротоара на ул.Искър“ от около 2,50м. височина. В резултат на падането
счупил дясна раменна кост и получил други увреждания. След
3
произшествието е постъпил в ЦСМП Разград, но по решениие на родителите
му бил транспортиран и приет в МБАЛ “Майчин дом“, където престоял от
06.04.2019г. до 09.04.2019г. На 07.04.2019г. е опериран, като е извършено
открито наместван ена фрактурата с вътрешна фиксация-хумерус. Заплатил
1700лв. за медицинското изделие, 345лв. – такса за престой, 36лв. –
консумативи. Твърди, че поради увреждането при падането е преустановил
състезателната си дейност като кутурист, получил нарушения на съня,
изпитвал болка и дискомфорт в областта на рамото. Излага също, че
образуваното по подадената до РП Разград жалба, досъдебно производство е
спряно, поради неоткриване на извършителя. Счита, че получените от него
увреждания са в пряка връзка с действията и бездействията на служители на
собственика на сградата – Община Разград и на ползвателя - Театрално-
музикален център Разград, изразяващи се в неправилна експлоатация на -
метална врата в парапет в имот с идентификатор 61710.505.483 по КККР на
Разград, неизпълнение на задълженията им по т.6.1 и т.6.2 от Правилника за
управление и поддръжка и евективно използване на ОКЦ/ управителя на
ОКЦ/, съответно задълженията по чл.6, ал.2, т.1 от Устройствен правилник на
ТМЦ /директор на ТМЦ Разград/, задължения по чл.10, ал.1,т.4 от
Устройствен правилник / зам. Директор по технико-постановъчните,
рекламните и логистичните въпроси и началник отдел „Постановъчна част,
театрални ателиета, производство, транспорт и охрана на труда и други
производствени дейности/. Поради това е отправил претенция за заплащане,
солидарно от двамата ответника на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания, неблагоприятни изживявания от
травматичните увреждания, причинени от падането, в размер на 30 000лв. и
имуществени вреди- заплатени разходи за медицинско изделие, болничен
престой и консумативи, в размер на 2086лв., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 30.05.2020г.
В случай, на липса на основания за солидарно осъждане на ответниците,
алтернативно моли да бъдат осъдени в условие на евентуалност ответниците
в следната поредност: Община Разград, евентуално Театрално-музикален
център Разград да му заплатят посочените суми, представляващи обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 30.05.2020г. до окончателното им изплащане.
Театрално-музикален и филхармоничен център Разград /с ПМС
4
№89/01.06.2023г. наименованието на Театрално-музикален център Разград е
заменено с „Театрално-музикален и филхармоничен център Разград“/ТМФЦ
Разград/ е оспорил иска като неоснователен с твърдения, че той няма
здължения да се грижи за поддръжката и ремонта на сградата, в която се
намира процесната тераса. Сградата му е предоставена за ползване, като са му
възложени единствено задължения за поддържане на помещенията, във
връзка с тяхното обикновено ползване. В случай на необходимост от
поддръжка и ремонт на някое от съоръженията се уведомява соственика на
сградата, чрез назначения управител, който организира ремонта и поправката.
Сградата и тя се ползва в състоянието, в което е била предоставена за
безвъзмездно ползване. Оспорва твърденията, че е налице неправомерно
поведение от служители на ТМФЦ по експлоатацията на съоръжение –
метална врата в парапет в процесния имот, както и че носи отговорност за
начина, по който е направена вратата в парапета на терасата. Същата
отговарая на изискванията на Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони и се
експлоатира съгласно всички правила за безопасност. Оспорва че ищецът е
получил, описаните в исковата молба увреждания, механизма на
осъществяването им, както и наличието на причинно-следствена връзка
между твърдяните вреди с механизма на случилото се събитие, като твърди,
че същото е осъществено при голяма степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от действията на ищеца.
Община Разград е оспорила исковете като неоснователни. Твърди, че
няма качество на възложетел, по смисъла на чл.49 ЗЗД, във връзка с каквато и
да е работа, при и по повод, на която са настъпили твърдяните от ищеца
вреди. Не оспорва, че е собственик на сградата на Общински културен център
Разград. Същата е предоставена за безвъзмездно ползване на Театрално-
музикален център Разград /ТМЦ / и Капански ансамбъл Разград с Решение
№189/07.09.2004г. на Общински съвет Разград, като общината не е
възложител на дейностите, осъществявани от тези културни институти. Врата
в парапета на терасата на сградата се използва от ТМФЦ за внасяне и
изнасяне на декори и театрално оборудване и с ключ за нея са разполагали
единствено служители на ТМФЦ, които не са в трудови правоотношения с
Община Разград. Оспорва твърденията за неизпълнение от страна на
директора на Общински културен център на задълженията по т.6.1 и т.6.2 от
5
Правилник за управление и поддръжка ни ефективно ползване на ОКЦ, както
и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерно.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 06.04.2019г. ищецът е бил на терасата на
заведение „Айсберг“, в сграда общинска собственост и предоставена за
ползване на ТМФЦ Разград, опрял се на металната ограда на терасата
/перила/, перилата се отворили, ищецът загубил равновесие и паднал на
тротоара на ул.“Искър“ от около 2,50 м. височина. Във връзка с инцидента е
образувано ДП № 41/2019г. по описа на РП Разград, срещу неизвестен
извършител, същото е спряно с постановление на РП Разград от 18.11.2020г.
Видно от представените по делото актове за общинска собственост,
решения на ОбС Разград, ПМС№45/06.03.2004г. имота – сграда на
Драматичен театър, е собственост на Община Разград. С решение № 189, по
Протокол №12/07.09.2004г. от заседание на ОбС Разград, имота „Драматичен
театър“ е предоставен за безсрочно безвъзмездно ползване на ДТ „Антон
Страшимиров“/преименован с Решение №281/27.12.2004г. на ОбС Разград на
„Общински културен център“/ и „Капански ансамбъл“. Със същото решение
на ОбС Разград е приет Правилник за управление, поддръжка и ефикасно
използване на ОКЦ. С ПМС №45/06.03.2014г. ДТ „Антон Страшимиров“ е
преобразуван в Театрално-музикален център- Разград. Съгласно утвърдения
от Министъра на културата на 25.01.2018г. Устройствен правилник на ТМЦ
Разград, същият представлява държавен културен институт, юридическо лице
на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към
Министерството на културата. С ПМС №89/01.06.2023г. за изменение на
ПМС №45/06.03.2014г. наименованието на Театрално-музикален център
Разград е променено на Театрално-музикален и филхармоничен център
Разград.
По делото са представени: устройствен правилник на ТМЦ Разград,
утвърден на 25.01.2018г. он Министъра на културата, Правилник за
управление, поддръжка и ефективно използване на Общински културен
център, приет са решение № № 281.2 по протокол №15 от заседание на ОбНС
Разград от 27.12.2004г.
Между страните не се спори, а и това се доказва от събраните в хода на
6
производството доказателства, че служителите, осъществяващи техническите
дейности във връзка с турнета на театъра и гостуващи трупи по товарене и
разтоварване на декори се осъществяват от служители които са в трудово
правоотношение с ответника ТМФЦ Разград.
Фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, пораждащ гаранцинно-
обезпечителната отговорност на ответника, по повод възложената работа за
чужди действия включва кумулативно следното: деяние, изразяващо се в
действие или бездействие; противоправност; вина; вреда и причинна връзка, а
наред с тях и работата да е била възложена на делинквента от този, който ще
отговаря за причинените от него вреди и вредите да са причинени при или по
повод на изпълнението на работата. Т. е. за да бъде уважен предявеният
деликтен иск, следва да се установи, че лица, на които ответника е възложил
работата, са извършили противоправно деяние, в причинна връзка с което за
ищеца са настъпили неимуществени вреди.
От анализа на събраните по делото доказателства категорично се
потвърждават изводите на първата инстанция, че не са налице предпоставките
за ангажиране на солидарна гаранционно-обезпечителната отговорност по
чл.49 ЗЗД за двамата ответници. Безспорно Община Разград е собственик на
процесния имот, който е предоставен за безвъзмездно ползване на “
Театрално музикален и филхармоничен център-Разград“. От ангажираните по
делото доказателства не се установява кога и от кого е направена вратата в
парапета на терасата на сградата. От показанията на разпитаните пред
първоинстанционния съд свидетели се установява, че до 1999г. около
терасата на сградата имало бетонов парапет, висок около 80-90 см. Свид. П.Д.
е заявил, че след като закупил отделен обект в сградата през 1999г., в който
направил заведение –„Айсберг“ е съборил съществуващия парапет и с
разрешение на общината изградил метален парапет. До 2005г. в парапета
нямало врата. Няколко години след това свидетелят установил, че без негово
разрешение парапета е срязан и в него е направена врата. Според свидетеля,
тя била направена за по-лесно внасяне на декорите в театъра. От показанията
на свидетелите Т.Д. /заместник директор в ТМФЦ Разград/, В.Р. /ел.техник в
ТМФЦ/, Г.А. /театър майстор в театъра до 2019г./, И.Б. – наемател на
заведение „Айсберг“ от преди 2019г. се установява, че вратата се ползва
единствено във връзка с дейността на ТМФЦ и само от неговите служители,
които са разполагали с ключ за катинара. Вратата се отключвала
7
непосредствено преди да се натоварят декорите и след като се натоварят, се
заключва от театър-майстора, който съхранявал ключа. Свидетелят Р. разбрал
за инцидента, няколко дни след настъпването му, когато при товарене на
декори видели, че няма катинар и отворили вратата от резето. След това
театър -майстора купил нов катинар. В показанията си свидетелите посочват,
че няколко дни преди инцидента на 06.04.2019г. имало товарене и
разтоварване на декори, но след това вратата била заключена. Свид. А.
/театър-майстор/ до м. септември 2019г. заявява, че само той отключвал и
заключвал вратата, като винаги поставял резето и катинар. Само в един
случай, нямало катинар, но резето било поставено и според свидетеля тогава е
станало процесното произшествие. Показанията на свидетелите
кореспондират с посоченото в заключението на комплексната съдебно-
техническа, архитектурно-строителна експертиза, че двете крила на вратата
се отварят в различни посоки; има монтиран заключващ механизъм тип
„резе“; вратата е направена за улесняване на подаване на товари от ниско към
високо ниво и за такъв тип врати няма предвидени нормативни изисквания;
същата не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Вещите
лица не са открили данни, дали парапетът е съществувал при въвеждане на
сградата в експлоатация и кога е изграден.
С оглед на изложеното, съдът приема за установено, че произшествието
е настъпило поради това, че вратата в парапета на терасата на сградата, която
се е ползвала единствено от ответника ТМФЦ за товарене и разтоварване на
декори не е била заключена и не е осъществен контрол за безопасна
експлоатация. От ангажираните по делото доказателства, не се установява, че
при изграждане на вратата са нарушени строителни и технически правила и
норми или аварии и повреди на същата, които да са наложили предприемане
на действия от страна на собственика на сградата по отстраняването им и
обезопасяване. Настъпилите вреди за ищеца в резултат на падането, са
последица от нарушение от страна на служители на ТМФЦ на правила за
безопасност и правилна експлоатация на вратата, а не от характеристиките и
техническата изправност на същата. Като ползвател на сградата и единствен
ползващ вратата при осъществяване на дейността си ответникът ТМФЦ носи
отговорност за обезопасяване на същата. От доказателствата по делото не се
установява, Община Разград да е възложила на свои служители или на
служители на ТМФЦ Разград извършване на работа във връзка с
8
осъществяваната от центъра дейност. Съгласно Устройствен правилник на
ТМЦ Разград дейностите и задължението за поддържане, правилната
експлоатация и обезопасяване на сградата са възложени на ТМФЦ Разград, на
когото е предоставено и ползването. В случая безспорно не се касае за
повреда или авария в сградата или съоръжението, за ремонта или
отстраняването на които отговорност следва да поеме собственика на имота,
чрез управителя на Общинския културен център, а за неизпълнение на
възложени от ТМФЦ задължения на негови служители за осигуряване на
ефективно и безопасно ползване на съоръжение в предоставената за ползване
сграда. Община Разград е собственик на сградата, но същата няма качество на
възложител по отношение на дейностите осъществявани от ТМФЦ,
включително и тези свързани с ефективното и безопасно ползване на
съоръженията, поради което предявените искове за солидарното осъждане на
Община Разград с ответника ТМФЦ Разград за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди са неоснователни. По изложените
съображения, неоснователни са и предявените в условие на евентуалност
искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, срещу Община Разград.
От приетата по делото медицинска документация и от заключението на
СМЕ се установява, че на 06.04.2019г. ищецът е получил следните
травматични увреждания: закрито счупване на тялото на дясна раменна кост,
с последвала оперативна интервенция и налагане на метална остеосинтеза,
хематом на лявата мишница и предмишница, кръвонасядане в дясната
половина на поясна област на гърба, лява лакетна област и предмишница, две
разкъсно-контузни рани по лицева повърхност на дясна подбедрица,
охлузване на кожата над глезенната линия на десен крак. Според вещото лице
счупването на раменната кост може да се причини пряко от удар, торозия
/завъртане, усукване/ и непряко- при падане на лакът или права ръка.
Кръвонасяданията, охлузванията и разкъсно-контузните рани са причинени
от действието на твърди тъпи предмети, по механизъм на удар и
тангенционно действие. В съвкупност травмите могат да бъдат получени при
падане с приземяване на терена, преимуществено към дясната плоскост на
тялото. За счупването е извършена оперативна интервенция с налагане на
метална остеосинтеза /вътрешна фиксация с 1 бр. интрамедуларерн
заключващ титаниев пирон и 3бр. винтове/; срокът за възстановяване е около
2 месеца; трудоспособността се възстановява след 12 -16 седмици, а
9
движенията са ограничени до 90 дни. Към момента на прегледа, извършен от
вещото лице, изготвило заключение по СМЕ, С. Г. не се е възстановил
напълно - налице е ограничение в движението на дясна раменна става, не е
възстановено и не може да се очаква пълно възстановяване на свободното
движение по осите. По отношение на този двигателен дефицит, ищецът ще
изпитва неудобство, има набелязана хипотрофия, намаляване на мускулната
маса на ръката, неприятни усещания при по -силни активни и пасивни
движения и трайни оперативни белези.
От показанията на свид. В.Р., който е очевидец на инцидента с ищеца на
06.04.2019г. се установява, че травматичните увреждания са настъпили в
резултата на падането му, следкато се подпрял на парапета, ограждащ
терасата на сградата, предоставена за ползване на ТМФЦ Разград. В парапета
имало врата, която се отворила рязко и ищецът паднал на тротоара. Ръката му
била под тялото и казал, че не си усеща ръката и не може да стане. В
показанията си свид. Ц. заявява, че след полунощ, около 1,30часа, видял
ищеца да лежи на земята, под терасата, а на терасата бил свид. Р.. Едната
врата на парапета била отворена навън. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели като последователни, логични, безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалите гласни доказателства и заключенията на СМЕ и
СТЕ, относно наличието на врата в парапета, начина на отварянето й и
механизма на произшествието. Съгласно приетото по делото заключение на
СМЕ травмите на ищеца, в съвкупност е възможно да бъдат получени при
падането от терасата с приземяване на тротоара, вероятно преимуществено
към дясната плоскост на тялото. От анализа на доказателствата безспорно се
установява наличието на причинна връзка между получените от ищеца
травматични увреждания и падането му от терасата на тротоара.
От доказателствата по делото се установява, че са налице
предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника ТМФЦ Разград по чл.49 ЗЗД. Съдът намира, че от анализа на
разпоредбите, съдържащи се в представените по делото Устройствен
правилник от 25.01.2018г. и Правилника за управление, поддръжка и
ефективно ползване на Общински културен център, приет с решение на ОбС
Разград от 27.12.2004г. следва да се приеме, че Театрално-музикален и
филхармоничен център Разград е задължен да осъществява дейностите по
10
поддържане, правилна експлоатация и обезопасяване на предоставената за
ползване сградата, във връзка с осъществяваните функции и работа като
културен институт. Изрично в устройствения правилник е посочено, че
центърът е държавен културен институт, юридическо лице на бюджетна
издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на
културата; управлява се от директор, като правоотношенията на директора с
държавния културен институт възникват въз основа на конкурс. Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че изградения през 2005г. парапет
на терасата на сградата е бил срязан и е направена врата, която се отваря за да
се товарят и разтоварват декори за театрални постановки при турне или
провеждане на други мероприятия и дейности, осъществявани от ТМФЦ.
Вратата не представлява строеж и за да бъде изградена, не е предвиден
специален ред, съгласие на собственика на имота и издаване на разрешение.
От показанията на свидетелите, които са служители на ответника, безспорно
се установява, че вратата се ползва единствено във връзка с дейността на
ТМФЦ и единствено негови служители са разполагали с ключ за катинара на
вратата, която се заключва и с резе. Посоченият от свидетелите механизъм на
отваряне на вратата и начин на заключване се установява и от приетото по
делото заключение на СТЕ. От представените и приети по делото заповеди за
командироване на състави на ТМЦ Разград във връзка с изпълнение на
репертоарната програма за 2019г. се установява, че творческия и технически
състав на концерт-спектакъл „Моите неизпратени писма“ са командировани
на 04.04.2019г. в гр.Варна. В показанията си свидетелите Д., А. и Р. са
заявили, че във връзка с пътувания на театъра са се товарили и разтоварвали
декори няколко дни преди инцидента. При товарене на декори, след като
инцидента вече се бил случил, свидетелите видели че на вратата няма
катинар, но резето било сложено. Според свид. А. вероятно инцидента с
ищеца е станал, в периода, когато вратата не е била заключена с катинара.
Предвид заявеното от свидетелите следва да се приеме за установеното, че
ищецът е паднал през вратата в парапета, която се е отворила, с едното крила
навън и същата не е била заключена съобразно правилата за безопасната й
експлоатация, след товаренето на декорите за турнето на 04.04.2019г.
Установява се също, че служителите не са извършили и контрол относно
спазване на правилата за безопасност и правилна експлоатация и през
следващите два дни до настъпване на инцидента. С оглед на изложеното,
11
съдът намира за безспорно установено, че произшествието е настъпило
поради това, че вратата в парапета на терасата на сградата, която се е
ползвала единствено от ответника ТМФЦ за товарене и разтоварване на
декори не е била заключена, като настъпилите вреди са последица от
нарушение от страна на служители на ТМФЦ на правила за безопасност и
правилна експлоатация, при неотчитане и пренебрегване на обстоятелството,
че направена по този начин вратата създава условия за повишен риск от
инциденти. Налице е виновно противоправно поведение от служителите на
ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за
предотвратяване на инциденти, какъвто е предизвикан в случая.
От ангажираните по делото доказателства не се установява, че с
поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
От гласните доказателства се установява, че мястото на терасата, на което се
е намирала вратата и от където ищецът е паднал е било неосветено. Същата
вечер ищецът не е употребил алкохол, тъй като активно се подготвял за
състезание по културизъм. Поради това, че инцидентът се е случил през
тъмната част от денонощието, на неосветено място и при необозначаване по
какъвто и да е начин на вратата в парапета, не може да се приеме, че като се е
подпрял на вратата, считайки, че се подпира на парапета на терасата, ищецът
е проявил небрежност.
Във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, да се обсъдят и преценят
показанията на разпитаните свидетели, установяващи степента и интензитета
на болките и страданията, които ищецът е понесъл вследствие на
уврежданията, както и установеното то заключението на СМЕ състояние и
прогноза за възстановяване.
Ищецът е получил множество увреждания, причинили трайно
затруднение в движението на десен горен крайник за повече от един месец.
Наложило се оперативна интервенция с налагане на метална остеоцинтеза,
фиксация с титаниев пирон и 3 бр. винтове. Общото лечение наложило 12-16
седмици неработоспособност. От показанията на свид. Г.а /майка на ищеца/
се установява, че след операцията С. изпитвал силни болки, особено през
първите 10 дни; приемал обезболяващи; трудно се обслужвал сам с едната
ръка и баща му му помагал. Поради получените увреждания се наложило да
отложи изпита по кормуване с два месеца. Имал проблеми и в училище,
12
защото не можел да пише. Година преди инцидента тренирал и се подготвял
да участва в състезание, което трябвало да се състои две седмици след
инцидента. Спазвал диета и пиел специални добавки, не употребявал алкохол.
Имал големи очаквания да се класира на някое от първите места и да получи
възможност да рекламира стоки, от което да получава средства. Според
свидетелката и към настоящия момент С. не се е възстановил напълно, имал
затруднения при вдигане на ръката нагоре и при смяна на времето.
Показанията на свидетелката кореспондират и с установеното от СМЕ
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – затруднено
движение на дясна раменна става, непълно възстановяване на движението и
неблагоприятна прогноза за пълно възстановяване и преодоляване на
двигателния дефицит и неприятни усещания при по-силни активни и пасивни
движения. Вещото лице посочва също, че уврежданията ще имат трайни
последствия- болки и неудобства в ежедневните дейности, които ще влошат
завинаги качеството на живот на ищеца.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че преживените от ищеца физически страдания и психологически стрес,
начина и продължителността на лечението, направената операция и
съпътстващите я болки, както и прогнозата, че движението на дясната ръка
няма да се възстанови напълно, обосновават извод, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 30 000лв.
Предвид изложеното и предявеният иск е основателен до предявения размер
от 30 000лв.
Основателен и доказан до предявения размер от 2086лв. е и искът за
обезщетение на претърпените имуществени вреди. От представените по
делото платежни документи и приетото заключение на СМЕ се установява, че
във връзка с проведеното лечение, ищецът е заплатил сумата от 1700лв. за
интрамедуларен пирон; 345лв. за болничен престой и 36лв. за консумативи.
Върху определените размери на обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди, ответникът дължи и обезщетение за забава, считано от
30.05.2020г. до окончателното им изплащане.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция относно изхода
от спора с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
13
Предвид изхода от спора, разноските следва да останат за всяка от
страните, така както са направени.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/04.01.2024г., постановено по
гражданско дело № 190 по описа за 2023г. на Окръжен съд - Разград.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, при условията на чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14