№ 842
гр. Стара Загора, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530101783 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно чл. 372,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 267 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ЕКОХИТ-М“ ЕООД твърди, че с ответника „ОЛЕОНА“ ЕООД
се намирали в трайни търговски отношения, датиращи от м. февруари 2020 г.
Многократно по възлагане на ответника ищецът е извършвал транспортни
превози както на територията на Република България, така и извън границите
на страната. Международните транспортни превози били извършвани до
различни градове в Република Гърция – ******, ******, ******, ****** и
******, а тези в границите на страна били с маршрути от с. ****** до гр.
******, от с.****** до гр. ****** и от с.****** до гр.******.
Ответното дружество е възложило на ищеца да извърши международен
превоз на рапично олио по маршрут от ******, България до ******, Гърция,
който бил извършен от страна на ищеца на основание ЧМР от 06.11.2023г. с
камион ******, рем. ******, като стоките били разтоварени до
местоназначението на 07.11.2023г. Международната товарителница съдържала
подпис и печат на дружеството-длъжника. За извършената транспортна услуга
ищецът издал фактура №******** от 10.11.2023г. за сумата от 6979,72 лева,
представляваща стойността на извършения транспорт в размер на 5816,43
лева и начислен дължим ДДС в размер на 1163,29 лева, но ответникът не
1
заплатил стойността й. Издадената данъчна фактура била осчетоводена в
счетоводството на „ОЛЕОНА“ ЕООД и стойността й е включена в дневника за
продажби за съответния месец. Ответникът е приел без възражения
извършения по негово възлагане транспортен превоз и издадената данъчна
фактура. С оглед неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата
по издадената данъчна фактура сума, ответникът дължал на ищеца и
обезщетение за забава в размер на 413,15 лева, представляваща лихва за
забава за издадената фактура, считано от деня, следващ датата на издаване на
фактурата до датата на подаване на исковата молба в съда.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 6979,72 лева с включен ДДС, представляваща цена на
извършен международен превоз на рапично олио по маршрут от ******,
България до ******, Гърция, за който превоз е издадена Фактура
********/10.11.2023г., както и сумата в размер на 413,15 лева, представляваща
законна лихва за забава, считано от 11.11.2023г. до датата на подаване на
настоящата молба в съда, заедно със законната лихва върху главницата от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
С молба от 10.09.2024 г., ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от
пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов
представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и
като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по делото, респ.
негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – с разпореждане
от 19 април 2024 г., връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК
/л. 48-49 от делото/ са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.
Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239,
ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед на представените с
исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
2
постановено неприсъствено решение, с което предявените от „ЕКОХИТ-М“
ООД, против „ОЛЕОНА“ ЕООД, обективно съединени осъдителни искове с
правно основание 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 267 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД бъдат
уважени, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски в настоящото производство за държавна такса в размер
на 295,71 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1040,00 лв. Предвид
т.5 на ТР№6/06.11.2013 по ТД №6/2012 ОСГТК на ВКС Направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
в размер на 129,00 лева, представляващи разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. №****/2024 г. по описа на Старозагорски районен съд
и в.ч.т.д. №****/2024 г. по описа на Старозагорски окръжен съд и по и.д.
№****/2024 г. по описа на ЧСИ ****** ******.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване
/определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о,
определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 267 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение/, „ОЛЕОНА“ ЕООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. ******, общ. Стара Загора, представлявано от
управителя Р. Ш. да заплати на „ЕКОХИТ-М“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Загорка“ №26,
представлявано от управителя М. Х. Ж. сумата в размер на 6979,72 лева
/шест хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и две
стотинки/ с включен ДДС, представляваща цена на извършен международен
превоз на рапично олио по маршрут от ******, България до ******, Гърция, за
който превоз е издадена Фактура ********/10.11.2023г., както и сумата в
размер на 413,15 лева /четиристотин и тринадесет лева и 15 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава, считано от 11.11.2023г. до датата на
подаване на исковата молба в съда, заедно със законната лихва върху
главницата от завеждането на исковата молба – 19.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „ОЛЕОНА“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. ******, общ. Стара Загора,
3
представлявано от управителя Р. Ш. да заплати на „ЕКОХИТ-М“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Загорка“ №26, представлявано от управителя М. Х. Ж. сума в размер на
1335,71 лв. /хиляда триста тридесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция, както и сумата в размер на 129,00 лв. /сто
двадесет и девет лева/, представляващи разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. №****/2024 г. по описа на Старозагорски районен съд
и в.ч.т.д. №****/2024 г. по описа на Старозагорски окръжен съд и по и.д.
№****/2024 г. по описа на ЧСИ ****** ******.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4