Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.04.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На осми април две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 11602
по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Образувано е въз основа на
искова молба подадена от Ж.М.М. ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес;***, офис **,
чрез
адв. Й.А. - ВАК, с която
претендира да бъде осъдено З. „Б.и.“ АД ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление *** , да му заплати
сумата от: 100
лева, частично от
4859.90 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник заден
десен, стоп десен, панел под
стопове, облицовка задна броня, лайсна
задна броня среда хром, лайсна
задна броня цяла и престилка задна, на собственият на ищеца л.а.
марка ****“, с peг. № *** причинени в резултат
на настъпило
на 09.08.2020г. ПТП в гр. *** по вина на водач на
л.а. „***“, с peг. № ****, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на
исковата
молба –
18.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че на
09.08.2020г., около 12.30 часа Ж.М.М. управлявайни
собствения си л.а. ***“, с peг. № *****, се движел по
бул. „****“
посока кв. „***“, като спрял на кръстовището
образувано между бул. „****“ и платното за движение на бул. „*****“ - посока кв.
„****",
за да изчака да светне зеленият сигнал на светофара. Докато изчаквал бил ударен
отзад от л.а. „****“, с peг. № *** водачът на който
- ****,
не можал да спре безопасно и го блъснал. За настъпилото ПТП попълнили
Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото
произшествие посочили водач ****, управлявала
л.а. марка „****“, с per. № ****. Лекият
автомобил управляван от виновния водач е застрахован по застраховка **** З.
„Б.И.“ АД, със срок на действие 28.04.2020г. - 27.04.2021г. На 10.08.2020г. Ж.М.М. уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед
на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щета № ****., като в него
описа като увредени детайли: калник заден десен, стоп десен, панел под стопове,
облицовка задна броня, лайсна задна броня среда хром, лайсна задна броня цяла и
престилка задна. На 14.09.2020г., ищецът получил като
застрахователно обезщетение сума в размер на 517.92 лв., която счита, че е по-ниска от
действителната стойност на разходите необходими за
възстановяване на автомобила е в размер на 5377.82 лв. Претендират се разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска
изцяло. Не оспорва наличието
на валидна застраховка ГО по отношение на автомобила, управляван от посочения
като виновен за ПТП водач и извършеното плащане по заведената щета. Оспорва
посочената от ищеца стойност на уврежданията. Претендират се разноски.
С
определение на съда постановено в проведено на 08.04.2021г. открито съдебно
заседание, е допуснато на осн. чл. 214 ГПК изменение по размер на иска, като е увеличен от 100 лева частичен от
4859,90 лв. на 4042,34 лв. /четири хиляди
четиридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ - пълен размер на неплатения
остатък от обезщетението дължимо по процесната застрахователна претенция
в общ размер на 4 560,26 лева.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия на: свидетелства
за регистрация –част I и
част II; свидетелство за управление на МПС; двустранен протокол за ПТП от 09.08.2020г.;
уведомление за щета по застраховка
гражданска отговорност на МПС; описи на щета № *** с №
1/10.08.2020г. и
№ 2/12.08.2020г.; доклад № ***. по щета
№ ***. с калкулация; платежно нареждане за сумата от
517,92 лева, се установява, че:
на
09.08.2020г., около 12.30 часа в гр. *** Ж.М.М.
управлявайни собствения си л.а.
„****“, с peг.
№ ****, се движел
по бул. „***“ посока кв.
„*** като спрял
на кръстовището образувано между бул. „***“ и платното за движение
на бул. „****“ - посока кв.
„***“, за да изчака
да светне зеленият сигнал на светофара. Докато изчаквал бил ударен
отзад от л.а. „***“, с peг. № ***, водачът
на който - ****, не можал да
спре безопасно и го блъснала. За настъпилото
ПТП попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен
за настъпилото произшествие посочили водач ***, управлявала л.а. марка ***“, с per. № ****. Лекият автомобил управляван от виновния
водач бил застрахован
по застраховка „***“ от З. „Б.И.“ АД,
със срок на действие 28.04.2020г. - 27.04.2021г. На 10.08.2020г. Ж.М.М. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на
щета № ***., като в него посочил като увредени детайли:
калник заден десен, стоп десен,
панел под стопове, облицовка задна броня, лайсна
задна броня среда хром, лайсна
задна броня цяла и престилка задна. На 14.09.2020г.,
ищецът получил като
застрахователно обезщетение
сума в размер на 517.92 лв.
От
заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа
експертиза, се установява, че механизмът на настъпване на ПТП описан в съставения
двустранен констативен протокол – пряк контакт между две МПС движещи се в една
посока, при което задното застига и удря спрялото пред него, отговаря като
причина за установените от застрахователя увреждания по калник заден десен,
стоп десен, панел под стопове,
облицовка задна броня, лайсна задна
броня среда хром, лайсна задна
броня цяла и престилка задна.
Цената на необходимите труд и материали за възстановяване на увредената вещ в състояние годно да бъде
ползвана по предназначение, по пазарни цени определени
към момента на щетата,
е 4560,26 лв.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки
я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От
това следва, че рискът при застраховката
"Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните
задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В
случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил
(противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това,
съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило
ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и
неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, причинна
връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи
твърденията си за липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия,
както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил
застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
По делото са безспорни обстоятелствата, че лек
автомобил „*****“, с per. № ****
е бил застрахован
по застраховка „***“ от З. „Б.И.“ АД, със срок на
действие 28.04.2020г. - 27.04.2021г., т.е към датата на процесното ПТП.
От съставения частен
документ – протокол за ПТП, констатациите в
който относно механизма за настъпването на ПТП и отговорния за него водач се
потвърждават от СТЕ,
съдът намира за установено
и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на лек
автомобил „****“, с per. № ****, което е противоречало на нормите на чл. 23,
ал.1 от ЗДвП (водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.),
е настъпило ПТП при което на собствената
на ищеца вещ – „***“, с peг. № ***, са причинени следните
вреди: калник
заден десен, стоп десен, панел
под стопове, облицовка задна броня, лайсна задна
броня среда хром, лайсна задна
броня цяла и престилка задна .
С плащането на част от претендираното обезщетение застрахователят конклудентно е признал горните
обстоятелства, поради което единственият релевантен спорен въпрос е размера на вредите.
Отчитайки предмета
на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, обезщетението следва да покрие действителната стойност на
увредената вещ към деня на причиняване на щетата /чл.386,
ал.2 КЗ/. Размерът му се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната
в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може
да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж
и други, без прилагане на обезценка
/чл. 402 КЗ/. В горния смисъл
са и Решение № 115/
09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение
№ 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение
№ 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, съставляващи
съдебна практика и по аналогичните норми от действащия КЗ.
В случая, според заключението на вещото лице, стойността на частите и
ремонтите дейности, с които увреденото МПС ще бъде възстановено в същия вид и
качество отпреди произшествието е 4560,26 лв. Като
се приспадне извършеното от застрахователя плащане от 517,92 лв., остатъкът е 4 042,34 лв., който съвпада с претендирания.
От изложеното следва, че е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ
претендираните права на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен до
претендирания размер.
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване – вносни бележки за депозит за експертиза и държавни такси /341,69лв./, и
договор за правна помощ /
615лв. с ДДС/ , което е в рамките на минималното по чл. 7
от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, са в общ размер от 956,69 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА
на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД З. "Б.и." АД
ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление:*** да
заплати на Ж.М.М. ЕГН **********, сумата от 4042,34 лв. /четири хиляди четиридесет и два лева и тридесет
и четири стотинки/ - пълен размер на
неплатения остатък от застрахователно обезщетение в общ размер на 4 560,26 лева за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на калник заден
десен, стоп десен, панел под
стопове, облицовка задна броня, лайсна
задна броня среда хром, лайсна
задна броня цяла и престилка задна, на собственият на ищеца л.а.
марка „*** ***“, с peг. № ****, причинени в резултат
на настъпило
на 09.08.2020г. ПТП в гр. *** по вина на водач на
л.а. „****“, с peг. № ****, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на
исковата
молба –
18.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК З. „Б.и.” АД ЕИК
*****, да заплати на Ж.М.М. ЕГН ********** сумата от 956,69 лева представляващи сторените разноски в производството за адвокатско
възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: