№ 168
гр. Кюстендил, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20251500500269 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.17 от Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Делото има за предмет разглеждане на въззивна жалба с вх.№4846/28.04.2025г.,
подадена от адв.Е. Д., в качеството й на пълномощник на Д. Ц. З., ЕГН **********, с
адрес: гр.***** и съдебен адрес: ***** подадена срещу решение №226/25.04.2025г.,
постановено по гр.д.№597/2025г. по описа на Районен съд – Дупница.
С оспорвания съдебен акт ДнРС е отхвърлил молбата на Д. Ц. З. за налагане на
мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие срещу М. З., родена на ***г.
във връзка с осъществен акт на домашно насилие на 30.03.2025г. и е отказал да издаде
заповед за защита. Осъдил е молителя Д. Ц. З. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 25.00 лева, а в полза на ответника по
молбата – М. З. – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева.
Постановеното от РС - Дупница решение се обжалва изцяло, като се релевират
доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността му, която
въззивникът свързва с извършено от районния съд грубо нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Порочността на обжалвания съдебен акт, според
виждането на въззивника, произтича от погрешния извод на съда за неосъществен акт
на домашно насилие спрямо него. На тази плоскост пояснява, че приложените към
молбата медицински документи и декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН обосновавали
основателност на молбата, а оставянето й без уважение от съда, довело до грубо
пренебрегване на разпоредбите на закона. Оспорва се извода на съда, че интензитета
1
на осъществената спрямо молителя от ответницата физическа и психическа агресия не
кореспондирал на агресията, която молителят осъществил спрямо своята съпруга –
ответница по молбата. Счита, че съдът не е направил обективна преценка на
установените в производството факти. Излага, че молителят е системно подлаган на
психически и физически тормоз от страна на неговата съпруга, за което през
последната година подавал сигнали за актове на домашно насилие. Акцентира се на
опитите на молителя да даде морална подкрепа на своята съпруга, на предоставянето
от негова страна на битови и социални удобства за нея и роденото им от брака дете.
Твърди, че мерките за защита по ЗЗДН следва да се налагат превантивно и
предупредително спрямо лицата и когато едно лице е сезирало съда с молба за защита,
към която са приложени относими медицински документи и декларация, описваща
акта на домашно насилие, било недопустимо съда да отказва такава защита.
Въз основа на изложените доводи се поддържа искане за отмяна на
обжалваното решение и издаване на заповед за защита, като съда наложи следните
марки по чл.5 от ЗЗДН: 1/ задължаване на извършителя да се въздържа от домашно
насилие; 2/ отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от
18 месеца; 3/ забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при
условия и срок от 18 месеца; 4/ забрана на извършителя да осъществява контакт с
пострадалото лице под каквато и да е форма, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякаква друга форма и система за комуникация; 5/ временно
определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител, който не е извършил
насилието, при условията и за срок, определени от съда, като това не противоречи на
интересите на детето- срок от 18 месеца; 6/ задължаване на извършителя на насилието
да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с
гнева.
В хода на устните състезания пред настоящата инстанция се аргументира
разбиране, че при уважаване на молбата за защита подходяща мярка би била тази, с
която ответницата бива задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителя.
В срока по чл.17 ал.4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор от насрещната страна
– М. З., чрез пълномощника адв.К. Д.. Оспорва се основателността на жалбата с
твърдението, че същата се базира на неверни, необосновани и недоказани твърдения
на жалбоподателя. Оспорва се доказателствената стойност на приложеното по делото
медицинско свидетелство от извършен преглед на молителя З. с довода, че при
неговото издаване РЗИ– Кюстендил констатирала грубо и съществено нарушение.
Сочи, че няма законова разпоредба, която да задължи съда да издаде заповед за защита
само въз основа на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Изтъква, че в тежест на
ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на
подадената от молителя декларация по чл.9 ал. 3 от ЗЗДН. В случая това било сторено
- ответницата в първоинстанционното производство по безспорен начин опровергала
подадената от молителя декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, видно от представените
писмени доказателства и свидетелски показания. Консолидира се с извода на
районният съд, че интензитета на нараняванията при ответницата е по-висок отколкото
при молителя. Още повече, че въззиваемата М. З. към 30.03.2025г. била бременна с
второто си дете и било напълно нормално в това си състояние да е по-емоционална и
избухлива, предвид всички обиди и заплахи, отправени към нея и невъзможността й да
се защити по друг начин. Приема за напълно резонно приетото от първостепенния съд,
2
че налагането на ограничителните мерки по чл.4 от ЗННД не е самоцелно, а е
наложително, само когато биха били постигнати целите на закона. Твърди, че именно
вьззивникът е извършвал физическо и психическо насилие над въззиваемата, при това
системно, за което в отговора се излагат подробни доводи. Въз основа на изложеното
се поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноски.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените
въззивна жалба и отговор на същата, намира следното:
Въззивната жалба се прие за допустима, като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, която има право и интерес от обжалването,
подадена в срока по чл.17 ал.1 от ЗЗДН и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно, поради което следва да се
потвърди. Съображенията са следните:
РС-Дупница е бил сезиран с молба, подадена на 01.04.2025. от Д. Ц. З. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.***** срещу М. З., родена на ***г. в Република У.
*** гражданска, с която подателят е потърсил от съда защита по реда на Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН), за осъществени спрямо него от страна на
ответницата – негова съпруга - актове на домашно насилие сутринта и следобеда на
датата 30.03.2025г., изразяващи се в крещене, отправяне на обвинения и закани към
молителя, хвърляне на предмети към него, блъскане, нанасяне на удари с ръце и
ритане на същия, с което му е било оказано психическо и физическо насилие,
последното – довело до одрасквания, насинявания и охлузвания по различни части от
тялото на З..
Търсещото защита лице е представило декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която
е потвърдило осъществяването на описаните в молбата актове на насилие.
В хода на първоинстанционното производство по почин на страните са
събирани доказателства, посредством разпит на посочени от тях свидетели и
представяне на документи.
Установено е било, че страните са съпрузи. Сключили са граждански брак на
08.04.2023г. в гр.Д.. На 25.09.2023г. в У. е роден синът им М. Д.ов З.. Семейството е
живяло в жилище в гр.Д., като през втората половина на 2024г. отношенията им се
влошили. Неколкократно между съпрузите възниквали скандали и видно от
намиращата се на л.50 от делото на ДнРС справка, издадена от ДНС 112 МВР, в
периода от август до декември 2024г. Д. З. подал четири сигнала на тел.112.
Установено е също така, че към 30.03.2025г. М. З. била бременна. Същата към
посочения момент не е работела по трудово правоотношение, а Д. З., притежаващ
висше икономическо образование, работел като „асистент мениджър одитор“ с
основно брутно трудово възнаграждение в размер на 5 850 лева.
Данните по делото недвусмислено сочат, а и това не е спорно между страните,
че на 30.03.2025г. между двамата съпрузи избухнал скандал. Според свидетелката В.
М., която е майка на молителя, скандалът е бил провокиран от бурната реакция на
ответницата, когато З. й казал, че иска да се разведат. В рамките на деня два пъти
полицейски служители са посещавали дома на съпрузите по подадени от Д. З. сигнали
на телефон 112.
3
След случая и двамата съпрузи се снабдили с медицински свидетелства. На
01.04.2025г. е издадено медицинско свидетелство на Д. З., според което по подадени от
него данни за нанесен му побой по тялото и крайниците от познато лице, обективно е
констатирано: 4 броя линеални одрасквания от нокти с дължина до 10 см в областта на
лявото рамо; множество насинявания с широчина около 2 см и дължина около 5 см в
областта на двете лопатки на гърба; охлузна рана с дължина около 2 см на дясната
подбедрица; охлузвания в областта на лявото рамо; контузия и насинявания в областта
на гърба и контузна рана в областта на дясната подбедрица.
На 31.03.2025г. на М. З. е издадено медицинско свидетелство, според което по
повод съобщени данни за нанесен й побой от познато лице и оплаквания за
кръвотечение от носа и болки, е било установено наличието на периорбитален
хематом в ляво и оток в горната трета на носа.
Според показанията на свидетелката В.М., майка на молителя, на 30.03.2025г.
при скандала между страните М. З. е заплашвала съпруга си, че ще сложи край на
живота си, ако я остави, хвърляла е предмети срещу него, удряла го е – факти, които
молителят споделил на свидетелката, като при разговори по телефона, самата М. чула
викане и чупене. На следващия ден свидетелката видяла одрасквания, синини и белези
по сина си. Той й казал, че М. има синина под окото, като според свидетелката ако е
имало реакция от страна на сина й, то тя е била при самозащита.
Разпитан е и свидетелят И.Г., който е кум на страните, който е посочил, че за
случая на 30.03.2025г. е разбрал от майката на ответницата, която му изпратила снимка
на дъщеря си с насинено око и кръв по дрехата, с молба да помогне. Свидетелят е
заявил, че още на следващия ден е посетил дома на съпрузите и там е била само М.,
която била с подут нос в горната част и голяма синина на окото. В последствие
разбрал, че на 30.03.2025г. страните имали семейни пререкания, които прераснали във
физическа разправа между двамата. Заявили, че това не се случва за първи път. Пред
свидетеля ответницата определила реакцията си като истерична и се обвинявала за
това.
По делото са приети разпечатки от текстови съобщения между страните по
мобилно приложение. Видно е от тях, че молителят е използвал спрямо съпругата си
епитети като „***“, „***“, „манипулативна *** болна в главата, ***“, „***“, „***“,
„долна“, „грозна“; заявявал й е „ти си ***“, „ти си враг“, „ти си пълен минус“, „***“,
„***“, „***“ и прочее. Многократно са използвани псувни.
Представени са медицински документи, от които се установява, че след
30.03.2025г., а именно – на 03.04.2025г. М. З. е била приета в болнично заведение,
отделение по гинекология, с оплаквания от болки ниско долу в корема и слабо
кървене. Поставена е била диагноза „заплашващ аборт“ и на 07.04.2025г. З. е била
изписана от болничното заведение с подобрение и със запазена бременност. Видно е от
намираща се на л.138 от делото етапна епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Иван
Рилски-2003“ гр.Дупница, че бременността е била прекъсната на 09.04.2025г.
При така установените по делото данни, районният съд е аргументирал извод за
неоснователност на подадената от Д. З. молба за защита и е отказал издаване на
заповед за защита по ЗЗДН.
Съдът е посочил, че в конкретния случай молителят е представил декларация по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която е възпроизвел твърденията си, съдържащи се и в молбата за
защита, както и е констатирал, че освен декларацията по делото са били приобщени и
други доказателства, които са относими към предмета на производството, поради
4
което съдържащите се в тях данни е преценил, че следва да бъдат съпоставени с
декларираните по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
ДнРС е счел, че по отношение на твърденията на молителя, че на 30.03.2025г.
между него и ответницата неколкократно възникнали скандали, наложили посещение
от екипи на МВР, не са налице противоречия между декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН
и останалите доказателства по делото, каквито са представеното медицинско
свидетелство и показанията на разпитаните двама свидетели. Същевременно, съдът е
приел, че в приобщените към делото доказателства не са налице съществени
разминавания и по отношение на това, че участието на всяка от страните в събитията
от 30.03.2025г. е завършило с наранявания, отчитайки за установени не само
нараняванията, които са констатирани по отношение на молителя в издаденото му
медицинско свидетелство, но и тези, които е получила и З. и, които са описани в
представеното от нея медицинско свидетелство, данни за което е приел, че се съдържат
и в показанията на свидетеля Г., а също и в приети по делото снимки.
При така направената констатация за наличие на семеен скандал, завършил с
наранявания и на двамата съпрузи, съдът е поставил на обсъждане въпроса
ответницата имала ли е в този конфликт качеството извършител, а молителят –
качеството на жертва на акт на домашно насилие.
Анализирайки понятието за домашно насилие и неговото естество, районният
съд е счел, че преценката не може да бъде извършвана като се изхожда формално,
единствено на базата на обективно установените физически наранявания на
участниците в конфликта, а следва да съобразява дали налагането на мерките по чл.4
от ЗЗДН е оправдано от гледна точка целите на приложимия закон, т.е. следва да се
прецени дали поведението на ответницата се отличава с характерните признаци на
домашното насилие (акт на насилие, предназначен да причини болка на пострадалото
лице, съответно да осигури контрол над жертвата), респективно дали молителят може
да се квалифицира като жертва на домашно насилие, нуждаеща се от защита.
Съдът е изследвал контекста, при който са настъпили физическите наранявания
на страните в конфликта от 30.03.2025г. - в гр.Д., с участието на молителя, който е 30-
годишен, с висше образование и сериозна трудова заетост, която реализира в позната
среда и в близост до семейния си кръг и с участието от другата страна на ответницата
– 20-годишна *** гражданка, която пребивава в Република България от около 3
години, след като дошла в страната след началото на войната в родината й,
безработна, майка на дете на около 1 година и половина, родено от нея на 18-годишна
възраст, и което отглежда заедно с молителя далеч от биологичното й семейство.
Съдът е преценил и физическото превъзходство на молителя, както и това, че
уврежданията, които е претърпяла самата ответница изглеждат по-интензивни от тези,
дали повод за процесната молба за защита. Така, ДнРС е обосновал извод, че при
развилата се ситуация, ответницата по молбата очевидно се е намирала в по-
нестабилна ситуация, като при това към процесния момент е била бременна, а няколко
дни по-късно е постъпила за болнично лечение поради засилващи се от около 3 дни
болки ниско долу в корема.
Районният съд е отчел и данните, съдържащи се в представената мобилна
кореспонденция между страните и е преценил, че дори да се приеме, че ответницата
действително е имала психологически проблеми, каквито молителят е твърдял, не
може да се заключи, че с отношението си към нея, З. е съдействал за тяхното
преодоляване.
5
В обобщение ДнРС е приел, че макар в случая молителят обективно да е
претърпял поддържаните от него увреждания, обстоятелствата и контекста, в които те
са били причинени, не водят до извод, че именно молителят е жертва на домашно
насилие, нуждаеща се от закрила, тъй като данните сочат, че ответница е била в
значително по-уязвима позиция от молителя, поради което санкционирането й като
извършител на домашно насилие в конкретната ситуация би било житейски
неоправдано и несъвместимо с целите на закона, посочени в чл.1а от ЗЗДН.
От приетия от въззивния съд препис от заповед за защита рег.№5/22.05.2025г.,
издадена по гр.д.№613/2025г. по описа на РС-Дупница, е видно, че в посоченото
съдебно производство спрямо Д. Ц. З. е била наложена мярка за защита по ЗЗНД, а
именно – да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. З. с
ЛНЧ ***.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че аргументите и
изводите на РС-Дупница относно липсата на основание да се приеме, че М. З. е
осъществила на 30.03.2025г. актове на домашно насилие спрямо съпруга си Д. З., във
връзка с които по отношение на същата следва да бъдат наложени мерки по ЗЗДН,
следва да бъдат изцяло споделени, тъй като се основават на задълбочен анализ на
правната природа на понятието за „домашно насилие“ и са израз на всеобхватна и
съвкупна преценка на доказателствата по делото, поради което на основание чл.272 от
ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Не в разрез, а изцяло в съгласие с процесуалните правила и материалните норми
и принципи на ЗЗДН, районният съд се е въздържал от прилагането на формалистичен
подход, а е изследвал обстойно всички данни по делото, в резултат на което е дал
правилна оценка на ролята на всеки от участниците в конфликта, с оглед
необходимостта да дефинира кой е агресорът и кой е жертвата в този конфликт.
В случаите като настоящия, в които е явно, че в съпружеските отношения
емоциите са ескалирали до такава степен, че се стига до взаимни нападки и взаимно
физическо посегателство, единствено фактът на съществуващи следи от нараняване не
може да представлява недвусмислено доказателство, че пострадалият непременно има
ролята на жертва на насилие. Тъй като по отношение и на двете страни се констатира
наличие на телесни увреждания, обследването на контекста на случилото се е
определящо за преценката, която съдът дължи да извърши.
Оплакванията във въззивната жалба, че изводите на ДнРС са необективни, не
могат да бъдат споделени. Възможно е да се аргументира разбиране, че ответницата е
имала по-висока психическа чувствителност, вероятно – известна лабилност, които да
са способствали възникването и разгарянето на скандала на 30.03.2025г., но – както
съвсем правилно е заключил районният съд – подобно състояние е било обяснимо от
факта, че същата към онзи момент е била бременна, а и действително - трудно е да
бъде игнориран начинът, по който молителят явно се е отнасял към нея, предвид
обидите и квалификациите, които е използвал в комуникацията помежду им.
Липсват данни, от които да може безусловно да се заключи, че с поведението й
в рамките на развилия се между нея и съпруга й скандал, З. е упражнила спрямо него
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, тъй като доказателствата, които са събрани, сочат
на извод, че същата по-скоро е имала ролята на жертва на такова насилие.
Потвърждение за последното е и издадената в нейна полза заповед за защита в
производството по гр.д.№613/2025г. по описа на РС-Дупница, което касае именно
случая от 30.03.2025г. (вж.л.118 и л.119 от делото на ДнРС).
6
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с преценката на районния съд, че
З., като участник в конфликта е била по-уязвима и се е намирала в по-нестабилна
ситуация от тази на съпруга й. Настоящия съд счита, че този извод може да бъде
споделен напълно, при отчитане на разликите във възрастта, пола на двамата,
трудовата им заетост, доходите (самият жалбоподател изтъква, че той осигурява
средствата за семейството и, че съпругата му „не извършва никаква полезна дейност“),
фактът, че молителят функционира в позната и сигурна среда за разлика от
ответницата.
Що се отнася до оплакванията на жалбоподателя, че подаването на
декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН е предпоставяло уважаване на молбата за защита,
следва да се посочи, че съобразно общите правила на чл.154 ал.1 от ГПК, приложими
и в производствата по ЗЗДН, доказателствената тежест да установи акта за домашно
насилие, който е в предмета на делото, е възложена на молителя - въззивник. Според
нормата на чл.13 ал.3 във вр. с ал.2 т.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9
ал.3 от Закона. Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на
декларацията, когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви
други доказателства за насилието - то е извършено на място, където други лица не са
присъствали; няма видими белези от извършено физическо насилие или са липсвали
свидетели, които да възприемат последиците от насилието, непосредствено след
извършването му и т.н. Конкретният случай, обаче не е такъв. По делото са събрани
множество други доказателства, които именно аргументират извода за недоказаност на
твърдението на З., макар и декларирано от него, че е станал жертва на упражнено от
съпругата му домашно насилие.
В контекста на изложеното, съдът приема въззивната жалба за неоснователна, а
решението на РС-Дупница - за правилно и законосъобразно. Същото следва да се
потвърди.
Разноските за първоинстанционното производство за били правилно определени
от ДнРС.
С оглед изхода на делото, на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
КнОС, държавна такса в размер на 12.50 лева.
Във въззивното производство М.З. е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 800.00 лева. Насрещната страна е направила
възражение за прекомерност, което с оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и на процесуалните усилия на адвоката пред настоящата инстанция, съдът
намира за основателно, като счита, че на страната следва да се присъди сума в размер
на 400.00 лева.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №226/25.04.2025г., постановено по гр.д.
№597/2025г. по описа на Районен съд – Дупница.
7
ОСЪЖДА Д. Ц. З., ЕГН **********, с адрес: гр.***** да заплати на М. З., с
ЛНЧ ***, родена на ***г. в Република У. с адрес в гр.Д., ж.к.„Д.“, ***, сумата от 400.00
лева (четиристотин лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Ц. З., ЕГН **********, с адрес: гр.***** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Кюстендил, държавна такса
за въззивно обжалване, в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8