Решение по дело №484/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ …128

гр. Самоков, 05.11.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ 

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 484 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„Б. т.” ЕООД, гр. София обжалва Наказателно постановление № Ю-38/17.05.2019 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

За проведените съдебни заседания жалбоподателят е редовно призован. Призовките са връчени на вписания в Търговския регистър и посочен в жалбата актуален адрес на управление на дружеството – жалбоподател по седалището му на едно и също лице, посочено в първата от призовките като „барман”. Същите са приети от това лице без възражения за липса на предпоставките по отношение на него, визирани в чл. 180, ал. 5 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от пълномощника си адв. Б.Б., който оспорва жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната неоснователност с искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП).

По същество жалбата е неоснователна.

Твърденията в жалбата за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални правила са напълно общи и бланкетни, като при извършената служебна проверка съдът намира, че такива нарушения, които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя, не са допуснати. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение, обосновало наложената имуществена санкция по чл. 48, ал. 2 от действащия към датата на налагането й Закон за храните (обн. ДВ, бр. 90/1999 г., отм. ДВ, бр. 52/2020 г., в сила от 09.06.2020 г.) срещу жалбоподателя – юридическо лице, е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган съгласно чл. 49, ал. 2 от този закон. Наказателното постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че при проверка, извършена на 21.02.2019 г. от свидетелката Д.Г., на длъжност „инспектор” в отдел „Контрол на храните” в ОДБХ – София област и от И.В., старши инспектор в същото звено, в стопанисван от жалбоподателя обект – бистро „Ф. к.”, находящ се в к. к. „Б.”, е установено, че в минусово хладилно съоръжение с цел кулинарна обработка и продажба на краен потребител, се съхраняват храни, чийто срок на годност е бил изтекъл към датата на извършване на проверката, а именно – 8 броя опаковки пилета с отбелязано на етикетите им наименование „Пиле прясно 8-ца”, произведени от птицекомбинат „Д.” ООД, BG 2302001 ЕО, партида: L 12540 2019.02.14, със срок на годност „използвай преди 21.02.2019 г.”, с общо количество 13,440 кг. В обекта не било установено маркирано съоръжение, предназначено за съхранение на храни с изтекъл срок на годност.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Д.Г., както и от приобщените писмени доказателства – акт за забрана № 1731/21.02.2019 г., издаден от д-р И.В. (л. 18 от делото); протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход, съставен на 21.02.2019 г. от д-р И.В. (л. 20); протокол за отговорно пазене от 21.02.2019 г. (л. 19); разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 677/21.02.2019 г., издадено от д-р И.В. (л. 17); фискален бон от 21.02.2019 г. (л. 12), потвърдителна бележка  № 0002081/22.02.2019 г., издадена от предприятие за преработка на странични животински продукти (л. 11); акт за установяване на административно нарушение, съставен от д-р И.В. на 01.03.2019 г. (л. 10) и приобщените копия от етикети на описаните в акта храни (л. 24). Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., тъй като същите са логични и безпротиворечиви, подкрепят се от съдържанието на посочените писмени доказателства и не се опровергават от други събрани доказателства.

Към датата на извършване на проверката в обекта, както и към датата на издаване на обжалваното НП, а и към датата на приключване на съдебните прения пред настоящата инстанция е бил в сила Законът за храните (обн. ДВ, бр. 90/1999 г., отм. ДВ, бр. 52/2020 г., в сила от 09.06.2020 г.), по-нататък в изложението – ЗХр от 1999 г.

По смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗХр от 1999 г. „негодна храна за консумация от човека“ е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. Думите „използвай преди …“ на опаковките на горепосочените храни сочат, че това е формулировка на срок на годност в съответствие с т. 2.а. от Приложение Х към чл. 24 от Регламент (ЕС) 1169/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г., който се прилага за етикетиране на храни на основание чл. 2 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните /обн. ДВ, бр. 102/2014 г./. Без да е необходимо да се навлиза в подробен анализ на съответствието между терминологията, използвана в Регламент № 1169/2011 г. и в българския ЗХр от 1999 г. е необходимо да се отбележи, че съпоставителното и систематическото тълкуване на тези два нормативни акта налага извод, че „срок на трайност“ съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗХр от 1999 г. е общо понятие, което обхваща в себе си понятията „срок на минимална трайност“ по смисъла на чл. 2, параграф 2, б. „с“ от Регламент 1169/2011 г. и „срок на годност“ по смисъла на чл. 24, параграф 1 от същия регламент. Това е така, защото от една страна в чл. 10, ал. 1 от ЗХр от 1999 г. е установено изискване при етикетирането на храната да се включат данни за срока на трайност, а от друга – в същия закон няма изрично разграничение между понятията „срок на минимална трайност“ и „срок на годност“ и те нямат самостоятелно правно значение според този закон. Наред с това, съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗХр от 1999 г. с изтичането на срока на трайност храната става „неподходяща за употреба според нейното предназначение“, а това обстоятелство е определящо за легалната дефиниция на „негодна храна за консумация от човека“. С други думи – бързоразваляща се храна с изтекъл „срок на годност“, определен в съответствие с чл. 24, параграф 1 от Регламент 1169/2011 г., която след кратък период от време може да представлява непосредствена опасност за човешкото здраве, категорично представлява негодна храна за консумация от човека по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗХр от 1999 г., т. е. в този случай тя е неподходяща за употреба по предназначение. По тези съображения посочените по-горе храни, установени при извършената проверка, с отбелязване на етикетите на опаковките им „използвай преди … /съответна дата/“ са били към 21.02.2019 г. с изтекъл срок на трайност и поради това – негодни храни за консумация от човека по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗХр от 1999 г.

Процесните храни са се намирали в кухнята на обекта – бистро, в която непосредствено са се приготвяли ястия за клиентите на заведението, като същите храни са били разположени във фризери (минусови хладилни съоръжения) сред други храни, чийто срок на годност не е бил изтекъл. Съвкупността от тези установени фактически обстоятелства обосновава извод, че храните с изтекъл срок на трайност са били съхранявани от стопанисващия обекта жалбоподател с цел влагането им в предлаганите в бистрото ястия на крайните потребители. Съхраняването на храни с тази цел е напълно равнозначно както от фактическа, така и от правна страна, на притежанието им с цел продажба като форма на пускането им на пазара по смисъла на § 1, т. 53 от ДР на ЗХр от 1999 г. Затова словесното описание в АУАН и в НП на това деяние като съхраняване на тези храни с цел кулинарна обработка и продажба на краен потребител, а не като притежание с цел продажба, представляващо пускане на пазара, по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на наказаното лице, нито на материалната законосъобразност на атакуваното НП.

В конкретния случай от значение за съставомерността на нарушението на забраната по чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХр от 1999 г. за пускане на пазара на негодни за консумация от хората храни като административно нарушение по чл. 48, ал. 2 от същия ЗХр е притежаването им с цел продажба, което е установено по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин.

Отговорност за нарушение на тази забрана носи търговецът на храни, който осъществява продажбата им като търговия по смисъла на § 1, т. 60, вр. т. 61 от ДР на ЗХр от 1999 г., в случая – търговското дружество-жалбоподател, което безспорно е стопанисвало обекта на проверката към датата на извършването й.

Поради това безспорно установеното в този обект пускане на пазара на гореописаните храни, които са негодни за консумация от хората, в нарушение на забраната по чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХр от 1999 г., е съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл. 48, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХр от 1999 г. В чл. 128, ал. 1, т. 1 от действащия към датата на постановяване на настоящото решение Закон за храните (обн. ДВ, бр. 52/2020 г.) за същото по вид нарушение е предвидена по-тежка имуществена санкция в сравнение с тази по ЗХр от 1999 г., действащ към датата на извършване на процесното нарушение, поради което не са налице основания по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагане на действащия понастоящем Закон за храните като по-благоприятен за жалбоподателя материален закон.

Имуществената отговорност на жалбоподателя – търговско дружество е обективна с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.

Ето защо изводът на административно-наказващия орган, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 48, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХр от 1999 г., е законосъобразен.

За това административно нарушение административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в законоустановения й диапазон съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗХр от 1999 г. – от 1000 лв. до 2000 лв., като я е индивидуализирал в минималния й законоустановен размер от 1000 лв., който не подлежи на намаляване от съда.

Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е формално, т. е. на просто извършване, поради което липсата или незначителността на вредни последици от него не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен. По делото не са ангажирани и доказателства за смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради което не може да се приеме, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Напротив – нарушението има за предмет бързоразвалящи се храни – месо в немалко количество, което освен това е съхранявано във фризер, в отклонение от указанията на производителя, поради което е без значение колко дни преди проверката е изтекъл срокът му на трайност, разбиран в конкретния случай като срок на годност. Освен това храните са съхранявани с цел предлагане на крайни потребители в търговски обект в к. к. „Боровец” в разгара на зимния туристически сезон, когато броят на потенциално засегнатите от консумация на храни с изтекъл срок на трайност потребители е по-голям. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.

По всички изложени съображения обжалваното НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна, то следва да бъде потвърдено.  

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Ю-38/17.05.2019 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: