Р Е Ш Е Н И Е
№ V-219
05.10.2020г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 1805 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен
съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Принсхорн“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявана от управителя
Тихомир Атанасов, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв. Победа, ул.Генерал
Владимир Вазов №1, заявена чрез упълномощен процесуален представител адв.Теодор Шейков, съдебен адрес гр.Бургас, Триа Сити
Център /ул.Сердика № 2б/,
ет.3, офис № 7, против Решение № 959/08.04.2020г. по гр. д.
№ 7275/2019г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение е уважена установителна претенция по чл.422 ГПК на „С.И.Г.“ ООД, с ЕИК *********, против „Принсхорн“ ЕООД, с ЕИК *********, като е прието за установено спрямо въззивника, че дължи
на въззиваемия сумите от 5094,99 лева, представляваща главница по
Договор за наем на земеделски земи № 83/19.06.2017г. за стопанската 2017/2018г., платима както следва: 25 % от сумата – 1273,74 лева до 15.07.2017г., 25 % от
сумата - 1273,74 лева до 20.12.2017г. и
останалите 50 % от сумата - 2547,49 лева
до 30.05.2018г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 05.08.2019г. – датата на подаване на заявлението
по чл.410, ал.1 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, обезщетение за
забава в общ размер на 775,27 лева: от
17.07.2017г. до 01.08.2019г. в размер на 263,97 лева; от 21.12.2017г. до 01.08.2019г. в размер на 208, 41
лева; от 31.05.2018г. до 01.08.2019г. в
размер на 302, 89 лева, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 2975/06.08.2019г.
по ч. гр. д. № 6566/2019г. по описа на РС-Бургас и са
възложени в тежест на въззивника – ответник сторените от въззиваемия-ищец съдебни разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението се обжалва като неправилно и се моли за неговата отмяна. Твърди
се, че иска е недоказан и неоснователен. По-конкретно се навежда, че не е
доказано, че ищецът е изпълнил точно задължението си по договора, като е предал
ниви в състояние годно да обслужи предназначението им. Навежда, че договорът е
оспорен, тъй като земите, които са предоставени са били негодни за комасация.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявената претенция бъде
отхвърлена като недоказана. Претендират се разноски.
В законния срок въззиваемият „С.И.Г“ ООД, с ЕИК ********* е депозирал
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли, обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно обжалване и е допустима.
Процесуалният представител на въззивника се явява в с.з., поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение на заявените в
жалбата основания.
За въззиваемия, редовно призован, представител не се
явява в с.з. Постъпило е писмено становище от пълномощника по същество. Моли
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в
сила. Претендира разноски.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази закона, настоящия състав на БОС намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
предявен от „С.И.Г“ ООД, с ЕИК ********* да бъде прието за установено
спрямо „Принсхорн“ ЕООД, с ЕИК *********, че дължи на ищеца сумата от 5094,99 лв., представляващи незаплатен остатък от наемна цена по сключен между
страните договор за наем № 83/19.06.2017г. на 283,055
дка земеделски земи, находящи се в землището на с. Пънчево, общ. Средец, дължима за
стопанската 2017/2018г., ведно с мораторна лихва в размер на
775,27лв., начислена върху главницата за периода от 17.07.2017г. до 01.08.2019г.
или сумата от 263,97 лева за периода 17.07.2017г. до 01.08.2019г., сумата от
208,41 лева от 21.12.2017г. до 01.08.2019г. и сумата от 302,89 лева за периода
31.05.2018г. до 01.08.2019г., както и законната лихва начиная от
10.07.2019г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
2975/06.08.2019г. по ч. гр. д. № 6566/2019г. по описа на РС-Бургас, като се
претендират и сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В исковата молба ищецът се е позовал на сключения между страните
договор за наем № 83/19.06.2017г. на общо 283,055 дка земеделски земи, находящи се в землището на ***, индивидуализирани в таблична форма в раздел I озаглавен „Предмет на
договора“. Твърди се от ищеца, че наетите земеделски земи са били предоставени
от наемодателя на наемателя при уговорения срок от една стопанска година,
считано от 01.102017г. до 30.09.2018г. срещу наемна цена от 18лв. на декар или
общо 5094,99 лева. Твърди се, че наемодателят е
предал държането на наетите земеделски земи на наемателя. Страните са
договорили и начин на плащане на наемната цена както следва: 25% -1273,74 лв. в
срок до 15.07.2017г.; 25% - 1273,74лв. в срок до
20.12.2017г. и 50%-2547,49лв. съответно в срок до 30.05.2018г.,
но наемателят не извършил плащане на нито една от падежните дати. По така изложените съображения, ищецът твърди, че е
налице пълно неизпълнение на облигационните задължения по договора от страна на
наемателя, поради което претендира да бъде установено по отношение на него, че
му се дължи наемната цена от 5094,99лв., ведно с обезщетение за забавено
плащане уговорено с чл.9, ал.1 от наемния договор.
По заявление по реда на чл.410 ГПК на „С.И.Г“ ООД за процесните суми е издадена Заповед за
изпълнение № 2975/06.08.2019г.
по ч. гр. д. № 6566/2019г. по описа на РС-Бургас.
Поради постъпило в срок възражение длъжника в заповедното производство е
предявена исковата молба по реда на чл.422 ГПК.
Ответната страна е оспорила претенцията по основание и размер, при следните
твърдения: няма данни по делото, че наемодателят е собственик на отдадените с
договора за наем земеделски земи по смисъла на чл.4а ЗСПЗЗ; липсват
доказателства/приемо-предавателен протокол/, че наетите земеделски земи са били
предадени на наемателя; подписа, положен под процесния договор не е положен от
представляващия ответното дружество; не се установява, че ищецът е изправна
страна по договора.
С обжалваното решение съдът е приел, че така предявената претенция е
доказана по основание и размер, поради което я е уважил изцяло.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.232, ал.2, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са предявени в срок, след указания на заповедния съд по чл.415,
ал.4 от ГПК и са допустими.
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на
вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който
следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели
до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз
основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.
В конкретния случай по делото е представен сключен между страните
договор за наем на общо 283,055 дка земеделски земи в землището на с.Пънчево,
общ.Средец, подробно индивидуализирани в таблична форма, включена в чл.1, ал.2
от самия договор. Видно от чл.3, ал.1 от договора, посочено
е, че описаните в чл.1, ал.2 земи се предават от наемодателя на
наемателя в състояние, което отговаря на ползването, за което са наети. За
удостоверяване на последното в чл.4 от договора е посочено, че с подписването
на договора наемателят декларира и с подписа си удостоверява, че е извършил
оглед на наетите имоти и същите нямат недостатъци, които да ги правят негодни
за ползване съгласно предвиденото в договора предназначение и че е запознат с
имотите и няма възражения по отношение тяхното състояние и размер, не е открил
недостатъци, препятстващи или ограничаващи възможностите за обичайната им
употреба.
По отношение възражението за липса на приемо-предавателен протокол следва
да се посочи, че в чл.6 от процесния договор страните са се съгласили,
„че имотите са предадени в надлежно състояние, което обстоятелства не може
да се оспорва от наемателя.” Съгласно уговореното от страните в чл.7 от договора земеделските земи са
били предоставени от наемодателя на наемателя при уговорения срок от една
стопанска година, считано от 01.10.2017г. до 30.09.2018г. срещу платима по банков път по посочена в чл.8,
ал.2 банкова сметка наемна цена от 18лв. на декар или общо 5094,99лева.
По делото са представени доказателства/нотариални актовe, /вж. л.42-59 по гр.д. № 7275/19г. на БРС/ удостоверяващи, че
наемодателят е собственик на земите, предмет на процесния наемен договор. От
представено писмо изх.№ ПО-03-357-1/07.11.2019г. на ОСЗ-Средец /л.41 по гр.д. № 7275/19г. на БРС/ се
установява, че наетите замеделски земи, собственост на ищеца са заявени за
стопанската 2017/2018г. в ОС“З“ - Средец от „Принсхорн“ ЕООД със
Заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ с вх.№ 1/11.07.2017г., с което наемателят е
потвърдил сключването и изпълнението на наемния договор от наемодателя. Дори договорът да е бил сключен от лице без представителна власт по
отношение наемателя, то очевидно не е бил възразен по реда на чл.301 от ТЗ с
оглед подаването на посоченото заявление в ОС“З“-Средец. За липсата на подобно
възразяване може да се съди и от твърденията на проц. представител
на наемателя в с.з. от 14.09.2020г. че същият е наел тази земя и е подписал договор, получава субсидии, но само за част от земята, понеже 30 % от същата е
негодна за обработка, което препятства включването й в план за
комасация. По отношение годността на земята е налично изрично съгласие от наемателя,
че е извършил оглед на наетите земи и удостоверява с подписване на договора, че
няма възражения по отношение състоянието и размера на земите, както
и че е открил недостатъци, препятстващи или ограничаващи възможностите им за
обичайна употреба, посочено в цитирания по-горе чл.4 от наемния договор.
При така установеното, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на
РС Бургас, че е доказано по безспорен начин възникването на наемно
правоотношение между страните при посочените по-горе параметри, по което
наемодателят е изпълнил точно поетите по договора задължения, като е предал на
наемателя за временно и възмездно ползване имотите - предмет на наемния
договор, в състояние, годно да обслужи предназначението им, поради
което и има право на уговореното заплащане на наемната цена от 5094,99лв. Липсват по делото доказателства за заплащане на наемната цена от 5094,99лв., като настъпилата забава обуславя доказаност по основание на
претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД, която в случая е определена по размер по
реда на чл.162 ГПК на 775,27лв. върху главницата за периода от 17.07.2017г. до 01.08.2019г., ведно със
законната лихва начиная от датата на депозиране на заявлението пред съда-05.08.2019г.
до окончателното изплащане.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Районен съд Бургас
за основателност на иска, първоинстанционното решение, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спор разноски следва да бъдат
присъдени в полза на въззиваемото дружество, което е направило искането си за
разноски още с отговора на исковата молба. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че настоящото
производство приключи в едно съдебно заседание, в което не се яви представител
на въззиваемото дружество, настоящият състав определя дължимото
юрк. възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100лв., платими от въззивника.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 959/08.04.2020г. постановено по гр. д. № 7275/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Принсхорн“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявана от
управителя Тихомир Атанасов, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. “Генерал Владимир Вазов” №11 да заплати на „С.И.Г“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. “Добри Чинтулов” № 16, представлявано от
управителя Стайко Иванов Стайков, сторените във
въззивното производство съдебни разноски в размер на 100лв. /сто и петдесет/лева за юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред ВКС
в едномесечен срок от връчването на препис.
Председател:
Членове:
1.
2.