Р
Е Ш Е
Н И Е № 535
15.04.2016г.,
гр.Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на петнадесети
април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Фаня Рабчева
Членове: Анна Иванова
Велина Дублекова
С участието на секретаря П.Г. като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№
207/ 2016г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл.ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на адв.М.Х. като пълномощник на В.П.Д. с
посочен съдебен адрес *** против Решение № 3794/ 13.11.2015г. постановено по гр.д.№ 4439/ 2015г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХVІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният иск
от В.П.Д., ЕГН: **********,***, чрез
пълномощника си адв. М.Х., иск против Й.М.П., ЕГН: **********,***, за
признаване на установено, че ищецът не дължи
на ответницата, поради погасяване чрез извършено плащане, сумата от 215 (двеста и петнадесет) лева, присъдена с определение № 3015/ 30.10.2014 г., постановено по В. частно гр. дело
№
2570/ 2014 г. на Окръжен съд- Пловдив, за
събирането на която е било образувано
изпълнително дело № 20148220401114 по описа на
ЧСИ Минка Станчева- Цойкова, рег. № 822, като са възложени в тежест на жалбоподателя направените
разноски по делото от ответната страна. По изложени доводи във
въззивната жалба жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение и се
уважи така предявеният иск, претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна Й.М.П.,
представлявана от адв.Н.А., депозира писмен отговор, чрез който оспорва
основателността на жалбата, иска се да се отхвърли като се остави в сила
обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът В.Д. е сезирал съда с
предявен на основание чл.439, ал.1 ГПК иск против Й.П. като е поискал
признаване за установено, че същият не дължи на ответницата сумата от 215 лева,
присъдена на последната по влязло в сила Определение № 3015/ 30.10.2014г. по
ч.гр.д.№ 2570/2014г. по описа на ПОС, за което е образувано изп.д.№
2014**********
по описа на ЧСИ Минка Станчева-
Цойкова, рег. № 822 , поради това, че е погасена изцяло чрез плащане. Искът се
основава на обстоятелствата : С влязло в сила съдебно решение по
гр.д.№19532/2012г. на ПРС 75 етажни собственици , сред които и ответницата Й.П.,
били осъдени да заплатят на ищеца сумата 275 лв, в
резултат на което по същото гр.дело с разпореждане от 12.05.2014г. било постановено издаване на изп.лист
само срещу настоящата ответница за сума от 3.62 лева - по съразмерност ,
въз основа на което било образувано от жалбоподателя изп.д.№
203/2014г. по описа на ЧСИ В.А.; С влязло в сила Определение на ПОС по ч.гр.д.№ 2570/ 2014г. постановеното на
12.05.2014г. по гр.д.№19532/2012г било отменено, като жалбоподателят осъден да заплати на настоящата ответница сумата 215
лева – разноски за производството пред ПОС.
На
04.11.2014г. ищецът изпратил на ответницата пощенски запис за дължимата от него сума на постоянния адрес
на последната по справка НБД Население, на същия ден на електронната поща на
пълномощника на ответницата Н.Апостолова изпратено уведомление за изпратената
сума ведно със сканирана разписка; въпреки това ответницата подала молба за
издаване на изпълнителен лист на 10.11.2014г., след което на 09.12.2014г.
ищецът получил ПДИ по образуваното изп.д.№ 2014********** по описа
на ЧСИ Минка Станчева- Цойкова, рег. № 822, видно от която покана задължението било нараснало до 680 лева, от
които 215 лв-неолихвяема
сума, 48 лв-разноски по изп.дело,
67,80 лв – такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ и 350 лв – адв.хонорар; при неизпълнение от
страна на ищеца ще бъде пристъпено към принудително
изпълнение чрез удръжки от банковите му сметки, опис и продажба на движимо и
недвижимо имущество; с оглед на това ищецът чрез проц.
си представител възразил на 10.12.2014г.
пред ЧСИ, че не дължи посочените в поканата суми, тъй като платил същите и представил квитанция от пощенски запис,
видно от която сумата била изплатена на ответницата преди изпълнителния лист и
образуване на изп.производство, в резултат на което поискано прекратяване на последното на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК; съдебният изпълнител направил запитване за
получен запис до РУ „Български пощи”-Пловдив, вследствие на което с писмо от 26.01.2015г. било потвърдено изложеното от ищеца, но посочено, че записът
не е получен въпреки изпратените два броя покани до ответницата; последвал отказ на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство, както и запор на вземания на ищеца
по договор за наем с посочено дружество относно собствен на ищеца имот.
Ответникът оспорва предявения
иск с довода, че на 13.12.2014г. е получил от съдебния изпълнител възражение за
становище, едва когато разбрал, че сумата е изпратена с пощенски запис и
добросъвестно отишъл да я получи, при което в пощенския клон отговорили , че не
може да получи сумата, тъй като същата е
на съхранение в отдел”КПППО”-гр.София и може да бъде получена само от лицето,
което я е изпратило, в приложение на което представено удостоверение от
Български пощи ЕАД- ПС Пловдив-Пловдив 23. В приложение на отговора по исковата
молба са представени 2 броя удостоверения
от Български пощи ЕАД - ПС Пловдив -
Пловдив 23 , съответно № 384/ 13.06.2014г.,
адресирано до „Тракия 2002” ООД, Й.П., с което се удостоверява, че „на 21.
05.2014г. е изпратил телеграфен запис *** на сума 275 с получател В.П.Д. ***. На 21.05.2014г. е
връчено първо известие на получателя. При получаване на втора покана/
препоръчана/ получателя отказва да получи записа”, както и такова с № 286/ 20.04.2015г., с което е
удостоверено, че „ запис7/45 издадена на 04.11.2014г. от ПС Пловдив 23 на сума
215.00 с получател Й.М.П. *** и подател В.П.Д. *** е на съхранение в отдел
„КПППО” гр.София, поради това че същият е неизплатен. Подателят на записа е
уведомен за връщането му от ПС кл.6 на 26.11.2014г. с
известие.” Във връзка с последното се мотивира от ответника , че ищецът ако е искал да погаси задължението си,
съгласно ОУ на Български пощи ЕАД , е могъл да поиска удължаването на срока за
връчване на известията до намирането на получателя, както и удължаване на срока
на изплащане, каквито изявления , видно от приложеното писмо не са направени.
Ответникът , се сочи, е поставен в
невъзможност да получи съдебно присъдената сума, както и да извърши каквито и
де е действия по прекратяване на ИД поради наличие на публични задължения на
длъжника.
Исковата молба се оспорва и откъм фактически изводи относно заявеното в
нея, че на същата дата 04.11.2014г. е било извършено валидно уведомяване чрез
електронната поща на имейл на проц.представител на
ответника с възражението, че лице с електронен адрес, сочещ този на проц.представител на ищеца не се познава, не е част от
адресите в електронната поща на проц.представител на
ответника и с оглед получаването на множество рекламни и непоискани
съобщения, всичко, освен кореспонденция с лица от адресната книга на пощата,
автоматично биват изхвърляни в кошчето.
Депозира се становище относно приложението
на предвиденото по чл.433, ал.1, т.1 ГПК
основание за прекратяване на изпълнителното производство, редакцията на което
се намира за непрецизна поради липса на корелация и
логическа връзка с нормативната база, уреждаща режима на плащане, поради което
се счита необходимост от анализ и тълкуване
във връзка с общите правила за начина на плащане на парични задължения
по ЗЗД и за разпределение на отговорността за разноски в съдебните производства
по ГПК. В тази насока се аргументира, че изпълнението на парично задължение не
е равнозначно на изпращане на дължимата сума с пощенски запис, като паричните
задължения са носими по смисъла на чл.68, ал.1 ,
б.”а” ЗЗД, а съобразно чл.75, ал.3 ЗЗД при плащане по банков път задължението
се счита погасено със заверяване сметката на кредитора, респ. с получаване на
сумата по сметка на кредитора, а не с превеждането й. Сочи се съдебна практика
на окръжни съдилища и АС-Пловдив, както и извършено е позоваване на решени №
28/ 14.03.2009г. по т.д.№ 497/2008г. в
производство по чл.290 ГПК, ВКС , І ТО, с последното с което е прието,
че „пари,
ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по местоизпълнението-
арг.чл.97, ал.1 ЗЗД, като в този случай за да се
освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора.
Следователно, паричното задължение като носимо
обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от него, па
именно – внасянето на парите в банка по местоизпълнението,
с оглед възможността за депозиране на пари в полза на лице различно от
вносителя и уведомяване на кредитора за това. Само тогава ь, при липса на
изпълнение от насрещната страна е налице възможност за прилагане на чл.96, ал.1 ЗЗД”.
Представено е към отговора на
исковата молба заверено копие от извлечение на Общи условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „Български пощи” ЕАД , видно от които в раздел ХІІІ „Връщане на
недоставени пощенски пратки и неизплатени пощенски парични преводи”, в частта
на т.53 и в частност т.53.1. се визират случаите, при които пощенски пратки,
вкл. парични преводи да се връщат на подателите им, вкл. в случаите, в които
същите не са потърсени в срок.
По реда на чл.192 ГПК е
изискано и постъпило писмо изх.№ УУ-01.01-1100189/ 09.10.2015г. на РУ”Български
пощи” – Пловдив , което се изяснява, че „Съгласно Инструкция за организация на
пощенските услуги, предоставяни от „Български пощи” ЕАД, първата покана за пощенски запис се доставя по реда на непрепоръчаните пратки”, както и обстоятелството , че „
тъй като получателят на записа не се е явил в пощенската служба да получи
сумата по записа, на 14.11.2014г. е пуснато второ,
препоръчано известие, описано под № 26 в опис 242 Е за доставка по реда на
препоръчаните пратки. От опис 242 Е е видно, че
втората покана не е доставена, а на адреса е пуснато служебно известие обр.210.
От извършената проверка на
адрес е установено, че входът е заключен. Потребителите не са осигурили достъп
до пощенските кутии. Поради тази причина, непрепоръчаната поща се оставя под вратата на входа.
Пощенският запис не е изплатен. Изпратен е на съхранение в служба
„Контрола парични преводи и платежни операции „, „Български пощи” – ЕАД,
гр.София. Съгласно чл.474/1/ от Инструкция за организация на пощенските услуги,
срокът на съхранение на неизплатените записи е три години след края на годината
на издаването им. Записът може да бъде
изплатен на подателя или получателя, след подадено заявление в пощенската
станция.”
За да отхвърли така предявения
иск районният съд е възприел фактическите и правни възраженията и доводи на
ответната страна като основателни с доразвиване на аргумента, основан на
разпоредбата на чл.75 ЗЗД , според която изпълнението на задължението трябва да
бъде направено на кредитора или на
овластено от него, от съда или от закона лице, каквато пощенската станция няма
характер на такова овластено лице, тъй като дейността й по занятие не е свързана с това да получава изпълнение
вместо кредитора, а само да го уведомява, ако постъпи превод в негова полза.
С депозираната въззивна жалба
жалбоподателят чрез проц. си представител поддържа
така предявения иск с доводите, основани
предимно на хипотезата в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК относно
предвидените в нея няколко възможности за длъжника, сред които ищецът е избрал
внасяне на сумата за взискателя чрез пощенски запис и квитанция от пощенска
станция; изтъква се аргумент от разпоредбата на чл.97, ал.1 ЗЗД за това, че
същата предвижда един от възможните начини за освобождаване на длъжника от
паричното му задължение, който не е задължителен, а изборен, който довод се
подкрепя с постановено решение № 897/ 09.10.2008г. по гр.д.№ 4142/2007г. ВКС –
ІІІ ГО с оглед употребата в разпоредбата дума „може”, а не „трябва”; поради
последното се аргументира, че ищецът е избрал друг от посочените в чл.433,
ал.1, т.1 ГПК начини да изпълни задължението си преди образуване на
изпълнителното дело.Сочи се практика на окръжни съдилища в мотивираната насока.
Ответникът поддържа оспорването на така
предявения иск с насрещно възражение във връзка с формулираните доводи от
жалбоподателя чрез проц.си представител относно
начина, по който длъжникът се освобождава от паричното си задължение с
мотивиране на разграничението между
изпращането на сумата чрез пощенски запис и извършването на банков
превод, при последното при което не е необходимо уведомяване, доколкото сумата се явява на разположение в банковата
сметка на кредитора, а при пощенския
запис е необходимо кредиторът да получи дължимата сума.
Настоящата въззивна инстанция намира
доводите на ищеца-жалбоподател за неоснователни, а заявеното погасяване на
дълга, представляващо парично задължение, по което се провежда принудително
изпълнение, за недоказано при така събраните доказателства, описани по-горе.
Формулираните доводи в жалбата, основани предимно на наличието на изпълнено
основание по чл.433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на принудителното изпълнение,
не се намират за пряко относими към предявения по
чл.439, ал.1 ГПК иск. Процесуално правната разпоредба по чл.433, ал.1, т.1 ГПК
предвижда хипотеза, при която длъжникът може да инициира прекратяване на
принудителното изпълнение чрез представяне на описаните в цитираната разпоредба
документи, от които може да се направи извод за погасяване на вземането на
кредитора. Поради необжалваемостта обаче на отказа на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, явно се
явява, че в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени наличието на
изпълнение на предпоставките по чл.433, ал.1, т.1 ГПК. В настоящото исково производство обаче
предмет на разглеждане е предявен иск по чл.439, ал.1 ГПК, който иск има характеристиките на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането, предпоставен от фактически състав, включващ като основен
елемент и предмет на главно и пълно доказване
установяване на настъпил юридически факт с правопогасяващ
ефект спрямо вземането на кредитора и като такъв настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. При така събраните писмени доказателства , предимно писмени такива,
основно представляващи изходяща кореспонденция от дружеството –куриер – „Български
пощи” ЕАД действително може да се обоснове извод за това, че длъжникът Д.
инициирал поредица от действия за изпращане на уведомление до кредитора-
ответницата П., които уведомления по депозирани от куриерското дружество
причини и обстоятелства не може да се приеме категорично и несъмнено, че са
достигнали до последната, с оглед на което да се изследва въпроса за
неосъществено кредиторово съдействие по смисъла на
чл.95, ал.1 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи , че наличието на депонирана
сума в посочена от куриерското дружество в отдел „КППО” – гр.София, за което се
отбелязва, че е на разположение и на подателя и на получателя, не съответства
на предвидените в т. 53.т.1 във връзка с
т.53 от Общите условия на договора с
потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „Български пощи” ЕАД, тъй
като в цитираните клаузи се визира изрично непотърсените
в определения срок парични преводи, да се връщат на подателите, което
предполага паричния превод да е на разположение за получаване на паричния
превод само на неговия подател. Що се касае до наведеното обстоятелство относно
изпращането на уведомление от страна на проц.представител
на ищеца до проц.представител на ответника чрез
електронната поща към посочения момент –
04.11.2014г няма данни последният да е имал все още с оглед проведеното съдебно и приключило
съдебно производство и вече, с оглед датата на образуван на изп.производство
– 10.11.2014г. , редовна представителна власт прямо ответницата, с оглед на
което да се изследва ангажирането на
последния с редовно получаване на уведомление за изпълнение на процесното
парично задължение. По отношение на механизма на изпълнение на паричното
задължение, предпоставено от характеристиката му по
смисъла на чл.68, ал.1, б.”а” ЗЗД като носимо,
настоящият състав на съда намира, че не следва да се абсолютизира начина, чрез който се предприема изпълнение
на задължението чрез изпращане на пощенски запис посредством куриер или чрез
извършване на паричен превод по сметка на кредитора в банка, доколкото и двата
метода са предвидени от законодателя - в процесуалния закон по чл.433, ал.1,
т.1 ГПК и в материалния закон по чл.97,
ал.1 пр.ІІ ЗЗД.
По така изложените съображения
предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан по основание, а
обжалваното решение на първоинстанционния съд ще се потвърди.
С оглед изхода от правния спор
пред въззивната инстанция и на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 300
лева, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1 пр.І ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
3794/ 13.11.2015г. постановено по гр.д.№
4439/ 2015г. по описа на Пловдивски районен съд – ХVІ гр.с.
Осъжда В.П.Д., ЕГН: ********** *** да заплати
на Й.М.П., ЕГН: ********** *** сумата 300 лева 8 триста лева/ - разноски за
адв.възнаграждение за въззивната инстнция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал. ГПК.
Председател: Членове: