Решение по дело №3067/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към решение по АНД № 3067 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от
НПК.
От ВРП е внесено постановление, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на ВЛ. Т. Т. - обвиняем по
Досъдебно производство №3094/2021г. по описа на Четвърто РУ при ОД на
МВР-Варна с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК; извършителят не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; от деянието не са
причинени съставомерни имуществени щети; не са налице отрицателните
предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява, което
не е пречка за даване ход на делото. Представлява се от адв.Б., който изразява
съгласие с предложението на прокуратурата.
Районна прокуратура -Варна, редовно уведомена, не изпраща
представител.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №3094/2021г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна),
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа
страна следното:
По неустановен начин и на неустановена дата обвиняемият придобил
мотоциклет марка „Rieju“, с рама №VTPRR011C00141860, без спазването на
необходимите формалности. При придобиването му мотоциклетът не бил
регистриран в Република България и нямал издадени регистрационни табели,
но въпреки това и независимо от обстоятелството, че не притежавал СУМПС,
обвиняемият започнал да го управлява, без да го регистрира по надлежния
ред.
На 01.06.2021г. около 11,55ч. обв.Т. управлявал мотоциклета по
ул.“Тракия“ в гр.Долни чифлик, обл.Варна. В близост до кръстовището с
ул.“Самуил“ същият бил следван от служебен автомобил на служители на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, които забелязали липсата на
регистрационни табели на превозното средство и решили да извършат
проверка. Същите спрели обвиняемия, който признал, че е неправоспособен,
както и че мотоциклетът не е регистриран по надлежния за това ред, поради
което Т. бил отведен в Четвърто РУ за изясняване на случая. На същата дата
1

на обвиняемия бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, подписан от него без възражения, а впоследствие било
образувано и досъдебно производство.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото доказателства- от показанията на всички разпитани в
хода на досъдебното производство свидетели; писмо и справка от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна (от които е видно, че няма данни
процесният мотоциклет да е бил регистриран), справка за нарушител/водач,
акт за установяване на административно нарушение, както и всички останали
писмени доказателства, като в хода на съдебното производство от страна на
обвиняемия не бяха представени доказателства, оборващи фактическите
изводи на съда.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че
с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, в което е обвинен. На процесната дата същият
безспорно е управлявал мотоциклет, който не е бил регистриран в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. Според разпоредбата на чл.140, ал.1 от
ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Втората
алинея на цитираната норма предвижда, че условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи. В изпълнение на това нормативно
изискване е издадена Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредбата
регистрацията представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. По
силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП процесният мотоциклет е подлежал на
задължителна регистрация по реда на Наредба I-45 от 24.03.2000г. Доколкото
на процесната дата такава регистрация не е била налице, като е привел в
движение мотоциклета подсъдимият е осъществил състава на престъпление
по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл. Извършителят е съзнавал, че за управлението на МПС се
изисква същото да е регистрирано по надлежния за това ред, както и че в
2

случая такава регистрация липсва, но въпреки това е управлявал мотоциклета.
Следователно обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
По изложените съображения съдът намери обвиняемия за виновен в
извършването на процесното престъпление, съобразно повдигнатото му
обвинение.
Съдът не намира основания да се съгласи с доводите на защитата, че
случаят следва да бъде счетен за малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от
НК. Не са налице основания и подсъдимият да бъде оправдан за процесното
престъпление и да му бъде наложено административно наказание по реда на
чл.175, ал.3 от ЗДвП. Преценката дали дадено деяние осъществява състава на
престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК или на административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП следва да се извърши с оглед
обществената опасност на деянието и на дееца. Процесното престъпление е
формално и не е свързано с настъпването на конкретни вредни последици. С
престъплението по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК се засягат безопасността и
сигурността на участниците в движението по пътищата за обществено
ползване и изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по тези пътища, поради което законодателят е счел, че деяния от
вида на разгрлежданото се отличават с достатъчно висока степен на
обществена опасност, за да бъдат обявени за престъпления. В практиката си
ВОС сочи, че съгласно законодателната логика осъществяването на
признаците на престъплението от обективна и субективна страна разкрива
достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде
криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други
вредни последици. Поради това, за да бъде квалифицирано подобно деяние
като административно нарушение е необходимо наличието на някакви
особени извинителни обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниската
му степен на обществена опасност в сравнение с обичайните деяния от този
вид, а такива в случая не са налице. Често като административни нарушения
са квалифицирани деяния, при които водачът не е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС (поради служебно прекратяване на регистрацията
например) или при наличие на някакви извънредни обстоятелства, довели до
необходимост от управление на нерегистрирания автомобил. В разглеждания
случай подсъдимият добре е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС,
като управлението му също така по никакъв начин не е било неизбежно. От
приложената справка за нарушител/водач е видно, че подсъдимият е
неправоспособен, както и че е наказван за различни нарушения на ЗДвП.
Изложените обстоятелства характеризират подсъдимия като лице със
значителна склонност към незачитане на нормите, установени с оглед
безопасността на движението по пътищата. Това налага извода, че неговата
обществена опасност е повишена, а следователно и обществената опасност на
деянието е дотолкова висока, че изключва възможността то да бъде
3

квалифицирано като административно нарушение. По същите съображения е
изключена и възможността същото да бъде счетено за малозначително по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК. До аналогичен извод е стигнал и ВОС в Решение
№ 135 от 15.05.2018 г. по в. а. н. д. № 274/2018 г., в което се приема, че след
като подсъдимият е бил санкциониран и преди това за нарушение при
управление на МПС, това го определя като лице с висока степен на
обществена опасност и законосъобразно извършеното деяние е
квалифицирано като престъпление, а не като административно нарушение.
Изложеното становище се споделят в практиката на ВОС, като в
подобен смисъл са Решение № 201 от 16.10.2019 г. на ОС - Варна по в. а. н. д.
№ 768/2019 г. Решение № 260 от 10.12.2019 г. на ОС - Варна по в. а. н. д. №
1183/2019 г. Решение № 213 от 28.10.2019 г. на ОС - Варна по в. а. н. д. №
875/2019 г. (в което се изтъква, че нормата на чл. 345, ал. 2 НК визира
престъпление против транспорта и съобщенията, с което се засягат
обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта или
безаварийната транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в
опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени
интереси на неограничен кръг от хора. При транспортните престъпления като
вид общоопасни престъпления, състоянието на обща опасност се дължи на
особеностите на предмета, върху който се въздейства, поради което
управлението на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно
средство не дава основание за правен извод, че в конкретния случай се касае
за малозначителност на деянието, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК)
и др. Както се посочва в последното от цитираните решения, липсата или
незначителността на възможно отрицателно въздействие върху засегнатите
обществени отношения трябва да бъде установено по категоричен начин и без
съмнение да бъде изключено дори вероятността за някакъв обществено
значим, отрицателен обществен ефект. Съдът намира, че в настоящия случай
подобен извод категорично не би могло да бъде формиран, поради което и
призна подсъдимия за виновен съобразно повдигнатото му обвинение, като
прие, че деянието не е малозначително, а напротив- явява се
общественоопасно в достатъчна степен, за да бъде квалифицирано като
престъпление, а не като административно нарушение.
В същото време съдът намира, че в случая са налице предпоставките
по чл.78а от НК, а именно:
-за престъпление по посочената квалификация законът предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева;
-обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК
-от престъплението не са причинени имуществени вреди
4

- не са налице отрицателните предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7
от НК, изключващи приложението на алинеи 1-6.
Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият Т. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК. При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
липсата на настъпили вредни последици и на данни за други
противообществени прояви. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете
наличието на наказания за нарушения на ЗДвП, сочещи на завишена
склонност към нарушаване на нормите, установени с оглед безопасността на
движението по пътищата. При така установеното и с оглед невисоката степен
на обществена опасност на дееца съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер на
законоустановения минимум, а именно 1000 лева.
Водим от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5

Номер на акта:	545
Дата:	8 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110203067
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 юли 2021 г.

Решение по дело №3067/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите