№ 8413
гр. С*, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110121821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
В полза на „Топлофикация С*“ ЕАД срещу С. Т. А. е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12081 по описа за 2021г. за сумата от 1681,34 лева - цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2017г. - 30.04.2020г. до топлоснабден имот на адрес: гр. С*,
„М**“, бл. ***, аб. № *54, ведно със законна лихва за периода от 26.02.2021г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 225,25
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
15.09.2018г. до 18.02.2021г., за сумата от 60,13 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 26.02.2021г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и
за сумата от 11 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода от 03.03.2018г. до 18.02.2021г.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което съдът е дал
указания на заявителя за предявяване на искове по реда на чл.422 ГПК.
В изпълнение на указанията по реда на чл.422 ГПК „Топлофикация С*“ ЕАД е предявило
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ срещу С. Т. А. за сумата от 97,10 лева – непогасен остатък
от цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. - 30.04.2020г. до топлоснабден имот
на адрес: гр. С*, „М**“, бл.** аб. № *54, ведно със законна лихва за периода от 26.02.2021г. (дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, което
вземане е включено в заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12081 по описа за 2021г.
на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от "Нелбо инженеринг"
ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на
1
измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ
срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че след образуване на заповедното производство е постъпило
частично плащане на задълженията по заповедта за изпълнение в общ размер от 1940 лева, като е
останала непогасена част от главното задължение за цена за топлинна енергия в размер на 97,10
лева.
Ответникът чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е подал отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
да е клиент на топлинна енергия за процесния период. Твърди, че е собственик на процесния имот,
но титуляр на вещното право на ползване, респективно ползвател на имота, е трето на
собствеността лице, поради което ищецът не дължи претендираната сума. Сочи, че Общите
условия на ищцовото дружество не са влезли в сила, тъй като същите не са били публикувани.
Оспорва, че в имота е доставена топлинна енергия за процесния период, както и размера на
претендираната сума като несъобразен с реално потребената топлинна енергия. Оспорва
техническата годност и изправност на технологичното оборудване и измервателните уреди в
сградата, в която се намира процесният имот. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Нелбо Инженеринг“ ЕООД, е взело
становище, че дяловото разпределение в сградата по местонахождение на процесния имот е
извършено съобразно изискванията на закона.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е собственик или
носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил
договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия
в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.
От приетия като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.09.2013г. се
установява, че процесният имот е дарен на ответника, като дарителката Сталика Т.а Василева –
Сьорли, е запазила за себе си право на ползване върху процесния имот до 31.12.2020г. От
направена справка в Национална база данни „Население“ (л.146 от делото) се установява, че
дарителката Сталика Т.а Василева – Сьорли е починала на 21.04.2016г. При това със смъртта на
вещния ползвател на имота правото на ползване е погасено – чл.59, ал.1 ЗС. При това съдът
приема, че през процесния период не е имало учредено право на ползване върху имота и като
собственик на същия (доколкото няма данни и твърдения след придобиване на правото на
собственост върху имота ответникът да се е разпореждал с имота или на друго основание да е
губил правото си на собственост върху имота) през процесния период ответникът има качеството
на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При
това през процесния период страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник
договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи
условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди -
чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
По делото се установява, че след завеждане на заповедното производство от страна на
ответника на 08.04.2021г. е постъпило плащане на задълженията, предмет на издадената заповед за
изпълнение, в размер на сумата от 1940 лева (съгласно посоченото в исковата молба и молба от
ищеца от 02.06.2023г. – л.89 от делото). Така извършеното плащане съдът цени като извънсъдебно
признание от ответника, че в негова тежест е възникнало задължение за цена за топлинна енергия.
Предвид събраните писмени доказателства – изравнителни сметки за процесния период (л.82 –
л.84), съставени от лицето, извършващо дяловото разпределение, цената на доставената в имота
топлинна енергия за периода 01.05.2017г. - 30.04.2020г. възлиза на сумата от 1644,89 лева.
Съдът приема, че предвид признанието на ищеца за извършено частично плащане неплатеният
остатък от вземането за цена за топлинна енергия за периода 01.05.2017г. - 30.04.2020г. възлиза на
2
претендираната сума от 97,10 лева. Не се установява посочената сума да е платена.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
26.02.2021г. (чл.422, ал.1 ГПК), поради което погасени по давност са вземанията за периода
м.05.2017г. – м.12.2017г., вкл. Непогасеното по давност вземане за периода м.01.2018г. –
м.04.2020г. възлиза на сумата от 1404,76 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК на база
данните от приетите като доказателства изравнителни сметки от лицето, извършващо услугата
дялово разпределение, и издадените от ищеца фактури.
По делото ищецът признава частично плащане на цена за топлинна енергия за периода
01.05.2017г. - 30.04.2020г., което е извършено след завеждане на заповедното производство и
преди предявяване на иска по реда на чл.422 ГПК. Съдът приема, че платената цена за доставена
ТЕ за периода 01.05.2017г. - 30.04.2020г. се равнява на сумата от 1584,24 лева, получена като
разлика между сумата от 1681,34 лева (цена за ТЕ според заповедта за изпълнение) и сумата от
97,10 лева (претендиран непогасен остатък след частичното плащане). По правилото на чл.76, ал.1
ЗЗД с платената сума от 1584,24 лева е погасено най – старото задължение за цена за топлинна
енергия през периода 01.05.2017г. - 30.04.2020г., доколкото няма данни с извършеното плащане
ответникът да е посочил задължение за цена за ТЕ за кой период погасява. При това непогасеният
остатък от задължение за цена за ТЕ в размер на 97,10 лева се отнася за по - късно възникналите
задължения, а именно за тези, които не са погасени по давност.
Предвид изложеното искът е изцяло основателен и следва да се уважи до пълния предявен
размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане.
По разноските:
Само ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като за настоящото
производство му се следва сумата от 425 лева (д. такса, юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева поради ниската правна и фактическа сложност на делото
и депозит за особен представител). За заповедното производство също се следват разноски на
ищеца в пълен размер, защото частичното плащане, с което са били погасени част от вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение, е извършено на 08.04.2021г., т.е. след образуване на
заповедното производство на 26.02.2021г., поради което на ищеца за разноски в заповедното
производство се следва сумата от 89,55 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. Т. А., ЕГН
3
**********, със съдебен адрес : гр. С*, ул. „Московска“ № 21, вх.Б, ет.3 – адв. Д. П., дължи на
“Топлофикация С*” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.
“Ястребец” № 23 Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ сумата от 97,10 лева – непогасен
остатък от цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. - 30.04.2020г. до
топлоснабден имот на адрес: гр. С*, „М**“, бл. ***, аб. № *54, ведно със законна лихва за периода
от 26.02.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. Т. А., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С*, ул. „Московска“ № 21,
вх.Б, ет.3 – адв. Д. П., да плати на “Топлофикация С*” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С*, ул. “Ястребец” № 23 Б на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 425 лева –
разноски за настоящото производство и сумата от 89,55 лева – разноски за заповедното
производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач „Нелбо
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. „Тинтява“
№ 15.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4