Р Е Ш Е Н И Е
Номер 154 от 04.02.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори
състав, на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при
секретаря Вяра Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов административно
дело номер 1966 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на К.З.Ж. ***, чрез адв. Д.С. *** със съдебен адрес *** против Заповед № РД-16-984 от 02.08.2019 год. на Кмета на община Поморие, с която, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на преместваем обект „Слънцезащитно съоръжение“, находящ се на южната тераса на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда – близнак с изба, находяща се в УПИ VІІ-1504, кв. 107 по плана на гр. Поморие с административен адрес гр. Поморие, ул. „Места“ № 9. С оспорената заповед е определен 20-дневен срок, считано от обявяването й за изпълнение на указаното премахване, като при неизпълнение на срока за доброволно премахване е указано извършване на принудително премахване за сметка на нарушителя по възлагане от органите на Община Поморие, съгласно чл. 70 от Наредба № 6 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на градското обзавеждане и за рекламната дейност на Община Поморие. В сезиращата съда жалба е заявено, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушаване на процесуалните правила и при неправилно прилагане на относимите материалноправни норми. В подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител – адв. Д.С. *** поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – Кмет на Община Поморие, чрез процесуалния си представител – адв. Лиляна Ангелова от Адвокатска колегия Бургас оспорва жалбата като неоснователна, не ангажира доказателства, различни от представената административна преписка и претендира присъждане на разноски.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена директно до
Административен съд Бургас в 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По силата на приложения по делото Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез Градски общински народен съвет по Закона за собствеността на гражданите с № 109, том І, дело № 218 от 25.05.1978 год., жалбоподателя К.З.Ж. се легитимира като собственик на втори жилищен етаж на площ от 65 кв.м. от източния близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак с изба и ½ ид.част от всички общи части на сградата, находяща се в гр. Поморие, ул. „Места“ № 9. Останалата част от сградата е собственост на Г. Ж., В. Ж. и Н. Ж..
От доказателствата по делото се установява, че във връзка със заявление вх. № 1320/ 31.07.2018 год. от К.З.Ж. ***, Главния архитект на Община Поморие е издал Удостоверение с изх. № ТСУ-1320#1/03.08.2018 год. в уверение на това, че за поставяне на слънцезащитна тента (от алуминиеви профили и поликарбонат) към тераса, захваната на фасадата на съществуваща законно построена сграда не се изисква разрешение за строеж, като е направено позоваване на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
На 06.12.2018 год., експерти „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие са извършили проверка на място по изпълнение на Заповед № РД-16-963/26.09.2014 год. на Кмета на Община Поморие за премахване на обект: „Метален слънцезащитен навес“, находящ се в УПИ VІІ-1504, кв. 107 по плана на гр. Поморие с адрес гр. *****, ул. „*****“ № *. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 01/ 06.12.2018 год., от който се установява, че Заповед № РД-16-963/26.09.2014 год. на Кмета на Община Поморие е изпълнена доброволно и обекта е премахнат.
На 12.12.2018 год. жалбоподателя К.З.Ж. ***, Дирекция „СУТОСУП“ Уведомление за строителство по реда на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ с вх. № ТСУ-2254/12.12.2018 год. В уведомлението е заявено, че в изпълнение на влязлата в сила Заповед № РД-16-963/26.09.2014 год. на Кмета на Община Поморие, на 05.12.2018 год. жалбоподателя доброволно е премахнал монтирания метален слънцезащитен навес на южния му балкон. С уведомлението, на основание чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ К.Ж. е заявил намерението си да монтира лека слънцезащитна тента на южния си балкон, която в последствие и да остъкли. Посочено е също, че съгласно чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 год. за ПНУОВТУЗ в случая не се изисква разрешение за строеж, т.е. режима не е разрешителен, а уведомителен, в какъвто смисъл е и целта на уведомлението. Като приложения към уведомлението са приложени копия от Констативен протокол № 01/06.12.2018 год. и Удостоверение изх. № ТСУ-1320#1/03.08.2018 год.
На 28.12.2018 год. в Община Поморие е постъпила молба от Виктория Василева Жекова от гр. Поморие, ул. „Места“ № 9 с вх. № 94В-1496-2/28.12.2018 год. С молбата си, В. Ж. отново е сезирала Кмета на Община Поморие за твърдяни от нея неправомерни действия от съседа й, живущ на втория жилищен етаж от същата сграда – К.З.Ж.. Заявено е, че в изпълнение на влязлата в сила Заповед № РД-16-963/26.09.2014 год. на Кмета на Община Поморие е премахнат преместваем обект: „Метален слънцезащитен навес“, находящ се на южната тераса на сградата. Независимо от това, на 20.12.2018 год. на същата тераса отново е изграден навес върху метална конструкция, който по своята същност отговаря на описаното в заповедта за премахване. Посочено е, че и този навес е изграден без съгласието и знанието на молителката, както и на останалите съсобственички Г. Ж. и Н. Ж. Във връзка с така заявеното в молбата е формулирано искане за извършване на проверка и пристъпване към незабавно принудително премахване на обекта.
По повод така подадената молба, на 15.01.2019 год., експерти „Контрол по строителство“ към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие са извършили проверка на място, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 01/15.01.2019 год. От цитирания протокол се установява, че при извършената проверка е констатирано, че на южната тераса на втори жилищен етаж в УПИ VІІ-1504, кв. 107, ул. „Места“ № 9 гр. Поморие е монтирано слънцезащитно съоръжение от алуминиеви профили и поликарбонатно покритие. Към протокола е приложен и снимков материал на констатираното.
По повод горната констатация, до Виктория Василева Жекова е изпратено писмо с изх. № 94В-1496-2/25.01.2019 год., с което същата е уведомена за резултатите от извършената проверка. В писмото е посочено, че за поставения слънцезащитен навес на южната тераса на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда – близнак с изба, находяща се в УПИ VІІ-1504, кв. 107 по плана на гр. Поморие с административен адрес ул. „Места“ № 9 не се изисква разрешение за строеж, видно от чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за ПНУОВТУЗ, като в писмото е цитиран текста на посочената правна норма.
Независимо от извършената проверка, съставения констативен протокол от 15.01.2019 год. и отговора, даден на молителката В. Ж., с писмо изх. № 94В-1496-2/13.02.2019 год. Кмета на Община Поморие е уведомил жалбоподателя К.З.Ж. ***/28.12.2018 год. от В. Ж. и заявените в нея твърдения за изградения отново на същата тераса метален навес. Във връзка с това, жалбоподателя е бил уведомен, че на 18.02.2019 год. в 11.00 часа ще се извърши проверка от служители при Община Поморие, като за целта следва да се осигури достъп и да се представи Разрешение за поставяне на обект „Слънцезащитен навес“ на южната тераса на втори жилищен етаж. От приложеното известие за доставяне се установява, че писмото е получено от Ж. на 14.02.2019 год. На посочената в писмото дата – 18.02.2019 год. действително е осъществена поредната проверка от служители „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие, както резултатите са обективирани в Констативен протокол № 01/18.02.2019 год. Във въпросния протокол е вписано, че проверката не се е осъществила, поради неосъществен достъп от страна на собственика К. Златанов Ж.. Във връзка с това, до жалбоподателя е изпратено поредно писмо с изх. № 94В-1496-2/07.03.2019 год., в което е указано, че проверката ще се осъществи на 14.03.2019 год. в 14.00 часа, за която дата и час следва да се осигури достъп, както и да се представят необходимите строителни документи за обекта „Слънцезащитен навес“. На 14.03.2019 год. проверката е била осъществена, като резултатите от нея са обективирани в Констативен протокол № 01/14.03.2019 год. Видно от същия, проверката е извършена на място – ул. „Места“ № 9 гр. Поморие, УПИ VІІ, кв. 107 по плана на гр. Поморие, като е констатирано следното: монтиран е слънцезащитен навес с приблизителни размери 1м/5м, захванат с болтове с 4 алуминиеви профила 0,05/0,05м. за парапета на балкона. Навесът е изпълнен от алуминиев панел. В протокола е вписано, че при проверката са представени Удостоверение № ТСУ-1320-1/03.08.2018 год., Уведомление от К.З.Ж. с вх. № ТСУ-2254/12.12.2018 и молба от К.З.Ж. с вх. № ТСУ-1320/31.07.2018 год. Към протокола е приложен и снимков материал.
Във връзка с така констатираното и представените документи, в т.ч. и удостоверението на Главния архитект на Община Поморие, с писмо рег. № 94В-1496-2/15.03.2019 год. Началника на отдел „Строителство“ при Община Поморие е изпратил на Главния архитект на Община Поморие цялата преписка и приложения снимков материал, като е поискал становище, необходимо ли е разрешение за поставяне или разрешение за строеж на навеса, разположен на южната тераса на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда – близнак с изба, находящ се в УПИ VІІ-1505, кв. 107 по плана на гр. Поморие, ул. „Места“ № 9. Във връзка с така поисканото становище, с писмо рег. № 94В-1496-2/04.06.2019 год. Главния архитект на Община Поморие е посочил, че от снимковия материал и от даденото описание на обекта следва, че той е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне.
Във връзка с така даденото становище на Главния архитект на Община Поморие, с писмо изх. № 94В-1496-1/02.07.2019 год. Кмета на Община Поморие е указал на жалбоподателя необходимостта от представяне на Разрешение за поставяне в 7-дневен срок от датата на получаване на писмото. От приложеното известие за доставяне се установява, че писмото е редовно получено от К.Ж. на 04.07.2019 год. В така определение срок, жалбоподателя не е представил изисканото му Разрешение за поставяне, поради което на 11.07.2019 год. експертите „Контрол по строителство“ към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие са съставили Констативен акт № 1. В констативния акт е вписана извършената проверка на обект „Слънцезащитен навес“, находящ се на южната тераса на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда – близнак с изба, находящ се в УПИ VІІ-1505, кв. 107 по плана на гр. *****, ул. „*****“ № *, собственост на К.З.Ж.. Вписано е, че за обекта няма одобрена схема и не е представено разрешение за поставяне. Като изпълнители на обекта са вписани К.З.Ж. и С. Г. Ж., като обекта е описан по следния начин: слънцезащитен навес с размери в план 1,00м/5,00м., височина Н=2,00м. и заема приблизителна площ А=5 кв.м. Навесът е изпълнен от алуминиев панел, монтирани са алуминиеви профили 0,05м/0,05м, които са захванати с болтове върху масивния парапет на терасата. Посочено е също, че навесът има предназначение на слънцезащитно съоръжение. Вписана е и становището на проверяващите, че навесът е изграден по начин и с материали, които обуславят характера на преместваем обект, който би могъл да бъде преместен, респективно премахнат чрез демонтаж, посредством простото му отделяне от терена, при което да не се извърши разрушаване или засягане на целостта му. Като заключение е посочено, че безспорно изпълненото представлява „преместваем обект“ по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, реализиран без разрешение. Като конкретно нарушение е вписано, че обекта е поставен без Разрешение за поставяне на слънцезащитни съоръжения, навеси и др., с което е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, поради което и предвид констатираното нарушение е посочено, че констативния акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 57а, ал. 1, т 1 от ЗУТ. С писмо изх. № 94К-233-1/18.07.2019 год. К.З.Ж. е уведомен за съставения Констативен акт № 1/11.07.2019 год., като е уведомен за възможността да го оспори в 3-дневен срок от получаването му. Копие от констативния акт е било приложено към писмото. От приложеното по делото известие за доставяне се установява, че писмото с приложения към него констативен акт са получени от Славка Жекова – съпруга на жалбоподателя на 23.07.2019 год.
Против констатациите, обективирани в Констативния акт не са постъпили възражения, поради което Кмета на Община Поморие е постановил Заповед № РД-16-984/02.08.2019 год. с която, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на преместваем обект „Слънцезащитно съоръжение“, находящ се на южната тераса на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда – близнак с изба, находяща се в УПИ VІІ-1504, кв. 107 по плана на гр. Поморие с административен адрес гр. Поморие, ул. „Места“ № 9. С оспорената заповед е определен 20-дневен срок, считано от обявяването й за изпълнение на указаното премахване, като при неизпълнение на срока за доброволно премахване е указано извършване на принудително премахване за сметка на нарушителя по възлагане от органите на Община Поморие, съгласно чл. 70 от Наредба № 6 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на градското обзавеждане и за рекламната дейност на Община Поморие. В мотивите на заповедта са преповторени констатациите и изводите, обективирани в констативния акт. С писмо изх. № 94К-233-2/07.08.2019 год. жалбоподателя е уведомен за постановената заповед, като копие от същата е приложено към писмото. От известието за доставяне се установява, че заповедта е редовно връчена на 12.08.2019 год.
Недоволен от така постановената заповед, К.З.Ж. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и същата несъответства на целта на закона. В подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. На първо място е заявено, че както в констативния акт, така и в заповедта неправилно е прието, че процесния обект е монтиран на тераса, докато в действителност това е балкон. Така направеното уточнение е във връзка с разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, съгласно която за остъкляването на балкони и лоджии не се изисква разрешение за строеж. На следващо място, жалбоподателя се е позовал и на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно който не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви. В тази връзка е развита тезата, че поставянето на такова слънцезащитно съоръжение не е обвързано с разрешителен режим, а само с уведомителен такъв (в какъвто смисъл е и удостоверението, издадено от Главния архитект на Община Поморие), което задължение жалбоподателя е изпълнил. Заявено е и твърдение, че въпросното съоръжение не съставлява „преместваем обект“ по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. На последно място е обосновано становище, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, която визира преместваеми обекти с конкретно предназначение, каквото настоящия обект няма. В този смисъл е заявено, че в случая не са налице фактическите и правните основания за издаване на процесната заповед.
В хода на съдебното дирене с цел доказване на заявените факти и обстоятелства, по искане на жалбоподателя беше допусната съдебно техническа експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице, след като е дало описание на материалите, конструкцията и параметрите на обекта е посочило, че процесния обект „Слънцезащитен навес“ е леко слънцезащитно устройство на балкон. Вещото лице също е посочило, че от техническа гледна точка, като начин на изпълнение, функционално предназначение и вид, процесния обект не може да се причисли към някои измежду посочените в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ обекти. Така даденото заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
При извършената служебна проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен
състав констатира, че той е произнесен от
компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма,
при спазване на приложимите процесуални правила, но в противоречие с относимите
материалноправни норми.
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1. В случая, оспорената заповед е постановена от Кмета на Община Поморие, т.е. от компетентния съгласно цитираната норма административен орган.
Съгласно чл. 57а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, като съгласно изр. 2, констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. От приложения Констативен акт № 1/11.07.2019 год., съставен от експерти „Контрол по строителство“ към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие се установява, че така указания ред е спазен. Съдът намира, че Констативния акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица, определени от Кмета на Община Поморие. Въз основа на така съставения констативен акт е постановена и оспорената заповед.
Предвид горното, съда приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Анализът на събраните в хода на съдебното дирене доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка обосновава извод, че в случая оспорената заповед е постановена в противоречие с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните.
Както вече се посочи, в неоспореното от страните и прието от съда заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице въз основа извършения оглед на място и изследване на материалите, конструкцията и конкретните параметри на обекта е установило, че процесния обект „Слънцезащитен навес“ е леко слънцезащитно устройство на балкон. С оглед така установеното от вещото лице, съда приема за основателни възраженията на жалбоподателя относно приложимостта на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно посочената норма, не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви. В този смисъл, с оглед извода на вещото лице и цитираната правна регламентация, за поставянето на леко слънцезащитно устройство, каквото според вещото лице е процесното, не се изисква разрешение. В този смисъл, неправилен и незаконосъобразен е извода, обективиран в оспорената заповед, че в случая е налице преместваем обект, поставен без изискуемото се за това разрешение.
В мотивите на оспорената заповед, административния орган е обосновал извод, че в случая установения обект съставлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази правна норма, „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В своето заключение, вещото лице е дало отговор, че изследвания от него обект се явява леко слънцезащитно устройство на балкон. Независимо от това, давайки описание на конструкцията, вещото лице е описало характеристики на процесния обект, които съответстват на цитираното определение за „преместваем обект“, а именно: процесната слънцезащитна конструкция в нейната цялост, след размонолитване (прекъсване на захващането й към парапета на балкона и към фасадата на жилищната сграда) може без да губи своята конструктивна цялост да бъде ползвана на друго място със същото или подобно предназначение на това, за което се използва на място. Така даденото описание покрива до голяма степен определението за „преместваем обект“ по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Независимо от така формирания извод, дори и да се приеме, че процесния обект съставлява преместваем обект, съда намира за неправилен и необоснован извода на административния орган, че в случая този преместваем обект е поставен без разрешение, каквото се изисква. Доводите в подкрепа на този извод са следните:
Нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ указва, че върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. В текста на ал. 2 е регламентирано, че за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извод, че наличието на разрешение за поставяне се явява задължително само по отношение на преместваемите увеселителни обекти и тези с предназначение за административни, търговски и други обслужващи дейности. В конкретния случай, дори и с оглед становището на вещото лице, да приемем, че въпросния обект притежава характеристиките на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, то същия не е с предназначението по чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, поради което и по аргумент на противното, за неговото поставяне не се изисква регламентираното в чл. 56, ал. 2 от ЗУТ разрешение за поставяне, въз основа на схема и проектна документация. В този смисъл и след като процесния обект няма предназначението на преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, то за неговото поставяне не се изисква разрешение, както неправилно и незаконосъобразно е приел административния орган.
По изложените съображения, съда намира, че жалбата е основателна и като такава следва да се уважи, а оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна следва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1160 лева, от които 10,00 лева държавна такса, 450,00 лева възнаграждение за вещото лице и 700,00 лева възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие. В хода по същество, процесуалния представител на ответния административен орган направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира така формулираното възражение за немотивирано, а също и за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на казуса, процесуалната активност на адвокат Д.С. ***, както и обстоятелството, че договореното и заплатено между ответника и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е почти в същия размер – 600,00 лева, съгласно приложения на лист 86 от делото договор за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното, Административен съд –Бургас, втори състав,
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-16-984 от 02.08.2019 год. на Кмета на община Поморие, с
която, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на
преместваем обект „Слънцезащитно съоръжение“, находящ се на южната тераса на
втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда – близнак с изба, находяща се в
УПИ VІІ-1504, кв. 107 по плана на гр. Поморие с административен адрес гр.
Поморие, ул. „Места“ № 9.
ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на К.З.Ж. ***, чрез адв. Д.С. *** със съдебен адрес *** сумата от 1160,00 (хиляда сто и шестдесет) лева разноски по делото.
На основание чл.
215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ, решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
СЪДИЯ: