Присъда по дело №3489/2020 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 170 |
| Дата: | 11 ноември 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.) |
| Съдия: | Валентин Тодоров Пушевски |
| Дело: | 20203110203489 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 31 август 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
НОХД № 3489 по описа на Районен съд – Варна за 2020 г.
Производството по НОХД № 3489 по описа на Районен съд – Варна за 2020 г. е
образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт
от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 1076 по описа за
2018 г. на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия Р. Й. М. , с ЕГН:
**********, с адрес: с. Пет могили, обл. Шумен, ул. „Свобода“ № 8.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. М. за това,
че за времето от 29.07.2018 г. – 30.07.2018 г. в град Варна, като непълнолетен, но след
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в условията на продължавано престъпление и на повторност при
немаловажни случаи, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот, чрез използване на техническо средство и чрез използване на специален начин,
отнел чужди движими вещи на обща стойност 2607, 80 лева, които вещи не са били
под постоянен надзор, както следва:
- за времето 29.07.2018 г. – 30.07.2018 г. в град Варна, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на стъклото на предна дясна
врата на лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № В 3708 КХ, чрез използване на
техническо средство – нож и чрез използване на специален начин – свързване на
кабели, намиращи се под волана на автомобила, направил опит да отнеме чужда
движима вещ – лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № В 3708 КХ на стойност 1260
лева от владението на С. Х. Р. и собственост на С. Х. Р. , М. К. Х. и Л. Х. С. , без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини и
- за времето 29.07.2018 г. – 30.07.2018 г. в град Варна, чрез използване на
техническо средство – отвертка и чрез използване на специален начин – свързване на
кабели, намиращи се под волана на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 1391 СВ,
отнел чужди движими вещи – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 1391 СВ, на
стойност 808 лева, сгъваема маса за пикник с четири броя сгъваеми стола на стойност
55, 30 лева, един брой фенер с магнит в края на стойност 5 лева, един брой черно на
цвят фенерче на стойност 10 лева, един брой фенерче за глава на стойност 7, 50 лева,
един брой малко фенерче черно на цвят на стойност 10 лева, един брой винетка на
стойност 97 лева, един брой автокасетофон „Sony”, модел DSX – A202UI със сериен
номер 1615934 на стойност 70 лева, един брой хилка за тенис марка „Бътърфлай“ на
стойност 50 лева, един брой хилка за тенис марка „Доник“ на стойност 5 лева, един
брой отвертка с червено – черна дръжка на стойност 1, 50 лева, един брой клещи с
червени дръжки на стойност 3 лева, един брой клещи с кафяви дръжки на стойност 3
лева, един брой черни клещи тип „резач“ на стойност 4 лева, един брой чук с дървена
дръжка на стойност 5 лева, кутия с комплект гидори с 20 части, на стойност 10 лева,
един брой аптечка на стойност 3, 50 лева, един брой пожарогасител на стойност 7, 50
лева, един брой триъгълен знак на стойност 2, 50 лева, един брой бяла пластмасова
туба с вместимост от 5 л. на стойност 2 лева, един брой футболна топка на стойност 9
лева, един брой стартер на кола на стойност 10 лева, един брой вентилатор за парно на
стойност 25 лева, един брой задно гърне на стойност 40 лева, един брой ножица на
1
стойност 1 лев, един брой пластмасова бутилка „Coffee cola” с вместимост 0, 300 мл на
стойност 0, 50 лева, един брой вентилатор за кола на стойност 10 лева, един брой
зарядно за телефон на стойност 2, 50 лева и един брой газова бутилка от 25 л. на
стойност 90 лева, всичко на стойност 1347, 80 лева от владението и собствеността на Т.
М. В. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, предл. 2 и предл. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с
чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 11.11.2020 г. открито
съдебно заседание по НОХД № 3489 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд,
представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното
обвинение срещу подс. Р. Й. М. , подчертавайки в своята пледоария, че от събраните в
хода на наказателното производство доказателства по несъмнен и категоричен начин
се установява обективната и субективната съставомерност на деянието, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия. Представителят на държавното обвинение моли
съдът да признае за виновен подс. М. по възведеното му обвинение и да му наложи
наказание „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно, предвид
предходната съдимост на подсъдимото лице.
Служебният защитник на подс. М. – адв. В. В. от АК – Варна поставя акцент в
своята пледоария върху факта, че престъпните деяния, предмет на разглеждане в
производството по НОХД № 3489 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд са
извършени от неговия подзащитен като непълнолетен и по – скоро са извършени от
лекомислие, което следва да мотивира съда да наложи наказание „лишаване от
свобода“ в минимален размер, още повече, че подс. М. е излязъл от пенитенциарното
заведение, в което е изтърпявал последното наложено му наказание и е започнал
трудова дейност, което свидетелства, че същият се е поправил.
Самият подс. Р. Й. М. се придържа към позицията на своя защитник адв. В. В.,
като моли да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение да
бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
В предоставената му на основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК право
да изрази своята последна дума, подс. Р. Й. М. изразява съжаление за извършеното
престъпно деяние и отново моли да му бъде наложено наказание в минимален размер.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В тъмната част на денонощието във времевия интервал 29.07.2018 г. –
30.07.2018 г. подс. Р. Й. М. и неговият приятел св. С.З.З. се разхождали по улиците на
гр. Варна. Те достигнали до ул. „Трайко Китанчев“, където бил паркиран лек
автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № В 3708 КХ, чиято предна част била ориентирана
към ул. „Поп Харитон“, а съответно задната част към бул. „Владислав Варненчик“.
Превозното средство било собственост на св. С. Х. Р. , св. М. К. Х. и св. Л. Х. С. , като
се ползвало предимно от св. Рафаелян.
Подс. М. видял лекия автомобил с рег. № В 3708 КХ, като решил
противозаконно да го отнеме, като за целта се приближил до него, с ръка счупил
стъклото на предната дясна врата, посегнал през така получения отвор и успял да
отвори вратата от вътрешната й страна, след което влязъл в купето на автомобила и
2
седнал на предната лява седалка. Подс М. отстранил с ръце кората на автомобила,
представляваща черен на цвят пластмасов детайл, която скривала кабелите на стартера
на автомобила, намиращи се под волана на превозното средство. В автомобила имало
нож, като подс. М. го взел и срязал кабелите под волана на автомобила. След това
започнал да доближава кабелите един към друг и да ги свързва с цел да дадат на
контакт, и така да стартира работата на автомобила в движение. Едновременно с тези
действия, подс. М. на няколко пъти завъртял и волана на автомобила, но не могъл да го
приведе в движение, поради което излязъл от превозното средство, започнал да го бута
с ръце по платното на ул. „Трайко Китанчев“, опитвайки се да използва инерцията,
която се била създала, но след като изминал няколко метра по уличното платно,
двигателя на превозното средство отново не стартирал, поради което подс. М. се
отказал от намеренията си противозаконно да отнеме владението на превозното
средство, и се отдалечил заедно със св. З. от местопроизшествието.
Не след дълго време, отново в тъмната част на денонощието във времевия
интервал 29.07.2018 г. – 30.07.2018 г. подс. Р. Й. М. и св. С.З.З. достигнали до жилищен
блок № 56, разположен на ул. „Отец Спиридон“ в гр. Варна, където бил паркиран лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 1391 СВ, собственост на св. Т. М. В. . В
превозното средство св. Ващенко държал лични вещи, своя собственост – сгъваема
маса за пикник с четири броя сгъваеми стола на стойност 55, 30 лева, един брой фенер
с магнит в края на стойност 5 лева, един брой черно на цвят фенерче на стойност 10
лева, един брой фенерче за глава на стойност 7, 50 лева, един брой малко фенерче
черно на цвят на стойност 10 лева, един брой винетка на стойност 97 лева, залепена на
предното стъкло на превозното средство, един брой автокасетофон „Sony”, модел DSX
– A202UI със сериен номер 1615934 на стойност 70 лева, един брой хилка за тенис
марка „Бътърфлай“ на стойност 50 лева, един брой хилка за тенис марка „Доник“ на
стойност 5 лева, един брой отвертка с червено – черна дръжка на стойност 1, 50 лева,
един брой клещи с червени дръжки на стойност 3 лева, един брой клещи с кафяви
дръжки на стойност 3 лева, един брой черни клещи тип „резач“ на стойност 4 лева,
един брой чук с дървена дръжка на стойност 5 лева, кутия с комплект гидори с 20
части, на стойност 10 лева, един брой аптечка на стойност 3, 50 лева, един брой
пожарогасител на стойност 7, 50 лева, един брой триъгълен знак на стойност 2, 50 лева,
един брой бяла пластмасова туба с вместимост от 5 л. на стойност 2 лева, един брой
футболна топка на стойност 9 лева, един брой стартер на кола на стойност 10 лева,
един брой вентилатор за парно на стойност 25 лева, един брой задно гърне на стойност
40 лева, един брой ножица на стойност 1 лев, един брой пластмасова бутилка „Coffee
cola” с вместимост 0, 300 мл на стойност 0, 50 лева, един брой вентилатор за кола на
стойност 10 лева, един брой зарядно за телефон на стойност 2, 50 лева и един брой
газова бутилка от 25 л. на стойност 90 лева.
Подс. М. забелязал лекия автомобил и взел решение противозаконно да го
отнеме, като за тази цел се приближил до превозното средство, и с носена от него
отвертка отворил ключалката на предната лява врата, влязъл в купето на автомобила, с
ръце издърпал кабелите за стартера на автомобила, които се намирали под волана на
превозното средство. Той започнал да доближава кабелите един към друг и да ги
свързва, като в един момент успял да приведе автомобила в движение. Тогава в купето
на автомобила, на предната дясна седалка се качил св. З., като подс. М. привел в
движение превозното средство, насочвайки го към изхода на гр. Варна, след това в
продължение на няколко часа управлявал превозното средство в района около селата
Слънчево и Припек, като в обедните часове на 30.07.2018 г. превозното средство
3
преустановило движението си на територията на гр. Игнатиево, обл. Варна. По пътя
подс. М. изхвърлил от купето на автомобила част от вещите, собственост на св.
Ващенко – сгъваемата маса за пикник с четирите броя сгъваеми столове, две от
фенерчетата, хилките за тенис, кутията с комплект гидори с 20 части, задното гърне и
зарядното устройство за телефона.
Автомобила преустановил движението си конкретно на ул. „Здравец“ в гр.
Игнатиево, обл. Варна поради техническа неизправност, като подс. М. и св. З. слезли
от него и започнали с ръце да го бутат по уличното платно, като преминали покрай
къщата на св. В. Н. И., пред чиито вход се намирали св. В.И.Н. и св. Х. С. К., които
били племенници на св. И..
Подс. М. продал на св. К. винетката на автомобила за сумата от 20 лева, а на св.
Н. продал касетофона „Sony”, модел DSX – A202UI със сериен номер 1615934 за
сумата от 10 лева.
Подс. М. предложил на св. И. да му продаде лекия автомобил, но свидетелят се
усъмнил, че превозното средство може би е предмет на престъпно посегателство, тъй
като кабелите му висели под таблото на автомобила в неестествен вид, поради което
отказал предложението.
Подс. М. и св. З. успели отново да приведат в движение на собствен ход
автомобила и се отправили с него към с. Припек. Същевременно св. В.И.Н. се усъмнил,
че продадената му вещ също може да е предмет на престъпление, поради което
предупредил св. А.Г.П. и св. Ц. М. М. – полицейски служители в РУ Аксаково към ОД
на МВР – гр. Варна, които се намирали в полицейски автомобил на кръстовището на
ул. „Слави Дойчев“ и „Георги Петлешев“ в гр. Игнатиево за действията на подс. М..
Св. П. и св. М. привели в движение служебния автомобил и на пътя между гр.
Игнатиево и с. Припек забелязали подс. М. и св. З., които отново бутали с ръце лекия
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 1391 СВ, като се опитали да ги задържат, но подс.
М. и св. З. побягнали, след като забелязали полицейския автомобил и се укрили в
намираща се близост нива със слънчогледови насаждения.
Полицейските служители св. П. и св. М. сигнализирали за случващото се в РУ
Аксаково към ОД на МВР – гр. Варна, като на място след няколко минути пристигнал
св. Ж.С.С. – полицейски служител към ОД на МВР – гр. Варна, водач на полицейско
куче. Св. С. пуснал кучето да обходи нивата със слънчогледови насаждения, за да
открие човешко присъствие.
Не след дълго кучето открило местонахождението на подс. М., който бил
веднага задържан от полицейските служители, но св. З. така и не бил открит, а
същевременно последният се отдалечил от нивата със слънчогледови насаждения и се
прибрал в село Любен Каравелово, обл. Варна, където живеел.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното.
На първо място, съдът изцяло кредитира самопризнанието на подс. Р. Й. М. , че
именно той е автор на престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение, тъй
4
като то се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство
доказателства.
С оглед процедурата по която протече съдебното следствие (съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК), съдът намира, че не е необходимо да
анализира поотделно всяко едно доказателство по делото.
В случая единствено следва да бъде поставен фокус върху изготвените в хода на
досъдебното производство единична и тройна дактилопски експертизи, от чиито
заключения по един категоричен начин се установява, че дактилоскопски следи с
номера 1, 5 и 6, иззети при оглед на местопроизшествие от лек автомобил „Опел
Вектра“ са оставени от подс. М., дактилоскопна следа 3 е оставена от св. З.. Установено
е също така, че дактилопската следа, иззета от намерения на пътя между гр. Игнатиево
и с. Припек автомобил „Пежо Партнер“ е оставена от подс. М..
В хода на досъдебната фаза на наказателното производство е била назначена и
изготвена и съдебно – одорологична експертиза (Протокол № 9/ 2019 г. на
териториалното поделение на БНТЛ в гр. Бургас), от чието заключение се установява
идентичност между миризмата на подс. М. и одорологичната следа, оставена на дясна
предна седалка на автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 1391 СВ и идентичност между
миризмата на св. З. и одороличната следа, оставена на дясна предна седалка на
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 1391 СВ.
Съдът безусловно кредитира като обективно и компетентно изготвено
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно –
оценителна експертиза, която предоставя подробна ценова оценка на всяка една от
вещите, които са предмет на престъпно посегателство във времевия интервал 29.07 –
30.07.2019 г. от страна на подс. М..
Кредитирайки събраните в хода на разследването по досъдебното производство
гласни доказателства и коментираните съдебни експертизи, съдът намери за виновен
подс. М. в извършването на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, предл. 2 и
предл. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за
което му е възведено обвинение.
Субектът на престъпното деяние – подс. Р. Й. М. е бил непълнолетен към
извършване на престъпното деяние, но същият категорично е бил в е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, за което
обстоятелство свидетелства, назначената в хода на досъдебното производство съдебно
– психиатрична експертиза, от чието заключение се установява, че към момента на
извършване на престъпните деяния (времето между 29.07 и 30.07.2018 г.) е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си и, че деянието не е било извършено поради лекомислие и увлечение.
От субективна страна, подс. М. е извършил престъплението при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици,
като е искал и е целял да осъществи престъпното отнемане на вещи с намерение
противозаконно да ги присвои.
Квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 от НК се
обуславя от обстоятелството, че инкриминираните вещи са били оставени без
5
постоянен надзор. В този см. е и ТР № 54 от 16.09.1989 г. по н.д. № 49/ 1989 г. на ВС, в
което се посочва, че „Поначало оставянето на моторно превозно средство на улицата е
типичен случай на движима вещ, която се намира без постоянен надзор.“
Квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, свързана с
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот се обуславя от факта, че
при опита за отнемане на лек автомобил „Пежо Партнер“, подс. М. е счупил с ръка
стъклото на предната дясна врата на превозното средство.
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК произтича от
обстоятелството, че при опита за отнемане на автомобила „Пежо Партнер“, подс. М. е
използвал техническо средство – нож, с помощта на който е срязал кабелите на
стартера на автомобила, които се намирали под волана на превозното средство.
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК се обуславя от факта, че
при отнемането на автомобила „Опел Вектра“ с рег. № В 1391 СВ, подсъдимият е
използвал техническо средство – отвертка, с помощта на която е отворил предната
лява врата на автомобила.
Квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3 от НК пряко
произтича от обстоятелството, че при опита за отнемане на лек автомобил „Пежо
Партнер“, подс. М. е използвал специален начин, посредством който се е опитал да
приведе в движение превозното средство, доближавайки и свързвайки кабелите под
волана на автомобила един с друг – начин, позволяващ стартиране на работните
функции на автомобила без специфичен автомобилен ключ.
Квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3 от НК произтича от
факта, че при отнемането на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № В 1391 СВ, подс.
М. е използвал специален начин, като е доближил и свързал кабелите под волана на
автомобила един с друг, при което е стартирал двигателя на автомобила.
Квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК
(повторност в немаловажни случаи) се обуславя от факта, че подс. М. е извършил
престъплението, предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство, в
условията на повторност, доколкото той вече е бил осъждан за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, с присъда, постановена в производството по НОХД № 594
по описа за 2016 г. на Районен съд Варна, влязла в законна сила на 18.10.2017 г., с
която му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца,
изтърпяването на което е било отложено по реда на чл. 69, ал. 1 от НК, за срок от три
години. Налице е и условието по чл. 30, ал. 1 от НК, тъй като до момента на
извършване на деянието, което е предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производство, не е изминал срок от пет години от изтърпяване на така наложеното му
наказание по цитираното дело, като разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от НК посочва, че при
условия на осъждане, срока по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл
изпитателния срок. Деянието очевидно не представлява маловажен случай, с оглед
стойността на противозаконно отнетите вещи, както и предвид самата динамика и
интензивност на престъпната дейност, говорещи за упорита престъпна деятелност.
Квалификацията на деянието по чл. 26, ал. 1 от НК се обуславя от
обстоятелството, че са били извършени две отделни деяния за времето от 29.07 –
6
30.07.2018 г., насочени към отнемане на чужди движими вещи, които поотделно са
осъществили състава на престъплението кражба, едно е довършено деяние, а другото
деяние е останало недовършено при фазата на опита, като деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, при което второто по ред деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото такова.
По отношение вида и размера на наложеното наказание.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, предл. 2 и предл. 3 и т. 7 във вр. с
чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК предвижда наказание
„лишаване от свобода“ за срок до три години за извършителите на този вид престъпни
деяния.
При индивидуализация на наказанието на подс. М., съдът отчете като
отегчаващо вината обстоятелство предходната му съдимост. В тази връзка, съдът
намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай съдът отчита като
отегчаващо вината обстоятелство престъпните деяния, които не попадат в кръга от
деяния, обуславящи наличието на повторност, и които престъпления още повече
свидетелстват за изключително „богатата“ и разнообразна престъпна дейност на подс.
М., и красноречиво демонстрират трайното му пренебрежително отношение към
установения правов ред в Република България.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете единствено изразеното
съжаление от страна на подсъдимия за извършеното престъпно деяние, доколкото
направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва в конкретния
случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР №
1 от 06.04.2009 . постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като
признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира
допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията,
съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от
този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което
то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
След внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства и след като
отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че най –
справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на
чл. 36 от НК е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което на
основание чл. 58А от НК следва да бъде намалено с 1/3 и на подс. М. да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим, на основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. Р. Й. М.
да заплати в полза на ОД на МВР гр. Варна сторените в досъдебната фаза на
наказателното производство разноски, възлизащи в общ размер на 1308, 53 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
7
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8