Решение по дело №13518/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261029
Дата: 26 октомври 2020 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20195330113518
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      № 261029

гр. Пловдив, 26.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 24.09.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13518 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е по реда на 124, ал.1 ГПК.

 Образувано е по искова молба от Г.И.В. против „Елекроразпределение ЮГ“ ЕАД, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 6724.43 лв., претендирана от ответника с фактура № **********/05.08.2019 г., допълнително начислена за периода 04.01.2019 г. – 03.07.2019 г. за обект с ИТН: ******, находящ се в ***. Претендират се разноски.

В исковата молба се оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми по посочената фактура. Твърди се, че не е потребена от ищеца допълнително начислената енергия, поради което и сумата се претендира от ответника без основание. Излагат се доводи за неспазена процедура за начисляване на допълнителна ел. енергия, съгласно ПИКЕЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва иска. В отговора се твърди, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по пренос и разпределение на ел. енергия. Твърди се, че на 03.07.2019 г., служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България „Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на електромер № ***, отчитащ доставена ел. енергия в обекта на ищеца с ИТН: ***, находящ се в ***. При проверката се установило, че към кутия на училище „Найден Геров“ е присъединен кабел 2.10 мм, който захранвал къщата на ищеца. В резултат на това консумираната ел. енергия от обекта на ищеца, не се отчита. Кабелът е прекъснат и правилната схема е възстановена. Съставен е констативен протокол по съответния законов ред, в който са отразени констатациите. Твърди се, че същият е връчен на ищеца.  В резултат от проверката операторът на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България е извършил преизчисления на електроенергията, съгласно законовите разпоредби. Периодът на корекцията е за 180 дни. За допълнително начислената ел. енергия ищецът бил уведомен, съгласно закона. Излагат се правни доводи. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че ответникът е издал срещу него фактура № **********/05.08.2019 г., допълнително начислена за периода 04.01.2019 г. – 03.07.2019 г. за обект с ИТН: ***, находящ се в ***.

В тежест на ответника е да установи, че сумата е начислена на валидно правно основание – цитираните правила и в съответствие със ЗЕ, респ., че е налице хипотеза за корекция на сметка поради неправомерно присъединяване към ел. табло на училище „Найден Геров“, в резултат на което ел. енергия да не се отчита и което да обосновава служебна корекция на сметките, както и размера на претендираната сума и периода, за който е начислена, както и твърденията си, че проверката на СТИ и свързаните с нея последващи действия са извършени съобразно нормативните изисквания и при спазване на правилата на ПИКЕЕ.

С Определение от 03.02.2020 г. е отделено като безспорно между страните, че ответното дружество е издало срещу ищеца фактура № 18221878211/05.08.2019 г., допълнително начислена за периода 04.01.2019 г. – 03.07.2019 г. за обект с ИТН: ***, находящ се в ***, на който имот ищецът е собственик.

Спорният въпрос по делото е дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума, както и дали правомерно е присъединена ищцата към ел. мрежа на ответника.

 В чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката е предвидена възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия при спазване на приети от ДКЕВР нарочни правила за това.

Видно от констативен протокол № 417721 от 03.07.2019 г. /л.55/, служител на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в присъствие на двама свидетели, е извършил техническа проверка на обект, находящ се в ***, като е констатирано, че обектът е захранен без електромер към ел. разпределителната мрежа с кабел въздушно със сечение от 2х10 кв.м. - меден, който кабел е присъединен към разпределителна кутия на училище „Найден Геров“ и който захранва обекта на ищцата. Констатирано е, че по този кабел преминава електроенергия, която не се отчита от електромер на Ер Юг. Констатирано е промяна в схемата на свързване. Кабелът е прекъснат от служителя на ответника и правилната схема е възстановена.

Констативният протокол е съставен на 03.07.2019 г. Към тази дата действат Правила за измерване на количествата електроенергия, приети, съгласно чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, в сила от 04.05.2019 г.

Следва да се изясни какво законодателя свързва с неправомерно присъединяване по смисъла на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, за да е приложима методиката на изчисляване на същата. 

Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ПИКЕЕ "Неправомерно присъединяване" е присъединяване на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ.

В чл.116, ал.7 ЗЕ се препраща към приета нарочна наредба.

Безспорно между страните е че ищцата е абонат на ответното дружество с обект на потребление процесния имот. Също така е безспорно, а и от твърденията на ищцата и доведените от нея свидетели – Х. Г. Ч. и Р. С. В. /протокол от о.с.з. от 21.05.2020 г. л.105/  се установява, че в периода 2004 – 2005 г. допълнително е прокаран кабел към процесния имот, захранван от СУ „Найден Геров“ с цел увеличаване мощността на присъединената ел. енергия на процесния имот. Към този период е действала Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производителите и потребителите на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи /Наредбата/.

В чл.36 и чл.39 от Наредбата са посочени условията, при които се осъществява увеличаването на мощността, а именно след писмено искане на потребителя и съгласие от разпределителното дружество, като в случай че е необходимо се изграждат нови съоръжения – по арг. от чл.39, ал.4, т.2, а не се присъединява към ел. мрежа на друг потребител.

В тази връзка от показанията на свидетелите З.Р.З. и В.С.В. /в протокол от о.с.з от 24.09.2020 г. л.134/ се разколебават твърденията на ищцата и показанията на доведените от нея свидетели Х. Г. Ч. и Р. С. В., че процесното присъединяване е осъществено по ръководството и съдействието на служители от ответното дружество и със съгласието на директора на СУ „Найден Геров“, към който обект е присъединено ел. захранване на ищцата. Това е така, доколкото свидетелите З.Р.З. и В.С.В. дават показания, че не са съдействали за такова присъединяване и нямат спомен да са осъществявали включване на имота на ищцата към захранването на училището.

По делото липсват писмени доказателства, които да удостоверяват отправено искане на ищцата или неин пълномощник за увеличаване на ел. захранване на собствения й имот, както и такова съгласие да е дадено от ответното дружество. Дори и да се приеме, че свидетелят З.Р.З., като *** на Ер Юг – Район Изток, в периода, в който е осъществено присъединяването е дал нареждане обекта на ищцата да се присъедини към захранването на училището /което в случая не се установява при условията на пълно и главно доказване/, то и не се установява, този служител да е имал представителна власт от ответното дружество да осъществява такова присъединяване. Налице е противопоставяне от ответното дружество по реда на чл.301 ТЗ след узнаване на извършеното присъединяване.

С оглед изложеното по делото не се установява, че процесния обект, собственост на ищцата е присъединен правомерно към ел. захранване на СУ „Найден Геров“, като по този начин правомерно е променена схемата на свързване.

По делото не се установява, че ел. енергия от присъединения кабел свързващ ел. захранване на къщата на ищцата с училището е отчитан със средство за търговско измерване. Напротив, както от констативния протокол, така и от свидетеля В.И. и от приетата и неоспорената от страните Съдебно-техническа експертиза /л.93/, която съдът кредитира, се установява, че енергията от присъединения кабел не се отчита от електромер, като е налице промяна в схемата на свързване. Констатирани са загуби на ел. енергия, които са установени, че идват от кабела, присъединен от къщата на ищцата към училище „Найден Геров“. Свидетелят И. установява, че към момента на проверката по кабела е протичал ток, което не се оспорва от ищцата. По делото не се установи, че наличният електромер, поставен на обекта на ищцата е отчитал ел. енергия от присъединения кабел, както и че схемата на свързване е тази, чрез която потребителят е бил първоначално свързан към ел. захранването на ищеца.

       С оглед изложеното съдът приема, че по делото се установи неправомерно присъединяване, което е довело до промяна на схемата на свързване на СТИ. Това обосновава приложението на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ за начина по който следва да се начисли количеството електроенергия. Разпоредбата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ следва да намира приложение в случаите, когато има неправомерно присъединяване без потребителят да е абонат, което не се отразява на схемата на свързване и без да е налично СТИ. При положение, че ищцата е абонат на ищеца, била е присъединена към ел. мрежа, то с неправомерното прекарване на допълнителен кабел се променя първоначалната схема на свързване, при което от наличното СТИ не се отчита цялата консумирана от ищцата ел. енергия, то в такава хипотеза следва да намери приложение чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, а не се касае за неправомерно присъединяване по смисъла на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, вр. с пар. 1, т.13 от ДР на ПИКЕЕ.

Констатирането на неправомерното присъединяване, довело до промяната на схемата на свързване е установено, чрез извършване на законовата процедура за това, предвидена в чл.49 ПИКЕЕ. Съставен е констативен протокол от служител на ответника, в присъствие на свидетел. По делото се установи от разпитаните свидетели, както на ищеца, така и на ответника, че при проверката е търсена ищцата, като тя е отказала да излезе и да съдейства на проверката. Отказ от съдействие е демонстрирал и с. на ищцата свидетеля Р. В., което се установява от неговите показания. В действащите ПИКЕЕ не е предвидено при съставяне на Констативен протокол да присъства *** при проверката.

Видно от представено известие за доставяне /л.57/, констативния протокол е връчен на ищцата лично, което е удостоверено с неин подпис на 24.07.2019 г., в разписката е посочено какво се връчва, а именно к.п. № 417721 от 03.07.2019 г. Този документ не е оспорен от ищцата.

Вярно е, че протоколът от проверката съставлява частен свидетелстващ документ, поради което и не се ползва със задължителната доказателствена сила, но като писмено доказателство същият следва да се цени наред с другите доказателства по делото. Отразените в протокола обстоятелства напълно кореспондират с експертното заключение, а така също и с ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, кредитирани от съда като обективни и безпристрастни и непротиворечиви. Всички свидетели единодушно сочат, наличие на прикачен към СТИ кабел, по който е установено протичане на ток. Установи се, че това присъединяване е неправомерно, изпълнено не по установения в закона ред, с което е променена схемата на свързване, като наличният СТИ не отчита цялата електроенергия, което преминава през него, идваща от неправомерно свързания кабел. След прекъсване на кабела правилната схема е възстановена.

     Предвид изложеното съдът намира, че е налице законово основание за корекция на сметките на ищеца, като единствено погрешно е изчислена дължимата се допълнително количество електроенергия. Следва да бъде приложена методиката по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ – промяна в схемата, а не по чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, като количеството електроенергия се начисли за период от 90 дни /доколкото не може да се установи от кога датира променената схема/ назад от проверката на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

                За да изчисли дължимата сума по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, съдът използва СТЕ на вещо лице Л.К., задачи 3 и 4, неоспорени от страните. Взе се база 90 дни назад от проверката – 03.07.2019 г. до 04.04.2019 г.; ½ пропускателна способност на кабела в кW - 8.05 kW, часово ползване на ден - 8 часа. При умножаване на посочените показатели се получава допълнителните квтч, които се начисляват по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, а именно 90 х 8.05 х 8 = 5796 квтч.  Вещото лице е установило, че за периода 04.04.2019 г. до 01.07.2019 г. – 88 дни цената на киловатчас е 0.19332 лева, а за периода 01.07.2019 г. до 03.07.2019 г. – 2 дни  - цената е 0.19729 лв. – по действащите цени, определени с решения на КЕВР. Тоест за периода от 04.04.2019 г. до 01.07.2019 г. се дължи сума в размер на 1095.58 лева /88 дни х 8.05 х 8 = 5667.2 квтч и 5667.2 х 0.19332 лв. = 1095.58 лв./, а за периода 01.07.2019 г. до 03.07.2019 г. – 2 дни, се дължи сума в размер на 25.41 лева /2 дни х 8.05 х 8 = 128 квтч и 128 х 0.19729 = 25.41 лева/. Или общо за периода 04.04.2019 г. до 03.07.2019 г. допълнително количество електроенергия, дължимо от ищцата е 1120.99 лева.

               За сумата в размер на 5603.44 лева съдът намира, че ответникът не доказа основание за начисляването й, предвид което искът ще се уважи за тази сума /6724.43 – 1120.99 = 5603.44 лв./, като се приеме, че ищецът не я дължи, за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 6724.43 лева, а именно за сумата от 1120.99 лева искът ще се отхвърли като неоснователен, доколкото съдът приема, че се доказа основание за нейната дължимост.

       В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че посочената сума не се дължи доколкото липсва виновно поведение на последната. В случая отговорността е обективна, като едностранна корекция на сметките на абоната е допустима при наличие на посочените в закона обективни критерии.

                 Съдът не споделя и доводите за недействителност на клаузите на ПИКЕЕ, в които е уредена едностранна корекция. ПИКЕЕ са издадени чрез законодателна делегация на КЕВР и към тях препраща ЗЕ, предвид което няма как да противоречат на закона, при положение, че същите се ползват със статут на закон. 

        По отговорността за разноските:

        С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни, които са направили своевременно искане в тази насока. Ищецът доказа следните разноски – 268.98 лева – платена държавна такса, 60 лева – депозит за свидетел и 800 лева адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представено доказателство – разписка съдържаща се в договора за правна помощ и съдействие /л.99/. Общо разноски за ищеца 1128 лева.

        Своевременно от ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Минималният размер на дължимото възнаграждение с оглед интереса по делото и съгласно чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, е 666.22 лева, уговореното възнаграждение от ищеца е 800 лева. Съдът намира, че същото не е прекомерно с оглед правна и фактическа сложност на делото, която не е малка, с оглед наличната противоречива практика по казуса и малобройната такава по отношение на новоприетите ПИККЕ, както и с оглед проведените съдебни заседание и активното процесуално поведение на процесуалния представител на ищцата.

         В полза на ищеца ще се присъдят разноски в общ размер на 940.77 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.

         Ответникът доказа следните разноски – 20 лева – депозит за свидетел и 180 лева – депозит за СТЕ.

         В производството ответникът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 200 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ответника в размер на 400 лева, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 66.68 лева.

      Така мотивиран, съдът

         Р  Е  Ш  И :

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 5603.44 лева, претендирана от ответника с фактура № **********/05.08.2019 г., допълнително начислена за периода 04.01.2019 г. – 03.07.2019 г. за обект с ИТН:***, находящ се в ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че Г.И.В., ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК ********* горницата над уважения размер от 5603.44 лева до пълния предявен размер от 6724.43 лева, като неоснователен. 

              ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на Г.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на  940.77 лева – разноски в производството. 

                       ОСЪЖДА Г.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 66.68 лева – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

         Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ