№ 903
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Владимир Вълков
Иванка Иванова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20241000502452 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.( ГПК).
С обжалваното решение № 3251/03.06.2024 г., постановено от Софийски
градски съд, ГО І-17 състав по гр.д. № 20231100102879 е отхвърлен
предявеният иск от Н. А. Ч. срещу ЗК „УНИКА“ АД за заплащане на сумата
от 26 000 лв. като част от обезщетение по чл. 432 ал 1 КЗ за неимуществени
вреди, произтекли от смъртта на Н. И. Ч..
Решението е обжалвано от ищцата, представлявана от адв. Я. Д. с довод,
че показанията на бабата на ищцата разкриват особено близка връзка между
ищцата и починалия неин дядо, на когото била и кръстена.
Първоинстанционният съд е упрекнат и че доказаните по делото страдания са
определени за типични за родствените отношения. Застъпена е теза и че
вместо да приложи принципите „да не се вреди другиму“ и за „пълна
обезвреда при неправомерно засягане на имуществената или неимуществената
сфера на едно лице“, съдът е тълкувал недопустимо Тълкувателно решение №
1 от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, цитирано впоследствие като
ТР № 1/2016 г. Поддържа се, че установените факти наподобяват отношение
1
между отглеждащ и отглеждан, надминаващо обичайно присъщите и
характерни за обществото ни отношения между внучка и дядо. Иска се
решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Претендират се и сторените разноски.
В отговор на въззивната жалба процесуалният представител на ЗК
„УНИКА“ АД – юрк. В. М.-И. оспорва доказателствата по делото да разкриват
отношения между ищцата и починалия й дядо, покриващи критериите на ТР
№ 1/2016 г. Навежда довод, че критерият „особена“ предполага качествено
различие на конкретния случай от обичайната емоционална връзка. Иска се
решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата Н. Ч.,
наричана впоследствие и ищца – адв. П., преупълномощен от адв. Д.,
Поддържа жалбата. Претендират се разноски с представен списък.
Процесуалният представител на въззиваемия . ЗК „УНИКА“ АД – юрк.
М. оспорва жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице
в предвидения от закона срок.
При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността
на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.
Проверката на решението досежно формираните фактически и правни
изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма
или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до
посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното
решение (чл. 269 ГПК). Оспорените в случая фактически изводи налагат
самостоятелна преценка на доказателствата досежно отречената от
първоинстанционния съд материалноправна легитимация на ищцата.
В исковата молба се твърди ищцата да е внучка на - Н. И. Ч. – починал
при ПТП при твърдение да е предизвикано по вина на застрахован при
ответника водач на моторно превозно средство. Ищцата приела смъртта му
изключително болезнено. Твърди се приживе между двамата да е
съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение.
Ищцата била кръстена на своя дядо, което създало специална връзка помежду
2
им. От раждането си ищцата живяла освен с родителите си и със своя дядо в
обща семейна къща. Определя починалия като стожер на фамилията, а себе си
за неговата най-голяма гордост. Ищцата не само израснала под един покрив с
дядо си, но и под негова опека – духовна, морална, финансова. Дядо й бил
свидетел на нейното съзряване и допринесъл изключително за изграждането
на характера й. Сочи се животът в обща семейна къща да е традиционен за
семейство Ч., понеже три поколения са живели и живеят под един покрив.
Застъпена е теза, че това създава особена близост и поражда възприятие, че
прародителите са част от най-близкия семеен кръг. Претендира обезщетение в
размер на 26 000 лв. като част от общ размер на претенцията от 50 000 лв.
както и законна лихва върху тази сума, считано от 01.04.2021 г.
В отговор по исковата молба ответникът оспорва увреждането да е
причинено виновно, а евентуално се позовава на съпричиняване на
пътнотранспортното произшествие. Оспорва и ищцата да се е намирала с
починалия в отношения, които да отговарят на установените критерии в ТР №
1/2016 г. и Постановления на Пленума на Върховния съд съответно №
4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г. и в частност да се намира в особено близка
връзка с починалия и действително да са претърпени вреди, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка.
Страните не спорят, че ищцата е внучка на починалия на 01.11.2018 г., а
от доказателствата по делото се налага извод, че към тази дата ищцата е била
на 16 години.
Свид. В. Б. – баба на ищцата по майчина линия, определя връзката на
внучката й с покойния й дядо като по силна, тъй като носела неговото име.
Дядо й купил колело и първото каране било с него. Той научил ищцата да кара
колело. Когато станала ученичка, дядо й я вземал от училище и я водел на
тренировка. Той живеел в кв. „Слатина“ но си наел апартамент в кв. „Овча
купел“, за да е по-близо до Горна баня, където свидетелката, заедно със
съпруга си – друг дядо на ищцата, ищцата и нейните родители, живеели в
къща близнак. Дядо й Н. я водел и я взимал от училище и я водел на
тренировка на стадион „Славия“, а когато между тренировката и училище
имало време – и в наетия си апартамент в „Овча купел“, където заедно се
хранели.
3
Една-две години преди да почине дядото на ищцата тя отишла при
свидетелката в чужбина да учи в годината, когато той починал. Чувала се по
телефона с дядо си по няколко пъти на ден. Разказвала му за спорта, за
тренировката и за училище.
Когато разбрали от бащата на ищцата, че Дядо й Н. е починал,
първоначално не посмели да кажат на ищцата. Тя го търсела и започнала да
задава въпроси къде е. Междувременно бащата на ищцата й казал по
телефона, че дядо й е починал. Тя влязла в стаята на баба си и започнала да
плаче. Поинтересувала се как е починал дядо й, а свидетелката й казала да е
станало в съня му. Ищцата изпаднала в истерия. Заключила се в стаята си и не
пожелала да излезе от там два-три дни. Впоследствие ищцата упрекнала баба
си, че не й казали истината веднага. Не искала да ходи на училище. Отказвала
контакт с баба си и нейния съпруг, а излизала от стаята си, когато и те
излизали от къщата. След известно време в интернет попаднала на снимка на
смачканото колело на дядо си, зачела се в статията отново поискала обяснения
и се затваряла в стаята си. Откакто разбрала, че дядо й починал, спряла да кара
колело. Понеже дядо й много обичал да кара колело, заедно гледали
колоездачни състезания по телевизията, когато видела такова се натъжавала.
Приживе на дядо й всяка Коледа и Бъдни вечер се събирали заедно и дядото
на ищцата чел молитвата. След смъртта му ищцата поела да чете молитвата.
Съгласно Тълкувателно решение 1/2016 г. на ОСНГК на ВКС
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. (деца, съпруг и родители – бел. на докладчика) и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд (отглеждано, но
неосиновено дете, отглеждащия го или лице, живяло с починалия на семейни
начала - – бел. на докладчика) и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В обосновка на взетото решение Върховният
касационен съд потвърждава развитите критерии за очертаване най-близкия
4
кръг от роднини, чието страдание обосновава и задължение за имуществена
компенсация.
Настоящият състав приема, че обективният критерий – изводима от
обстоятелствата специфична връзка между починалия и страдащия,
обезпечава и присъщата за принципа на справедливост предвидимост.
Предходно утвърдената съдебна практика, препотвърдена и с ТР 1/2016 г.
идентифицират правоимащите освен субективния критерий – емоционално
страдание и обективен критерий. Според ППВС № 4/61 г. обективният белег
се явява предписана родствена връзка между починалия и страдащия. ППВС
№ 5/69 г. разширява този критерий и по отношение на лица, намиращи се
помежду си в припокриващо се по съдържание отношение с родствено
обусловеното. ТР 1/2016 г. отстъпва от лимитативно утвърдения кръг на
правоимащи лица по съображение, че житейското многообразие не позволява
еднозначното им определяне. Изрично обаче е указан критерият за
идентификация – особено близка връзка.. Въпрос на конкретна преценка
остава дали конкретното отношение между починалия и търсещия
обезщетение се откроява осезаемо от традиционното за българското общество.
Потенциал за формиране на изключителната близост е признат на отношение,
пораждащо оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие. При тези съображения настоящият състав приема, че и
според ТР 1/2016 г. страданието, независимо от неговия интензитет, не е
достатъчно за пораждане право на имуществена компенсация.
Настоящият състав споделя извода и на първоинстанционния съд, че не
се установява осезаемо различие в отношението между ищцата и дядо й в
сравнение с обичайното за българското общество. Както е посочено и в ТР №
1/2016 г. типично за българското семейство са взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Обичайно е също така формалният
белег за приемственост – личното име, да създава относително по-тесни
връзки между дядо и внуче, за каквито сочи и свид. Б.. Израз на типичното
отношение е и отзоваване на дядото да подпомогне родителите при грижите за
детето. Установява се в тази насока, че дядото е взимал ищцата след училище
и я е водил на тренировка. Честите срещи по очертания повод обаче не
предпоставят формиране на изискуемата в случая особена връзка.
Свидетелските показания опровергават твърдяното в исковата молба ищцата
да е израстнала в един дом с починалия си дядо. Регулярните срещи за
5
осигуряване на тренировъчния процес на ищцата не разкриват значимо
отклонение от обичайните за българското семейство. Засвидетелстваните
чести телефонни контакти след прекъснатата физическа връзка между тях
след 2016 г. сочат на изградена емоционална връзка помежду им, но не
разкриват изключително отношение помежду им, което да се припокрива по
съдържание с обичайното между най-близките – в случая родител-дете.
Характерно за това отношение е многоаспектното му съдържание и
ежедневно взаимодействие, докато доказателствата очертават присъщата за
българското семейство подкрепа на родителите за посрещане на част от нужди
на тяхното дете.
Доказателствата позволяват извод за висока степен на страдание у
ищцата, което еднозначно може да бъде обяснено именно със смъртта на
нейния дядо. Загубената емоционална подкрепа обосновава по-дълбоко
страдание. Това обаче само по себе си не е достатъчно, за да обоснове право
на имуществена компенсация. Наложително е този резултат да произтича от
принудително прекратено отношение при указаното вече съдържание.
В обобщение, не се установява отношението между ищцата и починалия
неин дядо – Н. Ч., да се припокрива по съдържание с характерното за родител
и дете. Това препятства извод за изключителност на случая, за да породи право
на имуществена компенсация за емоционалната вреда у ищцата. Ето защо
предявеният иск се явява неоснователен, като безпредметно остава
изследването на останалите обстоятелства, относими към причината за
ангажиране отговорността на ответника, а и определянето на нейния обем –
размерът на евентуалното обезщетение.
По разноските
При установения изход от спора въззивницата дължи да понесе
имуществената тежест но съдебния процес – сторените по делото разноски. С
оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК този извод следва да бъде огласен в
решението.
Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК утвърждава право на страна, поверила
защитата на интересите си в съдебно производство на назначен за целта
служител с юридическо образование, да бъде възмездена за ангажирания
ресурс при отчитане правилата на Закона за правната помощ. Ответникът е
6
защитаван във въззивното производство от юрисконсулт, поради което
основателна се явява претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При отчитане естеството и обема на извършената работа
настоящият състав приема за съответстващо й възнаграждение в минимален
размер от 100 лв., която сума следва да бъде възложена в тежест на ищцата.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София в настоящия си
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3251/03.06.2024 г. по гр.д. №
20231100102879 по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК Н. А. Ч. с адрес по делото: ***,
да заплати на ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18, сумата от 100 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт в производството пред Апелативен съд-
София.
ВЪЗЛАГА в тежест на Н. А. Ч. направените от нея разноски в
производството пред Апелативен съд-София.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по реда и при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК в
едномесечен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7