Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 51988 по описа за 2008 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.).
С
решение от 01.04.2008 г., постановено по
гр.д. № 4059/2007 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 67 състав, са отхвърлени
предявените от М.Д. Д., осъществяващ търговска дейност като ЕТ „С.-М.-М.Д.“,
срещу „Б.н.х.з.“ ООД искове по чл. 99, ал. 2 ЗЗД за цедирани вземания по
договор за цесия от 14.04.2006 г. с „ЦВМ Т.Т.“ ООД, предявени частично, както
следва: за сумата от 2100 лв. частично от 3286 лв., представляваща стойност на
получено по протокол от 02.06.2001 г. оборудване; за сумата от 8750 лв.
частично от 1 146 814 лв., представляваща неустойка за забавено
изпълнение на задължението за плащане на главницата по протокола и сумата от
7250 лв. частично от 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за
пропуснати ползи от неосъществена търговска дейност по протокола.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца, с която съобразно
изрично направеното уточнение в откритото съдебно заседание, проведено на
09.05.2019 г.,
първоинстанционното решение се обжалва единствено в частта, с която е отхвърлен
искът за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на главницата по
протокола от 02.06.2001 г. в размер на 8750 лв. частично от 1 146 814
лв. за периода 06.06.2001 г. – 27.02.2007 г. Изложени са доводи, че изпратеното
на 16.04.2006 г. писмо, представляващо покана за плащане, е било връчено на
ответника при отказ за получаване, поради което следва да се приеме за редовно
връчено. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният
иск да бъде уважен.
Ответното
дружество, редовно
уведомено по реда на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.), не е подало отговор на
въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното
във въззивната жалба, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1, вр. чл.
99 ЗЗД.
Съгласно протокол от 02.06.2001 г. управителят на
ответното дружество е получил от „ЦВМ Т.Т.“ ООД във връзка със съвместна
дейност за използване на помещението на „Б.н.х.з.“ ООД, ***, следните вещи: 20
бр. метални столове с единична цена 130 лв. на обща стойност 2600 лв. и 7 бр.
кръгли дървени маси с единична цена 98 лв. на обща стойност 686 лв. В протокола
е посочено, че до три дни от подписването му страните ще сключат договор за
съвместна дейност, като ако такъв договор не бъде сключен, „Б.н.х.з.“ ООД ще
дължи цената на вещите към 06.06.2001 г. и лихва за забава върху цената им след
посочения срок в размер на 20 % на ден върху цялата дължима сума.
По делото е приета телеграма, изпратена от „ЦВМ Т.Т.“
ООД на „Б.н.х.з.“ ООД на 27.12.2001 г., с която е било предявено вземане в
размер на 137 354 лв., представляващо неустойка по подписан между страните
протокол от 02.06.2001 г., като ответното дружество е било поканено да заплати
посоченото задължение в седмодневен срок. Тази телеграма е била получена от
служител на ответното дружество на 28.12.2001 г.
На 14.04.2006 г. „ЦВМ Т.Т.“ ООД в качеството му на
цедент и ЕТ „С.-М.-М.Д.“ в качеството му на цесионер са сключили договор за
цесия, с който е прехвърлено вземането на цедента от „Б.н.х.з.“ ООД,
произтичащо от причинените загуби въз основа на подписания и неизпълнен
протокол от дата 02.06.2001 г., с който са били предадени столове и маси за
съвместна дейност. Цедираното вземане е определено в договора по следния начин:
„50 % от минимум 130 000 лв. към датата на предявяване – 27.12.2001 г.,
извършено с предявяване към фирмата-длъжник с телеграма с обратна разписка“.
На 15.04.2006 г. „ЦВМ Т.Т.“ ООД е изпратило до „Б.н.х.з.“
ООД покана за плащане на всички дължими суми
по подписания между страните протокол от 02.06.2001 г. в размер на
главница, лихва в размер на
1 146 814 лв. и обезщетение за пропуснати ползи и печалби в размер на
1 000 000 лв. в седемдневен срок от получаване на поканата. Поканата
съдържа и уведомяване от страна на цедента за прехвърляне с договор за цесия на
половината от дължимата сума на ищеца ЕТ „С.-М.-М.Д.“. От приложената на л. 41
обратна разписка се установява, че писмото не е било доставено, тъй като
получателят е бил преместен на друг адрес.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което след преценка по чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) следва да бъде
кредитирано, съгласно което общият брой дни на закъснение в претендирания от
ищеца период 06.06.2001 г. – 27.02.2007 г. е 2089, а размерът на дължимата
неустойка за тях е 41 780 % или 137 289 080 лв.
При така установените факти въззивният съд достигна до
следните правни изводи.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Въззивният съд
намира, че в разглеждания случай ищецът е носител на правото на вземане за
неустойка, което му е било надлежно прехвърлено с договора за цесия от
14.04.2006 г., в който вземането е индивидуализирано чрез препращане към телеграмата
от 27.12.2001 г., с която е било предявено вземането за неустойка, уговорено в
протокола от 02.06.2001 г.
Съдът намира за основателен доводът на въззивника, че
изпратеното на 16.04.2006 г. писмо, представляващо покана за плащане, е било
редовно връчено на ответника. От приложената на л. 41 обратна разписка се
установява, че писмото не е било доставено, тъй като получателят е бил
преместен на друг адрес. Получателят е юридическо лице, като съобщението е било
изпратено на седалището и адреса му на управление. Съгласно чл. 12 ТЗ това са
населеното място и адресът на управление на дейността на дружеството. По
аргумент от чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.), след като е налице фикция за редовно
връчване на съдебни книжа по седалището и адреса на управление на търговското
дружество, следва да се приеме, че поканата за плащане, изпратена до същия
адрес, при положение, че дружеството е напуснало адреса без да заяви за
вписване в съответния регистър актуален адрес, на който да бъде намерено, също
е била връчена надлежно. Поканата съдържа и уведомяване от страна на цедента за
прехвърляне с договор за цесия на половината от дължимата сума на ищеца ЕТ „С.-М.-М.Д.“,
поради което следва да се приеме, че ответникът е бил надлежно уведомен и за
прехвърлянето на процесното задължение съобразно изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Въпреки изложените по-горе съображения настоящият
съдебен състав намира, че искът за заплащане на неустойка, който изчерпва предмета
на въззивното производство, правилно е бил отхвърлен, тъй като уговорената лихва
за забава, която по своето естество представлява неустойка за забавено
изпълнение на главното задължение, в размер на 20 % на ден върху цялата дължима
сума, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г.
на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона или на добрите нрави. Това
ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските
сделки по силата на чл. 288 ТЗ и за неговото спазване съдът следи служебно, в
т.ч. при искане за присъждане на неустойка. В тълкувателното решение е посочено още, че неустойката следва
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В решението
са посочени неизчерпателно примерни критерии при извършване на преценката за нищожност
на неустоечната клауза - размера на задълженията, чието изпълнение се
обезпечава с неустойката; дали изпълнението е обезпечено и с други правни
способи; вида на неизпълнението; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Като съобрази конкретиката на случая и примерно
изброените по-горе критерии, настоящият съдебен състав намира, че процесната
неустоечна клауза следва да се приеме за нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Тя е уговорена за неизпълнение на задължението за възстановяване
паричната равностойност на процесните вещи - 20 бр. метални столове с единична
цена 130 лв. на обща стойност 2600 лв. и 7 бр. кръгли дървени маси с единична
цена 98 лв. на обща стойност 686 лв, които вещи са на обща стойност 3286 лв. Пълният
размер на начислената неустойка върху това задължение е 1 146 814 лв.
за периода 06.06.2001 г. – 27.02.2007 г., от които се претендират частично 8750
лв., т.е. размерът на начислената неустойка е почти 350 пъти по-голям от
размера на обезпеченото задължение, което е неоправдано от гледна точка на
добрите нрави. Следва да бъде посочено и че неустойката е в размер на 20 % на
ден върху главницата, без да е предвиден краен срок за начисляването й, което в
съвкупност с изложеното по-горе относно съотношението в размера на обезпеченото
задължение и начислената неустойка, също е аргумент за противоречието на
клаузата с добрите нрави. В тази връзка съдът отчете и обстоятелството, че към
датата на подписване на процесния протокол – 02.06.2001 г., размерът на
законната лихва е бил 14, 65 % годишно. Това е размерът, който законодателят е
посочил като разумен за обезщетяване пропуснатите ползи на кредитор вследствие
неизпълнение на парично задължение. В разглеждания случай годишният размер на
договорената между страните неустойка е 7300 %, което
многократно надвишава посочения законоустановен размер на законната лихва и
също бе взето предвид от съдебния състав при извършване на преценката за
противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения въззивният съд достигна до
извод, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част, с която е отхвърлен искът за заплащане на неустойка за забавено
изпълнение на задължението за плащане на главницата по протокола за сумата от 8750
лв. частично от 1 146 814 лв.
Страните не са направили искания за присъждане на
разноски за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
предявения иск настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 01.04.2008 г., постановено по
гр.д. № 4059/2007 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 67 състав, в
обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.