Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 18.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 268 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
М.И.А., А.И.К. и Д.И.А., че Б.Г.Б. и съпругата му П.Г.Б. са собственици в режим
на съпружеска имуществена общност по давностно владение по силата на Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № **************по
описа на нотариус Митко Митев, с район на действие РС Свиленград, на следния
недвижим имот: земеделска земя, представляваща полска култура, находяща се в
местността „Момче”, четвърта категория, с площ от 5,001 дка, имот № 100105 по
плана за земеразделяне на землището на с. Левка, общ. Свиленград. Направено е и
искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № **************
по описа на нотариус Митко Митев, с район на действие РС Свиленград, с който
ответниците М.И.А., А.И.К. и Д.И.А. са признати за собственици на основание
давностно владение на същия този недвижим имот.
Също така са предявени субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение
на Х.И.Т. и съпругата му Н.К.Т., че Б.Г.Б. и съпругата му П.Г.Б. са собственици
в режим на съпружеска имуществена общност по давностно владение на гореописания
недвижим имот и за осъждането им да предадат на ищците владението върху него.
В исковата молба се твърди, че ищците са
собственици в режим на съпружеска имуществена общност по силата на упражнявано
давностно владение на гореописания недвижим имот, като на 13.06.2017 г. се
снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
Поддържат, че разбрали, че ответницата М.И.А. сключила като несобственик
договор за аренда на процесния имот, а арендаторът пък сключил договор за
преарендуване с ответника Х.И.Т.. Посочено е, че няколко пъти ищците
предупреждавали първата ответница да прекрати договора за аренда, тъй като не
била собственик на земеделската земя, но вместо това тя и ответниците А.И.К. и Д.И.А.
се снабдили на 01.06.2017 г. с нотариален акт за собственост по давностно
владение. На следващия ден последните се разпоредили чрез договор за
покупко-продажба с имота в полза на ответника Х.И.Т., който в момента на
сделката бил в граждански брак с ответника Н.К.Т.. Твърдят, че към момента
имотът се обработвал от ответника Х.Т.. Посочено е, че от възстановяването на
процесната земеделска земя през 1997 г. вуйчото на ищеца – И. Д.А., му заявил,
че желае неговите имоти да останат за него и семейството му. От този момент
имотът се владеел необезпокоявано от ищеца, който го отдавал под наем и
владението му било необезпокоявано от 1997 г. до 2009 г. От стопанската 2009 –
2010 г. ищецът разбрал, че ответницата М.И.А. отдала имота под аренда, като я
предупредил да не продължава с тези действия. На 13.06.2017 г. ищецът се
снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение. С оглед горното
считат, че са собственици на посочения имот и молят да бъдат уважени
предявените искове срещу ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците М.И.А., А.И.К., Д.И.А., Х.И.Т. и Н.К.Т., с който
изразяват становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорват, че
ищците са придобили по давност процесния имот, както и изобщо факта, че са
упражнявали фактическа власт върху него в посочения първоначално период от 2000
г. до настоящия момент, както и през конкретизирания в първото съдебно
заседание период от 1997 г. до 2009 г. Твърди се, че през по-голямата част от
посочения в исковата молба период имотът се владеел от ответниците М.И.А., А.И.К.
и Д.И.А., които основно го отдавали под наем и аренда на трети лица. Тези лица
били декларирали ползването и обработването на имота в Държавен фонд
„Земеделие” и получавали субсидии за това. Поради това първите три ответници се
снабдили на 01.06.2017 г. с титул за собственост въз основа на упражнявано
давностно владение. Не оспорват, че на 02.06.2018 г. последните продали имота
на ответника Х.И.Т., който по това време бил в граждански брак с ответника Н.К.Т..
Не се спори и че от този момент ответникът Х.И.Т. обработвал и владеел имота. Възразяват,
че лицето И. Д.А. никога не бил владял имота, нито бил предавал владението
върху него на ищеца Б.Б.. Липсвали данни и кога представеното решение от
22.07.1997 г. на ПК Свиленград било влязло в сила. Поддържат, че ищецът Б.Б.
никога не бил сключвал договори за отдаване под наем на процесния имот, като
оспорват достоверността на датите на представените с исковата молба договори за
наем. По тези съображения считат, че ищецът Б.Б. не е придобил по давностно
владение собствеността върху процесния имот и молят да бъдат отхвърлени
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 02011/22.07.1997 г. на Поземлена комисия –
гр. Свиленград е възстановено правото на
собственост на И. Д.А. върху следния земеделски имот: полска култура с площ от
5,001 дка в местността „Момче”, представляваща имот № 100105 по плана за
земеразделяне в землището на с. Левка, общ. Свиленград. Според удостоверение за
родствени връзки от 18.12.2017 г., издадено от Община Свиленград, последният е
вуйчо на ищеца Б.Г.Б..
В случая между страните е налице колизия за правото на
собственост върху процесния недвижим имот. Представен е Нотариален акт № **************
по описа на нотариус Митко Митев, по силата на който ответниците М.И.А., А.И.К.
и Д.И.А. са признати за собственици по давностно владение на гореописания
недвижим имот. Съгласно Нотариален акт № **********. първите три ответници се
разпоредили със спорния имот посредством договор за покупко-продажба в полза на
ответника Х.И.Т.. Не е налице спор и че към момента на придобивната сделка
последният е бил в граждански брак с ответника Н.К.Т..
От Нотариален акт № ************** по описа на
нотариус Митко Митев, се изяснява, че ищецът Б.Г.Б. също е бил признат за
собственик въз основа на упражнявано давностно владение на описания земеделски
имот. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът Б.Г.Б. е сключил граждански брак
с ищцата П.Г.Б. на 26.03.1972 г.
В мотивите на Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г.
по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че оспорването на нотариалния
акт по чл. 587 ГПК може да се изразява както в доказването на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването
на акта. Прието е също, че когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни, било
за правна сделка), оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав
на удостовереното от нотариуса придобивно основание. Тези разяснения намират
изцяло приложение по настоящото дело. Поради това, когато при спор за
собственост и двете насрещни страни по делото представят нотариални актове с
твърдения, че те ги легитимират като собственици на спорния имот, съдът следва
да изложи мотиви по оспорванията и на двете страни, като се концентрира върху
правата на ищеца, тъй като именно те са предмет на правния спор.
В разглеждания случай ищците твърдят, че са придобили
собствеността върху спорния имот въз основа на необезпокоявано давностно
владение, упражнявано в периода 1997 г. – 2009 г., като на 13.06.2017 г. се
снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Според
легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт,
подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория,
така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Без да се установи, че тези
признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да
се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението
трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица
на владеят вещта. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се
счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният
признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху
вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е
достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение
към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с
вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в
него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. За да е
налице владение, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е
достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта –
инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия
през значително отдалечени във времето периоди. Само при владение с постоянен
характер и след изтичане на предвидения в чл. 79 ЗС срок владелецът може да
придобие собствеността по давност.
За установяване факта на упражняваното владение ищците
са представили три договора за наем от 30.09.2006 г., 30.09.2007 г. и
30.09.2008 г., съгласно които ищецът Б.Г.Б. отдал на свидетеля Б.А.Б.процесния
имот под наем за следните стопански имоти: 2006 г. – 2007 г., 2007 г. – 2008 г.
и 2008 г. – 2009 г. На основание чл. 193 ГПК е открито производство по
оспорване автентичността на подписите на „наемател” и „наемодател”, положени
върху договорите за наем. От заключението по назначената съдебно-почеркова
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че подписите след „наемател” в същите тези договори са положени от Б.А.Б.,
а подписите след „наемодател” – от Б.Г.Б.. Тъй като се оспорват частни
документи, които не носят подписа на страната, която ги оспорва, т. е.
ответната, ищците следваше да докажат, че документите са автентични. С оглед
наличието на категорични доказателства, че договорите за наем са подписани от
лицата, посочени като техни автори, съдът приема, че не е доказано оспорването
на истинността на тези документи.
От своя страна, ответниците са представили договори за
наем от 01.10.2005 г., 28.05.2006 г., 25.06.2007 г. и 02.06.2008 г., според
които ответницата М.И.А. е отдала спорния земеделски имот под наем на З.Х.А.за
стопанските години 2005 г. – 2006 г., 2006 г. – 2007 г., 2007 г. – 2008 г. и
2008 г. – 2009 г.
Приложена е и справка от Държавен фонд „Земеделие”, от
която се изяснява, че процесният имот е бил заявен за подпомагане по схемите и
мерките на директни плащания, както следва:
1) 2008 г. – 0,49 ха от имота от „Голяма гора” ООД и
0,1 ха от З.Х.А.;
2) 2009 г. – 0,49 ха от имота от „Голяма гора” ООД;
3) 2010 г. – 2015 г. – 0, 5 ха от Т.И.Т.;
4) 2016 г. – 0,5 ха от М.П.К.;
5) 2017 г. – 2018 г. – 0,5 ха от Х.И.Т..
По делото са разпитани свидетелите Г.Н., Б.Б., Т.Г.и Т.Т..
От показанията на свидетеля Г.Н., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като обективни и последователни, се изяснява, че бил роден в с. Левка,
където живеел в съседство с бабата и дядото на ищеца Б.Г.Б.. Знаел, че те имали
ниви в местността „Момче” и над левченските гробища, тъй като там се намирали и
земите на неговото семейство. Свидетелят изяснява, че вуйчото на ищеца И. Д.,
когото наричали Ханс, се бил установил преди много години в Германия. Разказва,
че когато през 1993 г. или 1995 г. И. Д. се върнал от Германия, за да се види с
майка си, той се запознал с него. Тогава И. Д. му казал, че е дошъл, за да
подари земята и къщата на ищеца Б.Г.Б., който трябвало да се грижи за майка му.
Спомня си, че когато И. Д. дошъл все още земите не били възстановени, като
тогава той предприел действия в тази връзка. Разказва, че последно посетил
местността „Момче”, когато продали тяхната нива – около 1993 г. Не знаел кой е
обработвал тази нива, след като И. Д. я оставил на ищеца Б.Г.Б..
Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля Б.А.Б.,
от които се изяснява, че през стопанските 2007 г., 2008 г. и 2009 г. сключил
договори за наем с ищеца Б.Г.Б. за процесния имот. Разказва, че тъй като през
2007 г. наследниците на имот с № 100106 му обещали да му го продадат, той решил
да провери кой е собственик на съседния, за да може да обработва по-голяма
площ. Тогава от възрастни хора разбрал, че нивата е собственост на И. Д.А..
Установил, че собственикът имал племенник – ищеца Б.Г.Б.,***. Разказва, че
дошъл при ищеца и тогава сключил договор за наем за три стопански години.
Впоследствие, тъй като в този масив работело гръцкото дружество „Голяма гора”,
той преотдал процесния имот. Спомня си, че през 2007 г. единствено изорали
земята. Дотогава имотът поне две години не бил обработван и бил силно затревен.
През 2008 г. гърците го засели с пшеница, а през 2009 г. – с рапица. През 2010
г. гръцката фирма си тръгнала, а целият масив, в който се намирал и спорният
имот, започнал да го обработва ответникът Х.Т.. Разказва, че преди две-три
години срещнал ищеца Б.Г.Б., който го попитал защо не бил подновил договора за
наем, а свидетелят отговорил, че там работел вече друг арендатор, като мислел,
че ищецът е сключил договор с него. Ищецът му отговорил, че не е отдавал имота
на никого и е свободен. Свидетелят е изяснил, че често се случвало един
арендатор да сключи договор със собственика, а впоследствие да го преотдаде на
друг да го обработва. Това го правели с цел окрупняване на земеделските площи.
От показанията на свидетелката Т.Г.се установява, че
след ликвидацията на ТКЗС собствениците на земи от с. Левка създали кооперация
през 1993 г. Едни от основателите на кооперацията били ответницата М.И.А. и
съпругът ѝ И. Д.А.. Твърди, че съпругът на първата ответница внесъл в
кооперацията като свой собствен и имот № 100105 в местността „Момче”. Знаела
всичко това, защото съпругът ѝ бил председател на кооперацията, а тя
работела в счетоводството. Разказва, че процесната нива кооперацията я
обработвала до 2001 г. След това ответницата М.И.А. започнала да обработва
същата тази нива. Спомня си, че последната обработвала имота около две години и
впоследствие го отдала под наем на майката на ответника Х.Т. – З.. Доколкото
свидетелката единствена има наблюдения върху поземления имот за периода след
1993 г. до 2007 г. и изложеното от нея не се опровергава от останалите
доказателства, не са налице основания съдът да не изгради фактическите си
изводи върху изложеното от нея.
Съгласно показанията на свидетеля Т.Т. – брат на
ответника Х.И.Т., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като обективни
и логични, се установява, че през периода 2008 г. – 2009 г. брат му Х.Т.
преотдал процесния имот на фирма „Голяма гора”, а от 2010 г. до 2015 г. лично
свидетелят обработвал нивата.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява изобщо
ищците да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот. Единствено през
2007 г., 2008 г. и 2009 г. ищецът Б.Г.Б. отдал под наем нивата на свидетеля Б.Б..
В тази връзка свидетелят Б.е изяснил, че той бил този, който потърсил ищеца, за
да сключат договорите. След този момент до издаването на констативния
нотариален акт през 2017 г. не се доказа ищците да са предприели действия,
посредством които да заявят права върху спорния имот. Поради това съдът намира,
че са опровергани твърденията на свидетелите, които в производството по
обстоятелствена проверка пред нотариуса са заявили, че ищецът обработвал и
засявал имота. Същевременно свидетелката Т.Г.изяснява, че от 1993 г. имотът бил
внесен в новосъздадената кооперация в с. Левка от ответницата М.И.А. и съпругът
ѝ И. Д.А.. Следва да се отбележи, че последният е с идентични имена с
вуйчото на ищеца, като в нотариалното производство свидетелката Господинова е
заявила, че при възстановяването на собствеността по грешка приели, че е имотът
принадлежи на съпруга на ответницата. Доколкото имотът е бил внесен като тяхна
собственост, съдът счита, че те са започнали да го владеят. След смъртта на
съпруга ѝ ответницата М.И.А. е продължила да свои имота, като от 2001 г.
няколко години го обработвала самостоятелно, а след това, видно представения
договор за наем от 2005 г., го отдала под наем на З.Х.А.– майка на ответника Х.И.Т..
В тази връзка съдебната практика е константна, че владението може да се
упражнява чрез наемател, т. е. чрез действия на обикновено ползване на вещта. Този
извод следва и от легалната дефиниция за владение, дадена в разпоредбата на чл.
68, ал. 1 ЗС – упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя (така Решение № 68/16.06.2017 г. по
гр. д. № 4312/2016 г. на ВКС, II г. о.). В разглежданата хипотеза между
страните е налице спор кой е владял спорния имот през периода 2007 – 2009 г. За
този период както ответницата М.И.А., така и ищецът Б.Г.Б. са сключили договори
за наем за процесния имот. От представения официален удостоверителен документ
от Държавен фонд „Земеделие” се установява, че през 2008 г. 0,49 ха от имота са
заявени за ползване от „Голяма гора” ООД, а 0,1 ха от З.Х.А.. През 2009 г. единствено
„Голяма гора” ООД са заявили, че ще обработват 0,49 ха от имота. Тук следва да
се отбележи, че свидетелят Б.е обяснил, че била честа практика арендаторите да
заменят помежду си наети парцели, за да се съберат повече ниви на едно място.
Както последният, така и свидетелят Т.Т. са посочили, че през 2008-2009 г.
процесната нива се обработвала от „Голяма гора” ООД. Тук е налице противоречие
в показанията им, доколкото според свидетеля Б.той преотдал имота на гръцкото
дружество, а свидетелят Т.Т. твърди, че ответникът Х.Т. заменил нивата. Съдът
счита, че е ирелевантно кой точно е преотдал процесния поземлен имот на „Голяма
гора” ООД, тъй като свидетелят Б.Б., З.Х.А.и ответникът Х.Т. са имали
качеството на ползватели. Арендаторите са обединявали колкото се може повече парцели
на едно място с цел по-лесната им обработка. Съдът застъпва становището, че
след като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот, се
предполага до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт
трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от трето
лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността
владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота или да бъде
осъществено такова действие, което има за последица отстраняване на владелеца
от имота. В този аспект не се установи наличието на спорове нито между ищеца Б.Г.Б.
и ответницата М.И.А., нито между арендаторите Б.Б. и Х.Т. относно ползването на
процесния имот за периода 2008 г. – 2009 г. Напротив, стана ясно, че наемателите
без знанието на собствениците заменяли отдадените им земеделски земи. Предвид
горното, съдът намира, че обстоятелството, че през този период процесният имот
е бил обработван от гръцкото дружество не е довело до завладяване на имота от
страна на ищеца. Не се събраха категорични доказателства последният да е
осъществявал спокойно и необезпокоявано фактическа власт дори чрез трети лица.
Поради това не би могло да се приеме, че по този начин ищецът Б.Г.Б. е
демонстрирал по недвусмислен начин намерение да упражнява претендираното право
на собственост, респ. че е отблъснал преди това установеното от ответницата владение.
В тази връзка следва да се отбележи, че не са налице данни тези действия по
отдаване на имота под наем от страна на ищеца Б.Г.Б. да са доведени до знанието
на ответницата М.И.А.. Напротив, видно от представените договори за наем през
годините 2007, 2008 и 2009 тя е получавала от З.Х.А.дължимата рента.
Впоследствие през 2010 г. свидетелят Т.Т. е започнал да обработва имота, т. е.
ответницата М.И.А. е продължила да упражнява фактическа власт чрез третото лице-наемател.
С оглед обстоятелството, че след 1997 г. ответницата М.И.А. и съпругът ѝ са
владели имота като свой собствен първоначално чрез кооперацията в с. Левка,
впоследствие след смъртта на съпруга си последната го е обработвала
самостоятелно няколко години, а след това е продължила да упражнява фактическа
власт чрез трети лица, напълно закономерно през 2017 г. заедно с дъщерите
ѝ А.И.К. и Д.И.А. като правоприемници на починалия ѝ съпруг са се
снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че ответниците
са провели успешно оспорване на нотариалния акт, с който ищците се легитимират
като собственици на процесния имот. Те са установили в съответствие с
разясненията на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС,
че ищците не са осъществявали фактическа власт върху процесния имот. Поради
това за тях не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на
имота по давност. Обратно – не е опроверган легитимиращият ефект на нотариалния
акт, с който ответниците М.И.А., А.И.К. и Д.И.А. са признати за собственици по
давност на спорния имот.
В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че
без значение в разглеждания случай е обстоятелството, че ищецът Б.Г.Б. е
племенник на И. Д.А., на когото собствеността е била възстановена по силата на
решението на поземлена комисия от 22.07.1997 г., а ответниците не били в
родствени отношения с последния. Действително се установи от показанията на
свидетеля Г.Н., че собственикът И. Д.А. е желаел да подари нивите си на ищеца Б.Г.Б..
Както беше изяснено по-горе, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От това
следва, че претендиращият собствеността трябва да е упражнявал в период
по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на конкретен недвижим имот,
без противопоставяне и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както и
владението да е спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта
като своя. Ако владението бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците
му се изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81 ЗС. В случая липсват
доказателства през 1997 г., когато е било възстановено правото на собственост
върху процесния имот, ищецът Б.Г.Б. да е упражнявал фактическа власт върху
имота. Напротив – от свидетелските показания стана ясно, че в този период
имотът е бил внесен в кооперацията на с. Левка от ответницата М.И.А. и съпруга
ѝ, като последните двама са осъществявали владение именно чрез това трето
лице. Дори да се приеме, че ищецът е установил фактическа власт върху процесния
имот през 1997 г. със съгласието на предишния собственик и е започнал да го
свои, то безспорно от събрания доказателствен материал стана ясно, че това
владение не е било несмущавано и непрекъснато. Веднъж установена, фактическата
власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от
владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че
е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да
тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита
прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е
попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа
власт върху имота, като тези действия следва да са доведели до отстраняването
на владелеца от имота за повече от 6 месеца (така Решение № 330/28.11.2011 г.
по гр. д. № 1519/2010 г. на ВКС, II г. о.). Предвид горното и категоричните
доказателства, че именно ответницата М.И.А. е владяла процесния имот през този
период, то следва, че е опровергано твърдението на ищеца, че той е упражнявал фактическа
власт върху имота.
При липсата на обективния признак на владението –
упражняване на фактическа власт върху земеделската земя, следва изводът, че
ищците като недобросъвестни владелци не са успели да осъществят непрекъснато,
необезпокоявано и спокойно фактическа власт върху процесния имот за период повече
от 10 години, а именно от 1997 г. до 2009 г. По тези съображения, следва да се
отхвърлят както установителните искове за признаване правото им на собственост срещу
ответниците М.И.А., А.И.К. и Д.И.А., така и ревандикационните искове срещу
ответниците Х.И.Т. и Н.К.Т.. От събраните доказателства беше установено, че е
налице правно основание последните да владеят спорния имот, тъй като
праводателите им са били собственици и договорът за покупко-продажба е породил
вещно-прехвърлителен ефект.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците М.И.А., Х.И.Т. и Н.К.Т.
сторените разноски за адвокатско възнаграждение по 720 лв. за всеки от тях и
общо на тримата ответници сумата от 9 лв. за съдебно удостоверение и банкова
такса. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че са проведени пет съдебни заседания, намира, че заплатените
от страните адвокатски възнаграждения не са прекомерни предвид разпоредбите на
чл. 7, ал. 5 и ал. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая всеки ответник има право на самостоятелна
защита и при упълномощаване на адвокат, независимо от това дали той защитава
само него или и останалите ответници, има право да получи платените разноски в
пълен размер, когато те не превишават значително законоустановения минимум.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Г.Б., ЕГН: **********, и П.Г.Б., ЕГН:
**********,***, срещу М.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***, А.И.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, и Д.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***, искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на М.И.А., А.И.К. и
Д.И.А., че Б.Г.Б. и съпругата му П.Г.Б. са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност по давностно владение по силата на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № **************по
описа на нотариус Митко Митев, с район на действие РС Свиленград, на следния
недвижим имот: земеделска земя, представляваща полска култура, находяща се в
местността „Момче”, четвърта категория, с площ от 5,001 дка, имот № 100105 по
плана за земеразделяне на землището на с. Левка, общ. Свиленград.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Г.Б., ЕГН: **********, и П.Г.Б., ЕГН:
**********,***, срещу Х.И.Т., ЕГН: **********, и Н.К.Т., ЕГН: **********,***,
искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение
на Х.И.Т. и Н.К.Т., че Б.Г.Б. и съпругата му П.Г.Б. са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност по давностно владение по силата на Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № **************по
описа на нотариус Митко Митев, с район на действие РС Свиленград, на следния
недвижим имот: земеделска земя, представляваща полска култура, находяща се в
местността „Момче”, четвърта категория, с площ от 5,001 дка, имот № 100105 по
плана за земеразделяне на землището на с. Левка, общ. Свиленград, и за
осъждането им да предадат владението върху имота.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН: **********, и П.Г.Б., ЕГН: **********,***,
да заплатят на М.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***, Х.И.Т., ЕГН: **********, и Н.К.Т.,
ЕГН: **********, последните двама с адрес: ***, общо на тримата сумата от 9
лв., както и на всеки от тях по 720 лв., съставляващи сторени пред първата
инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: