Решение по дело №245/2018 на Окръжен съд - Видин

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №84

                                      гр.Видин  07.11.2019г.

 

 

                     В   И  М  Е  Т О     НА   Н  А  Р  О Д  А

 

ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД  -  наказателно   отделение   в  открито   съдебно  заседание  -  проведено  на   десети  октомври     двехиляди  и  деветнадесета  година  в  състав :

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :И.   И.     

 

                                                      Л.Л.   

                                ЧЛЕНОВЕ :

                                                       Р.Д.

 

при   участието    на    секретар   А.  А.   и  прокурора  Л.Ц.  - след   като   разгледа   докладваното  от   СЪДИЯТА  И.    - въззивно  наказателно  ОХ  дело  №245  от   2018г. – и   за   да   се   произнесе   взе   в   предвид   следното:

         Производството   по   делото   е   по  чл.318  и  сл. от  НПК.

         Делото   е    образувано   по   въззивна   жалба   от    К.   А.   К. ***   с  ЕГН:**********  ,чрез   адвокат  -пълномощник К. ***   против   Присъда   №313   от   26.06.2018г. по  НОХ  дело  №137  от  2016г.  на   Видински   Районен   Съд  , с    която    К.    е     признат    за   виновен    по    повдигнато    обвинение   по  чл.206   ал.1   от   НК    и    му   е   определено    наказание  “Лишаване   от  свобода”   за    срок     от   1/една/ година  ,което    да     изтърпи   ефективно  при   първоначален  „общ“  режим ,като    е    осъден     и     да    заплати     разноските    по   делото .

         Твърди   се   в    жалбата ,че   присъдата    е    неправилна,  изцяло    необоснована   с   оглед    на    доказателствената  съвкупност     и     е    незаконосъобразна .

         Излагат   се     съображения,за   това   ,че    е    налице   договор    между     подсъдимия    и      съответния    търговец  -  по който  договор    подсъдимия    е    заплащал    уговорените    лизингови    вноски    за     процесния    лек     автомобил     до  определен    момент  ,  след     което    е   преустановил    плащането.Сочи   се,че     той     е    следвало   24  месеца    да    заплаща    тези      вноски ,а     е     заплащал    18  месеца    за    периода  2007-2009г.   и   извършеното  от   него   не   е  престъпление    по    чл.206  ал.1   от  НК   ,а    е    неизпълнение   на    договорни     отношения.Посочва   се,че    по   Решение  №419-00-ІІІ ВС  се    прави    разграничение   между   обсебване   и    неизпълнение   на    договорни     отношения,като   при    обсебването    лицето    няма   намерение   да   изпълнява   поетите    договорни     задължения   ,а       в    случая    подсъдимия   е      заплащал   лизинговите   вноски    по  договора, а    лизинговата      компания     е      извършила    прихващане   на   друг   предишен    автомобил,включително    и    начисляване    на  застраховка   „каско“.Излага    се,че    подсъдимия    е   заплащал 18-21  вноски   от   общо  24  които    е    следвало     да    направи   и    неправилно    Видински   РС    го    е   признал    за   виновен   и     го    е  осъдил   за     извършено    престъпление    по  чл.206  ал.1  от  НК   и   му   е  наложил    наказание „Лишаване  от  свобода „  за    срок   от   1/една/ година ,което     да    изтърпи  при     първоначален  „общ“  режим.Развиват   се    подробни  съображения    с    които    се    твърди,че   са   налице     неизпълнение   на    договорни     отношения,а   не   е    извършено    престъпление   обсебване ,както    е   приел   Видински  РС.Излага   се,че   автомобила    липсва    и     това   е   причината      същия    да    бъде    върнат    на     лизингодателя  от  подсъдимия    ,а    е    и    налице    и     липсата   на   имуществена    вреда ,тъй   като    автомобила   е    изплащан  2007-2009г.Твърди   се ,че    деянието   извършено  от  подсъдимия   е    несъставомерно   по   чл.206  ал.1  от   НК   и   незаконосъобразно    е    постановена     атакуваната     с   жалбата   присъда.

       Жалбоподателят   се    е       явил   лично    и    със    защитник     в    съдебното    заседание     на     10.10.2019г.    и     е    подържал    жалбата   си.

       Гражданският  ищец  „**********   -   редовно   призован  представител   не   се   е     явил    и   не    е    взел   отношение    по   жалбата   в    съдебното   заседание    на   10.10.2019г.

         Представителят   на   Окръжна  Прокуратура   гр.Видин   е   пледирал   в   съдебното  заседание  на  10.10.2019г.  за   потвърждаване   на  присъдата  ,като   законосъобразна   и  обоснована .

         ВИДИНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД   - след  като  разгледа  въззивната    жалба  ,събраните    по   делото  доказателства ,взе   в   предвид   становището   на   страните   и    атакувания   съдебен   акт – прие    за    установено    следното :

         Въззивната   жалба   е   подадена   от   надлежна  страна /подсъдим,чрез  защитника   си / , против   Присъда  №313  от  26.06.2018 г.   постановена   по    НОХ   дело   №137   от   2016г.  на    Видински    Районен    Съд   ,с    право   и    интерес   да  обжалва, подлежащ   на   въззивно  обжалване   съдебен  акт /Осъдителна   Присъда / -в  законоустановения    срок    и    е     процесуално  ДОПУСТИМА.

         Разгледана   по  същество   е   НЕОСНОВАТЕЛНА  -поради    следното :

         За   да   се   произнесе   с   Присъда  №313  от  26.06.2018г. по   НОХ  дело   №137   от   2016 г. -  Видинският    Районен    Съд    и     признае    подсъдимия   К.   А.  К. ***    с     ЕГН:**********  за   виновен    в    това ,че    за     времето   от    09.05.2011г.   до  17.11.2015 г.   в    гр.В.,противозаконно    присвоил   чужда   движима    вещ  ,а   именно   лек   автомобил  „********“  модел  „********“    с   регистрационен  № ****** ,която   владеел   по    силата     на     сключен   договор    за    финансов   лизинг  №*********   от  01.07.2008г.  с   „**********  гр.София    на    стойност   8812.78  лева   за  което  ,като    престъпление   по  чл.206  ал.1 от  НК    го    осъди   и    му    наложи    наказание  “Лишаване   от  свобода “  за  срок  от   1/една/  година   ,като    на    основание    чл.57  ал.1  т.3   от ЗИНЗС  определи    първоначален   “общ”  режим    на   изтърпяване   -   правилно    е    установил   фактическата   обстановка  по    делото   и     правилно    е    приложил    закона.

         Присъдата    на   първоинстанционният   съд    не   страда   от    пороците   изложени    във     въззивната   жалба. 

         Въззивният  съд   споделя    изцяло   фактическата обстановка    описана   от    Видинският   Районен  Съд  в  мотивите   към   присъдата   ,като    намира  ,че      не    следва    да    я     преповтаря

         Мотивите   към   присъдата   отразяват    изцяло   изложената    фактическа     обстановка     и     следва    да     се  отговори    от     въззивната      инстанция     на    оплакванията   в  жалбата .

        По    делото    е    установено   правилно   от    първоинстанционния  съд   ,че    между    подсъдимия     К.   А.    К.    и    „**********   гр.София    с    ЕИК******    е   сключен    договор    за     финансов    лизинг    на   моторно   превозно  средство №*********   с   предмет    на     договора   лек  автомобил   „**********“  модел  „**********“   с   рама №********** с   рег.№ **********,черен    на   цвят   с     година    на    регистрация   2004 г.  на   покупна   цена 9373.68 евро    с   определени   месечни    вноски   и  лихвен  процент   и    в    обща   стойност   в    размер    на   10 107.22 евро.Установено    е    по   делото ,че    е    изготвен   и   погасителен    план    за    24    месечни    вноски    с   първа   вноска  от    01.08.2008г.  и  последна  вноска  01.07.2010г. Уредени    в     т.3   от   договора    за    лизинг  ,че   същия   се   сключва   за   срок   от  24  месеца  ,считано    от   датата    на    първата     вноска  ,съобразно     погасителния     план   ,който    е неразделна   част   от   договора   и   месечната   лизингова   вноска    била     определена     на   343.02  евро  без  ДДС.

        Страните    договорили     и     общите    договорни    условия,като    на    01.07.2008г.  същите    били   скрепени   с  подписа    им.Всяка   една    от     клаузите     по   договора   се   знаела    от     подсъдимия,а    на    02.07.2008г.  с  приемо-предавателен     протокол    автомобила   му   бил    предоставен  във   владение.К.     заплатил      първоначалната    вноска,  както     и      такса     за     управление    по     силата   на   договора .

        Установено    е     по    делото ,че    първата   месечна   вноска  по   договора    за     лизинг    на     автомобила    следвало   да  бъде     направена   от    подсъдимия    в     началото    на   месец  август  2008г.,но   тя    била   заплатена    в     началото   на   месец   септември   2008г.   или    със     закъснение   от    един    месец.Установено    е     по   делото,че    за     месеците    октомври     и      ноември     2008 г.   подсъдимия    също   не    заплатил  месечните   вноски,съгласно  договора   за   финансов  лизинг    на    взетия    от     него    автомобил   от   посоченото  по горе    дружество . От   месец   декември  2008г.  до  месец  февруари    2009г.   са     внесени  общо  4/четири/   месечни  вноски ,а   за     месеците  март   и   април  2009г.  отново   не   са  внасяни   месечни   вноски  по   договора  за   лизинг  на  автомобила   от    подсъдимия. През  месец   май  2009г.  са   внесени   две   месечни    вноски   по   договора   за    лизинг   на   автомобила  ,а   месец  юни   2009г.   не   е   внасяна    вноска  по договора .Установено   е,че   месец   юли   2009г.  е   внесена  вноска    по  договора ,а   месец  август 2009г.   отново    НЕ  Е   ВНЕСЕНА   вноска   по  договора .През    месеци  септември,октомври,ноември   и   декември  2009г.  са   внасяни  вноски    по    договора,като   декември 2009г.   са    внесени   две   месечни   вноски,като  втората   била   на   29.12.2009г.

        Видинският   РС    правилно    е   установил  ,че   след   това    подсъдимият   не    плащал   уговорените    с    договора    вноски на     лизингодателя ,като    били    заплатил   до   момента  13 вноски   от    уговорените    24   такива .

        По    делото    е   установено,че    на   16.03.2012г.  подсъдимия    К.    напуснал     страната  ,а     преди     това     с   уведомително    писмо  №1537   от   19.04.2011г.   лизингодателя    го   е   уведомил    за     наличие    на     просрочени   задължения    по  договора    му ,които  може    да    плати   в    пет    дневен    срок   от     получаване    на    писмото,  като   в    случай   , че   не   заплати    вноските   три  дни  след изтичане  на  срока,следва    да   върне    автомобила   на   лизингодателя.

       Установено    е     по    делото ,че     подсъдимия    е    заявил  с    уведомително   писмо  №1796   на  09.05.2011г.  ЧЕ  Е  ЗАПЛАТИЛ   ВСИЧКИ   МЕСЕЧНИ    ВНОСКИ   по    договора   и    не    дължи     нищо   на   дружеството ,като    НЕ   Е   ВЪРНАЛ   И   ВЗЕТИЯ   НА   ЛИЗИНГ  АВТОМОБИЛ   НА  ДРУЖЕСТВОТО.

         Установено   е    по   делото  ,че    с   уведомително  писмо №1588  от  25.06.2012г.  /или   една   година  по  късно/ лизингодателя   ОТНОВО    уведомил    подсъдимия ,че    е  изтекъл   срока     по  договора   и   той   има   изискуеми  и   просрочени     задължения ,поради   което   следва   да  върне автомобила     в     изправно   състояние   в    едно   с   всички  принадлежности  ,ключове ,застрахователни   полици   и  документи .

          По   делото    е    установено,че   с    оглед    неизправността  на   подсъдимия   по    договора    за   финансов  лизинг,   лизингодателя    е    предприел   действия   по   издирването   му,открил    го    е    и    го    е    уведомил   да   се  яви    в   дружеството     по    телефона ,но    подсъдимия    ОТНОВО   НЕ  СЕ   ОБАДИЛ.

         Установено   е   по   делото,че   лизингодателя   е  възложил    на  „**********да    извърши   действия    по   просрочено   вземане    на     автомобила    от     подсъдимия,но   било  установено  ,че   на   посочения от  подсъдимия адрес  НЕ   СЕ   НАМИРА  НИТО   ПОДСЪДИМИЯ,НИТО  АВТОМОБИЛА. Представител    на   „**********св.И.  Г.  установил   ,че    както    подсъдимия,така   и   автомобила    се    намират    в    Германия .При    проведен  разговор   по   телефона    с    К.     същия     му    заявил   на  23.11.2012г.  от  Германия,че    е   ИЗПЛАТИЛ   ИЗЦЯЛО  АВТОМОБИЛА ,който    се    намира    при    него    и   е   аварирал     и    с    оглед   на     това    ОТКАЗВА    ДА    ГО   ВЪРНЕ   на   лизингодателя .

         Видинският   РС   при    установяване    на   пазарната   стойност    на    автомобила     се    е     позовал    на    назначената по  делото     експертиза  ,  с    която     като   способ   за   събиране   и     проверка   на    доказателствата    е  установено,че   неизплатения  остатък     по     договора    за    лизинг  на  автомобила   -  сключен   между   подсъдимия    и    посоченото    по горе    дружествно  възлиза   на  8812.78  лева ,а   стойността    на    автомобила     към      момента     е   9520  лева .

       За    да    достигне    правилно  до   изложената   фактическа обстановка   ,първоинстанционния  съд    се    е   съобразил   със   събраните   по   производството   доказателства   събрани   с    показанията   на   свидителите   И.  Г. ,Е.  Н. ,К.  Ф. Н.   Д.  ,В.  В.   и   М.  Т.,сключения   лизингов    договор,доказателствата   събрани   и     проверени     с     експертизата ,като   способ   за    проверка    и    събиране    на     доказателства    и   цялостният    писмен  доказателствен  материал.При    извършената    проверка   въззивната   инстанция  споделя   становището   на   Видинският  РС ,че  между      показанията   на   разпитаните свидетели   и писмените доказателства  НЯМА   съществени    противоречия     и     с   така   събраните     доказателства    се   изяснява    в  пълен  обем  посочената   по  горе    фактическа    обстановка .С  тези доказателства    престъпното    деяние    на    подсъдимия   е   доказано,както  от    обективна  ,така      и     от     субективна    страна .

       Неоснователни    са    оплакванията   на  подсъдимия ,че   е  изплатил    въпросния     автомобил   на    лизингодателя ,като    НЕ   ГО    Е    ИЗПЛАТИЛ  и   това   се   доказва  със  събраните  доказателства    пред   Видински  Районен   Съд  - подробно  описани   по   горе . Подсъдимият   е   заплатил   13   от  уговорените   с     договора   24     вноски     за    автомобила    на лизингодателя.Установено   е,че   е   бил   НАДЛЕЖНО  УВЕДОМЕН ,че    не   е  изплатил  автомобила    , НО   с   писмо   от  09.05.2011г.  той   е    отговорил    на    лизингодателя  , ЧЕ   НЕ   МУ   ДЪЛЖИ   НИЩО   ПО  ДОГОВОРА  и   че  НЯМА   ДА    ВЪРНЕ   АВТОМОБИЛА .

        ВИДИНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД  - във   въззивното   производство    назначи    допълнителна    съдебно   икономическа   експертиза   във  връзка    с    оспорвания   от  страна   на   подсъдимия,че   е   заплатил   всички   лизингови   вноски   за   автомобила ,за   да    няма    съмнения    относно   това  ,важно    за    производството   обстоятелство ,но   с    тази   експертиза   се   потвърждават     събраните   по   делото  доказателства     пред     Видински  РС .До   настоящия  момент   автомобила    не    е    върнат   от   подсъдимия   на   лизингодателя.Той   е    получил    писмото   за    връщането   на   автомобила    на    09.05.2011г.  ,но     нито     го    е     върнал   на лизингодателя ,нито    е   заплатил   останалите    за    плащане   лизингови      вноски.

      Въззивният  съд   прие   съдебно-икономическата  експертиза изготвена   от   инж.Р.  И.   с   Протокол   от   съдебно  заседание   на   10.10.2019г., с   която    се    събраха   и   провериха   доказателства    свързани    с    оспорваното   от  подсъдимия     обстоятелство     заплащането     на    лизинговите  вноски   дължими   от   подсъдимия   по   посочения   по горе лизингов   договор.С   експертизата    се    потвърждава,че  подсъдимия   К.   А.  К.   e   заплатил   чрез  „**********АД  и  „**********АД, клон  България  в  гр.С.  по договор  №**********.  с   „**********  -гр.С.   общо   13386.66  лева   за покупката   на  лек     автомобил   „**********  „модел  „**********“с  рег.№ **********  и   не    е   изпълнил   задълженията  си   по  договора,като    дължи     на    лизингодателя    сумата   10 348  лева   и   88  стотинки .Посочено   в  експертизата,че   падежът   по   договора   е   31.07.2010г.

     Въззивният  съд   кредитира    така    приетата   експертиза, като    счита     същата    за    прецизно   изготвена    и    съобразена    изцяло    със   събраният    в   цялост   доказателствен    материал.Експертизата   като   способ   за  ПРОВЕРКА   И   СЪБИРАНЕ  НА   ДОКАЗАТЕЛСТВА  е   категорична ,че    подсъдимия   НЕ   Е  ИЗПЪЛНИЛ   ЗАДЪЛЖЕНИЯТА   СИ    ПО   ДОГОВОРА    с   лизингодателя .

      При    така   събраните    по    делото   доказателства   въззивната    инстанция   намира,че   следва    да    потвърди   първоинстанционата   присъда   на    Видински    Районен   Съд. Обясненията    на    подсъдимия   ,дадени     както   пред    Видински   РС ,така    и    пред   въззивната    инстанция   намира  за  защитна   теза ,която    изцяло    се     опровергава   от   събрания    в     цялост     доказателствен    материал.В   обясненията   си   пред   Видински  РС   подсъдимият  сочи,че   бил  тръгнал    към    България /от  Г./  да  върне автомобила   на   лизингодателя,но    автомобила   аварирал   в   гр.А./Р.Р.я/ след     което    не   го    знае    къде    е   ,но  това    обстоятелство   по   никакъв   начин    не    оправдава    подсъдимия.Не   оправдава  подсъдимия   и    това ,че   не    се   бил    връщал    от    Г.от  2011г.  до  2015 г.  , с    оглед    на    това ,че   при     извършена    справка   се    установяват    за   2012г.   и   2013 г. -  общо  20  излизания   и   влизания    в     страната .Обясненията    му     противоречат  изцяло    и     на   проверените   и    събрани     доказателства    с    назначените    и    изпълнени   по   делото  автооценъчна,  техническа    и     съдебнопочеркова    експертиза   пред    Видински   Районен   Съд,  които   експертизи    правилно    са   кредитирани ,като    отговарящи     и     на   събраните    в    цялост   доказателства    по    делото .

       Видинският  РС   е    дал    изчерпателен   отговор    в мотивите     към    присъдата    -  защо    счита   ,  че     подсъдимият    е     извършил    престъпното  деяние   за   което   е     обвинен ,  което    се    споделя   изцяло   и   от    въззивната    инстанция.Безспорно    и    за   въззивният   съд    К.    е  осъществил   състава   на   чл.206  ал.1  от   НК ,както  от   обективна   така     и    от    субективна    страна .От    обективна   страна  ,  отказвайки    да     върне    автомобила   на    собственика    и     отказвайки    да     заплати    останалата   част   за   автомобила   и    заминавайки   с   него   за   Германия   безспорно   той    е   упражнил    фактическата  власт    върху  този     автомобил     и    го    е    изоставил    в    чужбина    аварирал/съобразно  изложеното  по  горе /.Установено   е   правилно  от    Видински   РС,че    нито    е    върнал   автомобила   на      собственика,нито    е    заплатил      останалата   част   от  стойността    му,която      дължал .При    това   положение   правилно   е     прието    от    първоинстанционният    съд  ,че   К.    е    обсебил    автомобила ,за     което    го   е   признал   за  виновен   по  повдигнатото   обвинение   по  чл.206  ал.1  от   НК  и    му     е    определил     справедливо     наказание.

         Видинският   РС    правилно   е  приел,че  деянието   на   подсъдимия    е    доказано     и    от     субективна     страна .Той   е  знаел ,че    не    е      изпълнил     задълженията   си   по лизинговия     договор   /не     е     изплатил    всички     вноски,  отказал    е    да    върне    автомобила   след   поискването   му   от   лизингодателя       и    своейки     същия     е    тръгнал    с   него   за    Г./.Подсъдимият    е   съзнавал  ,че    автомобила   не   е    негова  собственост /тъй    като   не   е   изплатил   всички   лизингови   вноски  за  него   по   сключения  договор /отказал    е    да     го      върне    на     собственика    му    и     е    предприел  с  него    пътуване     на    Г.,третирайки     го     като    негова  собственост   .

       Въззивната    инстанция     намира  ,че    при    правилно   установената    фактическа     обстановка    и     верен    анализ   на   така    събрания    по  делото     доказателствен    материал  -Видински   РС   е     направил    правилни     правни    изводи   относно     съставомерността    на    деянието   извършено   от   подсъдимия.От   доказателствата    по   делото    се   установява,че    подсъдимия    е   задържал    и    не   е    върнал     автомобила   на    лизингодателя ,както    и    не   е  заплатил   дължимите    лизингови     вноски    по    договора    за    финансов   лизинг.Той     е     присвоил    автомобила    на    лизингодателя    и     го     е     изоставил     в     чужбина    без    надзор ,като   заявява   ,че     автомобила    е     аварирал     в    чужбина .

         Видинският   РС    е     определил     наказание    за   подсъдимия  „Лишаване   от   свобода „  за   срок  от   1/една/ година ,което    той     да    изтърпи    при     условията    на   първоначален   „общ“  режим.Подсъдимият   е    осъждан  ,при  което     разпоредбата     на     чл.66   ал.1   от    НК     не     може   да      бъде      приложена .

         Така    наложеното     наказания    на    подсъдимия   е   законосъобразно   определено    и     справедливо   и    със    същото   ще   се   постигнат   целите    на     наказанието, съобразно      генералната      и      специална      превенции .

         Видинският  Окръжен  Съд -  при    това   положение  намира   оплакванията    в   жалбата    за     неоснователни,поради   което    присъдата   на  Видинският   Районен    Съд     следва    да     бъде    потвърдена . Неосноветелно    се     твърди    в     жалбата,че     е    налице   гражданскоправен    спор    ,тъй     като     извършеното    от  подсъдимия      безспорно     е       престъпление    по     чл.206   ал.1   от   НК .Обстоятелството  ,че    самият     подсъдим    заявява,че     не    знае     къде    се      намира     автомобила,който    е     пулучил     на      законово    основание     договор   за   финансов  лизинг    и    който     НЕ     Е    ИЗПЛАТИЛ  ,както   и    е    отказал    да     го    върне  -   присвоявайки     го  /в   посочени   по  горе    период/  и    заминавайки   с    него   за      чужбина    не   са     в     състояние     да      оневинят     подсъдимия. Отказът    да  върне    инкриминирания    автомобил     не    осъществява    нито   фактическо   нито    юридическо    разпореждане    с    веща  ,но   това,че    подсъдимия    отказва    да    върне    автомобила, отказва     да    заплати    останалата   част   по    договора     му   за    финансов    лизинг  ,своейки     същия     и     тръгвайки   с    него      за    чужбина ,като    знае    че    автомобила    не    е   негова   собственост  ,не    го    е     изплатил ,срока    му   за    плащане    е      изтекъл ,     изоставя      го     аварирал    и     НЕ   ЗНАЕ, КЪДЕ   СЕ   НАМИРА   ТОЗИ     АВТОМОБИЛ   в   чужбина   -  К.    безспорно     осъществява      състава      на     чл.206   ал.1   от   НК.

        Въззивният  съд  извърши   и  служебна  проверка  на основание  чл.314 ал.1  от  НПК - изцяло  по  отношение  на правилността  на   присъдата  , независимо  от  основанията  посочени   от   страните,като  намира   същата за  законосъобразна  ,обоснована   и   при   постановяването   и   не   са   допуснати   съществени   нарушения   на  процесуалните правила .Законосъобразно   и    обосновано   подсъдимия  е осъден   да    заплати     разноските    по    делото .

        По    отношение    на    гражданската    част    присъдата   е   също    законосъобразна     и      обоснована     и     следва   да    бъде     потвърдена .

         При  това  положение  ВИДИНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД  -намира ,че   присъдата  следва   да  бъде   потвърдена   изцяло ,   като    законосъобразна    и    обоснована  и    при  постановяването    и      не    са   допуснати  съществени  нарушения     на      процесуалните     правила .Случаят    не    е    гражданскоправен   ,а     подсъдимият    безспорно     е     извършил     престъпление    по    чл.206  ал.1   от    НК   -   както   от    обективна,   така      и      от     субективна   страна.   Доказателствата     по   делото    са    правилно    обсъдени    и  анализирани  , при     което     първоинстанционния   съд   е  направил      и     изцяло     правилно    правните    си      изводи    за    съставомерност     на     деянието    по    чл.206  ал.1   от   НК.В      началото    при     подписването    на   договора   за   финансов    лизинг     подсъдимия    е    имал     намерение   да  заплаща    лизинговите    вноски      за     автомобила  ,но   след    13/тринадесетата /  вноска    такаво    намерение   от   негова   страна    НЕ   Е   НАЛИЦЕ . Обсебвайки   автомобила   и  тръгвайки    с      него    за     Германия   ,  след    като     е    знаел, че    не    е     изпълнил    задължението    да    го     върне   на  собственика   , след     поканата    с    посоченото    по горе    писмо     и     за    въззивната      инстанция     е     извършил    престъплението , за   което  е     признат     за    виновен  и  правилно     осъден     от     Видински   РС.

         Подсъдимият   следва    да   бъде    осъден   и     да    заплати   по    сметка    на    Видински    Окръжен   Съд     и      разноските  по  делото     направени     за     експертиза    във    въззивния    съд    в     размер    на   200/двеста/ лева .

         С  оглед  на   гореизложеното  и  на  основание  чл. 338  от  НПК във вр. с чл.334 т.6 от  НПК-   ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД 

 

                          Р             Е             Ш            И     :

 

         ПОТВЪРЖДАВА   ПРИСЪДА  №313  от  26.06.2018г.  постановена   по  НОХ   дело  №137  от   2016г.   на    Видински    Районен     Съд  .

         ОСЪЖДА    К.   А.   К. ***   с     ЕГН:**********    да    заплати     по   сметка    на     Видински    Окръжен    Съд   сумата    от  200/двеста / лева  - изразходвана    за    експертиза   във   въззивния   съд.       

         РЕШЕНИЕТО  НЕ  ПОДЛЕЖИ   НА  ОБЖАЛВАНЕ  И  ПРОТЕСТ .

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: