Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 27.ХІ.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Харманли в открито
заседание на десети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов
при секретаря Елена Г. с
участието на прокурора ......................, като разгледа докладваното от
Председателя Гражданско дело № 1118 по
описа на съда за 2020г. за да се произнесе взе предвид :
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове: установителен иск с правно основание чл.124 от Гражданско
процесуалния кодекс и иск по оспорване на охранителен акт намиращ правно
основание в чл.537 ал.2 от Гражданско
процесуалния кодекс.
Ищците Г.Г.Й.
ЕГН ********** и И.Г.Й. ЕГН ********** *** твърдят, че са собственици по силата на дарение от Г. Й.Г. и
И.П. Г., приращение и давностно владение на недвижим имот както следва:
Сграда
с идентификатор 77181.11.60.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Харманли общ. Харманли Хасковска област, одобрена със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006г.
на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра - София, с административен
адрес: гр. Харманли бул. “България“ №36, разположена в поземлен имот с
идентификатор 77181.11.60, застроена площ - 21 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение -хангар, депо, гараж.
Ищците
твърдят, че сградата била построена около 1975г. от Г. Й.Г. и Т. А. Х. в
съсобствения им по това време недвижим имот.
Твърди
се, че преди повече от 40 години ответниците Д.Х. и А.Х., както и техния
наследодател Т.Х., се били преместили да живеят в гр. Хасково, сградата
останала във владение на ищците, които я владеели и ползвали и по-настоящем.
През това време ответниците Х. никога не били предявявали претенции към
сградата и имали отношение единствено към 1-я етаж от жилищната сграда, който
през 2005г., продали на ответника Т..
Самата
сграда била вписана в кадастралните регистри на н-ци на Г. Й.Г. и на Т. Х.,
декларирана била и в Дирекция „МДТ“- Харманли на името на ищците, които плащали
и продължавали да плащат дължимите за нея местни данъци и такси. Ищците подали молба и се снабдили с
удостоверение за търпимост за сградата № 428/18.VІ.2009г. на Община Харманли.
В
исковата молба се твърди, че Д. и А. Х. с договор за покупко-продажба, оформен
в нотариален акт вх.рег.№1527 дв.вх.р.1525 акт 131 том 5, дело 583/
06.VІІІ.2020г. на АВ-СВ-Харманли, издаден от нотариус рег.№463 - А. Проданов-
Харманли, продали на ответника Т. процесната сграда. Като доказателство за
правото си на собственост били представили невписан в службата по вписванията
нотариален акт №36 том 2 рег.№4073 дело 204/06.VІІІ.2020г. на същия нотариус,
който видно от описанието на представените документи бил за недвижим имот,
придобит по давност.
Ищците
твърдят, че ответниците Ходжеви повече от 40 години не са посещавали имота.
Техния наследодател Т. А. Х. също повече от 40 години бил напуснал имота и
никога не бил твърдял, че е собственик на спорната сграда, нито по някакъв
начин лично или чрез другиго е упражнявал владение върху нея. По тази причина при прехвърлянето на правото
на собственост върху ½ ид.част от поземления имот и върху първия етаж от
сградата с идентификатор 77181.11.60.1.1 на ответника Т., ответниците Х.,
продали само притежаваната от тях собственост без спорната сграда.
В
исковата молба се твърди, че ответника Т. е бивш собственик на ½ид.
части от поземления имот и като такъв при спор с ищците, подал жалба с вх.№ ХМ-85-00-451/24.ІV.2009г.
на РДНСК-Хасково за проверка относно законосъобразното изграждане на спорната
сграда с ясното съзнание, че сградата е тяхна собственост. На жалбата му било
отговорено с писмо № ХМ-85-00-445/30.VІ.2009г. на РДНСК-Хасково.
Сочи
се, че Т. предявил срещу ищците искова молба вх.№1452/ 13.ІІІ. 2012г. пред Районен
съд Харманли, по който впоследствие било образувано гр.д. № 61/ 2012г. на
РС-Ивайловград, с който иск се искало и премахване на спорната сграда. В
многобройните си молби по делото Т. твърдял, че не е собственик на сградата.
В
исковата молба се сочи, че така изповяданата сделка с нотариален акт вх. рег.
№1527 дв.вх.р.1525 акт 131 том 5 дело 583/06.VІІІ.2020г. на АВ-СВ-Харманли,
издаден от нотариус рег.№463 А. Проданов -Харманли, не може да породи правните
си последици спрямо ищците , съществуването й застрашавала интересите им като
създавала привидност в правните отношения, предпоставки за злоупотреба и
възможност за причиняване на вреди. Ищците продължавали да владеят сградата,
чиято Данъчната оценка била в размер на 1 181.90лв., поради което не се
налагало предявяване на иск по чл.108 от ЗС.
Молят
съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот:
Сграда
с идентификатор 77181.11.60.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Харманли общ. Харманли Хасковска област, одобрена със Заповед № РД-18-9/
23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра - София, с
административен адрес: гр. Харманли бул. “Б.“ №… , разположена в поземлен имот
с идентификатор 77181.11.60, застроена площ - 21 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение- хангар, депо, гараж.
и
на основание чл.537 ал.2 от ГПК да отмени Нотариален акт №37 том 2 рег. №4081,
дело 205 от 06.VІІІ.2020г. на нотариус рег.№ 463 Адриан Проданов-Харманли,
вписан в Агенция по вписванията - Служба по вписванията - Харманли вх.рег.№1527
дв.вх.р.1525 акт 131 том 5 дело 583/06.08.2020г., и Нотариален акт №36 том 2
рег.№ 4073 дело 204 от 06.VІІІ.2020г. на нотариус рег.№463 - Адриан
Проданов-Харманли.
Претендират присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответницата А.Х., не е депозирала отговор на исковата молба. Не
представя доказателства и не прави доказателствени искания. Извън срока – на
29.ХІІ.2020г. е депозиран Отговор вх. № 263972/ 31.ХІІ. 2020г. от А.Х., чрез
адв. М. К., в който са изложени съображения за недопустимост и неоснователност
на предявените искове. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения.
Извън
едномесечния срок за отговор на исковата молба -на 29.ХІІ.2020г.е де-позиран
такъв от Д.Т.Х., чрез адв. Г. С. ***, в който се изложени съображения за
нередовност на исковата молба. Не е взето становище по същество.
В законоустановения едномесечен
срок е депозиран отговор от адв. М. К. при АК Разград, в качеството му на процесуален представител на ответника Т.Т., в
който е изразено становището, че предявените искове са недопустими и
неоснователни .
В отговора се твърди, че исковите
претенции на ищците са недопустими, тъй като те не са собственици на
претендираната сграда - Сграда с идентификатор №77181. 11.60.2 , находяща се в
ПИ с идентификатор №77181.11.60 в гр. Харманли .
С отговора се оспорва изложените
в исковата молба твърдения и обстоятелства.
Процесуалния представител на
ответника твърди, че ищците не са собственици на процесната сграда с предназначение - хангар,
депо, гараж, тъй като никога не са владели като своя собствена, нито са
демонстрирали собственическото си отношение пред другиго . Сочи се, че с
представеният към исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№1483 том1 дело №2123 / 1997г. на РС - Харманли било видно по категоричен
начин, че ищците са били дарени от своите родители единствено с ½ ид.
част от дворното място, застроено и незастроено, урегулирано, цялото от
500кв.м., съставляващо имот с планоснимачен номер 620 в квартал 1 първи по
плана на град Харманли, ведно с целия втори самостоятелен жилищен етаж и по ½
ид. част от мазето под първия етаж. тавана и общите части от двуетажната
жилищна сграда построена в източната част на парцела /без останалите постройки
в имота /. т.е. не включващ процесната страда - сграда с идентификатор
№77181.11.60.2 , и сграда с идентификатор №№77181.11.60.4. находящи се в ПИ с
идентификатор №77181.11.60 в гр. Харманли .
Сочи се също така, че в
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, признато чрез
обстоятелствена проверка №11 том1 дело № 64 / 2000г. на Нотариус Мария Динева с
рег. №419 с район РС - Харманли било посочено, че родителите на ищците са
признати за собственици на масивна сграда със застроена площ от 132кв.м., гараж
от 76кв.м. и складово помещение към него с площ от 21кв.м. от към жилищната
сграда, т.е. в този Нотариален акт също не била призната собствеността върху
сграда - гараж с площ от 21кв.м., находяща се в процесният имот .
С Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №53 том 1 рег.№429 дело № 65 от 2000г. на Нотариус Мария Динева с
рег.№419 с район РС - Харманли били дарени на ищеца Г.Й. - масивна сграда със
застроена площ от 132кв.м., гараж от 76кв. м. и складово помещение към него с
площ от 21кв.м. от към жилищната сграда. Нямало извършено дарение на гараж от 21кв.м.
В отговора на исковата молба се
твърди, че на 25.ІV.1972г. в гр. Харманли бащата на ищците - Господин Й.Г., подписал
Декларация, с която е дал своето съгласие да бъде построена в парцел 670 от кв.
109 на град Харанли от Т. А. Х. от гр. Харманли сграда - гараж в съсобственият им парцел.
Изложено е становището, че
твърденията на ищците, че процесната сграда гараж била декларирана на тяхно име
били ирелевантни, тъй като това само по себе си не генерирало собственост, от
което обстоятелство ищците да можели да черпят права.
В отговора се твърди че процесната
сграда никога не е била владяна от ищците или от техните родители, като в
подкрепа на това твърдение били всички издадени в полза на Т. Х. и неговата
съпруга документи по изграждането на процесната сграда. Тази страда била
отдавана под наем от ответницата Х. на различни лица, включително и чрез
ответника Т.. Самата сграда била владяна и от самия Т..
Сочи се, че в скица №15-703062 от 02.VІІІ.2019г.
било посочено, че през 1968г. е съставен Протокол за съдебна делба, който бил
издаден от РС - Харманли, което било невярно, тъй като А.Х. и покойният й
съпруг Т.Х. били сключили на 01.ХІІ.1970г. Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от държавния жилищен фонд на Градски общински народен съвет град
Харманли. Нямало как 1968г. да е била извършвана делба на този имот с бащата на
ищците - Господин Й..
Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да не уважава предявените искови претенции, като ги отхвърли като
неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на
разноски.
В срока за отговор на исковата
молба, на основание чл. 211 от ГПК ответника Т.Т., чрез адв. М. К. при АК Разград, е предявил насрещна
искова претенция - установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК и иск по
оспорване на охранителен акт намиращ правно основание в чл.537 ал.2 от ГПК,
против Г.Г.Й. и И.Г.Й. *** (ищци по първоначално предявената
искова претенция).
В насрещния иск са изложени
твърденията, преповтарящи се с твърденията изложени в депозирания от ответника
Т.Т. (чрез пълномощника) отговор на исковата молба.
С предявения насрещен иск се моли
съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на Г.Г.Й.
ЕГН ********** и И.Г.Й. ЕГН ********** ***, че Т.Х.Т. ЕГН ********** ***, е
собственик на недвижим имот, а именно: Сграда с идентификатор № 77181.11.60.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Харманли, община
Харманли, област Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-9 /23.ІІІ.2006г. на Изп.
Директор на Агенция по кадастъра- град София, с административен адрес: гр.
Харманли бул. „Б.“ №.., разположена в ПИ с идентификатор №77181.11.60. с
застроена площ от 21кв.м. брой етажи -1, с предназначение - хангар, депо, гараж.
Моли съда да отмени Нотариален акт № 1483, том 1, дело
2123 /1997 на PC - Харманли, Нотариален акт №53 том 1 peг. №429 дело 65 от
2000г. на Нот. Мария Динева и Нотариален акт №11 том 1 peг. 0428, дело 64 от 2000
г. на Нотариус М. Динева.
Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 вр. чл. 211 от ГПК, е депозиран отговор на насрещната искова молба от адв. Й. Х. ***, в
качеството и на пълномощник на Г. и И. Й., в който е изразеното становището, че
насрещния иск е недопустим и неоснователен.
Проц. представител счита, че
оспорването на двата нотариални акта от 1997г. и 2000г., не бил във връзка с
предмета на делото, като не били изложени обстоятелства, обосноваващи правния
интерес от това оспорване. Тези нотариални актове се отнасяли до поземления
имот и до друга сграда в имота. Обезсилването на нотариален акт било последица
от уважаването или неуважаването на иск за собственост и не можело да бъде
предмет на самостоятелно разглеждане.
Моли съда да прекрати
производството поради недопустимост или отхвърли предявения насрещен иск като
неоснователен.
Претендира присъждане на
разноски.
В хода на процеса, ответницата А.К.Х.
е починала - на 07.VІІІ.2022г. и с
Определение № 260020/ 30.VІІІ.2022г. ,производството по делото е спряно. С
Определение № 260003/ 16.ІІІ.2023г. производството е възобновено и са конституирани
за участие в процеса в качеството на ответници: А.Т.Х. ЕГН ********** и Д.Т.Х.
ЕГН ********** –
наследници по закон на А.К.Х. ЕГН ********** ***, поч. на 07.VІІІ.2022г.
В съдебно заседание са
представени заверени като преписи откази от страна на А.Т.Х. от наследството
оставено от Т. А. Х. ***, поч. на 21.VІІІ.2008г. и А.К.Х. ***, поч. на 07.VІІІ.2022г.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за
установено:
Между
страните не се спори, че ищците И.Г. и Г.Г. са собственици на недвижим имот
както следва: ½
ид. част от дворно място, застроено и незастроено, урегулирано, цялото от
500кв.м., съставляващо имот с планоснимачен номер 620 в квартал 1 първи по
плана на град Харманли, ведно с целия втори самостоятелен жилищен етаж и по ½
ид. част от мазето под първия етаж, тавана и общите части от двуетажната
жилищна сграда построена в източната част на парцела (без останалите постройки
в имота), при граници на имота : от две страни улици и общински парцел І-ви.
Собствеността ищците са придобили
по силата Нотариален акт за дарение на недвижим имот №1483 том І дело №2123/1997г.
на Харманлийски районен съдия, като са били надарени от своите родители: И. П. Г.
и Г. Й.Г., които са запазили правото на ползване на имота, заедно и поотделно,
докато са живи. Самия имот е бил съпружеска имуществена общност.
Не се спори, че по силата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №177 том 12 peг. №12069, д. 1826 от
2005г. на Нотариус Мария Динева, ответника Т.Т. на 27.ХІІ.2005г. е придобил
собствеността върху недвижим имот: ½ ид. част от Дворно място, застроено
и незастроено, урегулирано, цялото с площ от 529кв.м., съставляващо имот с пл. №620
в кв. 1 в гр. Харманли, ведно с целият първи самостоятелен жилищен етаж от
построената в имота жилищна сграда, както и своите ½ид. част от мазето,
под същия етаж и ½ид. част от банята, ведно със съответните идеални
части от общите части, при граници: от две страни улици , УПИ І-619 за резервен
обществен транспорт, находящ се имота на административен адрес бул.“ Б.“ № ...
Не се оспори че придобития от
ответника Т. гореописан имот на 22.ХІ.2018г. той е дарил на дъщеря си, за което
бил издаден Нотариален акт за дарение № 72 том 3 peг. № 6608, дело 414 от 2018г.
на Нотариус А. Проданов .
Към настоящия момент, процесния имот
и постройките в него се идентифицират от Скица за поземлен имот №
15-547073-19.VІ.2019г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.
Хасково. Видно от скицата поземления имот е с идентификатор 77181.11.60, по КК
и КР, одобрени със заповед № РД-18-9/ 23.ІІІ.2006г. на ИД на АК, с адрес на
имота в гр. Харманли бул. „Б." № .. с площ от 530кв.м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10м; с номер по предходен план 620 кв.1. В скицата са посочени сградите,
които попадат върху имота, а именно: 77181.11.60.1 със застроена площ от
115кв.м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда многофамилна;
77181.11.60.2 със застроена площ от 21кв.м., брой етажи 1, предназначение
хангар, депо, гараж; 77181.11.60.3 със застроена площ от 109кв.м., брой етажи 1,
предназначение селскостопанска сграда и 77181.11.60.4 със застроена площ от
7кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда.
В скицата като съсобственици на Поземления
имот са посочени страните ищците: И.Г.Й., Г.Г.Й. и Х. Т. Х..
От представения по делото
Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност
№ 36 том ІІ рег.№ 4073 дело № 204 от 2020г. на нотариус Адриан Проданов се
установява, че на 06.VІІІ.2020г. на Д.Т.Х. (ответник в производството) и А.К.Х.,
са признати за собственици по давностно владение на недвижим имот, находящ се в
гр. Харманли а имено: Сграда с идентификатор 77181.11.60.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, Общ. Харманли,
Хасковска област, одобрена със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния
директор на Агенция по кадастъра - София, разположена в поземлен имот с
идентификатор 77181.11.60, застроена площ - 21 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение -хангар, депо, гараж, с адрес на сградата: гр. Харманли бул. “Б.“
№...
На
същата дата 06.VІІІ.2020г. Д.Т.Х. действащ лично и като
пълномощник на А.К.Х. са продали на ответника Т.Х.Т. недвижим имот: Сграда
с идентификатор 77181.11.60.2 , разположена в поземлен имот с идентификатор
77181.11.60, застроена площ - 21 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -хангар,
депо, гараж- по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли,
Общ. Харманли, Хасковска област, одобрена със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра - София, за което е съставен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 том ІІ рег.№ 4081
н.дело 205 от 2020г. на нотариус Адриан Проданов.
По делото от страните са
представени множество писмени доказателства относно процесната сграда с
идентификатор 77181.11.60.2.
Служебно е изискано и приобщено
към настоящото производство е гражданско дело № 1002/ 2013г. по описа на
Районен съд Хасково със страни: Т.Х. Тонев против И.Г.Й. и Г.Г.Й., с правно
основание чл. 109 от Закон за собствеността – касаеш предходен спор между
страните относно процесната по настоящото производство сграда с идентификатор 77181.11.60.
2.
По искане на страните в хода на
производството се събраха гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите: Г.
В. Д., В. Х. А. и Д. К. А. – ангажирани
от ищцовата страна ; Т. Ж. П. и Т. С. М. – ангажирани от проц. представител на
отв. Д.Х. и св. Г. С. Г., С. М. Б. и И. М. Т. – ангажиране от ответника Т.Т..
От показанието на св. Д., А.
и А. се установява, че те познават ищците Г. от доста време съответно
30, 24 и 20години. Твърдят, че познават и имота, тъй като често го
посещавали. Знаят процесния гараж, като
заявяват че не се ползва за гараж , а по-скоро за склад в който се държат
бидони и лозарски принадлежности и инвентар. Там се мачкало грозде след като е
обрано от лозето. Гаража се заключвал с катинар, като ключ за него се намирал у
ищеца Г.Г.. Самия той от по-дълго време живеел в имота. Твърдят , че в имота винаги имало куче, което
преди били черно и пуснато. Никой без разрешението на собствениците на имота не
можел да влезне в него. Свидетелите не познавали предишните съсобственици на
имота и е били виждали други хора да го посещават.
В показанията си св. П. и М. заявяват,
че познават имота тъй като преди време съответно : през 1988г.- 1991г. и 1975-
1983г. живели в имота под наем. Знаят за
гаража който по това време се ползвал като такъв. Свидетели паркирали в гаража
автомобилите си и оставяла там багаж. По това време ключа за гараж им бил
предоставян от предишния съсобственик на имота – Т. Х.. По това време спор
относно собствеността на гаража незнаели да има. Св. П. заявява, че бил загубил
ключа и когато се изнасял от имота, така и не го върнал на Х.. Св.П. държал
вътре автомобила си и багаж
От показанията на св. Г., Б.и Т.
се установява, че знаят имота от времето, когато били ангажирани от ответника Т.
да извършат ремонт на частта от сградата , която била негова собственост. По
време на ремонтните дейности те ползвали процесния гараж за да оставят там
инструментите и материали за ремонта който се извършвал. Самите те знаели за
пуснатото в имота куче, което всяка сутрин, майката на ищците прибирала. Ключа
за гаража им бил предоставят от ответника Т. и ни били чували между него и
другите съсобственици да има спор за гаража.
При така установената фактическа
обстановка състава на съда намира че предявения установителен иск за
собственост, намиращ правно основание в чл. 124 от ГПК за основателен. В тежест
на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически
факти: своята активна материално правна легитимация като собственици на спорния
имот, пасивна материално правна легитимация на ответника, като оспорващ правата
им.
В настоящия случай ищците И.Г. и Г.Г.,
се легитимират като съсобственици на спорния имот - сграда
с идентификатор 77181.11.60.2 по КККР на гр. Харманли на основание приращение и
давностно владение. Праводателите на
ищците - техните родители: И.П. Г. и Г. Й.Г., на 30.ХІІ.1997г. са им дарили
притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност имат както следва: ½ ид. част от дворно
място, застроено и незастроено, урегулирано, цялото от 500кв.м., съставляващо
имот с планоснимачен номер 620 в квартал 1 първи по плана на град Харманли,
ведно с целия втори самостоятелен жилищен етаж и по ½ ид. част от мазето
под първия етаж, тавана и общите части от двуетажната жилищна сграда построена
в източната част на парцела (без останалите постройки в имота). Понастоящем имота се идентифицира с
идентификатор 77181.11.60, по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-9/ 23.ІІІ.2006г.
на ИД на АК, с адрес на имота в гр. Харманли бул. „Б." № ….
Ответника Т.Т. от друга страна е
собственик на останалата ½ ид. част
на имота с идентификатор 77181.11.60, по КККР на гр. Харманли, като я е
придобил на 27.ХІІ.2005г. по силата на покупко-продажба от Т. А. Х. и А.К.Х.
(предишни собственици).
Между страните не се спори, а и
от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че спорната
сграда - гараж със застроена площ от 21кв.м., която по настоящем е с идентификатор
77181.11.60.2, е построена от праводателите както на ищците, така и на
ответника Т., без одобрени строителни
книжа и разрешително за строеж . Сградата е отразена първоначално в ЗРП на гр.
Харманли, а в последствие и в КК и КР на града и е с режим на търпимост.
Безспорно
се установява, че сградата е съществувала и ползвала по предназначение - за гараж, и преди 2005г.
когато ответника Т.Т. е закупи ½ ид.част от поземления имот.
Обстоятелството че сградата се е
владеела и понастоящем се владее от ищците се установява според съда, по
категоричен начин от изявленията направени от самия ответник Т. обективирани в
предявената от него искова молба вх.№ 1452/ 13.ІІІ.2012г. въз основа на която е
образувано гр. дело № 399 по описа на Районен съд Харманли за 2012г. По предявения от ответника Т.Т. против И.Г. и
Г.Г. (ищците в настоящото производство) иск, намиращ правно основание в чл.109
от Закон за собствеността се претендира премахването именно на процесната
сграда - като незаконна постройка. Нещо повече в уточняваща молба вх. № 1009/
05.VІ.2012г. (пред РС Ивайловград) депозирана в това производство, ответника
изрично е заявил : „ Аз не претендирам да
съм собственик на СГРАДА/ГАРАЖ с идентификатор
77181.11.60.2 , със застроена площ -21кв.м.“.
Образуваното въз основа на искова
молба вх.№ 1452/ 13.ІІІ.2012г. производство е приключило с Решение № 35/
14.І.2014г. постановено по гр.дело № 1002 по описа на Районен съд Хасково за
2013г., което е влязло в законна сила на 23.І.2018г. С постановения съдебен
акт, исковата претенция касаеща премахването на незаконни постройки в частност
сграда с идентификатор 77181.11.60.2, е отхвърлена.
С
оглед изложеното настоящия съдебен състав счита, че ищците са придобили
процесната сграда по силата на давностно владение. Като начален момент на това,
владение следва да се приеме времето през което ответника Т.Т. закупил ½
ид.ч. от имота - 2005г. От този момент ищците са демонстрирали пред него ясно и
открито своите намерения да владеят сградата единствено за себе си, като са
отблъснали всякакви негови претенции. Спора между ответника и ищците за
премахване на процесната сграда е приключил с влязъл сила съдебен акт на
23.І.2018г., към която дата ищците вече са били придобили собствеността върху
процесната сграда тъй като са го вледели повече от 10 години – над 13г.
От друга страна този изтекъл
период, както и ясно заявеното от ищците желание и демонстрация че владеят
процесната сградата като своя, изключва възможността ответника Д.Т.Х. и
неговата майка А.Х. (починала в хода на процеса) да претендират собствеността
върху нея - като придобита в следствие на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
От събраните в хода на процеса
както гласни, така и писмени доказателства не се установява по какъвто и да
било начин, че след като през 2005г. са продали своята част от имота на ответника
Т., А.Х. и нейния съпруг Т. А. Х., а след неговата смърт на 21.VІІІ.2008г. ,
сина му - ответника Д.Х., да са посещавали имота и да са проявявали интерес към
него, още по-малко да са владели спорната сграда. В показанията си ангажираните от страна на
ответника Х. свидетели: Т. П. и Т. М., заявяват че са ползвали гаража през
различни периоди - 1975- 1983г. и 1988г.- 1991г. по време, когато съсобственици
на имота са били сем. Х.. Доказателства, че след 2005г. Х. са владели и своили
процесната сграда се съдържат само и единствено в представените по делото
нотариални дела №204 и № 205 от 06.VІІІ.2020г. на Нотариус Адриан Проданов
- Протокол от 06.VІІІ. 2020г., в който Ж. И., С. Т. и Ж. Ж. са заявили твърдения в тази насока.
Според съда тези техни изявление не следва да се кредитират като достоверни,
тъй като не са събрани по надлежен ред в настоящото производство. Следва да се
отбележи, че посочения от св. Тенева адрес, и адреса посочен от самия ответник
Т.Т. ***.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че предявения от И.Г. и Г.Г. установителен иск за установяване на
право на собственост по отношение ответниците, намиращ правно основание в чл.
124 от ГПК, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора и уважаване
на предявения установителен за собственост, констативните нотариални актове, с
които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези,
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот, подлежат на отмяна по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 29.ХІ.2012г. по гр. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС,
включително и служебно, дори да не е поискана такава отмяна, като това се явява
последица, която се следва от уважаването на иска.
В посочената разпоредба е посочен
редът, по който собственикът може да защити правото си – по исков ред срещу
лицето, което се ползва от нотариалния акт; с оглед на характера на засегнатото
материално право този иск може да бъде установителен, ревандикационен или
негаторен; при уважаването на този иск издаденият нотариален акт по
обстоятелствена проверка следва да бъде отменен съгласно изричната разпоредба
на чл.537 ал.2 от ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на
собственост на ищеца, а не нотариалния акт, като отмяната му е законна
последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с
издаването му материално право. В този смисъл е и константната съдебна
практика.
По изложеното Нотариален акт по
обстоятелствена проверка №36 том 2 рег. № 4073 дело 204 от 06.VІІІ.2020г. на
нотариус рег.№463 - Адриан Проданов , с който А.К.Х. и Д.Т.Х. са признати за
собственици на : Сграда
с идентификатор 77181.11.60.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Харманли, Общ. Харманли, Хасковска област, одобрена със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006г.
на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра - София, разположена в
поземлен имот с идентификатор 77181.11.60, застроена площ - 21 кв.м., брой
етажи - 1, предназначение -хангар, депо, гараж, с адрес на сградата: гр. Харманли
бул. “Б.“ №…, следва да се отмени изцяло.
Предвид
възприетото от Тълкувателно
решение № 3 от 29.ХІ.2012г. по гр. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС становище,
искането на ищците за отмяна на Нотариален акт №37 том 2
рег. №4081, дело 205 от 06.VІІІ.2020г. на нотариус рег.№ 463 Адриан Проданов,
вписан в Агенция по вписванията - Служба по вписванията - Харманли вх. рег. № 1527
дв.вх.р.1525 акт 131 том 5 дело 583/06.08.2020г., за покупко-продажба на
недвижим имот, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По
изложените по-горе съображения и извода на съда за основателност на предявения
от ищците против ответниците
установителен иск, предявения насрещен иск от Т.Т. против ищците И.Г. и Г.Г.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с
оглед изхода от спора, ответниците дължат на ищците направените по делото
разноски за уважените искове претенции – 650лв. включваща 50лв. заплатена
държавна такса и 600.00лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Д.Т.Х.
ЕГН ********** и Т.Х.Т. ЕГН **********
***, че Г.Г.Й. ЕГН ********** и И.Г.Й. ЕГН ****** - двамата от гр. Харманли, са собственици на
недвижим имот - Сграда с идентификатор 77181.11.60.2 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Харманли, Общ. Харманли, Хасковска област,
одобрена със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ. 2006г. на Изпълнителния директор на
Агенция по кадастъра - София, с административен адрес: гр. Харманли бул. “Б.“ №..
, разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.11.60, със застроена площ -
21кв.м., брой етажи - 1, предназначение -хангар, депо, гараж.
ОТМЕНЯ, на
основание чл. 537 ал.2 от Гражданско процесуален кодекс Нотариален акт по
обстоятелствена проверка №36 том 2 рег. № 4073 дело 204 от 06.VІІІ. 2020г.
на нотариус рег.№463 - Адриан Проданов, с който А.К.Х. и Д.Т.Х. са признати за
собственици на: Сграда
с идентификатор 77181.11.60.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Харманли, Общ. Харманли, Хасковска област, одобрена със Заповед № РД-18-9/23.ІІІ.2006г.
на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра - София, разположена в
поземлен имот с идентификатор 77181.11.60, застроена площ - 21 кв.м., брой
етажи - 1, предназначение -хангар, депо, гараж, с адрес на сградата: гр. Харманли
бул. “България“ № 36, като ОТХВЪРЛЯ искането
за отмяна на Нотариален акт №37 том 2 рег. №4081, дело 205 от 06.VІІІ.2020г. на
нотариус рег.№ 463 Адриан Проданов, вписан в Агенция по вписванията - Служба по
вписванията - Харманли вх. рег. № 1527 дв.вх.р.1525 акт 131 том 5 дело
583/06.08.2020г., за покупко-продажба на недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.Х.Т.
ЕГН ********** ***, насрещен иск за признаване за установено по отношение на: Г.Г.Й. ЕГН ********** и И.Г.Й. ЕГН **********,***, че е собственик на недвижим имот, а
именно: СГРАДА с идентификатор № 77181.11.60.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Харманли, община Харманли, област Хасково,
одобрена със Заповед №РД-18-9 /23.ІІІ.2006г. на Изп. Директор на Агенция по
кадастъра- град София, с административен адрес: гр. Харманли бул. „България“
№36, разположена в ПИ с идентификатор №77181.11.60. с застроена площ от 21кв.м.
брой етажи -1, с предназначение - хангар, депо, гараж, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .
ОСЪЖДА Д.Т.Х.
ЕГН ********** и Т.Х.Т. ЕГН **********
***, за заплатят на Г.Г.Й. ЕГН **********
и И.Г.Й. ЕГН ********** ***,
сумата от 650лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Районен
съдия: ........................