Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,01.11.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела Ангелова
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 816/2016г. на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Б.Х.Д. с ЕГН ********** *** чрез адвокат С.Х., наричан по долу за краткост ”Ищецът”, за допускане на обезпечение чрез запор върху банкови сметки на „С.” ООД с ЕИК . със седалище и адрес на управление ***, наричан по-долу за краткост „Ответникът”, на предявените с искова молба вх. № 9371/13.12.2016г. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД за 1 357 831.49 лв. главница, ведно с изтекли лихви на осн.чл.86 ЗЗД, както следва: за периода от 24.07.2015 г. до 30.11.16 г. върху частта от главницата в размер на 457 800.71лв.- 61 138.88 лв.; за периода от 27.07.2015г. до 30.11.2016г. върху частта от главницата в размер на 900 030.58 лв.-123 378.69лв., както и законната лихва върху съответните суми на главницата, считано от 13.12.2016г. до окончателното плащане на сумата и съдебни разноски.
Ищецът твърди, че ответникът получил без основание в качеството си на взискател по изп.д. № 385/2015г. на ЧСИ И. Ч. рег.№ 783 /наричан по-долу за краткост”ЧСИ”/ сумата 1 347 831.49лв., събрана чрез наложени запори по сметките на „М. М. М.” ЕООД с ЕИК. с едноличен собственик на капитала и управител г-н За.З., в качеството му на длъжник по изпълнението. Изпълнителното производство било образувано въз основа на неистински документи: изпълнителен лист от 25.01.2011г. и заповед за незабавно изпълнение № 81/25.01.2011г. по ч.гр.д. №98/2011 г. на СРС 43 състав. Ищецът прилага доказателство за неистинността на документите: удостоверение изх. № 9000158/27.01.2016г. от СРС, според което при справка в деловодната система на съда не се установява да са образувани дела за издаване на заповеди за изпълнение с длъжник „М.М. М.” ЕООД, и че има образувани две граждански дела под номер „гр.д. № 98/2011г.“ на СРС, които са с различни предмет и страни. От приложеното копие се установява, че едната заповед за незабавно изпълнение е без номер, с дата 07.02.2011г., е на 56-ти състав, а другата с дата 11.01.2011г. е на 82 състав. Ищецът се легитимира процесуално с договор за цесия от 23.11.2016г., с който „М.М.М.” ЕООД, представлявано от г-н З. З., е прехвърлил вземането си за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД срещу „С.” ООД с предмет- получени суми на 24.07.2015г. в размер на 457 800.91лв. и на 27.07.2015г. - 900 030.58 лв., преведени му от ЧСИ по изпълнителното дело, срещу сумата 1 000 000 лева, платима от ищеца в срок до 01.06.2018г., но не по-късно от 10 дни от събиране на вземането.
Прилага договор за цесия между ищеца и представляваното от г-н З. дружество; договор за цесия от 08.06.2015г. между „Е.Б.Д.С.” ЕООД ЕИК., представлявано от Й. П. и ответника с предмет - „вземането си, придобито по заповед за незабавно изпълнение” № 81/2011г. и изпълнителен лист на СРС” за 450 000 евро главница, 17 650 лв. държавна такса и 20 000 лв. адвокатски хонорар, срещу „М.М.М.” ЕООД; молба от ответника, входирана на 08.06.2015г., за образуване на изпълнително дело № 385/15г. за сумата по гореописаната заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; платежни документи за изплатени суми от сметки на „М.М.М.” ЕООД на ЧСИ по наложени запори, както и от сметката на ЧСИ - по сметка на ответника , както и от ЧСИ по сметка на „М.М.М.” ЕООД ,посочена от лицето Й. П. в качеството му на управител на „М. М. М.” ЕООД, за „връщане на разлика след погашението”; ”споразумение” от 30.07.2015г. между „М.М.М.” ЕООД, представлявано от Й. П., и ответника, за превеждане по сметката на Д. „Т.” ЕООД на „всички надвзети суми по изп.д. № 385/15г.; платежен документ от 04.08.2015г., с който ответникът превежда на „Д. Т.” ООД 400 000лв. на 04.08.2015г. и 792 000лв. на 05.08.2015г. с основание ”възстановяване на надвзети суми по изп.д.№ 385/15г.”; договори за продажба на валута между „Д.Т.”ООД и „М. М.М.” ЕООД: от 30.07.2015г. на 121 816 щ.д. за 220 000лв., които да се преведат по сметка в ОББ до 03.08.15г. и на 204 081.63 евро за 400 000 лв., които да се преведат по сметка в ОББ до 05.08.15г., при условие валутата да се получи в офис на бул.”Х.Б.”№ 000; РКО от 03.08.15г. и 04.08.15г. за горепосочените суми в съответната валута, платени лично на Й. П. в качеството му на управител на „М. М.М.” ЕООД; жалба от г-н З. З. от 30.07.15г. вх. № **********/29 – І РПУ за документна измама с протокол № 1/18.05.2015г.; писмо от 06.08.15г. на СРП до ЧСИ с указание да задържи и да не превежда сумата 499 515.95 евро, защото била предмет на престъпление /документно престъпление по чл.308, ал.1 НК и измама в особено големи размери по чл.211 от НК като го уведомява, че през периода от 08.06.2015г. до 06.08.2015г. били изтеглени неправомерно суми от „М.М.М.” ЕООД чрез „неизвестен извършител” и били ”върнати неправомерно суми по изпълнителното дело”; нот. покана от г-н З.З. до ответника за връщане на суми, преведени от Й. П. като ”мним управител” на 23.07.2015г.-110 199 евро и на 27.07.15г.-500 000 евро, тъй като Й. П. като мним управител извършил ”документна измама” и на г-н З. не било известно да има сключен договор между „представляваните от нас дружества” за „посочените по-горе суми”; нот. покана от г-н З. от 18.08.15г. до ЧСИ за връщане на сумите по изп.д. № 385/15г., тъй като регистрацията в АВ-ТР на Й. П. като управител е невалидна; постановление за образуване на пр.пр. от 28.08.15г. за документно престъпление относно протокол № 1/18.05.2015г.; нот.покана от г-н З. до „Д. Т.” ЕООД за връщане на „надвнесените суми” по и.д. 385/2015г. в размер на 4000 000 лв. и 792 000 лв.; отговор на „Д. Т.” ООД до г-н З. с приложени три договора за продажба на валута и три РКО; съдебни актове на СГС и САС по т.д. № 8196/15г. на СГС-ТО-VІ-11 с-в по иска за установяване нищожност на протокол № 1/18.05.2015г., прекратено на 15.12.2015г. и върнато от САС за продължаване с определение от 27.01.2016г. по ч.гр.д. № 271/16г.; ”допълнение към жалба” рег.№ 33764/02.12.2015г. до СРП по пр.пр. 33764/2015г.; договор от 23.11.2016г. за цесия на вземането, което г-н З. в качеството на едноличен собственик на „М.М.М.” ЕООД има от ответника в размер на 1 357 871,49 лв., произтичащо от неоснователно обогатяване, срещу сумата 1 000 000 лв., платими до 01.06.2018 лв., но не по-късно от 10 дни от събиране на вземането; нот. покана рег. № 12328/30.11.2016г. на нотариус рег.№ 065, с която г-н З. като управител и ищецът уведомяват ответника за цесията от 23.11.2016г.
Съдът е изискал служебно и получил следните документи:
В справка вх.№ 316/16.01.2017г. по описа на СОС ЧСИ Ч. посочва, че предмет на изп.д. №20157830400385 е образувано по заповед за незабавно изпълнение № 81/21.01.2011г. и изпълнителен лист, издадени от СРС, 43 с-в по ч.гр.д. № 98/2011г. и изпълнителното дело е „свършено“ на 26.10.2015г. поради погасяване на задълженията по изпълнителния лист. С писмо вх.№ 172/10.01.2017г. по описа на СОС, Софийска районна прокуратура уведомява, че по пр.пр.33764/2015г. има одобрено споразумение от СРС, НО, НОХД № 17836/2016г. „за част от престъпните деяния“, след което делото е изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура. От приложения протокол по наказателно дело № 17836 от 14.10.2016г. на 98 състав се установява, че обвиняем е само Й. П., обвиненията са по чл.316 вр.чл.308, ал.1 вр.чл.26, ал.1 и 309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Едно от тях е затова, че на 15.06.2015г. „съзнателно се ползвал, в условията на посредствено извършителство чрез адвокат С. Р. М., който ги представил пред И.Т.Ч., частен съдебен изпълнител № 783 при Камарата на ЧСИ, неистински официални документи изпълнителен лист от 25.01.2011г. на който е придаден вид, че е издаден от Софийски районен съд 1-во гражданско отделение, 43 състав и заповед за незабавно изпълнение № 81от 25.01.2011г., на която е придаден вид, че е издадена по ч.гр.д.№ 98/2011г. по силата на която дружество “М. М.“ ЕООД представлявано от управителя Й. С. П. е осъден да заплати на кредитора с. „Е.Б.С.Д.” ЕООД представлявано от управителя Й. С.П., сумата от 450 000 евро по запис на заповед от 20.04.2010г. като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност. От споразумението е видно, че липсва обвинение за съучастие по смисъла на чл. 20 от НК и изобщо не се споменава ответното дружество, нито физическо лице, на което ответникът да е възложил дейност, свързана с престъпленията. От придружителното писмо става ясно, че за „част от престъпленията“ предварителното производство е висящо пред СГП,без пояснения от кого са извършени тези престъпления и в какво се състоят. Депозирано е писмо вх.№ 1631/21.02.2017г. по описа на СОС, с което СРС, ГО, 56 състав и писмо изх.№6975/24.01.2017г. по описа на СРС, съгласно които ч.гр.д. № 98/11г. по описа на СРС, 56 с-в има страни: „Ф.л.“ ЕАД и А. А. С. и е издадена заповед за изпълнение на 07.02.2011г., а също че по делото не е издавана заповед за изпълнение № 81/25.01.2011г., нито на 04.01.2011г. е депозирана молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „М.М.М.“ЕООД. С писмо вх.№2031/27.02.2017г. СРС, ГО, 43 с-в уведомява, че „гр.д. №98/12“ е със страни „Т. С. ЕАД и Н. С. К. С писмо вх.№ 303.01.2017г. СГС,ТО,16 с-в уведомява, че по делото е постановено определение №7740/16.12.2015г., влязло в сила на 24.12.2015г. С писмо вх.№22/03.01.2017г. СГС, ТО, Шести-11 с-в уведомява, че т.д. №8196/2015г. е “за насрочване „ и няма постановени съдебни актове.
В срока по чл.131 ГПК/искова молба с приложения връчена на 14.03.2017г./ ответникът е депозирал писмен отговор вх.№3903/18.04.2017г., с който оспорва иска като процесуално недопустим и неоснователен. Твърди, че исковата молба е нередовна, защото има несъответствие между страните в петитума и твърденията в обстоятелствената част /позоваване на неистински документ, касаещ трети лица по отношение на настоящото производство, без да се оспорва документа чрез иск/; липса на процесуалноправна легитимация на ищеца/договорът за цесия на процесното вземане бил нищожен поради несъществуване на вземането към момента на сключване на този договор/; наличие на специално производство по чл.чл.414, 417 и 424 ГПК, което изключвало предявяване на претенцията по общия ред. По същество искът бил неоснователен, тъй като ответникът върнал сумите на представител на ищеца, вписан в търговския регистър към момента на възстановяване на сумите; неоснователен бил искът с правно основание чл.55,ал.1предл. първо ЗЗД, защото „даденото без основание“ не било престирано от праводателя на ищеца съзнателно. Наред с това, договорът за цесия бил нищожен поради липса на представителна власт в лицето на адв. Р. М.-С. Искът по чл.86 ЗЗД бил неоснователен като акцесорен по отношение на неоснователен главен иск.
Ответникът прави искане за привличане на трето лице помагач на осн.чл.219 ГПК- „Е.Б.Д.С.“ ЕООД с ЕИК със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.С. П.
След преценка на данните по делото, съдът намира исковете процесуално допустими. Не е нищожен договор за цесия на бъдещо вземане. В случая вземането за неоснователно обогатяване е възникнало в момента на увеличаване имуществото на ответника и намаляването на имуществото на „длъжника по изпълнението“ поради превеждане на сумите по сметка на ЧСИ и от последния-по сметка на „взискателя“, а договорът за цесия е сключен в по-късен момент/23.11.2016г./ На нищожност на сделка поради липса на представителна власт може да се позовава само представлявания/ в случая г-н З./, но не и ответника, който е трето лице по отношение на договора за цесия между г-н З. и ищеца. Исковата молба е редовна и няма противоречия между петитум от една страна и от друга-правно основание и страни. Няма задължителна съдебна практика, според която ищецът да е длъжен да атакува неистински документ по исков ред.
Следва да се привлече като помагач на ответника „Е.Б.Д.С.“ ЕООД-праводател на ответника по договор за цесия от 08.06.2015г., тъй като при неблагоприятен изход последният има интерес да ангажира неговата отговорност.
Третото лице-помагач е депозирало писмен отговор вх.№ 7163/31.07.2017г., в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни .
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира главния иск процесуално допустим и основателен по следните съображения:
От фактическа страна се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2011г. и заповед за незабавно изпълнение № 81/25.01.2011г. по ч.гр.д.№ 98/2011г. на СРС 43 с-в е образувано изпълнително дело № 385/2011г. на ЧСИ И. Ч. рег.№ 783/справка вх.№ 316 от 116.01.2017г./; наложени са запори по сметките на „М.М. М.“ ЕООД; по сметката на ЧСИ в „Р.“ АД са преведени от сметките на „М. М. М.“ ЕООД сума, както следва: от ЦКБ-централно управление 542060.35 лв. на 23.07.2015г./прил. № 7 към исковата молба, л.66 от делото/, от „А.Б.”АД на 24.07.2015г. 974056.11лв./л.69 от делото/, от А. Б. сумата 414061 на 24.07.2015г./л.л.70 и 71 от делото/, от ЦКБ АД на 27.07.2015г. сумата 408493.75 лв./л.72 от делото/; ЧСИ превел по сметката на „С.” ООД в „И.“АД -фин.център Оборище в качеството му на „взискател“ суми, както следва: на 24.07.2015г. в размер на 457 800.91 лв./прил.6 към исковата молба, л.64 от делото/ и на 27.07.2015г.-900 030.58лв./л.65 от делото/. Наред с това, на 27.07.2015г. ЧСИ превел на „С.“ ООД сумата 900030.58 лв. по сметката на дружеството в И. АД – фин.център Оборище и на същата дата резюлирал платежното нареждане “Д-ка следва да посочи банкова с/ка, по която да му се възстанови надвзетата сума, която към момента е в размер на 914 234.52 лв.“/л.80 от делото/. На 30.07.2015г. Й.П. като „управител“ на М.М.М. ЕООД попълнил молба по образец „остатъка от сумата от 914 234.52 лв., находяща се по ваша сметка като разлика от погасеното към кредитора по изпълнителното дело да ми бъде възстановено по банкова сметка“ ***ото в И.АД № 81681000030700 /л.81 от делото/. На 30.07.2015г. ЧСИ превел сумата 914234.52 на „М. М. М.“ ЕООД с посочено основание“ връщане на сума и.д.385/15г./л.82 по делото/. На 30.07.2015г. между „М.М. М.“ ЕООД, представляван от Й.С.П. и ответника е подписано споразумение „Всички надвнесени суми по изпълнително дело 385/2015г. да бъдат преведени на „Д.Т.“ООД като е посочена банкова сметка ***/л.102 от делото/. Не се спори, че плащанията са извършени по описания в исковата молба начин.От справката за актуално състояние на „М.М.М.“ ЕООД /стр.103 от делото/ е видно,че към 03.08.2015г. като управител на дружеството е бил вписан Й.С.П. От приложеното споразумение, обективирано в протокол по наказателно дело № 17836/14.10.2016г. на 98 с-в на СРС, НО се установява, че Й. С.П. е признат за виновен в това, че на 15.06.2015г. съзнателно се ползвал, в условията на посредствено извършителство чрез адвокат С.Р.М., който ги представил пред И.Т.Ч., частен съдебен изпълнител № 783 при камарата на ЧСИ, неистински официални документи изпълнителен лист от 25.01.2011г., на който е придаден вид, че е издаден от Софийски районен съд, 1-во гражданско отделение, 43 състав и заповед за незабавно изпълнение № 81 от 25.01.2011г., на който е придаден вид, че е издадена по ч.гр.д. № 98/2011г.,по силата на която дружество „М. М.М.“ ЕООД, представлявано от управителя Й. С. П., е осъден да заплати на кредитора с. „Е.Б.Д.С.“ ЕООД, представлявано от управителя Й. С. П., сумата 450 000 евро по запис на заповед от 20.04.2010г. като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Следователно-доказва се по категоричен начин, че ответникът е получил сумите, преведени му от ЧСИ, въз основа на несъществуващо правно основание. Неоснователни са възраженията на ответника за правопогасяващ ефект на плащането, извършено по „споразумение“ от 30.07.2015г. между „М.М.М.“ ЕООД, представлявано от Й.П. в качеството му на управител/ обстоятелство, вписано в публичния търговски регистър към тази дата/, за превеждане по сметка на „Д.Т.“ ЕООД на „всички надвзети суми по изп.д. № 385/15г. и платежен документ от 04.08.2015г., с който ответникът превежда на „Д.Т.“ ООД 400 000 лв. на 04.08.2015г. и 792000 лв. на 05.08.2015г. с основание “възстановяване на надвзети суми по изп.д.№385/15г.“ и договори за продажба на валута между „Д.Т.“ООД и „М.М. М.“ ЕООД от 30.07.2015г. на 121 816 щ.д. за 220 000 лв. и на 204 081.63 евро за 400 000 лв. Това е така, защото предмет на „споразумението“ от 30.07.2015г. не е погасяване на задължението на ответника да върне полученото без основание, а съвсем различна сделка-задължение на „С.” ООД да преведе определени суми /“надвзети суми по изп.д.385/15г./ на трето лице по волята на кредитора, който от своя страна има отделно облигационно правоотношение с третото лице. Назоваването на самият предмет на превода „надвзети суми по изпълнително дело“ логически изключва сумите да са идентични с паричното вземане, което е предмет на изпълнителното дело и на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Този извод се потвърждава и от справка вх.№ 316/16.01.2017г. по описа на СОС, в която ЧСИ посочва, че процесното изпълнително дело е „свършено на 26.10.2015г. поради погасяване на задълженията по изпълнителния лист“. В случая са неприложими разпоредбите, уреждащи хипотези на престиране на некредитор с погасителен ефект/чл.75,ал.1 изр.2 и ал.2 ЗЗД/.
Следва да се приеме, че „постоянна и безпротиворечива е съдебната практика, включително задължителната за съдилищата такава на касационната инстанция в насока на това, че при твърдяно от ищеца имуществено разместване, настъпило според него без основание, ищецът доказва само даването /обедняването си/, респ.-получаването на имущественото благо от страна на ответника, а именно ответникът е този, който следва, както да заяви, така и да докаже по делото основанието, на което е получил същото благо, както и правото си да го задържи“ /цит.определение № 679 от 24.02.2017г. по ч.гр.д. № 822 по описа за 2017г. на САС,ТО,пети с-в, недопуснато до касационно обжалване с определение № 264 от 31.05.2017г. на ВКС, ТК 1-во отделение по т.д. №1122 по описа за 2017г. Действително, в теорията съществува конструкцията „престационна кондикция“, съгласно която даващият нещо от своето имущество трябва да действа по своя воля и съзнателно, без да е знаел, че престацията е без основание. Но правните конструкции се изграждат с оглед нормално развитие на правоотношенията и следват логиката на добросъвестност на участниците в гражданския оборот. Ето защо една правилна теоретична конструкция може да бъде неадекватна при казуси, в които различни правни инструменти се използват за заобикаляне на закона и още повече- при наличие на криминален елемент във фактическата обстановка,както е в случая.
Основателен е акцесорния иск на осн. чл.86 ЗЗД за законната лихва върху главницата от 1357831.49 лв., считано от 13.12.2016г. - депозиране на исковата молба, имаща действие на покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД.Неоснователно е искането за мораторни лихви от датите на получаване на сумите /24.07.2015г. и 30.11.2016г./ до датата на нотариалната покана, получена на 30.11.2016г., тъй като с нея г-н З. и ищецът уведомяват ответника за цедиране на вземането за неоснователно обогатяване и самата покана е озаглавена“уведомление по чл.99 ЗЗД“. От волята на новия кредитор зависи дали и кога ще отправи покана за изпълнение. В случая няма такава покана, а кредиторът директно е сезирал съда с искова молба вх.№9371 на 13.12.2016г. Вземането за непозволено увреждане е различно от вземането за неоснователно обогатяване и докато в първия случай длъжникът изпада в забава от момента на увреждането, във втория случай длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. Независимо, че вземането става изискуемо и погасителната давност започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без правно основание, задължението за връщане на даденото без основание е без срок и длъжникът изпада в забава след като бъде поканен/ТР 2/1998г., арбитражна практика на АС при БТПП –р. по ВАД 19/1998г. и др./
Поради освобождаването на ищеца от държавна такса с определение № 169/18.01.2017г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, втори състав по ч.гр.д. № 6224/2016г., за разликата от 1500лв. до 61 744лв. и предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на СОС на осн.чл.78, ал. 6 ГПК държавна такса за уважения иска в размер на разликата от 1500лв. до 54 313.26лв.-сумата 52 813.26лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца съдебните разноски за държавна такса 1500 лв. съразмерно с уважената част на исковете - сумата 1319 лв.
Ответникът следва да заплати на адв. С.Х. от САК на осн.чл.38,ал.1 т.2 вр.чл.36 ал.1 от ЗА и чл.7,ал.2т.6 от Наредба № 1/2004г. на САК минимално адвокатско възнаграждение в размер на 25 101.31лв.
Не следва на ответника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за отхвърлената част на исковете, тъй като не представя доказателства за реално заплащане на хонорар /претендираната сума 26 973лв. е следвало да бъде заплатена по банков път предвид размера и и законовото ограничение за разплащане в брой/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК . със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.Х.Д. с ЕГН ********** *** чрез адв. С.Х., на осн.чл.55 ал.1 предл. 1 ЗЗД сумата 1 357 831.49лв. /един милион триста петдесет и седем хиляди осемстотин тридесет и един лева и 49 ст./, ведно със законната лихва върху сумата на осн. чл.86 ЗЗД, считано от 13.12.2016г. до окончателното заплащане на сумата, ведно със съдебни разноски за държавна такса в размер на 1319 /хиляда триста и деветнадесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на осн. чл. 86 ЗЗД за сумата, 61 138.88 лв., представляваща законната лихва върху частта от главницата в размер на 457 800.71лв. за периода от 24.07.2015г. до 30.11.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на осн. чл. 86 ЗЗД за сумата 123 378.69лв., представляваща законната лихва върху частта от главницата в размер на 900 030.58 лв. за периода от 27.07.2015г. до 30.11.2016 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Софийски окръжен съд на осн. чл.78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 52 813.26 /петдесет и две хиляди осемстотин и тринадесет лева и 26 ст./
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК . със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. С.И.Х. с ЕГН **********, регистриран в САК с личен № ********** в НРА с адрес на мястото на упражняване на дейността гр.С., ул.“.“ № 00, партер, на осн.чл.38, ал.1 т.2 и ал.2 вр. чл.36, ал.1 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 25 101.31 лв. /двадесет и пет хиляди сто и един лева и 31 ст./
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Решението бе постановено при участие на трето лице помагач „Е.Б.Д.С.“ ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***.
Съдия: