№ 806
***, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Д.а
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630100030 по описа за 2022 година
Предявени са два обективно и субективно съединени положителни
установителни иска, първият от които с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ – по отношение на
главницата, а вторият с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на мораторната лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “ТИМ” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., бул. ”България” № 70,
представлявано от управителя Тодор Стефанов Дамянов срещу Н. Д. П., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, ул. ”Вичо Папазов” № 22, вх. 4, ап. 47.
Ищцовото дружество твърди, че на 17.08.20218 г. с ответника бил сключен безсрочен
Трудов договор № 20017/17.08.2018 г., по силата на който ответникът бил назначен на длъжност
„водач мотокар“, с място на работа: склад на работодателя, находящ се в ***. С този договор
страните са приели, че всяка от тях може да прекрати същия с предизвестие от 60 дни. Сочи, че
със Заповед № 1-011/24.01.2019 г., на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл.
187, ал. 1, т. 1, предл. 3 от КТ, на ответника било наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“, впоследствие със Заповед № 20030/25.01.2019 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
КТ било прекратено трудовото правоотношение с ответника. Заповедта, с която било прекратено
трудовото правоотношение била връчена на ответника, не била оспорена в съда и била влязла в
сила.
С посочената Заповед № 20030/25.01.2019 г., на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, било
постановено, че ответникът дължи на „ТИМ“ ООД обезщетение в размер на 1220.35 лв., но
въпреки посочения срок за доброволно плащане във връчената на ответника Заповед №
20030/25.01.2019 г., до момента същият не бил извършил плащане в пълния размер за дължимото
на „ТИМ“ ООД обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. Излага, че с приходен касов ордер /ПКО/ №
**********/11.02.2019 г. ответникът внесъл в касата на дружеството сумата 246.56 лв., с
основание - обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.
На основание съществуващо за ответника парично вземане от ищеца в размер на сумата
122.60 лв. - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск за 2018 г., ищцовото
дружество извършило прихващане на това задължение срещу част от вземането си, дължимо от
1
ответника като дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. В резултат на извършеното частично
плащане от ответника с ПКО № **********/11.02.2019 г. и извършеното от „ТИМ“ ООД
прихващане, задължението на ответника за дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ
възлизало до сумата от *** лв.
Ищцовото дружество основание чл. 410 от ГПК поискало издаване на заповед за
незабавно изпълнение, по повод на което било образуваното ч. гр. дело № 2170/2021 г. по
описа на ШРС и в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Тъй като в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца
възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват два положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, от които първият с
цена на иска: *** лева, представляващи дължим остатък от незаплатения размер на дължимото от
ответника обезщетение по чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ, поради дисциплинарно уволнение и
215.42 лева, представлява дължимата законна лихва за забава за периода 08.02.2019 г. - 06.08.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
ч. гр. дело № 2170/2021 г. по описа на PC-Шумен и до окончателното й изплащане.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представляващият дружеството, а изпраща процесуален представител – адв. А.М. от АК –
В.Т., който поддържа исковата молба и излага конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е бил депозиран
писмен отговор. Тъй като отговора не отговарял на изискванията, визирани в разпоредбата
на чл. 132, т. 2 от ГПК, доколкото към същият не бил представен препис от отговор за
ищцовата страна, на ответника по реда на чл. 101 от ГПК били дадени указания за
представяне на препис от отговора за ищцовата страна, които обаче не са изпълнени в срок и
следва да се приеме, че процесуалното действие – подаване на отговор на исковата молба в
срок не е извършено.
В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява лично. За него се явява
упълномощен представител – адв. Д.С. от В.А.К, като счита предявените искове за
неоснователни и моли съда същите да бъдат отхвърлени.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът Н. Д. П. работил в ищцовото дружество на основание безсрочен трудов
договор № 20017 от 17.08.2018 г., като изпълнявал длъжността „водач мотокар”, с основното
трудово възнараждение в размер на 610 лв., при осем часов работен ден, с място на работа:
склад на работодателя, находящ се в ***. В чл. 10 от трудовия договор било предвидено, че
същият може да бъде прекратен от двете страни с 60 дневно предизвестие. На 17.08.2018 г.
било подадено Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП с изх. № 04388183032570 от
17.08.2018 г.
Със Заповед № 1-011 от 24.01.2019 г. било наложено наказание „Дисциплинарно
уволнение“, за това, че лицето не се е явило на работа в периода от 19.12.2018 г. до
21.12.2018 г., както и до датата на издаване на цитираната заповед, без уважителна причина,
което представлявало нарушение на чл. 187, т. 1, предл. 3 от КТ.
На следващия ден - 25.01.2019 г. била издадена Заповед № 20030, с която било
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Заповедта, с която било прекратено трудовото правоотношение била връчена на ответника – на
04.02.2019 г., видно от приложената по делото Товарителница № 61049371017 на „Спиди“ за
писмовна пратка с документи и данни за доставянето й. Цитираната заповед не била оспорена като
незаконосъобразна и влязла в сила. В посочената Заповед № 20030/25.01.2019 г. било вписано, че
2
ответникът дължал на „ТИМ“ ООД обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на
1220.35 лв. за срока на предизвестието. Също така бил посочен срок за доброволно плащане – до
3 работни дни от връчването на заповедта.
С приходен касов ордер /ПКО/ № **********/11.02.2019 г. ответникът внесъл в касата на
дружеството сумата в размер на 246.56 лв., с основание - обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.
Впоследствие, на основание съществуващо за ответника парично вземане от ищцовото
дружество в размер на сумата от 122.60 лв., представляващо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен отпуск за 2018 г., ищцовото дружество извършило прихващане на това
задължение срещу част от вземането си, дължимо от ответника като дължимо обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ. Уведомлението за прихващане с Изх. № 133/19.04.2019 г. било връчена на
ответника – на 22.04.2019 г., видно от приложената по делото Товарителница № 61064491571 на
„Спиди“ за писмовна пратка с документи и данни за доставянето й.
В резултат на извършеното частично плащане от ответника с ПКО №
**********/11.02.2019 г. и извършеното от „ТИМ“ ООД прихващане, задължението на ответника
за дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ възлизало до сумата от *** лв.
Поради незаплащане на дължимите от страна на ответника суми за неспазване срока
на предизвестие – брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на
предизвестие, било инициирано производство по чл. 410 от ГПК, като във връзка с
депозираното от ищцовото дружество заявление било образувано ЧГД № 2170/2021 г. по
описа на ШРС. По същото в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед №
717/10.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на
която ответникът бил осъден да им заплати сумата в размер на *** лева – главница,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при прекратен трудов договор на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от
09.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 215.42 лева, представлява
дължимата лихва за забава за периода 08.02.2019 г. - 06.08.2021 г.Понеже срещу издадената
заповед било депозирано възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за
ищцовото дружество възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и по-специално от: заверено копие на Трудов договор № 20017/17.08.2018 г.; Заповед
№ 1-011/24.01.2019 г. на „ТИМ“ ООД за налагане на дисциплинарно наказание по КТ; Заповед №
20030/25.01.2019 г. на „ТИМ“ ООД за прекратяване на трудово правоотношение; Товарителница
№ 61049371017 на „Спиди“ за писмовна пратка с документи и данни за доставянето й;
Уведомление за прихващане изх. № 133/19.04.2019 г. с известие за доставянето му; Фиш за
начислените като дължими плащания от „ТИМ“ ООД на Н. Д. П. като трудово възнаграждение и
за начислените по закон удръжки за месец декември 2018 г., изготвен въз основа на ведомостта за
работните заплати в „ТИМ“ ООД за м. 12 на 2018 г. - представляващ разпечатка от електронната
счетоводна система на ищеца; Справка за размера на законната лихва, изготвена с помощта на
онлайн електронен калкулатор на НАП, заверени копия на два броя декларации от дата
28.01.2019 г., съставени от лицето Н. Д. П. до управителя на ищовото дружество „ТИМ“
ООД – В. Търново, както и материалите, приложени по ЧГД № 2170/2021 г. по описа на
ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ след прихващане на сумите,
начислени за неползван платен отпуск на ответника и внесената от ответника сума, е ***
лева, а размерът на законната лихва за забава, начислена за периода от 08.02.2019 г. до
06.08.2021 г. възлиза на *** лева. Вещото лице дава заключение, че от извършената
проверка в счетоводството на ищцовото дружество не се установява посочените суми да са
били изплатени на ответника.
При така установената фактическа обстановка по отношение на първия
обективно съединен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ, съдът приема от правна страна
3
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. А ал. 4 на чл. 221 от КТ предвижда, че действителните вреди се изчисляват
върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което
работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от
остатъка от срока на трудовото правоотношение. По съображения за справедливост и
равнопоставеност, разумът на законодателя е виновната, за прекратяването на трудовото
отношение, страна да понесе отговорност за претърпените от работодателя вреди от това.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
трудови правоотношения по силата на сключения между тях безсрочен трудов договор №
20017 от 17.08.2018 г., който е бил прекратен със Заповед № 20030 от 25.01.2019 г. Т. е.
трудовият договор се прекратява без предизвестие, от което възниква задължението за
обезвреда.
Първата предпоставка за основателност на иска е дисциплинарното уволнение на
ищеца да е законно /Решение № 55/5.04.2012 г., по ГД № 1306/2010 г., IV г. о., на ВКС;
Решение № 247/23.06.2011 г., ГД № 960/2010 г., III г. о., на ВКС/. В конкретния случай, по
делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, че посочената Заповед №
20030 от 25.01.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение да е била оспорена по
съдебен ред. Следователно, тя е породила правните последици към които е насочена.
Предвид безсрочността на трудовото правоотношение размерът на дължимото
обезщетението се съизмерва с размера на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието.
От представеният като писмено доказателство по делото Фиш за начислените като
дължими плащания от „ТИМ“ ООД на Н. Д. П. като трудово възнаграждение и за начислените по
закон удръжки за месец декември 2018 г., изготвен въз основа на ведомостта за работните заплати
в „ТИМ“ ООД за месец декември 2018 г. - представляващ разпечатка от електронната счетоводна
система на ищцовото дружество, се установява точния размер на начисленото на ответника
трудово възнаграждение за месец декември 2018 г., а именно: 613.00 лева. От представеният
като писмено доказателство по делото ПКО № **********/11.02.2019 г. в касата на „ТИМ“
ООД от ответника П. е внесена сумата в размер на 246.56 лева, с основание „обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ“. От приложеното по делото Уведомлението за прихващане с Изх. №
133/19.04.2019 г. става ясно, че към 11.02.2019 г. ищцовото дружество дължи на ответника П.
сумата в размер на 122.60 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван
платен отпуск за 2018 г., с която е извършено прихващане на част от задължението на ответника
към ищцовото дружество, както и че задължението на ответника за дължимото обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ възлизало до сумата от *** лв. В подкрепа на изложеното е и приетото и
неоспорено заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-
счетоводна експертиза, съобразно което размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал.
2 от КТ след прихващане на сумите, начислени за неползван платен отпуск на ответника и
внесената от ответника сума, е *** лева, а размерът на законната лихва за забава, начислена
за периода от 08.02.2019 г. до 06.08.2021 г. възлиза на *** лева
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ се явява основателен и
доказан, и следва да бъде уважен в предявения изцяло размер.
Поради изпадането си в забава, ответникът дължи и заплащане на законната лихва
върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на втория обективно съединен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД, съдът
4
приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени
вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.
Основателността на обусловената искова претенция за присъждане на мораторна
лихва върху главницата, за периода от 08.02.2019 г. до 06.08.2021 г., в размер на *** лева, е
предпоставена от установяване момента на изискуемост на главното вземане, от който
момент длъжникът е в забава /съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата/, като следва да се има предвид, че ако главното вземане е с
определен срок /чл. 84, ал. 1 от ЗЗД/ - доказването се осъществява с договора, а ако
вземането става изискуемо след покана /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/.
В процесния случай срокът за изпълнение на задължението не е резултат на
договаряне между страните и не е посочен в закона, т. е. длъжникът изпада в забава след
като бъде поканен да изпълни. От събраните доказателства се установява, че ответникът е
получил покана с искане да плати обезщетение за претърпените от работодателя вреди,
предвид, че със Заповед № 20030 от 25.01.2019 г., с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, е вписано, че
ответникът дължал на „ТИМ“ ООД обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на
1220.35 лв. за срока на предизвестието. Също така в цитираната заповед е посочен срок за
доброволно плащане – до 3 работни дни от връчването на заповедта. Ищцовото дружество
доказва връчването на длъжника на покана за изпълнение видно от приложената по делото
Товарителница № 61049371017 на „Спиди“ за писмовна пратка с документи и данни за доставянето
й. Следователно, задължението за плащане на мораторни лихви е дължимо от деня на
забавата – 08.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.08.2021 г.
Предвид изложените съображения искът за мораторна лихва в размер на *** лева, с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД, следва
да бъде уважен изцяло в предявения размер, като основателен и доказан.
Съдът намира за неоснователно въведеното от процесуалния представител на
ответника възражение за нищожност на процесниат трудов договор и последващите
заповеди, поради липса на процесуална легитимация на управителя на ищцовото дружество
доколкото според дружественият договор на „ТИМ“ ООД, мандатът на управителя на
дружеството бил тригодишен, изтекъл на 18.04.2018 г. В тази връзка следва да се отбележи,
че според практиката на ВКС, обстоятелството, че в дружествения договор е предвиден
тригодишен мандат за управителя на дружеството не означава, че правомощията му се
прекратяват автоматично с изтичането му. Според Решение № 150/2015 г. на ВКС,
договорът за възлагане на управление на търговско дружество е срочен договор, като той
влиза в сила от вписване на управителя в търговския регистър. Но доколкото
конституирането на управителя като орган на ООД не е обвързано от сключването на
писмен договор, управителят продължава да изпълнява валидно своите функции и след като
настъпи крайният срок на договора. Съобразно Търговският закон, решенията на
съответните органи на търговците относно избиране и освобождаване на управител, имат
действие от вписването им в Търговския регистър. От извършената служебна справка в
Търговския регистър става ясно, че към момента на издаване на процесните трудов договор
и заповеди няма подадено заявление и документи, от които да се вижда, че управителят е
освободен. Ето защо абсолютно неоснователно е заявяваното твърдение от процесуалния
представител на ответника, че подписания на 17.08.2018 г. трудовият договор няма
действие, тъй като не е подписан за търговеца от лице, притежаващо правоспособност да
представлява търговеца.
Според установената съдебна практика на ВКС също представителната власт на
5
управителя по естество включа в себе си и работодателска правоспособност и именно
управителят е лицето, което може да упражнява правата на работодател по смисъла на КТ. С
оглед на това съдът намира, че подписаният между страните трудов договор е валиден, като
по отношение на същия от страна на ищцовото дружество по делото са представени
депозираните до НАП Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 04388183032570 от
17.08.2018 г. и съответно съобщение, че уведомлението е прието. На основание на така
сключения трудов договор, ответника в съдебно заседание заяви, че е предоставил работната
си сила, получавал е трудови възнаграждения. Т. е. няма основания, които да обуславят
извод за недействителност на трудовия договор.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски.
Работникът или служителят е освободен от такси и разноски в производството по
трудови спорове, на основание чл. 359 от КТ, доколкото обаче той не е станал причина да се
направят разноски от насрещната страна по делото, в който случай също се дължат
разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски на ищцовото дружество в размер на *** лева, от които за
адвокатско възнаграждение сумата *** лева, държавна такса в размер на *** лева и
възнаграждение на вещо лице в размер на *** лева, съразмерно с уважената част от
исковете и съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, ул. ”Вичо Папазов” № 22, вх. 4, ап. 47, чрез адв. Д.С. от В.А.К ДЪЛЖИ НА “ТИМ”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., бул. ”България” № 70,
представлявано от управителя Тодор Стефанов Дамянов, чрез адв. А.М. от ВТАК сумата от
*** лева /***/ - главница, представляваща дължим и неизплатен остатък от обезщетение по
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ, поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, и за което вземане е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 717/10.08.2021 г. по ЧГД №
2170/2021 г. по описа на ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, ул. ”Вичо Папазов” № 22, вх. 4, ап. 47, чрез адв. Д.С. от В.А.К ДЪЛЖИ НА “ТИМ”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., бул. ”България” № 70,
представлявано от управителя Тодор Стефанов Дамянов, чрез адв. А.М. от ВТАК сумата от
*** лева /***/, представляваща дължима мораторна лихва за забава за периода от 08.02.2019
г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.08.2021 г.,
и за което вземане е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 717/10.08.2021 г. по ЧГД № 2170/2021 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Н. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ул. ”Вичо Папазов” №
22, вх. 4, ап. 47, чрез адв. Д.С. от В.А.К ДА ЗАПЛАТИ НА “ТИМ” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., бул. ”България” № 70, представлявано от
управителя Тодор Стефанов Дамянов, чрез пълномощника - адв. А.М. от ВТАК,
направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на
*** /***/, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
6
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7