№ 439
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120205185 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на *** с ЕИК:***,
срещу Наказателно постановление № 02-0003767/18.10.2021г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл.
416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв.***. Моли за отмяна на НП, претендира за разноски.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт ***, която оспорва жалбата. Посочва, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Пледира за
потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 1.7.2021 г., в 15,20 часа, свидетелката А.Д., в качеството си на главен инспектор в
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, заедно със свои колеги от дирекцията, извършили
проверка на обект - ресторант ***, находящ се в гр. Созопол, м.Буджака, стопанисван от
1
жалбоподателя. На място установените да полагат труд лица, в това число и лицето М.Г., която
извършвала дейност като сервитьор и обслужвала клиенти, като и била връчена за попълване
справка-декларация. В последната лицето собственоръчно декларирала, че работи на длъжност
„сервитьор“, с работно време и с конкретно трудово възнаграждения. Била извършена проверка на
представени от жалбоподателя документи. Горните факти били квалифицирани от
актосъставителя като нарушение по чл.63, ал.2 КТ, поради което съставила срещу жалбоподателя
АУАН. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, който го подписал,
вписал възражения и получил копие от него.
Въз основа на АУАН-а било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че
горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, поради което и на основание чл. 416,
ал.5, вр. с чл. 413, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2500
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Няма спор, а и от приложеният по делото трудов договор се установява, че жалбоподателя,
в качеството му на работодател и посоченото лице е бил налице валиден трудов договор, по силата
на който е приел да изпълнява конкретна длъжност на горепосочения обект. От приложената
справка за приети и отхвърлени уведомления до НАП е видно, че същото е изпратено
непосредствено след проверката /няколко часа след това/. При така доказаните факти съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.414, ал.3 вр. чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ. Законодателят е въвел императивно
изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или служителя да му
предостави документите по чл.63, ал.1 от КТ, сред които са и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3, заверено от ТД на НАП.
В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, а и от становищата на страните
жалбоподателя не е изпълнил вменените му задължения и е допуснал до работа лицето, преди да
2
му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и
правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът не кредитира
показанията на св.Г. и св.А., тъй като същите са заинтересовани.
Не са налице и предпоставките на норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН. Действително
преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид.
Съдът намира, че наказанието не е правилно индивидуализирано. Касае се за първо
нарушение, поради което определяне на санкция в предвидения законов минимум ще постигне
целите на закона. По тази причина НП следва да се измени, като имуществената санкция се намали
на 1500 лв.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на
административнонаказващия орган, дружеството дължи на основание чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което да
заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна дирекция на труда“ - София. В полза на
жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски. Това е така, доколкото съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на
наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като
липсва хипотеза на съразмерно присъждане. Това е така, тъй като съдът се произнасяне по вината
на жалбоподателя, по аналогия с НПК.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003767/18.10.2021г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на
основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, на „*** ***“ ООД с ЕИК:*** е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, като намаля размера на имуществената санкция на
1500 лева.
ОСЪЖДА *** с ЕИК:*** да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна дирекция
инспекция на труда“ – София сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3