Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.08.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично заседание на
седемнадесети май през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
при
секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6217 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./.
Ищцата
М.Л.В. твърди, че на 03.01.2015 г., около 11:20 ч., в гр. Роман настъпило ПТП
по вина на водач на МПС, чиято отговорност била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” от ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното
произшествие била причинена смъртта на майка й К.А.Т.. Ищцата претъпяла
неимуществени вред, изразили се в болки и страдания от смъртта на майка й, с
която имали силна емоционална и духовна връзка. Стойността на неимуществените
вреди ищцата определя на 200 000 лв. Моли съда да осъди ответника да
заплати горепосочената сума, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2015г.
до окончателното изплащане.
Ответникът
– „З.Д.„Е.” АД, оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; поведението на
водача на застрахования от ответника автомобил не било виновно; липсвали
доказателства за претърпените от ищцата вреди; не била установена
причинно-следствена връзка между произшествието и вредите; оспорва размера на
претендираното обезщетение; прави възражение за съпричиняване на вредите
от пострадалата, която се движила
неправилно по пътното платно, в нарушение на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП, и
предприела пресичане на необозночаено за целта място, в нарушение на чл.113 от ЗДвП.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната взаимна
връзка, прие от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./:
Тежестта
на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 226, ал. 1 от КЗ е
върху ищцата, което означава, че следва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение.
Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а. „Сеат Леон” с рег. № ВР ******е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество към
датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от
представената справка за публикувана на сайта на Гаранционния фонд информация
за сключените застраховки „Гражданска отговорност” за процесния автомобил.
От
заключението на тройната автотехническа експертиза, което съдът приема, се установява следния механизъм на настъпване
на ПТП: На 03.01.2015 г. в гр. Роман, по ул. „*******, в посока с. Д.Б., се е
движел л.а. „Сеат Леон”, с рег. №******ВХ, управляван от водача Ц.И.Д.. Скоростта
на автомобила е била не по-малка от 84 км/час. Попътно, в десния край на пътното
платно са се придвижвали една до друга пешеходките К.А.Т. и М.К.. При условията
на ляв завой, водачът е навлязъл със скорост по-висока от критичната за
преминаване по кривата на завоя, при което е загубил контрол над управлението и
автомобилът е излязъл в дясно от платното за движение, преминавайки по банкета.
С цел да избегне удара с пешеходките, водачът е предприел рязко завиване на ляво
със спиране, при което автомобилът се е завъртял в посока обратна на
часовиковата стрелка и е ударил с дясна странична част/зоната на предна дясна
врата/ двете пешеходки в гръб. От удара телата им са били отхвърлени напред.
Причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е движението на
водача с несъобразена скорост при преминаване по кривата на левия завой при
конкретните пътни условия, субективни
действия на водача, който е загубил контрол над превозното средство и несвоевременно
е реагирал на ситуацията, при наличие на пешеходки на платното за движение.
Скоростта на автомобила в района на пътно-транспортното произшествие е била от порядъка на 84 км./час, а преди удара
с пешеходките – 37 км./час. Опасната зона за спиране при конкретните пътни
условия е 74 м. Според вещите лица, ако водачът се е движил със скорост,
отговаряща на разрешената за населено място и съобразена с пътните условия – до
50 км./час, той е имал възможност да управлява автомобила, без да напуска
пътното платно и да спре преди да достигне двете пешеходки. Маскималаната
допустима скорост в района на пътно-транспортното произшествие е до 50км./час.
В прокола за оглед не са посочени пътни знаци за посоката на автомобила преди
района на пътно-транспортното произшествие. Вещите лица са установили, че в посоката
на насрещно движение, преди района на ПТП, има поставени пътни знаци – А1 – „Опасен
завой надясно” и В 24 – „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети
с кош”. Мястото на удара с пешеходките се намира на около 0.8 метра - 1м. в ляво
от десния край на платното за движение, считано в посоката за движение на
автомобила. Пешеходките са се движили в десния край на платното за движение, попътно
за посоката на автомобила. Според вещите лица от тройната експертиза, пострадалата
не е пресичала пътното платно, а са е движела попътно на посоката на автомобила.
Експертите са посочил в заключението, че според протокола за оглед, от двете
страни на пътното платно е имало банкет, които е бил частично покрит със снежна
покривка с дебелина 5-8 см.
Единичната автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице М., съдът не обсъжда, тъй като това вещо
лице участва в състава на тройната автотехническа експертиза и поддържа
заключението, изготвено от нея. Двете експертизи установяват един и същ
механизъм на настъпване на ПТП, като има разминаване единствено относно
скоростта на движение на автомобила и опасната зона на спиране, но и двете
експертизи приемат, че скоростта е била несъобразена с пътните условия.
Показанията на разпитаните по
делото св. К. и И. потвърждават описания от вещите лица механизъм на настъпване
на ПТП. Според свидетелите, пътят е бил разчистен от снега, но по него е имало
лед и вода. От страни на пътя, по банкета, е имало сняг, двете пешеходки са се движили
на 50-60 см. от него./св.К./. Колата е пътувала зад двете пешеходки и ги е
ударила в гръб. Водачът е използвал спирачките, моторното превозно средство се
е завъртяло и е блъснало двете пешеходки. Св.И. - водач на процесния автомобил,
заявява, че е видял пешеходките от около 50 - 60 метра. Двамата свидетели
твърдят, че на пътното платно е имало дупка, покрита цялата с лед. Според св.И.,
колата попаднала в дупката, поради което изгубил управление върху автомобила.
Св. И. заявява, че работи, като полицай в Р., а от показанията на св. К. се
установява, че е осъждан за кражба през 2007г. Показанията на двамата свидетели
относно обстоятелството дали на пътното платно на мястото на
пътно-транспортното произшествие е имало дупка не се подкрепят от останалите
доказателства по делото - протокол за оглед на пътно-транспортното произшествие
и заключението на автотехническата експертиза, поради което съдът не кредитира
показанията на свидетелите в тази част.
При така събраните доказателства съдът
приема, че пътно-транспортното произшествие е настъпило, поради виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „Сеат Леон”, с рег. №******ВХ, който
е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като се е движел с
по-висока от позволената за населеното място скорост от 50 км./час. Според
вещите лица, автомобилът се е движел със скорост от 84 км./час. Водачът е
нарушил и чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
От заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема, се установява, че в резултат на пътно-транспортното
произшествие К.А.Т. е получила следните телесни
повреди: тежка открита черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия и разкъсно-контузна рана в тилната област на
главата със счупване на тилната кост и на костите на черепната основа срединно
и в дясно, вкл. и над дясната пирамида, с изтичане на кръв от десен слухов
проход, мозъчна контузия, локализирана двустранно в челно-базалните дялове на
мозъчните хемисфери, масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния и
малкия мозък, охлузвания на челото в ляво и ляво слепоочие към външния очен
ъгъл, както и прорезна рана/3см./ в областта на дясното слепоочие в окосмената
част на главата. В резултат на тежката черепно-мозъчна травма, независимо от започналото
лечение, пострадалата е развила тежък мозъчен отток с вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор и е последвало притискане на
центровете на дишането и кръвообръщението в продълговатия мозък, което е и
непосредствената причина за смъртта на Т.. Според вещото лице, на лице е пряка
причинно-следствена връзка между получените при пътно-транспортното
произшествие травми и настъпването на смъртта на пострадалата. Вещото лице
заявява, че по време на удара от автомобила, Т. е била с гръб към него, но не е
изключена и възможността да е ударена, докато е пресичала пътното платно.
От
показанията на св.В. се установява, че ищцата е приела тежко смъртта на майка
си. М.В. се намирала в Италия по време
на пътно-транспортното произшествие. Когато се е прибрала, около 7-8 часа
стояла на пейката пред къщата, защото не искала да влезе вътре, където се намирало
тялото на майка й. Семейството било задружно, винаги се събирали по празници.
Живеели в различни населени места, но разстоянието не било голямо - 15 км. Майката
на ищцата по един месец гостувала в дома на всяка от дъщерите си. В. пътувала
до Италия, работела там, „замествала хора за по един месец” и се връщала.
Непосредствено след погребението се държала неадекватно – залитала, падала, не
можела да познае близки. След смъртта на майка й, животът й се променил,
получила заболявания – диабет и цироза на черния дроб, синовете й се грижели за
нея.
С
оглед на така събраните доказателства съдът приема, че е осъществен всеки един
от фактите от състава на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, поради което предявеният иск
е доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на ПТП – 42 години,
обстоятелството, че е била прекъсната една от най-силните връзки в живота на
човека – връзката на
детето с неговия родител. Макар ищцата отдавна да е напуснала дома на майка си
и да е създала свое семейство, връзката между двете е била изключително силна.
Според св. В., семейството е било голямо и задружно, често са се събирали,
починалата е гостувала в домовете на дъщерите си за по около месец, като
редувала гостуванията. Ищцата е пътувала до Италия, но за кратки периоди от
време, за да работи, „замествала хора за по месец”, след което се е завръщала.
Смъртта на майка й се е отразила тежко на емоционалното й състояние – ищцата не е искала да приеме, че майка й е починала, стояла
7-8 часа на пейката пред къщата, в която се е намирало тялото й и не е искала
да влезе вътре, не можела да повярва, че е загубила родителя си. Непосредствено
след погребението поведението й е било неадекватно - залитала, не познавала близки. При определяне на обезщетението съдът отчете и
обстоятелството, че дори и интензивността на страданието
на ищцата да намалее във времето, мъката от внезапната
преждевременна загуба на майка й ще я съпътства до
края на живота й, загубата за
нея е невъзвратима.
Като отчете всички тези обстоятелства, съдът
определи размера на дължимото обезщетение, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, на 80 000лв.
По
възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът направи възражение
за съпричиняване на вредите от пострадалата, която се движила неправилно по пътното платно, в
нарушение на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП, и предприела пресичане на необозначено
за целта място, в нарушение на чл.113 от ЗДвП.
Съдът намира възраженията за
съпричиняване за неоснователни, поради следните съображения:
От заключението на
автотехническата експертиза и показанията на св. К. и И. се установява, че
пострадалата се е движила по пътното платно, на разстояние около 0.80 - 1 м. в
ляво от банкета. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДвП, пешеходците следва да се движат
по тротоара или по банкета на пътното платно. От това правило има изключение,
предвидено в чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, според което пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. В настоящия
случай от показанията на св. К. и И. и от тройната автотехническа експертиза се
установява, че на мястото на пътно-транспортното произшествие няма тротоар, но
е имало банкет, който е бил покрит със сняг с дебелина 5-8 см. Пострадалата,
която е била възрастна жена на 67 години,
не е можела да се движи по
банкета, поради което се е придвижвала по пътното платно в посоката на движение
на автомобилите, на разстояние 0.80 - 1м. в ляво от банкета. Т. е допуснала нарушение на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, тъй
като е следвало да се движи в посока противоположна на движението на пътните превозни средства, но по делото не бе
установено нейното поведение обективно да е допринесло за настъпване на пътно-транспортното
произшествие. Тройната автотехническа експертиза не сочи, като причина за
настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на пешеходците, а
единствено поведението на водача на автомобила, който е управлявал моторното
превозно средство със скорост, по-висока от разрешената за населено място,
навлязъл е с висока скорост в завоя, загубил е контрол над превозното средство
и несвоевременно е реагирал при вида на двете пешеходки, които е видял от
далече – още при навлизането в завоя, от 50-60 метра/св.И./.
По отношение на второто от възраженията
за съпричиняване, според което пострадалата пресичала пътното платно на
необозначено за това място – то също остана недоказано. Според тройната
автотехническа експертиза и показанията на свидетелите- очевидци К. и И., пострадалата
не е пресила пътното платно, а се е движила по него в посока движението на автомобила.
По разноските:
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Я.В.С. адвокатско възнаграждение в размер на 2212лв., съобразно уважената част
от иска
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 387лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса
върху уважената част от иска в размер на 3200лв, а на СГС разноски за вещи лица
в размер на 350лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., П.В.А.,
Й.Ц.Ц., Е.С.И.да заплати на М.Л.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 80 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в преживени страдания от смъртта на майка й К.А.Т., настъпила в следствие
на пътно-транспортно произшествие на 03.01.2015 г., причинено по вина на водача
на л.а. „Сеат Леон”, с рег. № ВР ******– Ц.И.Д., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва от 03.01.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„З.Д.Е.” АД да заплати на адв. Я.В. ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 2212лв., съобразно уважената част от иска
ОСЪЖДА
М.Л.В. да заплати на „З.Д.Е.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените
по делото разноски в размер на 387лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
„З.Д.Е.” АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 3200лв, а на СГС разноски за вещи лица в
размер на 350лв., съобразно уважената част от иска. Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ :