РЕШЕНИЕ
№ 4097
гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. И.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110208268 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Юлиана И., след като разгледа докладваното от съдията
н. а. х. дело № 8268 по описа за 2021 година, за да се произнесе с решение взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.).
Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) „БУЛ ИНС” АД срещу
Наказателно постановление (НП) № Р-10-291 от 20.04.2021г., издадено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление
„Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл.16, ал.1, т.19 от Закона за КФН
(ЗКФН) и чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ)
вр. § 1, т.51 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ на
дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за повторно административно
нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното
административно нарушение, защото предходното влязло в сила НП било за нарушение на
чл.107 от КЗ (отм.), преди влизане в сила на новия КЗ, като правоприлагането по аналогия
било недопустимо. Сочи се, че отговорността на дружеството била ангажирана по
квалифициран състав на административно нарушение (такъв по чл.644, ал.2 от КЗ), но това
било станало за първи път в наказателното постановление, като обстоятелствата относно
1
квалифициращото обстоятелство (наличието на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР
на КЗ) не били описани в съставения Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), в който следва да бъдат описани всички обстоятелства по нарушение,
които обуславяли неговата съставомерност, вкл. и квалифицирани такива, а липсата на
елементи от обективната страна на нарушението било съществено нарушение на
процесуалните правила на чл.42, т.4 от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че разпоредбата на
чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН изисква посочване на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, както и нарушените законови разпоредби, и описанието на
нарушението предпоставя отразяване на всички негови признаци от обективна страна,
дефиниращи приложимия състав (основен, привилегирован или квалифициран), като това не
съставлявало определяне на вида и размера на наказанието, а определяне на конкретния
състав на нарушението, а в АУАН имало само констатации за реализиран състав по чл.108,
ал.1 от КЗ без изложени факти за наличието на хипотезата на „повторност”. Сочи се и
нарушаване на правилото за reformatio in peius, защото застрахователното дружество, подало
жалбата, било санкционирано за по-тежко наказуемо административно нарушение от
първоначално установеното, а с налагане на наказание за квалифициран състав на
нарушение, което не му било предявено с АУАН, дружеството било поставено в по-
неблагоприятно положение от извършители на подобни деяния, като се сочи и съдебна
практика в подкрепа на твърденията му по настоящия казус. Сочи се, че била неправилна
правната квалификация на твърдяното нарушение, защото разпоредбата на чл.108 от КЗ
имала характеристиките на „общ закон” спрямо специалните разпоредби на Глава
XXXIX – „Имуществено застраховане” и Глава XLVII – „Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите” от КЗ, като в такива случаи предимство
имал специалният закон, като в разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка
„Гражданска отговорност” и били приложими разпоредбите на чл.496 – чл.505 от КЗ,
уреждащи именно хипотезата на задълженията на застрахователя по такава застраховка, а с
това било нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди се също нарушаване на
правилото на чл.12 от ЗАНН, защото била наложена санкция, която не съответства на
тежестта и характера на нарушението, на липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, т. к. при отговорност на дружество – юридическо лице субективната страна
не се изследвала. Според жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен случай” по
чл.28 от ЗАНН и наказващият административен орган не трябвало да налага наказание.
Прави се искане за отмяна на атакуваното НП, а в условията на алтернативност – да се
преквалифицира нарушението и да се наложи наказание по основния състав на такова
нарушение, уреден в чл.644, ал.1, т.1 от КЗ.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател ********, редовно призовано, с
връчена на упълномощен представител призовка (вж. л.40-41), не изпраща законен или
упълномощен представител.
Наказващият административен орган – зам.-председател на КФН и ръководител на
Управление „ЗН”, редовно призован, се представлява от юрк. А.Г (вж. л.46), който счита за
2
неоснователна жалбата, като се придържа към застъпеното в представените писмени
бележки (вж. л.47-48) становище, като претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Жалбоподател по делото е Застрахователно дружество (ЗД) „******** със седалище
и адрес на управление в гр. ***** представлявано заедно от ССП и КДК, като дружеството
предлагало застрахователни услуги, вкл. и по договор за имуществена застраховка на
моторни превозни средства (МПС).
На 27.11.2020г., около 16:30 ч., в с. Ломци, Община Попово, ул. „Стойчо Георгиев”,
ВСС управлявал лекотоварен автомобил „Нисан Кабстар” с рег. № ***********
(собственост на **************), като се движел по главен път I-49, когато лек автомобил
модел/марка „Рено Испейс” с рег. № ********, управляван от НБХ, започнал маневра за
завиване наляво, като при това бил ударен автомобилът „Нисан” в предната му част и така
настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът „Нисан” получил
щети по ляв мигач и предна броня. На мястото на инцидента пътната полиция съставила
Протокол № 1715839/27.11.2020г. (л.20), в който било посочено, че управляваният от Х лек
автомобил е негова собственост, притежаващ застрахователна полица №
BG/02/120001989679 по договор от 18.07.2020г. за застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен с жалбоподателя ********, валидна до 23:59 ч. на 21.07.2021г. (вж. л.16гръб).
На същия ден, собственикът СД посетил офис на застрахователя в гр. Разград и
подал Уведомление вх. № **********/08.12.2020г. за щета по застраховка „Гражданска
отговорност”, като така уведомил ******** за настъпването на застрахователното събитие
(въпросното ПТП) по този повод била заведена преписка по щета № ********** (вж.
л.17гръб).
Приложени към преписката били и копия от свидетелство за регистрация на МПС –
част І, свидетелство за управление на МПС на СД, контролен талон към СУМПС,
удостоверение за техническа изправност със знак за ГТП (л.18-19), удостоверение от банка
за наличието на банкова сметка (л.20гръб), протокол за ПТП (л.20), копие на валидна
застраховка „ГО” за автомобила на виновния водач (л.16гръб), както и подписано от
гражданина Дончев уведомление за представените необходими документи за завеждане на
щета (вж. л.14гръб).
От страна на застрахователното дружеството бил извършен оглед на автомобила на
Х на същата дата (16.12.2020г.), за което бил съставен и опис № 1 на щета (л.17) и била
съставена калкулация за щета № **********/08.12.2020г., чийто размер възлизал на 247.63
лева (вж. л.15гръб-16).
3
На 14.12.2020г. от застрахователното дружество ******** бил съставен и доклад №
201003602101/14.12.2020г., с който било определено за изплащане обезщетение по
заведената щета в размер на 247.63 лева (вж. л.14).
След датата 07.12.2020г., не са били изисквани и/или представяни допълнителни
документи по заведената преписка, които да са от значение за решаването от
юридическото лице – застраховател по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
На 12.03.2021г. лицето ВСС подало жалба-сигнал вх. № 91-02-336/12.03.2021г., с
която сезирал КФН във връзка със забавяне в изплащането на обезщетението по заведената
от него щета пред застрахователната компания, подала жалбата по делото (вж. л.9-10).
По повод сигнала, с писмо изх. № 91-02-336/16.03.2021г. КФН уведомила
дружеството –застраховател ******** за постъпилата жалба и изискала представянето на
определени документи по заведената щета, писмена справка и информация, както и копие от
цялата преписка по щета № ********** (вж. л.12).
Юридическото лице ******** със свое писмо изх. № ОК-166143/23.03.2021г. (вх. №
91-02-336/24.03.2021г.) (вж. л.13), представило на КФН заверено копие от преписката по
заведената щета № **********/08.12.2020г., както и копие от документа, удостоверяващ
произнасянето на застрахователното дружество по образуваната щета – с платежно
нареждане от 22.03.2021г. на завелия щетата ВСС била изплатена сумата от 247.63 лева,
представляваща изчисленото обезщетение по щетата (вж. л.21гръб).
С ново писмо изх. № 91-02-336/25.03.2021г. КФН изискала допълнително писмено
становище (вж. л.22), като със свое писмо изх. № ОК-183652/01.04.2021г. застрахователното
дружество представило писмено становище (л.23).
Със своя Заповед № З-2/08.01.2021г., ръководещият Управлението „Застрахователен
надзор” зам.-председател на КФН определил служители от управлението, които да съставят
АУАН, като в т.1.2.2 бил посочен свидетелят В. Р. Ш. (вж. л.36).
След като проверил цялата документация по заведената по щетата преписка по
случая, свид. В. Ш. преценил, че са налице данни за административно нарушение, поради
което на 08.04.2021г. съставил против юридическото лице ********, в присъствието на
упълномощен представител на дружеството К.Г. (вж. л.8) и на двама свидетели по
съставянето – свид. М. Д. и ММ, Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № Р-06-271/08.04.2021г., в който били отразени всички обстоятелства
по извършената проверка, установените фактически данни по твърдяното административно
нарушение, вкл. и тези по извършването му, отразено било описанието на нарушението с
неговите обективни елементи, както и нарушените законови разпоредби – прието е, че е
нарушен чл.108, ал.1 от КЗ, т. к. дружеството не се било произнесло по заведената щета №
**********/07.12.2020г. – като определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, респ. мотивирано да откаже плащането, в законоустановения
срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ, т. е. до
31.12.2021г. (вкл.) (четвъртък – работен, присъствен ден) и административното нарушение
4
е извършено на 01.01.2021г. в столицата. Съставеният АУАН, подписан от актосъставителя
и двамата свидетели, бил връчен на упълномощения представител на дружеството на датата
на съставянето му – 08.04.2021г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН юридическото лице – жалбоподател ******** не е
подало писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН № Р-06-271/08.04.2021г., на 20.04.2021г. заместник-
председателят на КФН и ръководител на Управление „ЗН” издал и процесното Наказателно
постановление № Р-10-291/20.04.2021г., в което били описани всички обстоятелства по
проверката и по извършването на административното нарушение, неговите обективни
елементи, вкл. времето и мястото на извършването му, като било прието от наказващия
административен орган, че е налице административно нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ,
извършено при условията на § 1, т.51 от ДР на КЗ – повторност, като с този санкционен
акт на застрахователното дружество било наложено административно наказание
„имуществена санкция” от 2 500 (две хиляди) лева на осн. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2
от КЗ. Процесното НП било връчено на 26.04.2021г. на дружеството – жалбоподател с писмо
с обратна разписка (вж. л.27).
С жалба вх. № 91-01-383 от 07.05.2021г. (опис на КФН), подадена чрез куриер на
29.04.2021г. (вж. л.7) застрахователното дружество обжалвало издаденото НП и било
образувано настоящото дело.
С предходно Наказателно постановление № Р-10-382/08.04.2019г., издадено от
зам.-председателя на КФН и ръководител на Управление „ЗН” жалбоподателят е бил
санкциониран за „повторно извършено” административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ
с налагане на административно наказание „имуществена санкция” от 2 000 (две хиляди) лева
(вж. л.28-29), като това НП било потвърдено с Решение № 237557/08.10.2019г. на
СРС – НО, 107-ми състав по н. а. х. дело № 8192/2019г. (вж. л.30гръб-33гръб), който съдебен
акт е влязъл в сила на 06.10.2020г. (вж. л.34гръб-35), т. е. този санкционен акт е влязъл в сила
на 06.10.2020г.
Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните пред съда свидетели В. Р. Ш. и М. И. Д., както и в писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК:
пълномощно за Г. (л.6), куриерска разписка за пращане на жалба (л.7), пълномощно за
Георгиев (л.8), жалба-сигнал на Валентин Стоянов до КФН (л.9-10), опис на щета № 1
(л.111ъ17), писмо на КФН от 16.03.2021г. до застрахователя (л.12) писмо-отговор от
******** от 23.03.2021г. (л.13), доклад по щета (л.14, 24), уведомление за документи
(л.14гръб), калкулация на щета (л.15гръб-16), застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност” № BG/02/120001989679 от 18.07.2020г. (л.16гръб),уведомление за
щета № *********/07.12.2020г. (л.17гръб), копия на документи – СУМПС, СРМПС – част I
и контролен талон, знак за първоначален технически преглед (л.18-19гръб), протокол за
ПТП (л.20), служебна бележка за банкова сметка (л.20гръб), платежно нареждане за плащане
5
(л.21гръб), ново писмо от КФН от 25.03.2021г. до застрахователя (л.22), писмено становище
от 01.04.2021г. от застрахователното дружество (л.23), писмо от застрахователната
компания до подалия оплакването (л.24гръб), обратна разписка за връчване на НП (л.27),
предходно НП № Р-10-382/08.04.2019г. (л.28-29), писмо от СРС до КФН (л.30), решение на
СРС (л.30гръб-33гръб), определение на АССГ (л.34гръб-35), заповед № З-2/08.01.2021г. на
зам.-председателя на КФН и ръководител на Управление „ЗН” (л.36).
Съдебният състав на първата инстанция внимателно обсъди показанията на
свидетелите В. Ш. и М. Д., като прецени същите за логични и безпристрастни, нямат
вътрешни противоречия, и напълно кореспондират с останалите материали по делото, като в
тях същите излагат своите непосредствени възприятия относно извършената документална
проверка по случая и установените при нея фактически обстоятелства по преписката, респ.
за процедурата по съставянето и връчването на АУАН, поради което съставът на съда ги
кредитира в тяхната цялост.
Наред с това, за правилното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото
допринасят и приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа
на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и
позволяват цялостно изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените
материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у
съдебния състав, поради което не се налага тяхното подробно обсъждане и анализ при усл.
на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи от
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от наказаното юридическо лице, в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 26.04.2021г., а жалбата е
подадена чрез куриер на 29.04.2021г. – л.7), насочена е срещу обжалваем административно-
наказателен акт.
По съществото разгледана жалбата е основателна, вкл. и по изложени в нея
съображения.
След внимателно извършена проверка, съставът на настоящата инстанция приема, че
АУАН е съставен от надлежно овластено длъжностно лице съгл. чл.647, ал.1, предл.1 от
КЗ и т.1.2.2. от Заповед № З-2/08.01.2021г. на зам.-председателя на КФН и ръководител на
Управление „ЗН”, а процесното НП е издадено от компетентен орган съгл. чл.647, ал.2,
предл.1 от КЗ – посоченият заместник-председател на КФН.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на
защита на нарушителя. Актът е съставен от оправомощено от заместник-председателя на
КФН длъжностно лице, съобразно изискването на чл.647, ал.1 от КЗ и заповед № З-
2/08.01.2021г., издадена от зам.-председателя на КФН и ръководител на управлението за
6
застрахователен надзор, а НП е издадено съобразно компетентността по чл.647, ал.2 от КЗ от
посочения зам. – председател на КФН.
АУАН е съставен в рамките на сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН, а
НП е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Следва да се посочи, че първата
цитирана разпоредба от ЗАНН посочва, че АУАН се съставя в срок не по-дълъг от три
месеца от датата на откриване на нарушителя. В случая, АУАН е съставен на
08.04.2021г., след като материалите по заведената пред застрахователя претенция са били
представени на 24.03.2021г. в Комисията, и именно на датата на представянето на всички
тези материали, контролният орган се счита за уведомен и въз основа на проверката на тези
документи е било установено и административното нарушение, и неговият
извършител (автор), и е лесно видимо при сравнението на двете дати, че тримесечният срок
по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН се явява спазен. Спазен се явява и двугодишният срок
по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН, защото нарушението е извършено на 01.01.2021г., а
АУАН е съставен на датата 08.04.2021г., а по-дългият срок тече именно от извършването
на нарушението. НП е издадено в рамките на шест месеца от датата на съставяне на
АУАН.
Актът е съставен в присъствието на двама свидетели по съставянето (чл.40, ал.3 от
ЗАНН) и на упълномощено от представляващия дружеството – жалбоподател лице (чл.40,
ал.1 от ЗАНН), и е редовно връчен на пълномощника с дадена възможност за излагане на
обяснения и/или възражения, с което са спазени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по извършената проверка, тези по извършването на
административното нарушение, фактическото му описание и дадената от актосъставителя и
наказващия орган негова правна квалификация в АУАН и НП, е съобразено с изискванията
на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят ******* е осъществил състава на административно нарушение по чл.108,
ал.1 от КЗ, защото не е изпълнил задължението си в законоустановения срок от
15 (петнадесет) работни дни от получаване на всички изискуеми документи да се произнесе
по който и да било от предвидените начини – да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума (чл.108, ал.1, т.1 от КЗ), или мотивирано да
откаже плащането по претенцията (чл.108, ал.1, т.2 от КЗ), заявена от увреденото лице. По
делото безспорно се установява чрез наличните доказателствени материали, че
дружеството – жалбоподател е образувало преписката по претенция №
**********/07.12.2020г. по повод на настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието
на МПС, за което имало валиден и действащ договор за имуществена застраховка
„Гражданска отговорност”. Увреденото лице ВСС е представило всички изискуеми за
определянето на основанието и размера на обезщетението документи със завеждане на
претенцията на 07.12.2020г. (вж. уведомление на л.14гръб), вкл. и служебната бележка за
банковата си сметка (л.20гръб), по която да му се изплати обезщетението, като на следващия
ден (08.12.2020г.) са били изготвени опис на щетата (л.17) и калкулация на щетата
7
(л.15гръб-16), а на 14.12.2020г. дружеството е изготвило и доклад по заведената щета,
съдържащ стойността на обезщетението (л.14).
Затова е и обоснован и законосъобразен изводът, че след датата 07.12.2020г.
застрахователното дружество – жалбоподател не е изисквало и увреденото лице не е
представяло допълнителни доказателства, поради което настоящият състав приема, че това
е моментът, от който е започнал да тече срокът за изпълнение на задължението по чл.108,
ал.1 от КЗ от страна на застрахователя.
Публично-правният интерес, защитен с тази правната норма, не е резултатът от
произнасянето – определяне на застрахователното обезщетение или застрахователната сума,
а неговото изплащане. Този извод се налага при граматическото тълкуване на цитираната за
нарушена законова разпоредба, която изисква в случай, че бъде уважена
претенцията – кумулативно тя да бъде и изплатена в срок от 15 работни дни, а в
противен случай в същия срок да се постанови мотивиран отказ. Законовият срок е изтекъл
на 31.12.2020г. (четвъртък, присъствен ден) и тъй като изпълнителното деяние на
конкретното административно нарушение се осъществява чрез бездействие, правилно
актосъставителят и наказващият административен орган са приели, че то е довършено на
следващия ден след изтичане на срока за изпълнение на законовото задължение, а именно
на 01.01.2021г.
По изложените съображения, като не е изпълнило задължението си да определи и
изплати застрахователното обезщетение, съотв. мотивирано да откаже плащане, до изтичане
на срока от 15 работни дни, дружеството – жалбоподател ******* е извършило
административно нарушение и е реализирало състава по чл.108, ал.1 от КЗ, от обективна
страна. Нарушението е формално и се осъществява чрез неизпълнението на задълженото да
извърши определено действие лице, и на мястото, където е следвало да извърши своето
произнасяне (положително или отрицателно) по заведената претенция. Неоснователно е
възражението, че неправилно е определена датата на нарушението по вече изложените по-
горе аргументи и съображения. Неоснователно е и възражението, че била неправилна
правната квалификация на деянието. Специалната разпоредба на чл.496, ал.1 от КЗ е
приложима само в случаите, когато не са били представени всички необходими документи
съгласно чл.108, ал.3 от КЗ, а в конкретния случай – не е било налице основание за
постановяване на отказ от произнасяне, защото увреденото лице Валентин Стоянов е
представил всички необходими документи още при завеждане на претенцията (арг. чл.496,
а.3 от КЗ).
Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни
възраженията на ********, че липсвали данни за извършено административно нарушение.
В тази връзка следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ е формална – при
постъпването на последните изискани и приети документи по чл.106 от КЗ, застрахователят
е длъжен да осъществи определено поведение – да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.
Дори и при недобросъвестност от страна на застрахования (напр. да не се яви на касата на
8
дружеството или да не даде банкова сметка), за застрахователя остава възможността за отказ
от извършване на плащането, но в случая застрахователното дружество е започнало
процедура по определяне на размера на обезщетението, дори го е определило и по размер на
08.12.2020г. с калкулацията по заведената претенция, но неоправдано е било забавено
превеждането на съответната сума на обезщетението.
Именно с цел защита на правата на потребителите на застрахователни услуги,
законодателят е въвел времево ограничение за приключване на така описания процес – срок
от петнадесет работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ.
Затова и с оглед на защита на правата на потребителите на застрахователни услуги, по
отношение на всички застрахователи (вкл. и на ********) важи изискването в посочения
срок да извършват съответните действия по изясняване на фактическата обстановка. И във
връзка с това, когато дружеството прецени, че представените от потребителя на
застрахователна услуга или от третото ползващо се лице доказателства не са достатъчни,
то има възможността да изиска допълнителни доказателства, които застрахованото лице
да му представи (чл.106, ал.3, изр.1 от КЗ). Освен този предвиден срок от 45 дни за
изискване на допълнителни доказателства по чл.106, ал.3, изр.2 от КЗ, застрахователят
разполага и с възможността, която законът му предоставя по чл.107, ал.1 от КЗ, за
нуждите на установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него
да изисква информация и съдействие от държавни органи и от трети лица. Но дори и
тогава, когато не са били изискани всички доказателства, законодателят е въвел
краен (пределен) срок за произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска
отговорност” – този по чл.496, ал.1 от КЗ, който е три месеца от нейното предявяване (арг.
чл.108, ал.3 от КЗ).
По делото обаче, няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателят ******** е
изисквало други доказателства, с които ползвателя на застрахователна услуга и увредено
лице по застраховка „Гражданска отговорност”, да може да се снабди, освен тези, които
дружеството е получило, нито да се е възползвало от правата си по чл.107, ал.1 от КЗ. Затова
наказващият орган е преценил абсолютно обосновано и правилно, че щом
застрахователното дружество не е поискало никакви други доказателства, нито
съдействие от други органи – законовите възможности по чл.106, ал.3 и чл.107 от КЗ,
значи то е приело, че представените пред него доказателства са напълно достатъчни, за
да направи окончателната си преценка – да определи и изплати размера на обезщетението
или мотивирано да откаже плащане. Последният документ е представен на 07.12.2020г., на
тази дата е извършен и оглед на лекия автомобил на пострадалия Николай Христов,
следователно в срок до 31.12.2020г. (вкл.) дружеството е имало възможност да определи и
изплати размера на обезщетението по заведената претенция № ********** или мотивирано
да откаже. В разглежданата хипотеза се установява, че едва на 23.03.2021г. (вж. л.21гръб)
(близо три месеца закъснение – бел. с.) дружеството е решило да изплати
обезщетението.
От изложеното дотук, съдебният състав приема, че категорично е установено по
9
делото, че от обективна страна дружеството ******** е нарушило разпоредбата на
чл.108, ал.1 от КЗ, като вместо в императивно определения от закона срок от петнадесет
работни дни от представянето на всички доказателства (до 31.12.2020г. вкл.), след изтичане
на близо три месец закъснение – на 23.03.2021г., застрахователят е изплатил обезщетението.
В тази връзка обосновано е било прието от актосъставителя и наказващия административен
орган, че след като нови доказателства не са били поискани, то срокът е започнал от
датата на последното действие (07.12.2020г.) и е изтекъл на 31.12.2020г., като
административното нарушение е извършено на датата, следваща посочения ден, т. е. на
01.01.2021г. – начало на противоправното бездействие.
Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице, въпросът с неговата
субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая става въпрос за
ангажиране на отговорност на търговско дружество, която е обективна (или
т. нар. „безвиновна отговорност”), чрез налагане на наказание „имуществена санкция” по
чл.83 от ЗАНН. От това се налага изводът, че при реализирането не следва да се анализира
липсата, респ. наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица,
свързани с осъществяване на дейността на това застрахователно дружество.
Принципно неверни са доводите, изложени в жалбата, че с оглед различията в
правната квалификация на процесното нарушение и това, за което е влязло в сила НП,
липсвала хипотезата на повторността. Тук следва да се подчертае, че при преценката дали
две административни нарушения са от един и същ вид следва да се изхожда от техните
съставомерни обективни елементи, описани в правната норма и във фактическите
обстоятелства на НП, а не от цифровата им квалификация, която е изменена с приемане
на новия КЗ (обн., ДВ, бр.102 от 29.12.2015г.), влязъл в сила от 01.01.2016г. При това
положение, нормите на чл.108, ал.1 от КЗ (нов) и тази на чл.107, ал.1 от КЗ (отм.) са с
идентично съдържание и защитават едни и същи обществени отношения, като единствено
е променен срокът за изпълнение на задължението за произнасяне по заведени претенции от
застрахователя – от 15-дневен (в календарни дни) на 15-дневен (в работни дни), поради
което по принцип, влязло в сила НП за санкциониране на нарушение на чл.107, ал.1 от
КЗ (отм.) може да обуславя квалификацията „повторност” на нарушение като
процесното – по чл.108, ал.1 от КЗ (нов). В разглеждания случай обаче, предходното НП е за
нарушение на чл.108 , ал.1 от КЗ (нов), и място за подобни съображения и възражения не
би следвало да има изобщо.
Все в тази връзка обаче, този съдебен състав намира, че неправилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ за извършеното
административно нарушение, като наказващият административен орган „е излязъл извън
рамките” на правомощията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН и е приел за първи път в издаденото
Наказателно постановление, че е извършено повторно по смис. на § 1, т.51 от ДР на КЗ в
рамките на една година от влизане в сила на 06.10.2020г. на НП № Р-10-382/08.04.2019г., с
което дружеството е санкционирано за същото по вид административно нарушение.
Наведените от жалбоподателя аргументи относно квалифициращия белег „повторност”
10
следва да бъдат споделени в другата им част. По делото се установява, че актосъставителят
В. Ш., въпреки наличието на данни от информационните масиви на КФН за влязлото в сила
предходно НП, никъде в Акта за установяване на административно нарушение не е посочил
процесното административно нарушение да е извършено в условията на повторност,
докато в процесното оспорено Наказателно постановление се отбелязва, че нарушението се
явявало извършено при условията на повторност. По арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН не е
допустимо с наказателното постановление, което е санкционен акт на административна
юрисдикция, за първи път на нарушителя да се предявяват нови факти, свързани с
неговата отговорност, вкл. и такива, обуславящи по-тежка наказуемост на деянието, които
въобще липсват в съставения АУАН, който освен установителна и сезираща, има и
обвинителна функция! Следва да се отбележи, че административното обвинение
представлява единство от факти и нарушени законови разпоредби, като законът не
допуска едва в производството пред наказващия орган по налагане на наказание – вторият
етап в рамките на извънсъдебната фаза на започналото административно-наказателно
производство след първия (този по установяване на нарушението), обвинението да се
допълва с нови факти, които водят и до едно по-тежко наказание за нарушителя.
Повторността, и това ясно и трайно е застъпено в нашата наказателно-правна теория и
практика, винаги се явява елемент от обективната страна на по-тежко наказуеми
престъпления или административни нарушения. И затова такова „допълване на факти”
законът не допуска, а практиката на съдилищата, която приема, че повторността е
преценка относно налагането на наказанието е в противоречие с основни и
фундаментални принципни положения в наказателното и административно-
наказателното право (учението за престъплението и неговите обективни белези, съотв. за
административното нарушение и неговите обективни особености), поради което нито
може да се споделя, нито да се прилага, т. к. е в разрез с правни принципи.
По съображенията, изложени по-горе, съдебният състав на първата инстанция смята,
че наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно основанието
за налагане на административното наказание „имуществена санкция” и следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ вместо разпоредбата на чл.644, ал.2,
предл.2 вр. § 1, т.51 от ДР на КЗ, т. е. отговорността на жалбоподателя е необходимо да
бъде ангажирана по основния състав на санкционната разпоредба по смисъла на чл.644,
ал.1, т.2 от КЗ, защото такова обвинение му е било предявено със съставянето и
връчването на АУАН, изготвен от свидетеля В. Ш.. Това е възможно чрез
преквалифициране на нарушението по основния състав (чл.84 от ЗАНН и чл.337, ал.1, т.2 от
НПК).
На жалбоподателя е било наложено завишено наказание „имуществена санкция” от
2 500 (две хиляди и петстотин) лева (при минимум от 2 хил. лева – бел. с.), като същата е за
нарушение, извършено при условията на повторност, за каквото нарушение обвинение в
АУАН не е имало нито във фактически план, нито с правна квалификация, като съставът на
тази инстанция намира, че този размер следва да бъде намален до завишен размер над
11
минимума, предвиден по общия състав на нарушението по чл.644, ал.1, т.2 от КЗ , който
да бъде 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като дори и този завишен спрямо минималния
размер за общото нарушение размер на наказанието е съответен на характеристиките на
процесното нарушение – периодът на закъснението е под три месеца, който на фона на
големите закъснения в произнасянето на този именно застраховател, които са честа
системна негова практика, е сравнително недълъг. Законосъобразно е налагането на
посочения размер на съответното наказание за нарушителя при съобразяване с изискванията
на чл.27 от ЗАНН и правните параметри на обвинението, което е предявено.
Основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, релевирани в жалбата на точно този
застраховател, наказван многократно с влезли в сила НП за идентични нарушения както
по КЗ (отм.), така и по новия КЗ, който в своята „трайно установена практика” за
произнасяне по заведени претенции за обезщетения и щети, допуска произнасяния с огромни
закъснения, които са ноторно известни факти от служебната дейност на съдията, няма
никакви – нито с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да занижават значително обществената опасност на деянието, нито с оглед
спецификите на конкретния случай.
По въпроса за разноските по делото, този съдебен състав счита, че въззиваемата
страна (наказващият административен орган) има право да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, които тя е направила за защита на нейния интерес, т. к. е
била защитавана от юрисконсулт, като размерът на тези разноски следва да бъде
минималния за възнаграждение за подобен вид дела – сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Изводът следва въз основа на
систематичното тълкуване и субсидиарно прилагане на закона – разпоредбите на
чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.) вр. чл.143, ал.3 и ал.4 вр. чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, и в светлината на
задължителна тълкувателна практика на върховните съдилища, съдържаща се в т.2, б. „а” от
Тълк. реш. № 3/1985г. по н. д. № 98/1984г. на ОСНК на ВКС и Тълк. реш. № 3 от 2010г. по
тълк. д. № 5/2009г. на ОСК на ВАС.
При законосъобразно образувано и проведено административно-наказателно
производство, без допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до засягане
правото на защита на наказаното юридическо лице – застраховател, правилно прилагане на
материалния закон, но не и в санкционната му част, при категорична установеност на
нарушението и автора му, оспорваното Наказателно постановление следва да бъде
изменено – нарушението следва да се преквалифицира по основния състав с оглед
предявеното обвинение със съставения АУАН, а наложеното наказание – намалено до леко
завишен размер над законовия минимум, предвиден там, а в останалата част – потвърдено.
Затова и на осн. чл.63, ал.1, изр.1, предл.1 и предл.2 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.),
СЪДЪТ
РЕШИ:
12
I. ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-291 от 20.04.2021г., издадено от
заместник-председателя на КФН и ръководител на Управление „Застрахователен надзор”, с
което на осн. чл.53, чл.27 и чл.83 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН вр. чл.647, ал.2 от КЗ
на дружеството – жалбоподател ******* е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за административно
нарушение на чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 вр. § 1, т.51 от ДР на КЗ ,
като:
Ø ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова извършено при условията на
повторност по чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ вр. § 1, т.51 от ДР на
КЗ в такова по чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.1, т.2 от КЗ,
Ø НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на НАКАЗАНИЕТО „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”
от 2 500 (две хиляди и петстотин) на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, и
Ø ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото Наказателно постановление в
ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
II. ОСЪЖДА на горепосоченото основание жалбоподателят ******* ДА
ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на КФН сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща
разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Николай Василев)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13