Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 10.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публичното заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №1261/2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е от В.Г.Т. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 14, ал.1 от Закона за
кооперациите за заплащане на сумата от общо 1000лв., представляваща удържани
суми от трудово възнаграждение за взаимоспомагателна каса по сметка 499ВСК и по
сметка 174, ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба –
06.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че е бил член на ответната кооперация, като на 13.06.2016г. ТПО е било
прекратено. Поддържа, че по време на ТПО са му удържани суми за
взаимоспомагателната и спестовна каса (ВСК) в размер на 402 лв. по сметка 499 и 2510,64 лв. по сметка 174 или общо в размер
на 2912,64 лв.. Твърди, че след прекратяване на членството ответната кооперация
му е изплатила част от тази сума (1912,64 лв.), но не му е изплатила остатъка
от 1000лв., за което е подавал заявления до същата.
Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание на 26.09.2019 г. ищецът заявява, че след предявяване на
исковата молба, ответникът е заплатил дължимите суми, предмет на настоящите
претенции, с което напълно е погасил задължението си, с което и спорното право.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 14, ал.1 от Закона за
кооперациите.
Според
чл. 14, ал.1 ЗК Бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените
дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен
ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на
кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви.
Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или
на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили
всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения може
да се извърши прихващане с вземанията им.
При
така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
Ищецът да е бил член на ответната кооперация и членството му впоследствие е
прекратено; 2) От трудовото възнаграждение на ищеца по време на членството да
са удържани вноски за взаимоспомагателна каса и спестовна каса в твърдения
размер; 3) След прекратяване на членството удържаните вноски да подлежат на
връщане; 4) Вноските да не са получени обратно.
Обстоятелствата
от 1) до 3) включително следва да бъдат установени от ищеца. В случай, че се
установят първите три предпоставки, ответникът носи тежестта да докаже, че
претендираните суми са заплатени или възраженията си срещу дължимостта им, като
същият не сочи доказателства в тази насока.
От
представеното извлечение от трудовата книжка на ищеца се установява, че за
периода от 01.04.1998г. до 13.06.2016г. ищецът е полагал труд при ответника.
От
Извлечение от сметка 499 ВСК към 31.01.2017г. и от бивша сметка 174 към
31.12.2016г., издадено от ответника на 21.02.2017г. и съдържащо неизгодни за
него факти, се установява, че по сметка 499 ВСК на името на ищеца се води
сумата от 402лв., а по бивша сметка 174 на името на ищеца се води сумата от
2510,64 лв. Това Извлечение представлява частен документ. По силата на чл. 180 от ГПК частните документи се ползват
с доказателствена сила само по отношение на авторството, т. е. счита са, че те
са издадени от лицата посочени като техни автори. Съдържанието на частните
документи не се ползва с материална доказателствена сила и поради това се
преценява заедно с всички останали доказателства по делото. От това правило има
изключение в случаите когато частният документ удостоверява неизгодни за
издателя си факти. В този случай частният документ се ползва с материална
доказателствена сила и по отношение на удостоверените в съдържанието му факти. Тази
доказателствена сила обвързва съда и страните при преценката на доказателствата
( В този смисъл Решение № 164 от 3.02.2014 г. на САС по в. гр. д. № 2491/2013
г.).
От
заявления с вх. №13/02.06.2016г. и с вх. №5/21.02.2017г., подадени от ищеца до
ответника, се установява, че последния е поканен да заплати дължимите суми по
ВСК и сметка 499.
От
заявление с вх. №14/05.10.2018г., подадено от ищеца до ответника, се
установява, че ищецът признава, че му е заплатена сумата от 1912,64лв., като
претендира сумата от още 1000лв.
От
представено от ищеца извлечение от сметка се установява, че на 14.08.2019г.
ответникът е превел на ищеца претендираната сума от 1000лв.
От
допуснатата и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза, както и от
изслушването на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че дължимите от
ответника на ищеца сума е в размер на 1000лв., като същата е заплатена на
14.08.2019г.. Установява се също така, че ищецът няма задължения към ответника.
По
делото се установи, а и процесуалният представител на ищеца признава в съдебно
заседание, че сумата от 1000лв. е заплатена от ответника на 14.08.2019г., т.е.
след завеждане на делото, но преди първото съдебно заседание.
По този
начин е погасена сумата,
която ищецът претендира.
Процесуалният представител
на ищеца заявява в съдебно заседание, че поради извършеното плащане се
претендират единствено сторените разноски съгласно представения списък.
Следователно се
установява, че ищецът е удовлетворен,
тъй като дължимата сума е платена. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
съобрази извършеното плащане, поради което искът следва да се отхвърли, без да
се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
Към датата на
подаване на исковата молба сумата, предмет на исковото производство, е била
дължима от длъжника. Неоснователността на претенцията е
обусловена от факти и обстоятелства, които са настъпили в хода на процеса.
Спорното право е погасено след подаване на исковата молба (05.11.2018г.) с
направеното плащане от страна на ответника на 14.08.2019г.. С Тълкувателно
решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че
по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите
при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца.
При настоящата хипотеза сумата, предмет на
иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си
преди предявяване на исковата молба. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след
получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника
от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се
присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл определение №
200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение
№ 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС,
определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
На ищеца следва да
се присъдят 50 лв. за заплатена държавна такса, 300лв. заплатена адвокатско
възнаграждение и 120лв. депозит за вещо лице или общо 470лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, против ПК
„Напредък“, ЕИК ……. със седалище и адрес на управление гр. Долна баня, ул. „..“
№.., представлявана от С.Ж. Т., иск с правно основание чл. 14, ал.1 от Закона за
кооперациите за заплащане на сумата от общо 1000лв., представляваща удържани
суми от трудово възнаграждение за взаимоспомагателна каса по сметка 499ВСК и по
сметка 174, ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба –
06.11.2018 г. до окончателното изплащане, поради плащането им в хода на
процеса.
ОСЪЖДА ПК „Напредък“, ЕИК
………., със седалище и
адрес на управление гр. Долна баня, ул. „Деница“ №.., представлявана от С. Ж. Т., да заплати на В.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 470 лв. разноски по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: