21.09.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№232 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от
Закон за движението по пътищата и е образувано
по жалба от
С.Д.В. от гр.Свиленград – постоянен адрес, посочен в жалбата – настоящ адрес ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0327-000107/08.10.2019г. /изписано при техническа грешка в жалбата относно
годината - 2020г./ на Началник РУП Раднево към ОД МВР Стара Загора. В жалбата
се твърди, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като били нарушени
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед била антидатирана,
като била издадена на дата, която била по-късна от посочената, а това било така
защото не била връчена на същата дата на жалбоподателя. Нарушени били и
материалноправните норми при издаването на ПАМ, като процедурата била
приравнена на издаването на АУАН в отсъствие на нарушителя и невръчването му. В
с.з. се сочи, че с решение по анд №33/2020г. РС Раднево вече установил, че
жалбоподателят имал валидно свидетелство за управление на МПС, издадено в
Дания, която била страна от ЕС. Иска
оспорената заповед за прилагане за прилагане на принудителна административна
мярка да бъде отменена като незаконосъобразна, както и да му бъдат заплатени
направените по делото разноски.
Ответната
страна - Началник РУ Раднево към ОД МВР Стара Загора, ангажира писмено становище
по жалбата и иска тя да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На
08.10.2019г. срещу жалбоподателя С.Д.В. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение бл.№0704401, Серия Д, за това, че на същата дата,
около 17,00 ч., в гр.*** посока юг-север, управлявал лек автомобил марка Ауди А-4, рег.№ ***–
негова собственост, без да е правоспособен водач на МПС. В АУАН е посочено, че
с това жалбоподателят е нарушил чл.150 от ЗДвП, като актът е подписан от
актосъставителя – мл.ПИ Д. Д. и свидетеля Д. И., както и от от жалбоподателя
като нарушител, като последният вписал възражение, че е правоспособен водач, но
в момента не носел свидетелство за управление на МПС.
Със
становище от 31.12.2019г. инсп.В.докладва до Началник РУ Раднево, че е
извършена проверка по възражението на жалбоподателя, тъй като постъпило и
възражение от негов адвокат, че В. има СУ МПС, издадено в Дания. Изготвена била
призовка за явяване и представяне на СУ МПС, но жалбоподателят не се явил. Бил
проведен и телефонен разговор с адвоката, но отново не последвало представяне
на СУ МПС. Съгласно Докладна записка от 23.10.2019г., изготвена от съставилия
АУАН, при проверката на водача била извършена справка в ОДЧ в АИС на МВР, като
се установило, че В. не бил правоспособен водач. Отделно от това самият В.
твърдял, че имал СУ МПС, издадено в Дания, не не го представял, тъй като не го
носел.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0327-000107/08.10.2019г.
на Началник РУ Раднево към ОД МВР Стара
Загора, е наложил на С.Д.В. ПАМ по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети 2 броя рег.табели и СР
МПС. Заповедта е обоснована с това, че Д. Д. - мл. полицейски инспектор към ОД МВР
Ст.Загора, РУ Раднево, е съставил АУАН №Д704401/08.10.2019г. против С.В., за
това, че на 08.10.2019г., около 17,00 ч., в гр.Раднево управлявал собствения си
лек автомобил Ауди А4, рег.№***, без да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство - неправоспособен, с което виновно е нарушил чл.150
от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач.
По
делото са представени справка за нарушител, видно от която в БДС няма данни за
СУ МПС, издадено на В., график за работно време на ПИ, видно от който
актосъставителят Д. на 08.10 е бил с работно време от 08,30ч. до 17,30ч. в
с.Боздуганово, както и св.Д. е бил със същото работно време в с.Ковачево.
Със
Заповед рег.№349-701/22.03.2019г. Директор ОД МВР Стара Загора е определил
мл.ПИ Д. да осъществява контролна дейност по ЗДвП.
С
писмо рег.№А-9532/02.04.20г. Дирекция Международно оперативно сътрудничество
отговаря на запитване на Директор ОД МВР Стара Загора, че властите в Дания
потвърждават, че жалбоподателят В. има издадено СУ МПС №32293707/22.03.2016г.,
валидно до 22.03.2031г. След запитване до ДМОС с писмо
рег.№А-21772/24.08.2020г. е постъпил
отговор, че жалбоподателят В. е преминал тест за удостоверяване на
правоспособност през 2016г., като преди това не е притежавал СУ МПС, а при
изпита е използван преводач, като са представени и документи в копие от
датските власти. Представен е и в заверен вид копие на оригинала на
свидетелството – л.49 от делото.
С
Решение №41/04.06.2020г., постановено по ахнд №33/2020г. на РС Раднево съдът е
отменил Наказателно постановление №19-0327-000654/16.01.2020г., съставено за
това, че С.В. на 08.10.2019г. управлява ППС без да е правоспособен водач, с
което е виновно нарушил чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лева. Видно от мотивите на
рашението установено било, че Стоянов притежавал валидно издадено СУ МПС №32293707/22.03.2016г.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен
за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
На
основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171,
т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед №349з-723/06.03.2018г.,
която е цитирана и в оспорения акт, Началник РУ Раднево, ОД МВР Стара Загора,
на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи и чл.43, ал.4 във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощен като длъжностно
лице от ОД МВР Стара Загора – т.1, п.4, да прилага с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП,
поради което с представената заповед е доказана и материалната, и териториална
компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно
чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително
фактически и правни основания за издаване на акта.
В
заповедта е вписано правното основание за издаването ѝ – чл.171, т.2а, б.А
от ЗДвП, като според тази разпоредба за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки -
прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Административният
орган е приел за осъществена една от посочените хипотези - лицето да управлява
собствено моторното превозно средство без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, като е посочил в заповедта, че със
съставения АУАН от 08.10.2019г. е установено, че на посочените дата и място
жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай
жалбоподателят навежда твърденията, че не е бил неправоспособен водач и
притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като има лична шофьорска
книжка, издадена в Дания, която следва да е международно признат документ. От ДОМС,
МВР по делото е представено заварено копие от свидетелство за управление на
МПС, издадено от властите в Дания, валидно до 22.03.2031г., както и документи
за проведения изпит при издаване на свидетелството в Дания. При така
представените доказателства, съдът намира за опровергана верността на
изложеното в АУАН серия Д бл.0704401 обстоятелство, че на дата 08.10.2019г.
жалбоподателят В. е управлявал лекия автомобил без да притежава свидетелство за
управление на МПС и е бил неправоспособен водач. Установява се, че същият към
тази дата е притежавал валидно до 2031г. СУ МПС с №32293707. В разпоредбата на
чл.161 от ЗДвП са посочени случаите, в които свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията
на Република България за категорията, за която е издадено, като сред тях е
посоченият в т.5 случай, когато държавата, в която е издадено, е държава - членка
на Европейския съюз. Безспорно и общо известно е, че Дания е член на ЕС, поради
което и така издадено от тази държава
свидетелство за управление на МПС е валидно на територията на Република България.
В настоящия случай административният орган, приложил ПАМ, не е изяснил при
издаването на заповедта фактическата страна на спора, като едва след издаването
на акта са постъпили сведенията за наличното СУ МПС. Действително водачът не е
представил свидетелството пред контролния орган, но е направил своите
възражения, поради които именно и началник РУ Раднево е изискал допълнителната
информация чрез Д МОС при МВР. Именно след постъпването на тази информация е
установено, че жалбоподателят е имал правото да управлява МПС на територията на
страната със свидетелство за правоуправление, което му е било издадено в
страна-членка на ЕС. Така презумптивната доказателствена сила на АУАН следва да
се счита опровергана. Към момента на издаване на обжалваната заповед не са били
налице законоустановени предпоставки за прилагане на ПАМ, поради което и наложената
на жалбоподателя ПАМ подлежи на отмяна, тъй като не е съобразена с
материалноправните разпоредби.
При
този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за
производството, платими от ответника. Същите възлизат в размер на 10,00 лева –
внесена държавна такса, и 500,00 лева – за адв.възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0327-000107/08.10.2019г. на Началник РУП Раднево към ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора, РУ Раднево, да заплати на С.Д.В., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски от общо 510,00 лева.
На основание
чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.
Съдия: